Петолъчки и лимонови резанки
 
Всичко е театър, в който прости циркаджии си въобразяват, че играят драматични, шекспирови роли. И изобщо не ги интересува, какво мисли публиката за тъпите им постановки. Одиозният Христо Иванов е сигурен, че е предизвикал Протести 2020, понеже се е търкалял из камънаците на плажа в Росенец. Тия циркаджии увличат след себе си и сериозни медии, правят ги за смях.
Би Ти Ви/19 октомври, централна емисия Новини, излъчи съобщение за проверката на Върховната административна прокуратура, с която се констатират редица нарушения в местността „Буджака“ край Созопол – незаконни огради, басейн и няколко постройки, които препречват за простосмъртните пътя към „Райския залив“. И нито дума, кои са собствениците на въпросните имоти, кой е нарушил закона. Ако притежавах стилистиката на моя любимец Карбовски, щях да кажа, че с този срамен текст телевизията направи поредната свирка на Прокопиев.Явно не искат да нарушат кефа на опекуна на Райна княгиня на въстанието в Росенец – можете да го наричате и Христо Болшевишки.
Сега остава някой да тръгне да защитава въпросната телевизия. Така, както направи един вестник, с който ме свързват дългогодишни приятелски и професионални отношения – но когато написах за резила с Канна Рачева, тръгнаха да я защитават от мен, дори ме поставиха редом до Преслава, понеже й на нея с основание не й харесало мишкуването на репортерката. Ако Канна трябваше да коментира решението на Прокуратурата, сигурно щеше да се изплези с поредното „Ще си измисля нещо“ – в случая, за да прикрие далаверите на „Буджака“.
Някои медии са редовни жертви на циркаджии като Христо Иванов. Последната му „изповед“ наистина си я бива. Още преди доста години, докато все още беше министър на Бойко – тоест „мутричка“ за негова лична употреба – писах, че с охота си прави сепухо по всеки повод. Сега вече влачи черва и безобразно, направо дивашки се подиграва на публиката – казал по телевизията следното: „Но аз не съм отивал да ставам негов министър/на Бойко, това е много важно да се разбере. Отивал съм да бъда министър на Републиката и съм се държал като такъв." Повече от този цитат не ви трябва да знаете: това е класически случай на подмяна, на нетърпима измекярщина с Истината.
Проклети циркаджии – а наивниците очакват от тях да свършат нещо свястно. Досега само вдигнаха продажбите на яйца и втасали домати. Още преди доста време писах, че няма бунт без сериозни водачи, че това е панаир, нищо повече, защото го разиграват хора, които нямат топки, дори и яйца нямат. В състояние са да правят само банални мискинлици, нищо повече.
Сега тръгнали да тормозят държавната телевизия – не оставяли гостите на „Панорама“ да напуснат сградата. Вижте до къде я докарахме: днес не ги пускат да излязат от БНТ, а навремето, през 1989-а, когато пред телевизията вреше и кипеше, аз пък пусках хора свободно да влизат в нея. Веднъж казах да предадат на тълпата от един многолюден митинг пред телевизията да ми изпратят двама души направо в студиото, сами да си ги изберат и да идват. Филип Боков, който по онова време беше генерален директор, не можеше да повярва, че това се случва. И тъй, докато вървеше предаването, доведоха двамина при мен - млад мъж и девойка. Казаха си, каквото искат, но важното предстоеше. След няколко седмици се оказа, че мъжът – това беше Любомир Павлов - усилено си пробива път, отначало в политиката, сетне в бизнеса, после и във вестникарството и т.н. И все си беше любимец на Филчев, който обаче така и не успя да го вкара в затвора – човек да си каже, че дори само един митинг те прави кристално чист. Вие си преценете, дали няма някакво пророчество в тази мимолетна среща/участие в студиото на „Всяка неделя“ – ако ви се размишлява, сигурно ще стигнете до извода, че някои революционери са обречени да станат банкери. Или, иначе казано: Ебах ти революцията, която се прави от бъдещ банкер, при това потомък на ортодоксално комунистическо семейство. Или пък от Христо Болшевишки, издънка на болшевишка фамилия, клетник и сега, защото колкото и да се старае, завинаги ще се помни, че е дефлориран политически от омразния му Бойко.
Търкаляш се в камънаците на Росенец – тоест, в краката на Доган, и сетне чакаш да те припознаят за революционер. Има да чакаш. Не знам какво сте си мислили, но аз никога не съм очаквал от тази язовича дупка да излезе нещо свястно.
А идиотите си хвалеха „младите“, сякаш не виждаха, че те са просто едни шерпи, дори по-зле и от шерпи - понеже няма и мераклии за покорители на Еверест, всички само чакат пазарлъците след изборите, какво ще се влачат по ледените хималайски урви. Нашият Еверест е бездънна яма/дупка, която копаем от 30 години насам, тя е нашият повелител - тази зловонна мрачина, дето няма нищо. Другите се жертват заради извисяването – а нашите будали помагат на циркаджиите в покоряването на Дупката, на тях пък изобщо не им е нужна светлина, на тъмно по-малко ще личи какви са катили и по-дълго ще им минават номерцата. Те са ви отписали, няма ви, не съществувате за тях.
Някои мои читатели се учудват, защо с такова постоянство настоявам за справедливост към Миналото. Просто е: иначе няма да бъдем справедливи и към Настоящето. Впрочем, то вече е загубило повечето си битки с Миналото, за жалост. Ние сякаш сме го отписали – както наскоро преждевременно отписали от този свят един фиктивен мъртвец, чували ли сте за тази идиотска случка. И това е голямото ми съжаление.
В края на краищата, какво имаме в „инвентарната книга“ на Прехода? Сълзите и сополите на фиктивния ни цар и Пасито при приемането ни в НАТО - това със сигурност, другото са нескончаеми бъркотии, далавери и циркаджилици. В Алианса ни прибраха, защото оръжейната търговия трябва да върви, дори и с бедняци като нас. В началото на 1999 година Симеон каза във „Всяка неделя“ че НАТО е скъпо удоволствие, тогава все още говореше трезво и донейде честно. И то така се оказа. Непосилни удоволствия за вечно надупения бедняк. Героизирането на сополенето не води до нищо добро, но нашите първенци така смятаха да откриват света. Откриваха, откриваха и накрая решиха, че е по-добре да не губят време за това, а да се заемат с нещо по-смислено. И се заеха. Да крадат - това ли си казахте? И така настъпи Ерата на масовото лапане за избраници. Когато мизерници ти отварят някаква врата, да знаете, че тя води към зимника – в най-добрия случай. А напоследък каквато и врата да се отвори, все нахлува някакво зловоние. Издали някакво пособие – „В като Вагина“, на какво да ви мирише. Картината е прелестна: наблюдават се две тенденции – кретените напредват все по-лесно, а младите скоростно ги обуначват, за да им е по-лесно на кретените. Идилия.
Всичко сякаш иде от някакво „В като вагина“. Например, тия дни изтърпяха и някаква дамичка, маскирана като евродепутат, да раздава уроци по медийна свобода. Дошла тук, за да защитава интересите на свои сънародници/ирландци – собственици на имоти в курортен комплекс, които отказвали да си плащат режийните. Тя пък отказала да говори пред медиите. Това праща ли ни вече на 112 място в класацията за свобода на медиите? Всъщност, би трябвало вече да сме на 110 място- след всичките ругателства и словесни лайна, които дават фасон на Протести 2020 - те и дудуците. А може би сме на 113 място – след свободата, с която в Би Ти Ви представиха далаверите на Буджака. Но пък трябва да се радваме на свободата, с която разни келеши подритват Миналото – хайде тогава на 109 място… Тия дни една дунда говореше за ония, които останаха хладни към протестите и ги нарече „незначителни хора“. Няма по-мерзка свобода от тази да ругаеш и мразиш Народа си. Това тук върви с пълна сила.
В „Би Ти Ви репортерите“/17 октомври Теодора Енчева представи историята на изчезналата петолъчка на бившия Партиен дом, който сега се напъва да се представя за Парламент – разказът й бе лишен от обичайните маниящини, които пръкват винаги, когато се допрем до Миналото. Внушението на репортажа бе, че петолъчката е символът на „онова“ време. И затова е неизбежно, зрителите да са се попитали – а кой е символът на Прехода. И дали въпросната петолъчка засяга по някакъв начин днешните хора. Ако си представим, че беше свалена днес, как щеше да бъде посрещнато това. Какво щеше да направи, примерно, Христо – закрилникът на Буджака. Той и без друго има в джоба си като наследство парче от рубинената звезда на Кремъл, фалшиво, разбира се - на въртиопашки големи дарове не се полагат, поне по руските стандарти.
Тъй или иначе, навремето свалянето на петолъчката трябваше да бъде краят/некрологът на една идеология – нещо, което се оказа поредната илюзия. Сега вече няма символи с такава тежест – днес просто искат правителството да се разкара, това е някакво дребно угощение, въображението на днешните разрушители стига дотам. А и кой е символът на днешното Зло? Някои пикли ме имат за „бароково сантиментален“, но ще го кажа пак: това е отношението към Народа. Все се надяват, че могат безкрайно да го лъготят. Много здраве да имат. В нагона си да бъдат отчетени/забелязани някои тлъсти мисирки стигнаха дотам да твърдят, че в „онова“ време нямало какво да се чете. Безбрежна простотия. Имате срещу себе си грамотни, книжовни хора – „дъртофели“, както някои ги наричат мило – сякаш самите те са правени ин-витро от роботи, които ще им осигурят вечен живот.
Нищо не може да бъде обяснено само с една петолъчка или с каквото и да е друго, извадено от контекста; онова време беше циментирано донейде с насилие, донейде с лукавства. Днешното време се разпада от само себе си, нищо не го прави поне относително монолитно. Паметник от бетон, който е забъркан само с пясък.
В репортажа на Теодора имаше думата и един млад историк – интересно бе размишлението му, че центърът на столицата е оформен така, та да доминира петолъчката. Всъщност, поне според мен, в това пространство е трябвало да доминира една мумия – тази на мавзолейния Димитров. Смъртта/Мумията е трябвало да вдъхва надежда за „нов“ живот.
На едно място Маркес описва едно свое преживяване в мавзолея на Ленин. За Вожда той пише така: „Нищо не ме впечатли по-силно от фините му ръце с тесни прозрачни нокти. Ръце на жена…“ Българската историография не се осмели прекалено отблизо да се вгледа в Мумията на Димитров.
Затова пък народното въображение ни остави един шедьовър. Учителка завела класа си пред Мавзолея и започнала да опява, че там е изложен видният деец на международното работническо и комунистическо движение „Другарят Г“… Пълно мълчание. Опитала с „Другарят Ге…“ Пак същото. „Другарят Гео“… Все тая. „Другарят Георги“ - изпищяла изпадналата в истерия учителка.
Е, тогава най-сетне мълчанието се пропукало и дечурлигата изревали – „Парцалев!“ Хубави са тия истории…
Стана дума за символи, та се сетих, че пак са започнали да произвеждат лимонови резенки – макар навремето иронично те бяха сочени като един от символите на соца. Рекламират ги по медиите с комплимента, че са „проверени в онова време“.
От лимоновите резенки не можем да се отървем, какво остава за другото. 


Тагове: Кеворк Кеворкян, Протести 2020, Христо Иванов, Росенец, Би Ти Ви, "Буджака", Мартин Карбовски, Иво Прокопиев, Канна Рачева, Бойко Борисов, "Панорама", "Всяка неделя", Филип Боков, Любомир Павлов, Никола Филчев, Ахмед Доган, Миналото, Прехода, Симеон, Соломон Паси, НАТО, "В като вагина", Теодора Енчева, Партиен дом, Народа, Мавзолея на Димитров, Маркес, Георги Парцалев, лимонови резенки

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2021 Всички права запазени.