Сложете цедката!
 
Няма да мирясат, докато не побъркат лекарите – колкото и да са способни и търпеливи, такава хавра не се издържа. За Народеца да не говорим – заради непостоянството, а понякога и чистия идиотизъм на Властниците, той отдавна е загубил способността да различава нормално от ненормално. Днес му кажат едно, утре – друго. От 30 години насам Управниците дори не говорят със завършени фрази, всичко, което изрекат, приключва с многоточие – идиотите да чакат продължението.
Шампион в това отношение е и Бойко, отдавна съм ви казал, че ръката му е все на задната скорост. Хубаво, в политиката – особено в дрипава политика като нашата – повратливостта/гъвкавостта има своето значение, стига да е с мярка. Но в нашия случай тя се превръща в просто връткане – слава Богу, само словесно. Бойко вече сподели, че би „пуснал“ на Мангъров - нашето неосъществено Менгеле – и това си остана в областта на словесните хипотези. Обаче в реалността, в Хаврата на Ковид 19, се оказа, че двамата са едно цяло. Говорят едно и също, отмятат се по един и същи начин, можем да наречем тази странна двойка „Доктор БойкоМангъров“. Проблемът е, че докато Мангъров отговаря само за собствените си глупости, Бойко отговаря за държавата, а някак рехаво дори за Народа. И не върви да се прилепва толкова наивно за маниащините на един обикновен лекар, който в момента се изживява като Господ. Стигна се дотам, въпросният Господ да присъства вече на важни заседания на Министерския съвет – колкото да апострофира далеч по-опитни и доказани специалисти. Колко време ще издържат те, преди да му извият вратлето, не е ясно. Но колкото повече го лансира Бойко, толкова по-големи беди ни очакват. Абсолютна, невъзможна галиматия е здравния министър да моли Мангъров да спазва мерките за безопасност в Ковид-отделението на Инфекциозна болница, което тия дни му предоставиха. И какъв беше отговорът: Мангъров щял да промени системата отвътре?! И още една наглост чухме: във въпросното отделение лежали около 80 души, от които само трийсетина били болни, останалите били там от … страх?! Ей, Мангъров, наистина прекаляваш, словоблудстваш варварски – спекулираш с неволите на хората, и какво ще ги правиш „страхливците“ – ще ги гониш от болницата или какво? А останалите, „истинските“ болни, с чайчета ли ще ги лекуваш? Впрочем, с чайчета ли се лекуваше Бойко?Знаем всичко за лечението на световни личности, дори и на Тръмп, само за нашия премиер нищо не ни казаха.
Лекарите от Инфекциозна болница, които със сигурност са отвратени от хлевоустието и безотговорността на Мангъров, сега трябва да са много бдителни: трябва да са наясно, какво ще се случи с пациентите му, особено с ония, които той ще отпрати по домовете им, каква ще е по-нататъшната им съдба, колцина от тях ще пострадат от изстъпленията му. Дръжте го под око.
Но Голямата Беля вече е направена. Мангъров по един отвратителен начин злепостави българските лекари, особено ония от Интензивните отделения: внуши на лековерната част от публиката, че те са некомпетентни страхливци – преливащи от излишна хуманност – и са прекалено толерантни към болните от Ковид 19. И затова болниците са пълни, и направо извадени от строя – заради тяхната мекушавост. Това е най-мръснишкото нещо, което съм чувал за българските лекари. В професионалната си кариера съм представял и направо обгрижвал десетки от тях, утвърждавал съм ги с преклонение пред широката публика, някои от тях получиха звезден статут; заедно сме чоплили дефектите на здравната система; дори направих, в „ония“ години, специална дискусия за здравеопазването във „Всяка неделя“ - рубриката „Бумеранг“, която набързо бе спряна от Властите. Но никога не съм си представял, че български лекар, порядъчно невзрачен при това, ще се опитва да дискредитира по този начин лекарското съсловие. Просташки, арогантно – опитвайки се на всяка цена да наложи тезата си. В края на 1989-а година направих една паметна полемика между проф. Чирков/новаторът и проф. Чавдар Драгойчев/“консерваторът“, която имаше страхотен отзвук, именно заради разсъдъчната толерантност на двамата именити лекари. А сега някакъв инфекционист се самопроизведе в последна инстанция на Истината – и неуморно сквернослови напосоки: пациентите са страхливци, а лекарите - некадърници, които не могат да схванат идеите му. Може би сега, покрай опекуна му Бойко, ще ги проумеят по-лесно – в смисъл, че ще се убедят, колко са вятърничави.
Аз пък не мога да проумея Бойко, а го наблюдавам от години: защо му е да гушка толкова натрапчиво някакъв Мангър? Не схваща ли, че този пуловер го противопоставя на цялата лекарска общност? Защо го толерира – за сметка на доказани специалисти? Защо не се съветва, примерно, с проф. Аргирова – а със специалист по чайчета? Хубаво, Мангъра му е внушил, че ако набедят болните от Ковид 19 за симуланти, ще намалят натиска върху болниците – и така ще прикрият колапса/провала на здравната ни система, който не е от днес. Вятър, Мангъра нищо няма да прикрие – грабвайте сметалата и изчислявайте, колко клетници ще бъдат погубени. Бойко не е ли чувал крилатия лаф: здрав е само недиагностицираният българин.
Между другото. Обади ми се известният книгодеец, журналист и писател Валентин Караманчев. „Знаеш ли, какво означава „мангър?“ – рече той. „Знам – рекох, - дребна монета, нещо без стойност“.
„Обаче не знаеш друго – продължи Караманчев. – Навремето в Пирин имаше връх „Мангър“, но когато започнаха да прекръщават върховете, му смениха името на „Полежан“, защото от далеч изглежда като полегнал човек“.
Полежан! Еха! Но какво са виновни „страхливите“ българи и отзивчивите лекари, когато някой е решил да полегне някому.
Ако наистина иска да научи истината, Бойко трябва да се срещне с шефовете на Интензивните отделения/клиники на най-реномираните болници, но без да наръга между тях Полежан – а да го прати да разнася чайчета на болните в Ковид-отделението на Инфекциозна болница, където се очаква да извърши чутовни подвизи. Засега обаче се задоволява да консумира тъпите му комплименти, образец на жалко слагачество – ето едно словесно мангър-фелацио: „За мен най-трезво мислещ е премиерът, който е и изкарал това заболяване - личният опит му дава основание да разсъждава и той всъщност разсъждава много по-трезво, отколкото някои медици и професори, които също изкараха това заболяване и излезнаха с крайно неадекватни изявления“. И този шербет е изречен от човек, който прелива от противоречия и заблуди – достатъчно е само да си припомним твърдението му, че „втора вълна на Корона вируса няма да има“/5 юни. На такъв със сигурност и фелациото му е фалшиво.
Хавра, истинска хавра – дори едно Зловещо Бедствие не ни обединява, а ни разпилява в различни посоки. Разбира се, Полежан зариби немалко наивници и направи значителен пробив в системата за сигурност/оцеляване, която Властта се опитва да наложи. Но тя го прави по един парадоксален начин: карантина за всичко/всички – но не и за брътвежите на Полежан. Бойко говори за „трите Д“/дисциплина, дистанция и дезинфекция - но изобщо не се интересува, какви поразии прави голямата уста на Мангъров. А тя трябва хубаво да се дезинфекцира със сода каустик и след това да се зашие.
Медиите, особено телевизиите, имат сериозен принос за Хаврата. Гледах една новинарска емисия на Би Ти Ви и не можех да се начудя на натрапчивата наивност на авторите й. Емисията започна с тържествената заповед на Бойко правителствените хеликоптери да летят до всяко кътче на страната, дори и за един-единствен болен – пак добре, че не обеща да включи и танкове в акцията. След това чухме лекари да се оплакват от вече драматични неуредици. Друг лекар, макар и хематолог, извади на сергията своята теория. Проследихме и одисеята на един клетник, когото разкарвали от болница до болница, накрая в отчаянието си линейката отишла чак до Своге, където той починал. И след всичко това цъфна Мангъров – и се изсипа на метеното, като набързо зачеркна прилаганите досега препарати и дори кръвната плазма. Същият Мангъров, когото същата телевизия бе накълцала на ситно няколко дни по-рано в едно знаменателно интервю. Отиваш в болница, за да те интубират – назидава Мангъров - тоест, когато си вече пътник. На тоя тип болниците му се привиждат като погребални бюра.
Хавра – как искате публиката да се ориентира в Бедата, когато не получава ясни послания. Телевизиите охотно дават трибуна на всевъзможни навлеци, на фантазни „откриватели“ - всеки иска да е новият Мангър, всеки иска да изхвърли „теорията“ си - колкото по-нелепа е тя, толкова по-добре. Колкото по-одиозен е един тип, толкова по-големи са шансовете му да го сервират на публиката - суров, недонаправен, а ако е направо завършен идиот – още по-добре. Това е политиката от дълги години насам – истинските авторитети, автентичните знаменитости бяха заменени с еднодневки, с буболечки от ширпотреба. И все ги кръщават „звезди“, а дори и „легенди“. Една тягостна нелепост тегне над всичко – като задушлива, отровна мъгла. Примирихме се с всевъзможни псевдо политически или артистични невзрачности, с комични фолк-цицоподобия, приехме силикона за нещо нормално – дори със силиконовите мозъци свикнахме. Обаче да се придържаме към тази пораженческа практика и в разгара на Корона Вихрушката, е направо фатално. Сложете Цедката – и не допускайте пред камерите медицински недоразумения.
Много обичаният актьор Велко Кънев все разказваше една история: направили го „Заслужил деятел на Културата“ и той решил да се похвали на майка си. Обадил й се по телефона, а тя му рекла: „Че какво толкоз, нали беше „Събеседник по желание“ при Кеворк!“ Споменавам тази история, защото подборът за тази рубрика беше направо свиреп, винаги казвах, че случайните хора не бива да бъдат допускани на пушечен изстрел разстояние до нея. Днес сме се превърнали в Рая на Случайниците – щом Плевнелиев беше президент, щом Караянчева е шеф на Парламента. Плевнелиев е неудържим хвалипръцко, вече взе да разказва, колко го харесвал Байдън – него, който си е една Полегнала Тодора. Жалка работа – бил е президент, а се хвали като прогимназистка, която е успяла да получи автограф от любимия си актьор.
Работата е проста: утвърждавайте личности, които са наистина ценни, на които самото Време е дало кредит. Може и да не са дотам известни – но тогава ще вкусите от сладостта да откриете някоя наистина забележителна/нужна личност. Блага Димитрова на няколко пъти ми подхвърляше да поканя в „Събеседник по желание“ доктор Иван Руменов – „ако вече може“, казваше тя, но усещах, че нещо я тревожи. Аз пък се офлянквах, защото не го познавах. Накрая го поканих и стана страхотен разговор, някои лекари и досега го помнят. А „проблемът“ бил в това, че Руменов бил асистент на знаменития хирург професор Станишев, съден от Народния съд и разстрелян, защото няколко месеца през 1944 година е бил министър на вътрешните работи и народното здраве. Шефовете измрънкаха нещо, обаче Руменов получи своята реабилитация пред пет милиона души – Блага пък получи поредната ми благодарност.
Свикнахме окончателно с чалгализирането на телевизиите, с налагането на никакви хора, направо са смешни напъните да произведат нещо от тях, защото всички са наясно, че чалга популярността е боклук. Но ще бъде фатално, ако този подход се наложи и върху медицината/лекарското съсловие. Сложете цедката пред случайниците. Не ровичкайте за сензацийки, издирете истинските авторитети.
Мислех, че Бойко няма как повече да надхвърли мярката, след като остави Мангъра да се репчи на професорите Ангелов/министърът и Балтов. Но не познах – понеже той ги натовари на джипа си и започна да ги агитира за прелестите на магистрала „Европа“ - сякаш напълно беше забравил за другата магистрала – тази на Ковид 19, през която Смъртта си проправя път към нас. Поне да беше качил на джипа си Полежан – да му разказва за ролята на чайчето в пътното строителство.
Интересно, как ще коментира многознайкото смъртта на своите колеги – в началото на седмицата, в един ден, починаха още двама, общата бройка на поразените медици стана внушителна. Не са пили достатъчно чайчета – или „грипчето“ на Полежан няма нищо общо с истината? Бойко сякаш не си дава сметка, че се доверява на Заразно Зло – може да изглежда невзрачно, но си е Зло. И е абсолютно нелепо лично да го лансира публично.
Напоследък Бойко е в едно особено състояние, което по-скоро изглежда като самоубийствено, отколкото като преднамерено агресивно. Всичко, което прави, е предизвикателно – като се започне от използването, ни в клин, ни в ръкав, на един от лозунгите на правителството на Ваймарската република – по-късно красящ входовете на хитлеристките концлагери. Откъде-накъде се пръкна тази фраза в устата му? Нарочно ли я подхвърля, за да дразни критиците си – или просто е жертва на прислугата си, на някой, комуто не е сварил навреме да отреже езика. И, в същото време, е пленник на Мангъров. Впрочем, отношенията им започнаха с една запомняща се, прочувствена и дори леко истерична фраза на Бойко: „Посочи ми кои ще умрат и кои ще живеят!“ В онзи момент тя означаваше ясно разграничаване от Мангъров. И какво се случи по-нататък, че днес двамата са дупе и гащи - обаче хората си мрат… А може би някой е подсказал на премиера, че Мангъра има доста привърженици, на които им е присъщо да не размишляват. Мангъров, отгоре на всичко, поощрява и един див егоизъм, дава знак всеки да се спасява поединично – пийте чайчета и плюйте на мерките. И внезапно към него се притурва Бойко. Това е авантюристичен ход, който не му е особено присъщ, ако го познава човек - винаги е преценявал внимателно действията си, ловко се е адаптирал към различни ситуации, може да създаде у всекиго усещането, че са на един акъл. Затова от близо 20 години е на власт/от 2001 година. И сега изведнъж – гуш с Полежан.
Докарали сме я дотам, разумните хора да ги набеждават за страхливци – и това доживяхме.
Да ви разведря малко. Байдън, за когото стана дума по-горе, още преди да приключи срамната бъркотия с изборите, изсъскал нещо за Русия. Та се сетих, как веднъж попитали Путин, страхува ли се от противниците на Русия. „Страхуваме се – отвърнал той – да не настинем по време на погребението им“.
Тия дни почина известният сатирик Жванецкий. Той е убийствен в един свой скеч за пъзльовците-български управници, потърсете го. Сега в Мрежата се завъртя и друг негов етюд, в който се споменава и Путин. Жванецкий бил поканен на откриването на театъра на забележителния руски актьор Калягин. Отишъл и като всички други минал през детектора за метал, който непрекъснато дрънчал, всички вадели телефони, ключове и пр. Калягин го помолил заедно да почакат/посрещнат Путин. Дошъл той, минал през детектора – а той мълчал като „заклан“. Тогава се обадил Жванецкий: „Владимир Владимирович/Путин, а къде изчезнаха стоманената ви воля и железните ви нерви?!“ Ей така се шегуват майсторите на словото.
Ние пък се шегуваме с азерския газ – скоро сме щели да го получаваме и се хвалим, сякаш ще ни го дават безплатно. А в бизнеса обикновено се хвали продавача, а не купувача, така поне е прието.
Газ от Ердоган, газ от Алиев – и както не сме добре с нервите…


Тагове: Кеворк Кеворкян, Бойко Борисов, Мангъров, Ковид 19, "Всяка неделя", "Бумеранг", Чирков, Чавдар Драгойчев, професор Аргирова, Валентин Караманчев, Полежан, Велко Кънев, "Събеседник по желание", Росен Плевнелиев, Цвета Караянчева, Байдън, Блага Димитрова, Иван Руменов, професор Станишев, проф. Ангелов, проф. Балтов, Путин, Жванецкий, Калягин, Ердоган, Алиев

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2021 Всички права запазени.