Под развалините
 
Накрая, както вървят нещата, всички ще останат под развалините. Трийсетината дни до изборите на 11 юли, ще ги довършат. Никой от главните герои на Театрото няма да се измъкне читав, защото фабриката за сплетни и мръсотии работи денонощно и безмилостно. И това се случва, когато двама генерали управляват държавата – по-добре да я бяха превърнали в казарма, отколкото да я търпят като торфище, откъдето се разнасят злокобни крясъци.
Някой гениален подлец изглежда ги подучи и подкокороса за два месеца да разкостят „Ерата на ББ“. Половината от Служебниците/служебните министри само с това се занимават, поне външно. Иначе със сигурност пробутват и нещичко към своите си хора. Никой от нищо не се притеснява – и от двата противникови лагера. Казват, че при предишен служебен кабинет, този от 2013 година, двамата Харвардски министри от сегашния кабинет са си стиснали ръцете за един тлъст гювеч. От тяхна страна – пълно мълчание. Това е номерът сега – мълчиш като пукал, в каквото и да те обвиняват. Пълен глупак ще е онзи, който реши, че ББ е приключен. След двайсетина години във Властта, от които десет едноличен управник, ресурсите му са неизчерпаеми – включително и най-важните – тия от тайното знание. Трябваха му буквално само часове, за да нанесе един мощен ритник – и да прати Радев в нокдаун, така поне изглежда за непредубедените наблюдатели. Случаят Спецов, новият шеф на НАП. Би Ти Ви ни показа съборетината – „офис“ на клошаря, данъчен измамник, на който Спецов е прехвърлил фирмата си, барабар с дължимите й данъци. Решението е просто: признаваш грешката си, а не се правиш, че търсиш истината от Черната Кутия на Безобразната Държава. Всъщност, тя също е открадната, но всички, дори простолюдието, знаят какво е съдържанието й – милиони хора са били свидетели и потърпевши на Погромаджийския Преход, който никога няма да приключи, никога. Само някое лайненце, понапълнило джоба си, казва от време на време обратното. Така че, няма никакъв смисъл да се търси Черната кутия. Радев премълча нокдауна и дори да е дал някаква команда, го е направил мислено. Учудващо е, как изведнъж загуби въздържаността си и се подаде на внушенията за Блиц-криг под знамето на реваншизма. Това ще му изиграе лоша шега за неговите, президентските избори. Ще види какви политически мастии са тия, дето го шишкат сега най-много.
Няколко думи за разведряване. Знаменитият литературен критик Здравко Петров, един от Светата Троица на импресионистичната критика – другите двама бяха Тончо Жечев и Кръстьо Куюмджиев, влиза в казармата едва след като е завършил Литературния институт „Максим Горки“ в Москва. В ония години имаше такава практика: завършилите висше образование да служат само няколко месеца. И, ето го Здравко в казармата – симпатичен очилатко, малко пълничък, с кепето, куртката и ботушите – обаче със собствените си панталони, понеже армията, при всичките й победи, не разполага с нужния му размер. И го оставят с хибридната му униформа. Обаче, за лош късмет на Здравко, един ден на проверка в поделението идва генерал от Генералния щаб – и не може да повярва на очите си, когато зърва „хибрида“. На бърза ръка строяват полка, изтикват напред Здравко, който не може да проумее защо е цялата олелия – и генералът го започва: „Ти си срам за полка, дори за цялата армия, ти си позор за славната ни история…“ и още конско назидание, което Здравко вече съвсем не може да схване, независимо, че идва от „Максим Горки“ и е изчел два вагона книги. Накрая, разпененият генерал изревава „Марш на мястото!“ - и настъпва истинската драма: стои като вкопан нашият критик, мисли упорито, какво трябва да отговори на генерала, минава минута, и още една се точи, полкът направо се парализира от страх – и тогава Здравко изревава с пълно гърло на генерала: „Свободен си!“ – решил, неизвестно защо, че това е уставния отговор. Генералът баш не припада, защото има и такава версия, обаче скоропостижно се изнася от поделението, ден-два след това прекратяват и воинските задължение на Здравко.
Ако търсите връзка между тази бравурна история и скандалите в предизборната вахканалия, най-добре е сами да си я намерите.
А ние да се върнем в торфището. Един от министрите – Харвардско производство – открил някакъв фалшив язовир, без капчица вода в него – хайде, операторите, снимайте ме. Обаче хората на ББ също не дремят – те пък открили, че въпросният язовир е нарочно източен три дни преди фотосесията на министъра. Каква държава е това, какви са тия управници – ще се попита простолюдието, което уж вече всичко видяло. Изпразват и пълнят язовири, за да си ги мерят. Това диво нещо не може да е държава, друга дума трябва да се използва. Никога, при никакви обстоятелства, обикновените хора няма да си върнат доверието в институциите, това ще е най-коварната последица от вендетите, които устройва всяка нова власт. Покажете крадльовците и изобщо виновниците, но го направете лаконично, без панаирджийска показност – все едно, вие сте временни квартиранти във Властта, от вас нищо не зависи, ще танцувате само два месеца и след това набързо ще ви забравят. А не се знае, каква ще е „новата“ власт. Ами, ако пак попадне в ръчищата на ББ - този мелез между овчарка и лисица. Нито един служебен кабинет досега не се е държал толкова самовлюбено, така опиянен от временната си власт. Дори Герджиков, който си пада по арт-изявите, отиде да завинти няколко изгорели крушки в тунела „Витиня“, толкоз. Малко повече се изложи Орешарски, защото позволи на американския сенатор Джон Маккейн публично да му държи конско заради „Южен поток“. Вместо да му каже - „Свободен си!“
Докато пиша дописката си, по телевизията предават отчета за първия месец на Служебниците. Онова, което открили те, можело да се обобщи с думите „системен безпорядък“ и „хаос“. Разгеле, уцелиха точно – понеже пък новият предизборен девиз на хората на ББ е „Ред в Хаоса“. Сякаш са си плюли в устите. Иначе, известно е, че голямата корупция процъфтява не в хаоса, а при един железен ред. Както и да е.
А онзи министър продължил да брои пресушените, вероятно и пре-крадени в някаква степен язовири – човек чака да чуе нещо свястно от него, нещо, което да е истински внушително, а той се държи като горски стражар. Дотам му стига въображението.
Прекалено много разчитаме на пришълците отвън – а трябва да мине много време, за да им падне нашенската кир. Ясно е – рядко са свестните хора, които биха устояли на изкушенията на Властта, тия, които кацат отвън, идват като аслани, а си отиват като лалугери. Мина времето, когато гледахме на тях като на някакви НЛО-та. А и вече няма хора, като Иван/Джон Станчов, например, те бяха от някаква невъзможна днес порода. Само си представете: когато Станчов стана посланик в Лондон, се яви на аудиенция при Кралицата с фрака на дядо си Димитър Станчов, който също е бил посланик там. Хора с история – родова и лична – това най-много ни липсва днес. Само заради „Карин дом“ във Варна, Станчов заслужава да му се вдигне паметник. Няма да се случи – напротив, скоро ще започнат да вдигат паметници на цървули. Много е удобно – да не се притесняват излишно случайниците във Властта.
Веднъж седяхме със Станчов в приемната на посланическата резиденция в Лондон, той забеляза, че съм се загледал във внушителния портрет на руската императрица Екатерина Втора Велика и ми разказа следната случка. Гостувал му руския посланик в Лондон, заговорили за руско-българските отношения – в онзи момент те бяха изнервени, понеже нашите „десни“ леваци не си мереха приказките – и Станчов казал: „Нещата не са толкова зле, ето, тук, в резиденцията е портрета на великата ви императрица…“
Руснакът се подсмихнал и рекъл: „Сложил си го, защото е германка!“
Ето така, в една миниатюра, се преплитат историите на държави и на родове. Как да очакваш подобно нещо от цървули…
Пак да кажа: живеем във времена, в които са дефицитни хора с история. А доколкото ги има, някои от тях се отнасят към себе си като амбулантни търговци. Тия дни се вдигна голяма врява около интервюто на проф.Минеков, служебният министър на културата, в БНТ. Правилно – защото той направи на мат и маскара шефа на телевизията Емил Кошлуков. Ден-два преди това самият Кошлуков се опита да одере кожата на Минеков – в негово отсъствие и в предаване на собствената си телевизия. Циганска разправия, прикрита зад грижата/уж за свободата на медиите и други подобни лакърдии. Напълно излишни, понеже всички са наясно: Журналистите говорят това, което мислят. Но мислят така, както им наредят. Не е голяма беда – и тях ги източиха през годините на Прехода като онзи клет язовир „Пазар дере“, може и по-красиво да се каже – напазаруваха им страхове до свършека на света. А повечето от тях дори не са наясно и с това. Поводът за разправията беше направо комичен: защо прекъснали някакво предаване, за да излъчат пресконференция на ГЕРБ – това изглежда е накърнило съдбовно Минеков. Ами, правилно са предавали въпросната пресконференция – малко забава, марка ББ, винаги е полезна. Това обяснение щеше да бъде напълно достатъчно – обаче тръгнаха да се замерят с биографиите си, лични и фамилни. И по този начин донейде ги обезцениха. Между другото: излишно е Кошлуков да представя БНТ като рай на свободомислието, това просто не е вярно и той добре го знае. А ако не го знае, трябва да изреве на своя генерал „Свободен си!“ – и да се разкара. Една от най-големите самозаблуди е да твърдиш, че си свободен, когато си бездарен. Тогава си готов да броиш язовири и тъй нататък – казвам го на ордата от телевизионни маниаци.
И Кошлуков, и Минеков ми изглеждат обезпокоително обсебени един от друг. Притесних се за Минеков, когато го чух по една кабеларка да разказва перипетиите си със службите на ББ: как го следили непрекъснато – него и колата му, как той се шегувал с тях и пр. – все в стилистиката на късните активни борци. Иначе, в интервюто с Н. Обретенова/“Още от деня“ спечели изцяло – с една проста, но доказано ефикасна тактика: „Отиваш и, каквото и да те питат, говориш каквото си си наумил, без да спираш и без да обръщаш внимание на водещият“. И как трябва да постъпи тогава водещият? Например, така: млъква и мълчи като риба през цялото време, докато гостът се удави в собствената си логорея. Има и друг вариант, подходящ за напълно свободни журналисти, каквито са тия от БНТ: посрещаш госта, съобщаваш му с колко време разполага, излизаш от студиото, за да попиваш със студени кърпи раните на Кошлуков - и се връщаш, само за да му благодариш.
 
/каре/
СЧУПЕНИ ДУМИ

Още първите думи на съпругата на загиналия пилот майор Валентин Терзиев я представиха като една честна и храбра жена.
Тогава Димитрина Попова каза:
„Кураж на всички колеги на Терзо - не спирайте да летите, макар и на осигурените ви счупени самолети и осигуреното ви безумно малко и недостатъчно летателно време, защото „Това сте вие!" - безстрашните мъже на честта".
Намекът за „счупените самолети“ бе ясен.
Няколко дни по-късно Попова вече беше още по-ясна/цитат:
"Само не изтъквайте пред обществото (защото то не разбира, ако не му се обясни цялата ситуация), че загубата на този прекрасен човек, а и на един скъп самолет е вследствие само на пилотска грешка, защото един полет не се извършва само от пилота - повечето хора така си мислят. Той е свързан с още много летателни позиции по време на полета, като на каква височина е пусната мишената (в случая прекалено ниско), фактът от прекалената ѝ необичайно бърза скорост, воденето на пилота към целта, което се извършва от друг пост, защото той нищо не вижда в такава обстановка (през нощта и при новолуние), не вижда уредите и разчита на подадената информация отвън.
При всички тези факти, да го снишиш под 1000 метра, за да гони целта, а може би под 500 метра, с тази скорост, в тъмното без уреди, където небе и море са едно и да изтъкнеш, че това е вследствие на 12 часа нальот само на пилота, е прекалено.
Няма да допусна да си "измият ръцете" с уменията на Терзиев, защото този човек, дори и с 12 часа за 6 месеца си е свършил работата перфектно, но е воден през цялото време с редица грешки, което е вследствие на липсата на опит на всички тези постове.
С две думи - натресъл си го буквално в морето и после разчиташ на неговите умения да коригира нещо невъзможно, и да казваш, че нещо внезапно се е случило след това.
И да ген. Русев, аз ви казах "Благодаря!" без укор, защото осъзнавам риска, но това не значи, че вече 5 дни в ума и сърцето ми не бушува буря.
ЗАЩО допуснахте това да се случи? Не всичко понякога трябва да бъде на всяка цена, за да се покажеш пред някой. В случая визирам генерал да се покаже пред министър и министър да се покаже пред НАТО, а в същото време да нямаш нищо."/край на цитата/
Генерал да се покаже пред министър - и министър да се покаже пред НАТО!
Храбра жена, настина.
За разлика от един генерал, който се държи като фатмак: в неделя вечер по телевизията бригаден генерал Николай Русев – командир на авиобазата в „Граф Игнатиево“ си послужи със заплахи.
Какво излезе от думите му: пилотът е ювелирен - в което не се съмняваме; самолетът е бил в изрядно техническо състояние – проверявали се дори капачките на винтилите на самолетните гуми.
И каква е тогава причината за катастрофата?
Генералът няма отговор.
В замяна на това ни предупреждава: „Всеки опит да се спекулира с теми, свързани с бойната ни авиация… ще срещне категоричен законосъобразен отговор…“
Законосъобразен отговор? Ще качите скептиците на някой неремонтиран самолет ли?
Това са „счупени“ думи.
Такива са нашите отношения с Истината – гледаме да я замажем днес. Нататък не ни интересува, какво ще се случи с нужната ни в момента „истина“.
Пословични сме с късогледството си – ето, и в авантюрата с купените самолети Ф-16/блок 70. В тази рубрика съм писал предостатъчно за това.
Гибелта на майор Терзиев ме подсеща за още нещо. Платихме си верноподаническия данък/около 2 милиарда лева. А сетне? Инфраструктура, летища/писти, поддържане и още, и още – колко ще ни струва това?
Купените самолети са все още на чертеж – значи, можем да добавим някъде в тях някаква гаранция за нормалната им работа и за сигурността на пилотите.
Може да я осигури Елена Поптодорова – тази всичколожка – преди време баш на нея показаха въпросните чертежи.
И още. Досега нито един от висшите ни военни – особено през последните години - не се осмели да каже и думица, с колко самолета ни завари Промяната? 300? 400? Защо ги затриха – за да направят десетилетия по-късно „сделката“ за осемте Ф-16/70 ли?
Безподобен серсемлък – но нито един генерал не иска да продума за това. По-лесно е да се държиш като фатмак.
Не се бойте – от НАТО не разжалват за изтървани признания.


Тагове: Кеворк Кеворкян, Бойко Борисов, харвардски министри, Румен Радев, Спецов, Прехода, реваншизъм, Здравко Петров, язовири, Огнян Герджиков, Орешарски, Джон Маккейн, "Южен поток", Иван Станчов, проф. Велислав Минеков, Емил Кошлуков, Надя Обретенова, майор Валентин Терзиев, генерал Николай Русев, Ф-16, Елена Поптодорова

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2021 Всички права запазени.