Серьожа и Катюша
 
Тия дни външната министърка Екатерина Захариева - която има редкия талант да е „външна“ за всичко, с което се занимава - отново обогатила историческите ни познания, този път упорито наричайки първият дипломат на Райха „Рибентоп“, вместо Рибентроп.
Това ме подсети за една недом известна моя дописка от Фейсбук – предполагам, че тя ще бъде интересна и за читателите на „Уикенд“. Поне за ония, които се тревожат до къде ще ни доведе кашата от съзнавано и не-съзнавано.
Някои хора нямат наяждане с безпардонност. И колкото са по-дребни, толкова по-голям е апетитът им в това отношение. По време на посещението си в Москва нашата Захариева говорила фамилиарно/на „ти“ с руския външен министър Лавров и дори го наричала Сергей.
Какви са причините за тази провинциална приповдигнатост? Дали тя не се дължи на убеждението на Захариева, че вече е покорила и Кремъл – след като скорострелно премина през една сюрия важни длъжности.
В подобни случаи човек до такава степен забравя за себе си, че изобщо не се притеснява, как изглежда в очите на околните.
Нашите властници се стремят именно към това – да привикнат светкавично към необичайните си превращения, съвършено необясними и за самите тях. Никой не е толкова луд, та да потърси някакво прилично обяснение за възхода си – и това е приемлива защитна реакция, понеже, ако задълбаят прекалено във вероятните причини, това може да ги умопобърка.
„Това аз ли съм?“ – този простичък въпрос всъщност е страшен за мнозина. Затова – не се тормози, търкаляй се напред – и на всяка цена избягвай да срещнеш/сблъскаш истинското си „аз“ с ролята, която са ти възложили.
А твърде често в наши дни на някои им възлагат роли с такава лекота, сякаш им нахлузват някаква нова рокля.
Горкичките, направо ги съжалявам тия хорица, това не е малко изпитание, в доста случаи е и неописуемо изтезание.
Вълци като „Сергей“ са наясно с това и е неизбежно да го приемат с някакво съчувствие. Все пак, много бих искал да съм в главата му в този момент, да чуя какво си казва за нашата многомашинничка.
Пак добре, че тя не го е наричала „Серьожа“ – ако беше останала още един ден, със сигурност и това щеше да се случи. Е, тогава щеше да последва неизбежното: „Катюша, принеси пажалуйста кофе!“
Тази фриволност, не само на Захариева, се дължи, извън всичко друго, и на желанието да се имитира Вожда, да се демонстрира подчиненост и по този начин.
Да, де, обаче на него това му отива някак, най-малкото публиката е свикнала, поне от петнайсетина години, с речевите му особености. Остроумни или недотам, всички свикнаха с тях като с нещо неизбежно – а и той много успешно се възползва от това, за да създаде един образ, който му носи успех. Фразата му „Вие сте прости и аз съм прост, затова се разбираме“ раздразни интелигентните слоеве, но те са без значение за него, не те решават изборите – а и щом искат да клюкарстват/празнословят, нека да чоплят думите на Симеон, че българинът трябва да си смени чипа; или пък грандоманското поведение на Костов, който демонстративно се обиди на Народа.
Между другото, много съм писал за Костов, но едва сега се сещам, че не знаем кои са любимите му книги – извън учебника по политикономия на социализма. Той пък не ми изглежда по-приемлив, от който и да е роман за Винету.
Все припомням един кратък разговор между Николай Хайтов и Костов – доверен ми е от писателя, така че не може да има съмнения в достоверността му. Случва се по време на тържеството за 50-я рожден ден на премиера Костов. Той посреща Хайтов и му казва, между другото, че вижда много общо между разказите му и филма на Костурица „Черна котка, бял котарак“.
Хайтов беше останал смаян от тази нелепица. Човек да си каже, че Винету е за предпочитане, поне няма да го забъркат с Хайтов.
С имитативното си поведение, обкръжението на Вожда не му прави добра услуга, то несъзнателно го шаржира. Той пък не ги жали – наскоро ни накара да си представим спортния министър Кралев като гимнастичка, беше направо зловещо.
Обаче е направил нещо възхитително тия дни: замаял сръбския министър на енергетиката с думите „Как е президента/Вучич, да го цунеш от мене специално!“
И „Катюша“ цунка Лавров, като се обръща интимно към него – ей, момиче, внимавай да не нащърбиш евроатлантическите си клетви.
Но нека да сме толерантни – иначе би трябвало да кажем, че сме били свидетели, как един русофобски ястреб се превръща в русофилска кокошчица.


Тагове: Кеворк Кеворкян, Екатерина Захариева, Рибентроп, Сергей Лавров, Бойко Борисов, Симеон, Иван Костов, Николай Хайтов, Костурица, Красен Кралев, Вучич

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2021 Всички права запазени.