Разпад
Тия дни попаднах на един руски анимационен клип – нарекли са го „Международен базар на ваксини“/продукция на „Заповедник“. Няма нищо осъдително в него, не противоречи на отскоро наложените от социалните мрежи правила да не се пише критично за ваксините, да не се пласират шантави конспирации за Ковид 19 и изобщо да не се поощрява разгула на отрицанието.
Във въпросния клип герои са Тръмп, Путин, Си Дзинпин, Меркел, Джонсън, Макрон, Ердоган, Нетаняху, че дори и Дуда и Зеленски. И всеки от тях гледа да си пробута ваксината – надвикват се като на ориенталски пазар, на фона на известната руска песен „Коробушка“, голям майтап.
Тръмп /от своята сергия/: Насам, насам! Купувай, каквото ти предлагат!
Ердоган: Цената не е безпилотен самолет, не можеш да я свалиш.
Меркел: Купувай, за да продължиш живота си!
Путин: С нашата ваксина Спутник пътят към Рая е по-кратък!
Си Дзинпин: Е, каква е тази работа – вирусът го взехте от мен, обаче ваксината я купувате от други!
Меркел: Който първи купи ваксината, първи ще излезе от карантината!
Тръмп: И ще съживи своята икономика.
Путин: Глупости. Икономиката си ще съживи не онзи, който купува първи, а който продава първи.
Макрон: Ваксината ефективна ли е?
Джонсън: 70 процента, затова пък може дълго да се съхранява.
Нетаняху: А защо тогава трябва дълго да се съхранява?
Джонсън: Че какво друго да я правиш при такава ефективност.
Тръмп: Малка стъпка за американската икономика – голяма инжекция за цялото човечество! Ефективност – 90 процента!
Макрон: У нас е 92 процента!
Тръмп: Току-що преизчислихме – в Пенсилвания е вече 95 процента!
Путин /обажда се на някаква дама/: Какво е положението при нас?
Дамата: Ефективността е 146 процента.
Путин: Как така?
Дамата: Не се разболяха 100 процента от ваксинираните – и още 46 процента от ония, които са стояли близо до тях…
И т.н., и т.н. Майтап, майтап – обаче накрая всички заедно декламират: Щом се подсигуриш с ваксина, никой не може да те събори/разкара.
Между другото: песента „Коробушка“, известна и като „Коробейники“, е създадена по поема на Некрасов; първите четири стиха на песента са използвани в романа на Чернишевски „Какво да се прави“; ето един фрагмент от нея: „Ой, полна, полна коробушка у любого богача/ А у бедного рабочего ни кола и ни двора…“ – няма да ви го превеждам, ако социалният ви гняв все още не е изчегъртан окончателно, сами ще проумеете текста.
Затова е това бързане с ваксината – заради „коробушка“-та – в клипа е променено като „корзина“, „кошница“. Разбира се, това внушение е от десена на соц-пропагандата. Но, в същото време, лавинообразно нараснаха съмненията на простолюдието: Пфайзер/Бионтех, чийто продукт влиза в употреба, бе разкрита като свързана с Бил Гейтс, когото конспирациите отдавна привиждат като Злия Герой; освен това, фирмата била съдена в САЩ за даване на подкупи, включително и в България и пр. Никой на никого не вярва, на Господ дори вече не вярват – може би донейде очаквано, понеже и той отдавна не вярва в нас. Окончателен пробив в доверието – това е най-зловещата последица от Корона Вируса. Специално в нашия/българския случай, проблемът се усложнява и от изначалното ни безверие, от разяждащата ни подозрителност.
След всичко това, човек не може да не се сети за репликата от филма „Денят, който промени света“: „Всичко, което следва, ще е по-различно от онова, което очакваме“. А вече дори не се запитваме, какво да очакваме. През всичките 30 години след падането на Стената, все се случват неща, които дори не сме си въобразявали – и обяснения все липсват. Източният Блок – една свирепа сила – бе продаден за шепа стотинки, отдавна стана известно, че американците са били готови да платят на Съветите до 150 милиарда долара, за да се случи капитулацията мирно и тихо. Обаче бърборкото Горбачов дори не се сетил да се пазари, а пък може и да са изчислили, че фукльовщината го е обсебила изцяло. Така си останахме без смислено обяснение за Разпада. Тук, у нас, всичко се събра в една непоносима гротескност, създавана и дирижирана от хора с изяществото на парцалени кукли. Някои от тях продължават да се мотат наоколо, колкото да ни подсещат – пак и пак – за знаменитата фраза на Салвадор Дали „Свободата се оказа лайно“. Разбира се, тя е казана по друг повод, но добре прилепва и за нашия случай, за него са подходящи всички лайнени обяснения.
Човечеството прелива от неверие, направо се дави в него. Например, кой в арабския свят ще повярва оттук-насетне на Америка - след безумията в Ирак или климактеричните напъни на Хилари Клинтън в Либия. Ако се съди по мрънкането на Байдън, единственият му шанс да бъде запомнен е да възкреси експанзията, режимът на безсмислени авантюри, от които великата му страна излиза все по-засрамена. Да „разпраши“ отново Америка по целия свят.
Чудя се, дали днешният човек е склонен да повярва на каквото и да е, дали му е останало нещичко от желанието, а и от красивата наивност да се доверява. Хората толкова са лъгани - брутално/безцеремонно/, че са си изградили рефлекс да не вярват на нищо. Това е един имунитет, далеч по-ефективен от ваксината на Пфайзер/Бионтех. Властниците усърдно поддържат този рефлекс – с идиотското си поведение; отдавна няма сериозни политици, едър формат – мяркат се някое момиче от Лайпциг, някой странник/некрофил? от Париж, някой Джонсън – той пък турчин, край нямат. Няма вече хумус в политическата почва. Най-хубаво го каза за френския президент Оланд бившата му жена: „Той е ненормално обикновен“. Това ни демонстрират и повечето от останалите световни първенци. Обясненията им, дори за най-съдбовните проблеми, по начало са примитивни, лутанията им – очевидни. Коробейники/Амбулантни търговци.
Хората трудно могат да бъдат въвлечени в каквато и да е обща/колективна игра, мястото на Хомо Луденс/Играещият човек трайно бе заето от Неверникът. Неговата игра/забава/избор е тоталното несъгласие. Това е изключително опасно, защото, в един момент, той внезапно може да бъде подведен и превърнат във Вярващият/Преклоняващият се – и да започне да обожествява някой очарователен психопат, някой Шикългрубер или Джугашвили. И няма да получите разумно обяснение, защо ще го направи.
И Клакьорите вече не вършат работа – и те не вярват достатъчно, и те са прогледнали с едното око. Преди време Красимир Дачев ми разказа една прелюбопитна история: бил в гримьорната на известен певец в Миланската скала, когато се появил някакъв джентълмен – сетне разбрал, че това е Капо ди Клак, шефът на клакьорите в операта, бил дошъл да спазари условията, при които да подкрепят изпълнението на певеца. След като чух тази история, се отнасям с още по-голямо съмнение към ръкоплясканията, всякакви. Ето, Герберският Капо ди Клак Цветанов беше безподобен – чак да налудност, клакьор на Бойко – а накрая се оказа, че ръкопляскал с нож в едната ръка. Един Господ знае, как го е правил това.
Обичайно личните клакьори на Бойко ни напомнят за онази фраза на Салвадор Дали за свободата – тя трябва да бъде татуирана на челата им. Каквото и да направят, все се оказва излишно или грешно. Напоследък тръгнаха да го оправдават заради женските му истории – сякаш не знаят, че българинът винаги се е възторгвал от ебачите и мангизлиите, никого не можеш да злепоставиш по този начин.
По начало, тукашните клакове/клакьори късно включват нужната предавка. Ето, разправиите с македонците – колко умни неща се пишат сега, да се пита човек, къде са били авторите им преди три години, та са мълчали като анестезирани; тогава трябваше да побутват нашите Властници, за да прогледнат те за лукавствата на македонците. Тогава бяхме и в по-силна позиция – идваше „нашето“ Председателство на ЕС, мушмуроците/коробейники от Брюксел нямаше да си развалят кефа заради балканските ни ежби. Сега, три години по-късно, могат да ни извъртят някой мръсен номер, по македонски тертип, нещо свързано с парите, които разпределят – знаят, че от това тукашните Коробейники най-много ще ги заболи, никак не обичат някой да им бърка в кошницата.
Клакьорите не се справиха и с пропагандната обработка/омъгляване на Корона Бедствието – дълго време Властта ги държа настрани, надяваше се сама да приключи с проблема, сама да го обговори, сама да се героизира. И когато включи клаковете, вече никой не им вярваше, публиката бе напомпана до пръсване с конспиративни теории, със слухове и пр. – и никога повече няма да се отърве от нагона си по тях. Специално при българина това е направо необяснимо – той, който може да оглежда жираф от два метра и накрая да изтърси: „Няма такова животно!“ Сега нашите Коробейники ще берат големи ядове и с ваксината. Не им е лесно, разбира се – те нямат лукса на един Мангъров, който печели внимание и симпатии с едно голо отрицание, все търси повод да ни се натрапи, за доста нашенци той е по-правдоподобен от жирафа. Очаквам в най-скоро време сам да продуцира филм за собствените си приключения с Короната: Давидчо, който печели битката срещу Голиат, само той, единствено той.
Не им е лесно на Коробейниките, но сами са си виновни – ето, един хладилник за съхраняване на ваксина не могат да наместят като хората/случаят в Бургас. Ръми дъждец, стеле се лека мъглица – и в тази пасторалност се опитват да промушат един от специалните хладилници, неговата мамица, през една очевидно тясна врата, побутват го насам-натам, у бре, де бре, дай го насам, върни го натам, няма оправия – колкото да шашнат телевизионната публика, която трябва да изтърпи и това наше мъчително промушване към Новото, вратата към него все се оказва тясна. А и да успеем да се промушим, и то вече изглежда стъписано, а понякога и направо разръфано/наранено от нашенската недосетливост. Сякаш всичко трябва да започне отначало, от най-елементарните уроци, например: Хладилник с два метра височина не може да мине през врата, висока един метър и осемдесет сантиметра, изглежда несправедливо, но това е положението. Впрочем, очаквайте конспирации около годността на клетия Бургаски хладилник – все пак, дивотията с него трябва да се извиси с някоя сочна мистификация.
По-горе подхвърлих две думи за „социалния гняв“ и е редно да допълня, че и той е нещо като Жирафа – за радост на нашите Коробейники. Тези, които протестират от 150 и повече дни, сякаш нямат нищо друго предвид – освен самия Него, обсебени са от него, това не са социални вълнения, а нещо съвсем различно, нещо като гнева на Рогоносеца, ако позволите тази волност; Онзи е прелъстил Властта, без тя да му се полага – затова да се маха. Протестиращите дори не я искат за себе си – и какво следва тогава, Властта да се търкаля по улицата и никой да няма желание да се наведе и да я вземе. Това е лудост. Социалният гняв е заменен от Отмъстително Неверие – колективното съзнание окончателно е покорено от конспирации и слухове, независимо, че те не могат да напълнят ничий хладилник.
Само един Кашпировски ще им свърши работа, само Кашпировски може да свали Падишаха. Блазе ни.
