Жить стало лучше* 
 
Живеем динамично, вън от съмнение – затиснати сме от всякакви събития, дори в момента вашият скромен дописник КК не знае откъде да потегли. Много неща заслужават внимание - от нарисувания газопровод на Бойко до неговия флирт с Навални.
Не е шега да се опиташ да нарисуваш газ, особено, ако е руски. Мнозина решиха, че картината, на която са изографисани наш Бойко и сърбинът Вучич, е соц реализъм. Ако беше така, в картината щяха да се кипрят Путин и Ердоган, а балканските лъвове щяха да са полегнали в краката им – със сигурност, поне единият от тях. Защото сърбите не се плашат лесно, а и носят на бой. Клинтън им разруши мостовете, събори телевизията им, но изобщо не ги уплаши – затова е велик президент. На Вучич трябва да му се измисли някаква друго място в картината – а не да стои зад гърба на нашия човек.
Дистанционното за газа/живота е в ръцете на Руския Император, дори един сюреалист ще схване това, какво остава за един соц реалист. Отдавна отмина ерата на вятърничавия Горбачов – тогава беше времето на гласните, сега е времето на съгласните, както се шегуват в „Комеди Клуб“. Горбачов ми гостува на 5 май 2002 година - и за да изшляпаме извън зоната на присъщото му празнословие, което здраво го теглеше, се принудих да му покажа един фотомонтаж от списание „Шпигел“: той е представен като просяк, който се надява да подхвърлят нещо в прокъсаното му бомбе. Това отдавна го няма: сега в ролята на просяка, който чака да му доставят газ, е Германия, та дори и Европа.
Сигурно започва да ви става ясно, че никак не е лесно да нарисуваш газа, трудно е почти толкова, колкото да нарисуваш етер. Това е по силите само на един гений - като Пикасо, примерно. Докато бил в Италия, на Пикасо му потрябвал етер, отишъл в една аптека, и понеже не знаел езика, го нарисувал на аптекаря – Салвадор Дали разказваше с възторг тази история.
Обаче някой е подвел нашия газовик Бойко и той се е съгласил да опитат художествено да опитомят газа – и то максимално реалистично, като фототапет, може би е смятал, че това е соц реализъм. Веднъж Нобеловият лауреат Михаил Шолохов представил най-остроумно особеностите на този художествен стил. Питали го, какво представлява социалистическия реализъм, той дълго мълчал и накрая рекъл: „Само Александър Фадеев /авторът на”Млада гвардия”/ знаеше тази тайна. Но я отнесе в гроба си…”
Имам една история, свързана косвено с Шолохов – и по-точно с екранизацията на романа му „Тихият Дон“, направена от Сергей Герасимов. Интервюирах този голям кино-майстор в Останкино/Москва - той беше дошъл, накичен с двете си звезди на „Герой на социалистическия труд”, напълно заслужени впрочем. Погледнах ги, понеже по начало изпитвам антипатия към иконостасите – и без да каже нищо, Герасимов си свали звездите. Вероятно реши, че двете звезди изобщо не ни доближават до тайната на соц реализма. Това между другото.
Но някои неща, все пак, са известни, например – на главните актьори в една творба на соц реализма им се полага предното, централното място, а на другите, второстепенните персонажи – не толкова приветливото място в краката им. Много е важно и как да бъдат нарисувани главатарите. Например, никога не е показвана сакатата ръка на Сталин – няма дори намек за този негов недъг, за сипаничавото му лице да не говорим, от него винаги струи една ведра красота. Веднъж обаче той се ядосал и казал за изпълнението на прочутия грузински актьор Михаил Геловани в някакъв филм: „Не знаех, че съм толкова красив и толкова глупав!“
Ето, това е едно важно указание: не трябва да изглеждаш красив и глупав, ако те нарисуват в някаква картина. Обаче не трябва да изглеждаш и ядосан, без да е ясно защо. А от въпросната картина Бойко гледа лошо – неизвестно кого/какво. Може би художникът е искал да му придаде допълнителна доза мъжественост – но ние виждаме по-скоро един темерут, който се опитва да уплаши някого или да му каже нещо от рода – „Как се накиснах в тази история!“ Вучич изглежда далеч по-спокоен и няма как да е иначе, понеже сърбите при всяко положение са си на далавера.
Тъй или иначе, трябва да не си с всичкия си, за да рисуваш газа. Отгоре на всичко, картината била поръчана от саудитския консорциум „Аркад“, който строи газопровода. Твърди се обаче, че саудитците са за парлама, всички фирми- подизпълнители били руски. Руски газ, руски строители, дистанционното в джоба на Императора – много е опасно да одобряваш себе си като главен герой в една картина, а отгоре на всичко да подаряваш себе си, макар и нарисуван, на Белград. Когато е очевидно, че посоката на подаръка трябва да е обратната.
Можеше поне да се омекоти гафа, ако картината бе озаглавена „Русские пьют чужуя кровь“ - а във фона зад главните герои се търкалят пияни руски газостроители. Може да се нарисува и нещо, още по-внушително: фона да е населен с червеноармейци, дори може да са и моряци от крайцера „Аврора“ - на пръв поглед ще изглежда, че има недопустимо смесване на времеви периоди, обаче изкуството издържа на подобен натиск, особено, когато си решил да рисуваш руския газ.
Сега е момента да направя едно важно уточнение: композицията на картината, разположението на персонажите, настроението, което лъха от нея – всичко това не е решение на художника, защото той просто възпроизвежда/копира една снимка, предоставена му от руснаците с арабски кандури/роби, така поне твърди той. Това прави историята още по-странна, щом тъкмо те, истинските чорбаджии, виждат нещата по този начин. А ако изборът на снимката, която е трябвало да се копира, е на самия Бойко, това ни подсказва други важни подробности: той се вижда като лидер на проекта, а не Вучич, затова го е оставил зад гърба си; а намусеното му изражение вероятно е отправено към Императора/Императорите, руския и турския, които сякаш забравиха за участието му в проекта, затова и гледа на изток.
Добре, Бойко да си се оправя, той може да се измъква от всякакви ситуации, какво остава за една картина, вапцана в неопределен стил. Ако пък нагонът му да влее изкуство в саудитската газова авантюра е бил толкова неудържим, можеше да направи друго – например, да поръча картина със същия сюжет, обаче на някой нашенски провинциален абстракционист или сюреалист. Тогава щяхме да видим друго, примерно: два картофа се разхождат из едно стъмнено поле, осеяно с патоци - идеален ракурс, от който нищо не става ясно. „Защо патоци?“- ще пита някой по-изнервен читател. Де да знам защо - предполага се, че там където има газ, има и балами, нещо такова. Някой епигон на Салвадор Дали пък би нарисувал поле, изпълнено със спрели часовници или пък с шапки/бомбета, за да ни намекне за просията на Горбачов.
Просия, просия – обаче неизвестно защо, човек се сеща за онзи динамичен лаф „Жить ста́ло лу́чше, жить ста́ло веселе́е!“ Изрича го онзи със сакатата ръка по време на Първия конгрес на работниците и работничките-стахановци/ударници, през 1935 година, в навечерието на големите чистки от 30-те години. Велика ирония, направо да ти замръзне кръвта.
Не е лошо да започнете да поздравявате познатите си с „Жить ста́ло лу́чше, жить ста́ло веселе́е!“ Не им казвайте, че сте с целия си, изчакайте ги да се сетят сами.
Иначе, живеем динамично – поне това е сигурно. Дори ни остава време да защитаваме Навални, руския опозиционер. Това е динамика – просиш руски газ, обаче се чекнеш инатливо пред руския Император. То и Навални толкова се нуждае от нашата помощ, на него друго му трябва – Путин да го признае и погали. Ние сме си ясни – колкото повече някои се дератсрещу руснаците, толкова повече се увеличават русофилите тук, дори момата/по негово признание Плевнелиев не успя да промени тази зависимост. Имам идея за тази ирландска пастирка: да изтичка до московския ГУМ/ЦУМ, да се закопчае с белезници за някой парапет от стълбището и да глътне ключа. Ще се откопчае, когато освободят Навални. Е, тогава вече наистина ще се прочуе световно: ирландска пастирка се преражда за втори път, сега пък като кандидат-годеница на Навални. Ще я нарисуват и нея, със сигурност.
А Бойко и Радев се сръфаха и заради Навални – инициативата бе на Бойко, истинският, не от картината, а Радев се хвана на въдицата му. Макар че, Българският дневен ред изобщо не би трябвало да се определя от отношението към руския опозиционер Навални, дори да е светец. А и Радев не е длъжен да се занимава с него.
„Не е страшно да защитиш Навални“ – така Б.Б. закачи Радев.
Странно е обаче да защитаваш Навални - обаче да правиш газопровод с Путин. Второто е далеч по-страшно. Особено, ако газопроводът пресъхне, преди да се е намокрил.
И нашенските русофоби си ги бива: врякат заради Навални, но няма да се съберат да изврякат нещо за руския газопровод. Който и абисински да го нарекат, си е руски, защото руски газ тече по него. Българският русофоб обаче си е особена птица: вряк-вряк заради Навални, млък-млък заради руските проекти у нас. Така беше и навремето, когато Костов даде Нефтохим на руснаците. И когато сключи един срамен договор с Газпром.
Мълчат обаче за тия неща.
А Ревизоро/министърът услужливо се пльосна в краката на Бойко, докато той предизвикваше президента, и рече: „Вие отговаряте за цялата държава, а Радев само за жена си“. Това се вика начукване - защото веднага след това Бойко заръча на Ревизоро да направи карта на стотиците незаконни сметища у нас и да се търси отговорност за тях.
И всички телевизионни зрители са си казали: Ами, кой от 10 години отговаря за държавата и я управлява, барабар с незаконните сметища.
Нов закон на КК: Няма разлика между слагач и чукундур в българския вариант.
И още нещо: някои сякаш искат Б.Б. да отговаря и за Русия. Може, ако е свършил всичко тук. Б.Б. едва ли е толкова ящен - той просто се придържа към свирнята на брюкселските флигорни. А флигорните били много впечатлени от „двореца на Путин“ - те по начало лесно и притворно се впечатляват. Въпросната резиденция е претоплена манджа – за нея се говореше от руски природозащитници, още когато започнаха да я строят през 2010 -2011 година. Сега Навални я вади като голяма сензация.
И веднага руско-езични западни медии пуснаха фантазиите си: така Навални се изправял срещу Путин. Битката вече била директно между двамата. Сериозна битка ще бъде: канарче срещу крокодил.
От въпросните медии прокапа и нещо важно: акцията на Навални имала значение за средната руска класа, огромната част от народа оставала безучастна към тия неща. Но не ни казаха защо.
Руските опозиционери не блестят с особено въображение – ако искате да се забавлявате, гледайте „разговора“ на Навални с „човека от ФСБ“/Федералната служба за безопасност - той може да спечели наградата Кьорфишек на века. Обажда се Навални на левака от ФСБ по телефона, представя се за помощник на шеф от Руската Дума - и онзи му разказва всичко за отравянето на Навални. По телефона.
Как намазали гащите на Навални с отрова и всичко друго. По телефона.
Типичен номер на руските служби, открай време: подхвърлят ти нещо сензационно/злепоставящо, което са сготвили сами. Царе са на двойните и тройните игри.
Обаче Бойко нищо не каза за отровените гащи на Навални. Пропуск.
Нито русофилите, нито русофобите, а най-малкото Навални са от значение за тукашните ни беди. Важно е обаче да не се злепоставят нашите институции с провинциални заяждания. Защото те остават в Историята и я замърсяват.
И, ако позволите едно лично признание: Дреме ми за двореца на Путин, който струвал един милиард долара. Не искам обаче да гледам по телевизията жалбите на свестни българи, които Ковид 19 изхвърли на улицата – и които от два месеца чакат жалката милостиня от 24 лева дневно.


Тагове: Кеворк Кеворкян, Бойко Борисов, Вучич, "Балкански поток", Путин, Ердоган, Клинтън, Горбачов, "Шпигел", Пикасо, Салвадор Дали, Михаил Шолохов, Александър Фадеев, "Тихият Дон", Сергей Герасимов, Сталин, Михаил Геловани, "Аркад", "Аврора", Навални, Плевнелиев, Румен Радев, Иван Костов, "Нефтохим", Емил Димитров-Ревизоро, ФСБ

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2021 Всички права запазени.