Незаобиколимият труп
 
Веднага ще ви кажа за кого става дума – но гледайте да не побеснеете и да изпочупите нещо край вас: за Цветан Цветанов, доскоро верният паж на Падишаха, неговият оръженосец, неговият предан до смърт послушко, човекът, който го обгрижваше с нетърпими за нормалния слух ласкателства.
Някой по-гнуслив читател може да възрази, че е излишно да се занимаваме с този политически труп, че тази ексхумация е ненужна, но няма да е прав. Защото нахалството на такива хора окончателно отврати обикновения българин, увреди го до степен, че той вече приема политиката като нещо изначално скверно.
България бе осъдена в Страсбург заради Цветанов – заради нечовешката му грубост и арогантност, проявени към лекарите от Горна Оряховица. Сега, след последните му изявления, трябва да осъдят страната ни заради лудостта на политиците й, направо си го заслужаваме.
Много беше забавно да го наблюдава човек, докато ги къдреше при Антон Хекимян/“Тази сутрин“. Погледът му сякаш извираше от нещо тъмно – там, където истината и фалша са си разменили местата, а разумът отлита на майната си. Изтръпваш, когато започва да представя себе си – сякаш се гледа в някакво мътно огледало, което го украсява, героизира, прави го ангелоподобен, трябва на всяка цена да докаже, че яйцето е станало по-умно от кокошката. Чак да ти дожалее за Падишаха – как го е търпял този Ангел.
А словореденето му е направо нетърпимо – но години наред медиите се правеха, че не забелязват това, нали е дясната ръка на Бойко, пъхната в левия му джоб, за по-голям авторитет. Само жестомимичен превод може в някаква степен да очовечи това говорене, да го изглади, да го хуманизира.
Обаче някои нашенци не 20, а 120 години да живеят в Америка си остават същите – щом Вълнев, донорът на Незаобиколимият труп го смята за „човек с принципи“ – е, това определено се нуждае от жестомимичен превод, за да не звучи толкова идиотски. Ето как ще изглежда той: преводачката показва, че копае усърдно, изхвърля пръст с лопата, сетне си запушва носа, вероятно заради вонята, след това издърпва нещо от дупката – трябва да е нечий труп, и започва да движи ръцете си, все едно са криле – ясно, изровила е някакъв ангел – ангел с принципи, макар и вонлив. Тя не спира да ръкомаха - и сетне изведнъж нарушава сценария и започва да почуква с пръст главата си – това е онзи жест, с който показваме, че някой не е с целия си. Горката преводачка иска да ни каже, че ще сме идиоти, ако решим, че от Дупката тя е измъкнала Труп с принципи…
Цяла България от години е наясно, че единственият принцип на Незаобиколимият беше да живее на колене край Падишаха и да тършува из политиката за негова сметка - само Вълнев не го е разбрал.
И този Вълнев ще прави политика в България, клетницата тя. Незаобиколимият го нарече „най-високопоставеният български емигрант в политическо отношение“ - пак при Хекимян, горкото момче, какви дивотии трябва да изтърпи само – и тъкмо да решим, че Вълнев е биз-бизе/дупе и гащи с някой американски политик, на когото е превозвал багажа до новото му жилище, а то се оказа, че имал предвид съвсем друго: Вълнев бил заместник председател на партията на Незаобиколимият, всъщност – заместник на шефа на въздуха. В този момент преводачката ще започне отново да разкопава гроба, толкова усърдно, че ще се наложи режисьорът на предаването да я изключи от кадър, не бива да допускаме и глухонемите ни сънародници да бъдат подлагани на такива издевателства. Всъщност, защо изобщо ги включваме в телевизионния панаир, нека ги оставим поне тях извън кошмара на словоблудствата. По начало тези хора са изключително сетивни, когато Природата ти отнема нещо, щедро те дарява с друго. Имах леля, която беше глухоняма, но никой в рода ни, доста многолюден по онова време, не приемаше това за нещо извънредно. Тя не шареше много-много с ръце, обаче гениално разчиташе онова, което й казваш, само като се взираше в очите ти, такъв е детският ми спомен. А сега съветът ми е да не поглеждате в очите някои политици, опасно е, лудостта им е заразна.
Да се върнем в гробището. Вълнев вероятно е забравил смисъла на думата „принципен“, всеки би го забравил, ако живее дори само няколко години в Америка, наясно сте защо. Ами, какво е забравил, ако изобщо нещо е знаел Незаобиколимият – освен, да почесва сладостно „нашият лидер“ 25 часа в денонощието. Кажете ми сега, не е ли гениален Бойко, след като е издирил и нагласил край себе си такъв човек – случаен от главата до петите, както казваше един писател, обаче шампион по славословенето, безподобен четкаджия, още по-безподобен послушко, а в душичката си незаобиколима и шампион по коварство. Сега, ако му падне сгода, би разчекнал „нашият лидер“ и би го разпилял по четирите посоки на света. Да откриеш баш такъв екземпляр си е направо чудо, истинско чудо. За това трябва да ни съдят в Страсбург – че вторият човек в една европейска уж държава, макар и такъв/онакъв от главата до петите, повече от десетилетие е нареждал/подреждал картите в колодата – фалшива, както сега сам я нарича. И в същото време, е произвеждал направо извънчовешки примери на лакейство.
Един от безспорните шедьоври в това му занятие е следният – цитирам по дописката си „Падишах - и бебето Бойко/Борис“ от август 2018 година:
„Бойко бил в провинцията – и, ето ти изненада: Цветанов му поднесъл на тепсия едно бебе и прочувствено рекъл: „Кръстено е на вас, г-н премиер“, сигурно е изцедил и една-две сълзи.
Среща на двама Бойковци - как да не се просълзиш.
Бебето се казвало Борис – но, според Цветанов, и Борисовците са кръщавани вече на Бойко Б. Намерили един малък Борис и го тикат в очите на Падишаха – и смятат, че ще вземат акъла на простолюдието.
Народът толкова те цени, че се бият, кой да кръсти детето си на твое име – това искат да кажат на Падишаха. Скоро се очаква да започнат масово да се преименуват и възрастните – нов Възродителен процес с името на Бойко… Нарочно ли му ги прави на Падишаха тия номера Цветанов или те са спонтанен израз на една непресъхваща обич? Ако е нарочно, значи той има и още неподозирани таланти. Ако е спонтанно – е, тогава друг да ви каже плод на какво е това - аз, все пак, трябва да запазя някаква вежливост…“ /край на цитата/
Сигурен съм, че съдът в Страсбург няма да се поколебае да осъди страната ни, само като чуе за тази сценка. Очевидно е, че тя/страната е в режим на геноцид, щом такъв инфантил, който поднася бебе като букет цветя, е вторият по сила властник. А ако в Страсбург си направят оглушки, ние ще продължим да се утешаваме пак с преводачката, която копае онзи гроб - той пък цял трап, който трябва да приюти безбройните ни политически случайници, особняци, извратеняци и пр.
А Вълнев да ви каже, каква точно е породата на „човекът с принципи“, който издирва бебета, кръстени на Падишаха. Според традиционния морал, той наистина е Незаобиколим – обаче в слагачеството си.
Едно уточнение. Незаобиколимият сам се нарече така, пак в онова интервю на Хекимян, то е направо магистрално: щял да влезе с партията си в новия Парламент и да стане там „незаобиколим фактор“. Наполеон идва, са си казали в лудницата…
Между другото: ако започнат да дават премии предварително на ония журналисти, които все още нямат пенсионно-осигурителен стаж, както изчеткаха предизборно естрадните ни герои, Хекимян заслужава тройна награда, понеже е изтърпял нечовешки изтезания, докато е общувал с пасмината „незаобиколими“.
Сега сериозно: той направи добро интервю, аз пък написах няколко реда в страницата си във Фейсбук и се случи нещо неприятно - някои читатели атакуваха свирепо Антон, като прехвърлиха част от ненавистта си към Цв. към него, както и раздразнението си от медиите, които ни навират в лицето несмислени типове, отдавна прехвърлили срока си на годност. А отгоре на всичко си въобразяват, че ни поднасят журналистически бомби, макар да си имат работа с бомбирали персони. Вярно е, че и аз посъветвах Антон да започне да гони от студиото си хора като Цв., когато те се държат арогантно - и особено, когато продават празнословие и фалшифицират себе си публично. Но това не означава, че Антон не си върши работата добре, и в случая въпросите му бяха уместни и достатъчно остри, той демонстрира обичайната си неотстъпчивост, но това някак не се оценява от публиката. Глупаво е да бъде упрекван за подбора на гостите си, известно е, че открай време в частните медии той почти не зависи от водещите. Все още му липсва достатъчна ловкост в озаптяването на най-нахалните гости, на безспорните тепегьози – на такива като Цв. Но и за най-опитния водещ българският политикан/тепегьоз е голямо изпитание. Защото е брутално арогантен, направен е сякаш от ламарина, всичко отскача от него. Питат го, например, каква му е заплатата във фирмата на Вълнев, както се случи във въпросното интервю – съвсем резонен въпрос за политик, макар и отскоро трупясал, а той отказва да отговори, докато не научи, каква е заплатата на водещия. Как да не обърнеш масата върху него, такива само от това разбират. Представете си, какво ще последва, ако някой пита Незаобиколимият, каква е била доскоро „заплатата“ му в губернията ГЕРБ. И Падишахът ще се смае, ако я научи…
Спасението от тия типове е да бъдат елиминирани от по-популярните медийни трибуни или най-малкото да бъде намалено драстично участието им. В противен случай медиите се натоварват с един грях, който няма да им бъде простен – защото такива като Цветанов, ако не се откажат да ги реанимират, ще продължават да зацапват/омаскаряват политическата среда и накрая ще я оскотят докрай – за да се чувстват удобно в нея.
Между другото: българските ни работи са безнадеждни, щом като израелските служби възприемали Незаобиколимият като „борец срещу тероризма“ – може би заради опозоряването на лекарите, показните арести, подслушванията и всички останали безчинства. И след всичко това, той си сменя потурите и смята, че напълно се е изчистил.
Пастернак казва в „Доктор Живаго“, че „несвободният човек винаги идеализира своята тъмница“. Цв. десетина години идеализираше всичко, направено от ГЕРБ и „нашият лидер“ – и го правеше не като някаква странична мушмула, а като главен тъмничар. Беше личната самодива на Бойко и не криеше това, дори се гордееше. Щеше да го целува, дори ако се беше напълно разложил.
Дали не е работил и за своя сметка? Напълно е възможно. От ГЕРБ уж се самопречистиха заради един главанак, който беше рекетирал някаква фирма за суджуци – като твърдял, че са предназначени за „нашият лидер“. Ами другото – ако всичко опира и се изчерпва с едните суджуци, отсега правете паметник на ГЕРБ. За герой на десетилетието обаче ще бъде признат онзи, който иде в някое студио и се изповяда, как е „дарявал“ за евроатлантическата ориентация на България – любимата лакърдия на Незаобиколимият. Научих, че вече е написан сценарий за телевизионен филм, в който има и следната сценка: нареждат му на един провинциален бизнесмен да отиде на определена дата и в определен час в един крайпътен ресторант на 200 километра от неговия град, да носи пълна чанта с евроатлантическата си привързаност в едри банкноти, и да чака. „Кого?“ – пита човечецът. „Ще го познаеш, ти носи чантата“ – е отговорът. Отива той, ресторанта празен, само един известен певец подпява нещо – сетне довършва песничката си, взема чантата и си тръгва с думите „Това е заради концерта, хареса ти, нали“. Кинаджийски фантазии…
Медиите трябва да ни пазят от хора като Незаобиколимият - освен, ако те не се изповядат от игла до конец, рубриката „Изповедите на една държанка“ би била много подходяща за тази цел. Също и рубриката „Късно прогледнали лъжци“. Но това е малко вероятно – и сега, когато ренегатства, Цв. нищо няма да каже за „нашият лидер“ – освен, ако не го направи от глупост. И това не е израз на преданост, а на страх, обикновен страх, но незаобиколим. Веднъж го покани Жени Марчева, тъкмо го бяха натирили, и за момент изтърва душичката си. Жени го пита: „Държите ли с нещо оттук-насетне премиера Борисов – с някаква нелицеприятна информация, която би могла да излезе следващите месеци и години?“
Отговорът на Цветанов: „Смятате ли, че ако имах поне някакъв запис, нямаше да го пусна някъде в публичното пространство?“
Каза го това, горкият, и дори не се усети, че сам си отряза главата, незаобиколимата. Ако имах запис на Б.Б., щях да го пусна! Ако имах записи, с удоволствие щях да го компрометирам! Това нещо Вълнев нарича „Човек с принципи“.
А Незаобиколимият винаги е бил само един „допълващ“ някого индивид, нищо повече, той е идеален в това отношение. Но щом Опекуна му го откачи от себе си, той се превръща в нещо съвсем различно – в човек, който иска да изпроси милост за себе си. Или, както казваше един автор, да се превърне в призрак в собствения си живот.
Думите на Цв., че е „незаобиколим фактор“ са много важни, те ни отвеждат направо в терзанията на един довчерашен лакей, на когото се привижда неочаквано прераждане/изкупление.
Сега се сещам за нещо, описано от Юри Борев – може да има връзка с нашата тема, може и да няма, сами преценете.
Актьорът Геловани, който изпълнявал в няколко филма ролята на Сталин, умрял две години след неговата смърт. Бил напълно разстроен психически: струвало му се, че тялото на Сталин в мавзолея е започнало да се разлага и че него ще го убият, за да го сложат там да изпълнява посмъртната роля на вожда…


Тагове: Кеворк Кеворкян, Цветан Цветанов, Бойко Борисов, Антон Хекимян, Вълнев, Страсбург, Пастернак, ГЕРБ, Жени Марчева, Юри Борев, Михаил Геловани

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2021 Всички права запазени.