Пускане за балами
 
Всъщност, така и не стана ясно, защо Бойко е казал на Мангъров онези смущаващи думи: „Ако бях жена, щях да ти пусна!“
Те са доста по-смели от много други словесни изхвърляния, за които го упрекват. По-разпасани са, макар да издават и една самоотверженост - в края на краищата, става дума за „пускане“.
Но казани ли са изобщо – и защо?
Твърди го само Мангъров – веднага се похвали след срещата си с Бойко и беше видимо щастлив, сякаш той самият е пуснал на премиера и е бил достатъчно задоволен.
Извади тази словесна тъпня от джоба си – може би от същия, дето от месеци държал мръсната маска, която не използвал - та се и похвали по телевизията с тази си храброст. И дето вероятно държи паричките, които взема за консултации от Ковид-пациенти: стотачка, ако му отидеш на крака, две стотачки – ако той ти се пусне у вас. Халал да са му паричките – стига да не беше това, което, всъщност, е. Нахалник. Провокатор, медицинският поп Гапон. Терорист – точно терорист е, ако и един човек е умрял, докато го слуша и вярва на идиотщините му.
„Ако бях жена, щях да ти пусна“?
Ако Бойко наистина е казал това, значи е видял/чул нещо от поп Гапон, което ще му бъде от полза. Той нищо не казва случайно. Колкото си щете го мислете за човек, който не контролира езика си - сякаш той е нещо отделно от него. Да, де, обаче с едно подхвърляне отряза главата на Цветанов, който беше готов да му пуска още сто години – и още е на разположение, нищо, че казва друго. „Изпусна“ една истина за Караянчева и отля/насочи значителна част от враждебността на публиката към нея. Имам предвид онази част от публиката, която се мисли за нещо, дето не е – а не Народа, който е виждан като простолюдие, а, всъщност, си е напълно с всичкия си. Дотам сме я докарали, че тъкмо претенциозните столични гевезета са фактическото простолюдие – все герои на думи, фукльовци, които понякога дори не схващат, с какво са се захванали. И затова, например, не можаха да бутнат Властта, която сама примираше за това – поне такива бяха сметките й преди шест месеца. Понеже онзи, който сдаде властта в еуфорията на хаоса, винаги се връща на бял кон - важното е да не дадеш време на мераклиите да се сетят, какво да правят. Днес вече е друго, бенгалският огън изгасна – и Властта вече ще играе по друг начин.
И на онзи, дето уж щели да му „пуснат“ – и на него му е отредена роля. Добре е изчислен – малък формат, възбужда се и от най-лъжовното ухажване/“ще ти пусна“. Все още е доцент, когато отдавна трябва да е професор, ако съдим по възрастта му - развий му чивията и му гледай сеира.
Мангъров е най-комичната и най-жалката жертва на Пандемията в българския й вариант. Използван е жестоко, направо скотски, но изобщо не се усеща. Глупашки осигурява алибита/оправдания, нужни на Властта. Той е кошаревският/лъжливият свидетел на Българската пандемия.
Тогава, когато Властта все още не беше ориентирана в мащабите на Злото, той - удобно за нея - каканижеше, че ни е налазило едно грипче, което се лекува с чайчета. Беше полезният идиот, понеже все още не знаеха, какво да правят – и здраво го използваха, а той пък не спря и не спря да внушава на доверчивите хора, че нямало от какво да се плашат.
Какъв удобен сладур, нали – на такива Народът им вика „подлоги“. Няма тестове, няма защитни облекла, няма достатъчно лекари, но не е нужно и да има, понеже Мангъров го казва. Нагъзен пред Властта дурак, който си мисли, че щели да му „пуснат“.
Веднъж каза, че дори 50 хиляди души да твърдят, че едно нещо не е глупост, ако то е глупост, си остава глупост – и така ни подметна, че въпросната хипотеза не се отнася до самия него. Земята се върти около Мангъров. Няма чайче за неговата диагноза/болест – вече се мисли за Галилей. Може и това да му е подсказал Бойко.
Пионка, която бе използвана най-директно за властови нужди. Такова чудо и по време на соца нямаше да е възможно. Помня, колко се притесняваше проф. Шиндеров, когато трябваше да даде някакви обяснения за безволието/мълчанието на Властта по време на Чернобилският Апокалипсис – притесняваше се, понеже имаше морал и приличие. Ако комунистите имаха под ръка Галилей Мангъров, още нямаше да сме научили за Чернобил.
И така, първото действие от пиеската на „пускането“ беше елементарно скалъпено, но свърши работа. Проф. Мутафчийски, най-довереният лекар на Бойко, честно призна, че сме изправени пред Зло с „невиждана ярост“. Обаче Бойко даде ускорение на брътвежите на Галилей, понеже това му осигуряваше оправдание за неподготвеността ни да посрещнем Злото. То е измислица, пийте чайчета – и слушайте доцента.
А сега вече пляскат пумпала Мангъров с другия камшик: сега измишльотините му са им нужни, за да прикрият някак системния колапс на здравеопазването ни. Няма друга държава, в която да има толкова способни лекари – обаче поробени от една разядена система. Резултатът беше предвидим: болни хора треперят като скотове часове наред в линейки, разкарват ги от болница в болница, всичките с препълнени Ковид-отделения; стотици лекари са заразени – а някакъв продължава да си говори за чайчета. Вече спря да дрънкоти за „Стаден имунитет“, понеже никъде по света не приемат, поне засега, ролята му в настоящето бедствие. Само нашият ударник на празнословието даваше и дава напразни надежди на обърканото „Стадо“.
Веднъж дори си позволи да подметне, че Пандемията се използва за политически цели – той го казва, дето щели да си „пускат“ с премиера. Не знам, какво преобладава в него – нахалството или коравосърдечието. Безочливо продължава да опява срещу носенето на маски, самият той не носи, дори в градския транспорт, даже и по време на визитациите си при пациенти – и така старателно разхвърля нихилизма си сред хората. Поръчката е изпълнена: утре Властта ще изръмжи, че не е в състояние да се справи с Кризата, понеже не носите маски. Хак ви е, наивници – продължавайте да слушате Мангъров.
Би Ти Ви/“120 минути“ ни представи едно неописуемо зрелище – неописуемо заради своята пределна отвратителност: интервюто на Цънцарова с Мангъров. То ще си остане завинаги като едно от най-ярките свидетелства за моралния провал на Прехода. Видяхме един маниак, който никак не се притеснява, как изглежда в очите на трезвия зрител; който си противоречи по един патологичен начин; човек, който е подлуден от внезапно сполетялата го известност – и който очевидно иска да я задържи, с всички позволени и непозволени средства. Човек, който има милозливостта на колач в кланица – не познавам друг лекар, просто няма такъв, който би нарекъл възрастните хора „сухи съчки“ – „грипчето“ ще ги отнесе, какво да му мислим толкова. Това е един касапин, нищо повече. Многострадалното ни лекарско съсловие не бива да се притеснява: той не е един от тях. Но, колкото и да му е омерзително, то трябва да реагира по някакъв начин, за да се дистанцира категорично от една шарлатания, която опозорява лекарската професия.
Има и друго: не е лошо да се види, колко са косвените и дори преките жертви от чайчето на Мангъров. Не оставят на мира дребните измамници – фалшиви билкари и „народни лечители“, ами тоя, който е тръгнал с фъфлещата си уста да зомбира хората? Наскоро загина 33-годишен мъж – след като шест дни се лекувал сам у дома. Как го е правел – по съветите на Мангъров ли? Нека Цънцарова да разчепка и тази история, тя знае как.
Колко са личните жертви на Мангъров – стари и недом стари „съчки“? Пребройте ги, докато той победоносно се вози в трамвая без маска, изплювайки се върху всички забрани. А Властта си затваря очите пред тази гаменщина.
Това сме си ние: целият свят може да твърди едно, но ние все търпим някой Мангъров.
По дяволите, толкова ли е неизкоренима нашенската наивност – защо все се свиваме в утробата на поредната заблуда, на поредния Галиуй? 


Тагове: Кеворк Кеворкян, Мангъров, поп Гапон, Цветан Цветанов, Цвета Караянчева, Галилей, Шиндеров, Чернобил, Мутафчийски, Цънцарова

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2021 Всички права запазени.