Вкопаване
 
Нямаме и досега ясни отношения с Вируса – заради това са всичките ни проблеми. Дебнехме го като бракониери, скрити в храсталака – опитвахме се някак да го залъжем, нищо повече.
На 2 април Бойко поздрави българите: „Гордея се с вас! Благодаря за усилието!“ Осем месеца по-късно сме на първо място в света по смъртност от Ковид 19. Сметките не излизат. И поуката е ясна: с Народа може да се говори – за добро или лошо – само в краен случай.
Би Ти Ви излъчи/28 ноември филма „Заразяване“ на Стивън Содърбърг от 2011 година – все едно, че правен сега, под диктовката на Нашия Вирус. В един от епизодите видяхме битка за пререждане на опашка за спасителната ваксина. Ние винаги сме в края на опашката – винаги и за всичко, сами се поставихме там - ами сега как ще бъде, с колко ще бъдем прередени? Ще бъдат ли по-милостиви към нас заради това, че сме шампиони по смъртност? Едва ли – трябва да се спасяваме сами.
Властта се омота в собствените си противоречия, посланията й в повечето случаи бяха двусмислени. Свикнала със спокойствието на Блатото, изведнъж тя трябваше да се справя с проблем, който не търпеше отлагане, прикриване, обичайното баламосване не вършеше работа. Както и рецептата на Живков - Да се снишим, докато бурята отмине. Тя, все пак, е изречена през 1988 година, израз е на тактическо хитруване с Горбачов. Но сега си имаме работа не с един мекушав перестройчик-ликвидатор – сега трябва да се справим с един Безмилостен Звяр. И никакво снишаване не върши работа – мислиш си, че се снишаваш, а, всъщност, направо се Вкопаваш. Нито една от прогнозите не се сбъдна – например, в края на месец март „мрачният сценарий“ предвиждаше да бъдат хоспитализирани 4 хиляди души – но в момента те са близо 7 хиляди, без да броим жертвите. Обществото, и то активната/работещата част от него, е разпънато между Страха и Глада. Уплаши ги, изолирай ги – но как ще ги храниш. И понеже сметките все ги правят на тъмно, и досега не е ясно, колко хора трябва да „хранят“. Изведнъж стана ясно, колко безобидни са българските бедняци, ония близо два милиона несретници, които живуркат някак под границата на бедността – и си кротуват, не създават никакви грижи, чак мило да ти стане.
Ами кашата в образованието – нужни били около сто хиляди устройства, за да се премине към онлайн/неприсъствено обучение, а до този момент били осигурени едва две хиляди. И там се надяват на молитвите си - да се изтъркаляме някак през Злото. Видяхме по телевизията самотна майка с три деца – напълно прилична, свястна жена и със сигурност по-храбра от доста от пъзливите ни Властници – но всичко си има граници, няма как да купи три устройства на децата си, а пък и работата й е под въпрос. Намерили се добри хора – осигурили ги, все се намират благодетелни българи, накрая ще трябва да осиновят и държавата. В нито едно отношение Властта не вижда по-далеч от сополивия си нос – или пък си трае/хитрува, дано ни се размине с едно снишаване. Ами простащината с допълнителните хиляда лева за медиците на първа линия – хвалят се с тях от доста време, а оставили двамина от болницата в Поморие с месеци да чакат подаянието. Абе дайте ги тия пари, дори незаконно ги дайте – по-добре да лежите в затвора за някое благо дело, отколкото за друго. След Преврата през ноември 1989-а скалъпиха, под диктовката на Луканов, дело срещу бившия премиер Георги Атанасов: бил отпуснал 200 хиляди лева – напълно законно, при това – на деца-сираци на участници в антифашистката съпротива. И го осъдиха. Никой от по-сетнешните управници-тутманици нямаше да си сложи главата заради някакви сираци. Показаха по телевизията полицай, който краде емблемата на някаква кола – това пък е Снишаване в Дребното - ами ония, дето свиха знака на самата държава, тях какво?
В края на месец ноември работата е ясна – вкопаваме се здраво, но пак се ослушваме, ако можем да се изхитрим някак – докато мине „втората вълна“. Все хитруваме, това е вече естественото ни състояние. Циганят се за хиляда лева, пък искат да има достатъчно медици. От 30 години Управниците правят всичко възможно да опропастят две свещени професии: лекарската и учителската, подлагат ги на всевъзможни експерименти, все прекрасно-идиотски. Костов, който разреши търгашеството в здравеопазването, сигурно сега е много доволен. Ами ония, които подритват образованието, с очевидното намерение да намачкат ценностната система на децата, да не им позволят смислен допир с Миналото – те пък вече могат да рапортуват, че целта е постигната, над 40 процента от децата излизат от училище функционално неграмотни, грамаден е процента на ония, които нямат умения да четат. Но знаят, какво е fuck you. Те ще ви го начукат, да си знаете. Вече не е важно, каква е поезията на Ботев – а кой от четниците му го е убил. Напълно подходящ пример от мрачната зона на убитото – или поне пребито – образование. А пък и министърът говори за клъстери – вместо за обединение, пак добре, че още не фак-ясва.
Големият Номер на Прехода успя – тъп номер, но мина: да се наложи Терора на Забравата, истинските първенци да бъдат изтикани или дори забравени, а отгоре да изплуват Случайниците. Щом Плевнелиев спокойно лъготи, че е демонстрирал срещу комунистическия режим с плакат от тапет преди 10 ноември, какво повече искате – перковци направиха на парцал Миналото, побъркаха го направо по свой образ и подобие. Безмилостни крадльовци на Минало. Нямат и няма да имат милост към паметта на обикновените хора.
Театрализираха ненужно Бедата, още по-екзалтирано героизираха и някои хора – например, генерал Мутафчийски, дотам, че да го спрягат за президент. А той беше достатъчно честен, за да признае още в началото на кризата, че се задава Невиждано Зло. Не го чуха, предпочетоха да слушат брътвежите на мангъровци. Не дадоха възможност на хората да се ориентират в истинските мащаби на Бедствието, и така да се самодисциплинират Ако не прецизираш посланията си, нищо няма да постигнеш. Има моменти, в които разномислието е не само опасно, но дори е престъпно. И тъй, докато бяхме най-добре, станахме шампиони по смъртност. И сме на път да разсипем от претоварване лекарското съсловие...
Тия дни си отиде и Чирков.
И сега трябва да събера 40 години на приятелство, общуване и приключения в няколко реда. След такива раздели, човек започва да се усеща неуместно…
За нищо не ставаме: по Би Ти Ви отделиха на Чирков една минутка, на Марадона – пет пъти повече. Чирков е оперирал поне 10 хиляди души, беше ги броил дотам.
Когато се виждахме напоследък, накрая все ставаше дума, дали „проектът“ му не се е провалил. Нямаше добра старост, беше финансово притеснен, мина през някои унижения, може би и не разбираше, че е време сам да се оттегли. Започна да ми се струва, че, да - сякаш проектът му се е провалил. Пълна глупост.
Ами момчетата, които се навъртаха около него и днес са прекрасни лекари, мастити майстори - има ги, значи всичко е наред, значи си успял.
Така ми се струва отстрани - вътре в него нещата може да не са изглеждали съвсем справедливи, дори никак.
Живков беше казал още в края на седемдесетте години, когато за първи път представих по телевизията професора, че и в Политбюро трябва да работят както в клиниката на Чирков.
Когато засипаха ЦК с доноси срещу Чирков, пак Живков беше казал: „Партията трябва да излезе от клиниката му, тя няма място там!”
Чирков правеше някои странни неща. Веднъж предизвика истинска сензация във Великото народно събрание (1990), когато отиде на трибуната и започна да диагностицира здравето на кандидата за парламентарен шеф акад. Николай Тодоров: “Здрав ли сте? Колко ви е кръвното налягане? Какви лекарства вземате” и пр.
Пак по онова време нарече България -„обрулена“. И мнозина се разгневиха – а сега, как да я наречем? Кажете ми едно начинание, което да не влачи след себе си някаква тъмна сянка?
На един мой рожден ден влезе, огледа гостите, все общи приятели, и каза: „Трябва в тази държава да се направи съвет на старейшините”, той винаги идваше с някаква идея. „Алекс - отвърнах му аз - те гледат да ви направят един концлагер, ти мислиш за съвет!"
Първото му интервю във „Всяка неделя“ - първо изобщо у нас, ни сближи веднага. Не пропускаше да каже, че ми е задължен. А аз мислех точно обратното – че аз съм му задължен, както и на всичките си събеседници. Така мисля и досега.
Заради това интервю партийните кланове, и дори тия в ДС, се сритаха - защо съм го показвал. Сетне го показах още 7 пъти - и нищо.
Фантастичен успех имаше разговорът, в който двамата представихме Петър Дертлиев – за 30 минути бай Петър се превърна в истинския лидер ена опозицията. Паметна беше и полемиката му с проф. Чавдар Драгойчев.
Най-уместно ми се видя сега да го представя с Мариане в рубриката „Двойките“ на „Всяка неделя“ – направих го в страницата си във Фейсбук. Това е едно особено интервю, в него е съвсем различен.
Веднъж рече: "Ако се случи нещо с Мариане - ще умра!" Тя си отиде преди него. Е, сега са заедно, може би повече от всеки друг път.
Интервюто предизвика грамаден интерес, дори аз се изненадах: досега, за два-три дни, е гледано от над половин милион души, текстът ми към него пък достигна до над един милион и 200 хиляди души, при над 800 коментара и над пет хиляди споделяния. Неочаквано преклонение към една привидно позабравена личност. Стана ясно от коментарите, че хората имат жажда за другостта на успелите хора, омръзнали са им никаквиците, в крайна сметка продължават да живеят с ненакърнени представи за значимост и човещина. Терорът на Забравата в някои случаи остава безсилен - не са успели да ампутират изцяло колективната памет. Има истинско общение, когато става дума за нещо наистина значимо. Жалкото е, че в повечето случаи то се проявява, когато Смъртта е отнесла вече Героя.
Отношението към Чирков отразява и още нещо – българинът все още почита лекарите си, все още изпитва респект към тях, въпреки гламавщините на които са подложени.
Сещам се за нещо, което ми разказа преди много години известният днес кардиохирург проф. Людмил Бояджиев. Беше на специализация в клиниката на прочутия сърдечен хирург Кули в Хюстън и там видял един странен надпис: „Ще ви виждам и след смъртта си!“ - понеже Кули бил дарил очите си, за да бъдат трансплантирани след смъртта му на подходящ пациент.
Големите фигури ни наглеждат и тогава, когато уж вече ги няма - не е лошо да помним това.
 
/каре/
МАРТИН РИЙС: ШАНСОВЕТЕ ЧОВЕШКИЯТ РОД ДА ЗАГИНЕ ПРЕЗ 21 ВЕК СА 50 НА 50
Трябва да имаме въображение за страданията на другите – струва ми се, че това е най-важното по време на Корона-Бедствието. Това обаче е непостижимо за някои хора. И все се питам: дават ли си сметка ония, които твърдят, че няма епидемия, кого, всъщност, подкрепят, на кого вършат услуга.
Има и друго: голяма част от тия хора са в плен на различни конспиративни теории. Да речем, че и това е израз на някаква свобода. Не изключвам нищо, но трябва да сме трезви, поне в някаква степен. Тъкмо заради това ви предлагам интервюто си с кралския астроном/тогава проф. Мартин Рийс. То е взето още на 25 май 2003 година – преди цели 17 години, с телевизионен мост с Кеймбридж, Великобритания. Според Рийс, шансовете ни да оцелеем през това столетие са 50 на 50. Мислете си, каквото искате, това е свободата - или поне само това ни е останало. Но не се разболявайте.
К.К.: Проф. Рийс, новата ви книга има стряскащо заглавие - „Последният ни час“. Едно малко пресилено предупреждение ли отправяте, или става дума за реални заплахи за човечеството?
М.Р.: Този век е характерен с нещо безпрецедентно в човешката история. За първи път човекът, човешката природа няма да бъдат зададени веднъж завинаги. В продължение на хилядолетия човешката природа и тяло са били, така да се каже, стационарни, не са се променили особено. През следващите сто години обаче можем да очакваме, че поради развитието на генетиката, на компютризираните имплантанти в мозъка и може би специализираните медикаменти може да се стигне до промяна на човешката личност и дори на човешката природа. Машини с човешки интелект, човеци с възможности на машина. Нови заплахи се коренят в напредъка на биологията. Възможно е генетичният материал да се промени така, че вирусите да станат по-вирулентни, по-опасни. Нещо, което настина ме тревожи, е, че онези хора, които и в миналото, и сега са мотивирани да разработват компютърни вируси, могат да започнат да експериментират с истински вируси. И това ще означава, че един-единствен огорчен от живота човек ще получи далеч повече власт да влияе върху хората, отколкото в миналото. Онова, което най-вече ме тревожи за следващите десет-двадесет години, са онези заплахи, които по-рано имаха за свой източник държавната политика, но сега могат да произлязат от отделни хора.
К.К.: Вие имахте куража да се хванете на един доста странен облог в списание „Уайърд“. Заложихте 1000 долара?
М.Р.: Заложих 1000 долара на прогнозата, че едно-единствено действие или акт на биотероризъм би довело до смъртта на милиони през следващите години. Искрено се надявам да загубя в облога. Но според мен рискът това да се случи по някое време през следващите 20 години е поне 50%.


Тагове: Кеворк Кеворкян, Бойко Борисов, Ковид 19, Би Ти Ви, "Заразяване", Стивън Содърбърг, Тодор Живков, Горбачов, Луканов, Георги Атанасов, образование, здравеопазване, Иван Костов, Прехода, Терорът на Забравата, Плевнелиев, Миналото, Мутафчийски, Чирков, Марадона, Тодор Живков, "Всяка неделя", Петър Дертлиев, Чавдар Драгойчев, "Двойките", Мариане, Людмил Бояджиев, Кули, Мартин Рийс

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2021 Всички права запазени.