Разпад
 
Тия дни попаднах на един руски анимационен клип – нарекли са го „Международен базар на ваксини“/продукция на „Заповедник“. Няма нищо осъдително в него, не противоречи на отскоро наложените от социалните мрежи правила да не се пише критично за ваксините, да не се пласират шантави конспирации за Ковид 19 и изобщо да не се поощрява разгула на отрицанието.
Във въпросния клип герои са Тръмп, Путин, Си Дзинпин, Меркел, Джонсън, Макрон, Ердоган, Нетаняху, че дори и Дуда и Зеленски. И всеки от тях гледа да си пробута ваксината – надвикват се като на ориенталски пазар, на фона на известната руска песен „Коробушка“, голям майтап.
Тръмп /от своята сергия/: Насам, насам! Купувай, каквото ти предлагат!
Ердоган: Цената не е безпилотен самолет, не можеш да я свалиш.
Меркел: Купувай, за да продължиш живота си!
Путин: С нашата ваксина Спутник пътят към Рая е по-кратък!
Си Дзинпин: Е, каква е тази работа – вирусът го взехте от мен, обаче ваксината я купувате от други!
Меркел: Който първи купи ваксината, първи ще излезе от карантината!
Тръмп: И ще съживи своята икономика.
Путин: Глупости. Икономиката си ще съживи не онзи, който купува първи, а който продава първи.
Макрон: Ваксината ефективна ли е?
Джонсън: 70 процента, затова пък може дълго да се съхранява.
Нетаняху: А защо тогава трябва дълго да се съхранява?
Джонсън: Че какво друго да я правиш при такава ефективност.
Тръмп: Малка стъпка за американската икономика – голяма инжекция за цялото човечество! Ефективност – 90 процента!
Макрон: У нас е 92 процента!
Тръмп: Току-що преизчислихме – в Пенсилвания е вече 95 процента!
Путин /обажда се на някаква дама/: Какво е положението при нас?
Дамата: Ефективността е 146 процента.
Путин: Как така?
Дамата: Не се разболяха 100 процента от ваксинираните – и още 46 процента от ония, които са стояли близо до тях…
И т.н., и т.н. Майтап, майтап – обаче накрая всички заедно декламират: Щом се подсигуриш с ваксина, никой не може да те събори/разкара.
Между другото: песента „Коробушка“, известна и като „Коробейники“, е създадена по поема на Некрасов; първите четири стиха на песента са използвани в романа на Чернишевски „Какво да се прави“; ето един фрагмент от нея: „Ой, полна, полна коробушка у любого богача/ А у бедного рабочего ни кола и ни двора…“ – няма да ви го превеждам, ако социалният ви гняв все още не е изчегъртан окончателно, сами ще проумеете текста.
Затова е това бързане с ваксината – заради „коробушка“-та – в клипа е променено като „корзина“, „кошница“. Разбира се, това внушение е от десена на соц-пропагандата. Но, в същото време, лавинообразно нараснаха съмненията на простолюдието: Пфайзер/Бионтех, чийто продукт влиза в употреба, бе разкрита като свързана с Бил Гейтс, когото конспирациите отдавна привиждат като Злия Герой; освен това, фирмата била съдена в САЩ за даване на подкупи, включително и в България и пр. Никой на никого не вярва, на Господ дори вече не вярват – може би донейде очаквано, понеже и той отдавна не вярва в нас. Окончателен пробив в доверието – това е най-зловещата последица от Корона Вируса. Специално в нашия/българския случай, проблемът се усложнява и от изначалното ни безверие, от разяждащата ни подозрителност.
След всичко това, човек не може да не се сети за репликата от филма „Денят, който промени света“: „Всичко, което следва, ще е по-различно от онова, което очакваме“. А вече дори не се запитваме, какво да очакваме. През всичките 30 години след падането на Стената, все се случват неща, които дори не сме си въобразявали – и обяснения все липсват. Източният Блок – една свирепа сила – бе продаден за шепа стотинки, отдавна стана известно, че американците са били готови да платят на Съветите до 150 милиарда долара, за да се случи капитулацията мирно и тихо. Обаче бърборкото Горбачов дори не се сетил да се пазари, а пък може и да са изчислили, че фукльовщината го е обсебила изцяло. Така си останахме без смислено обяснение за Разпада. Тук, у нас, всичко се събра в една непоносима гротескност, създавана и дирижирана от хора с изяществото на парцалени кукли. Някои от тях продължават да се мотат наоколо, колкото да ни подсещат – пак и пак – за знаменитата фраза на Салвадор Дали „Свободата се оказа лайно“. Разбира се, тя е казана по друг повод, но добре прилепва и за нашия случай, за него са подходящи всички лайнени обяснения.
Човечеството прелива от неверие, направо се дави в него. Например, кой в арабския свят ще повярва оттук-насетне на Америка - след безумията в Ирак или климактеричните напъни на Хилари Клинтън в Либия. Ако се съди по мрънкането на Байдън, единственият му шанс да бъде запомнен е да възкреси експанзията, режимът на безсмислени авантюри, от които великата му страна излиза все по-засрамена. Да „разпраши“ отново Америка по целия свят.
Чудя се, дали днешният човек е склонен да повярва на каквото и да е, дали му е останало нещичко от желанието, а и от красивата наивност да се доверява. Хората толкова са лъгани - брутално/безцеремонно/, че са си изградили рефлекс да не вярват на нищо. Това е един имунитет, далеч по-ефективен от ваксината на Пфайзер/Бионтех. Властниците усърдно поддържат този рефлекс – с идиотското си поведение; отдавна няма сериозни политици, едър формат – мяркат се някое момиче от Лайпциг, някой странник/некрофил? от Париж, някой Джонсън – той пък турчин, край нямат. Няма вече хумус в политическата почва. Най-хубаво го каза за френския президент Оланд бившата му жена: „Той е ненормално обикновен“. Това ни демонстрират и повечето от останалите световни първенци. Обясненията им, дори за най-съдбовните проблеми, по начало са примитивни, лутанията им – очевидни. Коробейники/Амбулантни търговци.
Хората трудно могат да бъдат въвлечени в каквато и да е обща/колективна игра, мястото на Хомо Луденс/Играещият човек трайно бе заето от Неверникът. Неговата игра/забава/избор е тоталното несъгласие. Това е изключително опасно, защото, в един момент, той внезапно може да бъде подведен и превърнат във Вярващият/Преклоняващият се – и да започне да обожествява някой очарователен психопат, някой Шикългрубер или Джугашвили. И няма да получите разумно обяснение, защо ще го направи.
И Клакьорите вече не вършат работа – и те не вярват достатъчно, и те са прогледнали с едното око. Преди време Красимир Дачев ми разказа една прелюбопитна история: бил в гримьорната на известен певец в Миланската скала, когато се появил някакъв джентълмен – сетне разбрал, че това е Капо ди Клак, шефът на клакьорите в операта, бил дошъл да спазари условията, при които да подкрепят изпълнението на певеца. След като чух тази история, се отнасям с още по-голямо съмнение към ръкоплясканията, всякакви. Ето, Герберският Капо ди Клак Цветанов беше безподобен – чак да налудност, клакьор на Бойко – а накрая се оказа, че ръкопляскал с нож в едната ръка. Един Господ знае, как го е правил това.
Обичайно личните клакьори на Бойко ни напомнят за онази фраза на Салвадор Дали за свободата – тя трябва да бъде татуирана на челата им. Каквото и да направят, все се оказва излишно или грешно. Напоследък тръгнаха да го оправдават заради женските му истории – сякаш не знаят, че българинът винаги се е възторгвал от ебачите и мангизлиите, никого не можеш да злепоставиш по този начин.
По начало, тукашните клакове/клакьори късно включват нужната предавка. Ето, разправиите с македонците – колко умни неща се пишат сега, да се пита човек, къде са били авторите им преди три години, та са мълчали като анестезирани; тогава трябваше да побутват нашите Властници, за да прогледнат те за лукавствата на македонците. Тогава бяхме и в по-силна позиция – идваше „нашето“ Председателство на ЕС, мушмуроците/коробейники от Брюксел нямаше да си развалят кефа заради балканските ни ежби. Сега, три години по-късно, могат да ни извъртят някой мръсен номер, по македонски тертип, нещо свързано с парите, които разпределят – знаят, че от това тукашните Коробейники най-много ще ги заболи, никак не обичат някой да им бърка в кошницата.
Клакьорите не се справиха и с пропагандната обработка/омъгляване на Корона Бедствието – дълго време Властта ги държа настрани, надяваше се сама да приключи с проблема, сама да го обговори, сама да се героизира. И когато включи клаковете, вече никой не им вярваше, публиката бе напомпана до пръсване с конспиративни теории, със слухове и пр. – и никога повече няма да се отърве от нагона си по тях. Специално при българина това е направо необяснимо – той, който може да оглежда жираф от два метра и накрая да изтърси: „Няма такова животно!“ Сега нашите Коробейники ще берат големи ядове и с ваксината. Не им е лесно, разбира се – те нямат лукса на един Мангъров, който печели внимание и симпатии с едно голо отрицание, все търси повод да ни се натрапи, за доста нашенци той е по-правдоподобен от жирафа. Очаквам в най-скоро време сам да продуцира филм за собствените си приключения с Короната: Давидчо, който печели битката срещу Голиат, само той, единствено той.
Не им е лесно на Коробейниките, но сами са си виновни – ето, един хладилник за съхраняване на ваксина не могат да наместят като хората/случаят в Бургас. Ръми дъждец, стеле се лека мъглица – и в тази пасторалност се опитват да промушат един от специалните хладилници, неговата мамица, през една очевидно тясна врата, побутват го насам-натам, у бре, де бре, дай го насам, върни го натам, няма оправия – колкото да шашнат телевизионната публика, която трябва да изтърпи и това наше мъчително промушване към Новото, вратата към него все се оказва тясна. А и да успеем да се промушим, и то вече изглежда стъписано, а понякога и направо разръфано/наранено от нашенската недосетливост. Сякаш всичко трябва да започне отначало, от най-елементарните уроци, например: Хладилник с два метра височина не може да мине през врата, висока един метър и осемдесет сантиметра, изглежда несправедливо, но това е положението. Впрочем, очаквайте конспирации около годността на клетия Бургаски хладилник – все пак, дивотията с него трябва да се извиси с някоя сочна мистификация.
По-горе подхвърлих две думи за „социалния гняв“ и е редно да допълня, че и той е нещо като Жирафа – за радост на нашите Коробейники. Тези, които протестират от 150 и повече дни, сякаш нямат нищо друго предвид – освен самия Него, обсебени са от него, това не са социални вълнения, а нещо съвсем различно, нещо като гнева на Рогоносеца, ако позволите тази волност; Онзи е прелъстил Властта, без тя да му се полага – затова да се маха. Протестиращите дори не я искат за себе си – и какво следва тогава, Властта да се търкаля по улицата и никой да няма желание да се наведе и да я вземе. Това е лудост. Социалният гняв е заменен от Отмъстително Неверие – колективното съзнание окончателно е покорено от конспирации и слухове, независимо, че те не могат да напълнят ничий хладилник.
Само един Кашпировски ще им свърши работа, само Кашпировски може да свали Падишаха. Блазе ни.


Тагове: Кеворк Кеворкян, Международен базар за ваксини, Тръмп, Путин, Си Дзинпин, Коробушка, Бил Гейтс, "Денят, който промени света", Горбачов, Салвадор Дали, Доверие, Хилари Клинтън, Байдън, Оланд, Борис Джонсън, клакьори, Цветан Цветанов, Бойко Борисов, Македония, Корона вирус, хладилник, Кашпировски

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2021 Всички права запазени.