Мутросване. Набиване. Хамали.
 
Радев може да остане в Историята, не защото си е вдигнал юмрука, за да поздрави бунтарите жълто-паветници – а ако обяви война на големите крадци, на извергите с бели якички, а те са много по-зловеща пасмина в годините на Прехода. Засега е зает единствено да мутросва Бойко.
Впрочем, той е прекалено деликатен и в друго отношение - досега и една дума не е казал за предшественика си Плевнелиев, който, от своя страна, не спира да мели срещу него. А има какво да се каже – още повече, че Плевнелиев премина като разгонен ирландски коч през доста важни теми.
Бившите ни президенти се държат като някакво тайно общество, събирали се от време на време на кафенце, много полезно било за държавата – така поне се хвалеше простодушният Плевнелиев по време на опелото на Желев, който със сигурност щеше да е вбесен от тия глупости, но нямаше какво да направи, по технически причини.
Така излиза, че са си опростили взаимно всички гафове, всички словесни полюции – очевидно е, че нямат полза от това, но не го схващат, а ние няма защо толкова да се грижим за репутацията им.
Каква е оценката на Радев за Плевнелиев – и натам може да насочи юмрука си той. Но не го прави – може би защото онзи е дупе и гащи с един от ангелите на българската приватизация Прокопиев, който пък е близък с Христо Иванов/Болшевишки – а Радев изглежда не иска да си разваля отношенията с никой от лакомниците за власт, които се навъртат на Площада. Достатъчно му е да говори срещу „мутрата“ Бойко – и да не си спомня, чий министър беше Христо. А него Радев с пълно основание би могъл да го нарича „малката мутра на Б.Б.“, но още не се е сетил или пък не му стиска. Все едно, но няма никаква полза от взирането си единствено в Бойко, това намирисва на някакво обсебване.
Намек за това е и факта, че го определи като човек, който се нуждае от услугите на психиатрия. Така си говорят първите ни мъже – мутросват се, набиват си го, пращат се по лудниците. Абсолютна словесна вакханалия – и то покрай един протест, който така и не получи ясен фасон, няма и да получи. Радев явно надцени енергията на жълтопаветниците, ако пък научи какво мислят те за него, съвсем ще се отчая. Как не можа да схване „Внезапният Герой“ – както го нарекох след изборната му победа, че е направо налудно да е в един отбор със сбърканяци като Болшевишки, заложникът на Бойко. Сега остава да се запрегръща и с друг един, на който са сбъркани хормоните – Цветанов.
Вместо да си лъска собствения паметник, Радев взе, че се превърне в паве - от ония, с които замеряха клетите полицаи. А сетне потърси сметка от полицията. Дори да се запали на Площада, политическите мародери няма да го приемат като свой: той е Победител – а те се борят за огризките от трапезата, той е човек на летежа – а те са годни най-много за кочияши на Силния на деня.
Каракачанов пък тръгна да помирява Бойко и Радев – по този повод го нарекох „сватовник“. Двамата се замерят със словесна кал – а тоя ще ги сватосва, още не е разбрал, че и в политиката трябва да има някакви принципи. Писах, че се ругаят като хамали от Сточна гара – и няколко баби вдигнаха кръвното. А това си е самата истина – и най-глупавото е, че двамата „хамали“ са на път да подменят дневния ред на обществото с разправията си, не й се вижда края, дебнат се и веднага се опровергават един друг. Тази битка им е фикс-идея, докъде смятат да се докарат и на тях вече не им е ясно. Важното е здраво да се експлоатират взаимно, хубаво да се наиграят. Може би знаят фразата на един автор, че в политиката можеш да пострадаш единствено тогава, когато забравиш, че всичко е само една игра.
А може би прекалено усложнявам нещата – и всичко опира до това, да го „набиеш“ на някого.
Междувременно някак се справяха с навлеците около тях: Бойко методично принуди пиявицата Цветанов окончателно да се разкара, а пък Радев позволи на Христо Болшевишки да го използва, да го представя за съюзник – така изглежда поне в очите на простолюдието.
Писал съм доста за Радев, в повечето случаи съм го харесвал, дори твърдях, че той щеше да спечели президентския мандат не само срещу Цачева - чучелото на Бойко, но и срещу самия Бойко. Впрочем, не аз, а Радев трябваше да отговори на Каракачанов и да му каже, че няма никакво намерение да се ръкува с Б.Б., защото това би означавало да си плюе на сурата и така да признае пълния упадък на политическата етика.
Що се отнася до говоренето на Б.Б. и Р.Р. – хамалски е и езика, когато някой, особено, когато е президент, се е встрастил в думата „мутра“.
Това прави впечатление, и защото Радев несъмнено притежава словесен дар, донейде суховат, внимателно претеглен – като изключим случаите, когато директно насочва някого към лудницата .
Между другото, словесните изстъпления на Бойко, които дразнят мнозина, станаха известни предимно от негови частни разговори, при това незаконно записвани. А българите не са много изискани при интимното си общуване, речта ни често е изпълнена с неприемливи намеци или направо със сквернословия – това не може изобщо да се оспорва.
Например, Бойко казва, че „го е набил някому с 200 километра в час“ или че друг „разбира, само ако му го набиеш“ – това е недопустимо, разбира се, но се случва в частен разговор. Ами на Радев публично му го „набиха“ веднага след блестящата му победа – когато Илияна Йотова го предупреди да не мръдне дори сантиметър встрани от БСП/от правата вяра.
Това е набиване – жестоко, при това. Радев, разбира се, няма вина за тази скандална конфузия – но кротко си премълча. А беше заплашен направо по мутренски.
Съвсем наскоро станахме свидетели на друга нелепост – случи се при посещението на Радев в авиобазата в Граф Игнатиево, заради съвместните българо-американски тренировки, поетично наречени „Тракийска пепелянка“. Присъстваше и американската посланичка Херо Мустафа, която по някое време засъска като пепелянка и съвсем безтактно започна да хвали самолетите Ф-16. А Радев неловко мълчеше – той, който като никой друг, знае, че самолетите, които платихме, съществуват все още само на хартия и ние се вързахме за една сляпа сделка; знае какви са и предимствата на шведския „Грипен“, за който с основание лобираше. Можеше да помоли устатницата Херо – преди да включат телевизионните камери – да се въздържа от пряка агитация, да пожали президентското му самолюбие. Но не го направи. Словесното хамалие има много измерения – случва се и когато преглъщаш нечия арогантна недосетливост.
Двамата наши герои – освен езиковите си кахъри – имат и една много по-съществена грижа, за която обаче те рядко се сещат. Не сме чували да възразяват, когато ги определят като хора на Москва, на Вашингтон или на полата на Меркел – но и никога не се самоопределят като хора на Народа. Бойко отскоро започна натрапчиво да флиртува с обикновени хорица, докато кръстосва страната с джипа си, но окото му е другаде – иска да строи, луд за връзване е на тази тема, но пък знае, че построеното остава, от Живков поне това със сигурност е научил. Ще се краде здраво, но това сякаш вече е неизбежно в днешния свят, всички си спомняте за далаверите при „възстановяването“ на Ирак, примерно. Радев пък направи изключително впечатление, когато в едно новогодишно слово/2018 година директно говори за милионите български бедняци. Очаквах да се вкопчи в тази съдбоносна тема, но това не се случи. Протести/2020 също са безразлични към нея. Когато хвърляш яйца и домати, трудно ще се сетиш за бедняшката преизподня. Бедняци няма на протестите и никой няма желание да ги ухажва, те никому не са нужни. Имат едно предназначение - да се изметат от този свят, обаче тихо, без да се чуе и думичка от тях. Никой няма желание дори да ги изслуша.
А какво ли ще каже Радев, ако започнат да хвърлят яйца по президентството, много ми е интересно. И дали му симпатизират искрено хората от Площада – или го приемат като временен съюзник, присъединил се в подходящия момент.
В крайна сметка, Радев се опитва да събори една власт, без да е наясно с какво/кого ще бъде заменена тя. Той самият е извън сметките, късно му е да прави партия, а и харизмата му се дължи на факта, че не е партийна фигура.
Тъй че – извън останалите пропадания - очертава се продължение на грозната словесна баталия.
Със същите участници.
Неизвестно докога.
Как да не се сети човек за една фраза на Ерофеев, ще я редактирам малко, за да я пренасоча към нашите дивотии: „Да живееш в България е все едно да ходиш по тавана“.


Тагове: Кеворк Кеворкян, Румен Радев, Бойко Борисов, Прехода, Росен Плевнелиев, Желю Желев, Иво Прокопиев, Христо Иванов, Цветан Цветанов, Красимир Каракачанов, Илияна Йотова, Херо Мустафа, Ф-16, Народа, Тодор Живков, Протести 2020, Ерофеев

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2021 Всички права запазени.