Доверчивост
 
Най-голямата загадка на днешните телевизии е, че не се разбира кога са сериозни – и кога се шегуват. Има и по-лошо: понякога самите те не схващат, какво, всъщност, правят – например, дават си вид, че са се загрижили за съдбините на света, а пък ти хвърлят в лицето някоя глупост.
Не особено съсредоточено представят и Протести/2020 – кьорав човек да няма в „Триъгълника на властта“, дори властниците си гледат кефа някъде - но телевизиите обезателно включват репортерите си от там, колкото да научим, че няма какво да научим, „засега всичко е спокойно“ - за по-късно отговаря друг репортер.
По същия начин представят и героите на Протестите – в жанра „Малеби“: това е онова странно ястие, което не може да вземе определена форма, знаете го, трепти като живо, сякаш всеки момент ще ти проговори, не смееш да посегнеш с лъжицата, за да не ти се случи някаква нелепост. Наричам „Малеби“ крайната фаза на видиотяването на разговорния жанр, това е на мода днес. Великият жанр на интервюто е съсипан окончателно – властват неволните трептения на нещо неопределено, репортерите не са на ясно, откъде да започнат, а пък къде да свършат – този момент никога не го уцелват. Един от законите ми за интервюто гласи: „Ако си приготвил 11 въпроса за събеседника си, започни от единайстия, ако е най-важен, забрави другите и си отвори ушите“. Но днес изобщо не се случва така, за важния 11 въпрос все не им остава време.
Или пък попаднат на нещо свежо – обаче набързо го похарчват. Веднъж показаха едно момче, което се оплакваше, че полицаите го окрали, изчезнал му багажа, когато разтурили палатковия лагер, в който се било настанило - а пък фланелките му стрували по 300 лева, в сака му имало дрехи поне за 4-5 хиляди лева. Затова подало жалба срещу полицията. Като чу за жалбата, репортерът се зарадва и приключи с малебито. А можеше да прибави любопитен детайл към портрета на Протестите: ето, протестират хора, които за две нощи престой в някоя кирлива палатка си носят дрехи за 4-5 хилядарки. Да не говорим за фланелките им – защото дори тези, които предлагат в щандовете на „Гант“ или „Пол/Шарк“ на търговската катедрала „Хародс“ са по-евтини от 150 паунда. Остана неизяснен и въпроса, какви книги е взел младият господин, за да ги препрочете в палатката – но този сак сигурно са му го оставили, та не опряха до него.
И още, и още можеше да се стегне въпросното малеби/интервю: какво бачка окраденият младок, та се е извисил толкова много над тукашното Илиенци, какво мисли за ония леваци, които не носят фланелки за 300 лева, и пр., и пр. И нали нашият живот е пленник на странни съвпадения - приблизително по същото време съобщиха, че границата на бедността у нас е 363 лева - една фланелка – но щели да притурят още 6 лева към подаянието. Това пък съобщение бе образец от жанра „Управленско малеби“- бият тъпана, сякаш са притурили 600 лева, а не 600 стотинки.
И така: какво свързва онзи с фланелката - с ония 1 милион и 300 хиляди души, които са захвърлени под границата на бедността, на по-голямата част от тях дори им се налага да преживяват с половин фланелка. Свързва ли ги изобщо нещо в Дънната ни Държава?
/Между другото: ако повторят още няколко пъти малебито/репортаж за изчезналите фланелки, дали това ще направи по-многолюдни събиранията в „Триъгълника на властта“? И още нещо: защо кръстиха така невинния площад „Независимост“? Нямаше ли да е по-остроумно да го нарекат „Триъгълника на безвластието“?/
Хората без въображение много си падат по малеби-интервютата и някой от тях може да възрази, че нищо не свързва момчето с изчезналия сак – да го наречем Фланелката - с Бедняка Подграничен. Е, да де, обаче вие не сте вчерашни и знаете, кой е вградил живота си във фундамента на държавицата ни, която днес е в дънно състояние - и дори е създал Фланелката и го е отгледал някак. Но никак не го е възпитал – иначе нямаше да се хвали с цената на дрешките си.
Приближаваме се към най-важния въпрос: къде са им етикетите на тия, които ще оправят Дънната Държава, пише ли на тях, колко струват?
Също – и каква е цената на доверчивостта – Тяхната и най-вече Вашата?
Това е сериозен въпрос – най-сериозният: какво очаквате от ония, които се канят да властват?
И какво ви обещават те, преди да ви обяздат? Засега мълчат като пукали. Например, ще оставят ли в Конституцията дъртата лъжа, че България е „социална държава“?
Малеби-новините показват всичко най-любопитно – според тях - от „Триъгълника“. Но не и фотоса на едно момиче, което носи плакат срещу „капитализъма“ - и то едва ли е наясно с текста, вероятно някой му го е подсказал, обаче, въпреки това, си струва да се види. Но широката телевизионна публика не го видя.
Хората имат право да протестират, колкото си искат, имат право да се налудуват до предела си. Стига да не си позволят глупостта да бъдат неразумно доверчиви. За жалост, ние със сигурност ще оглавим класацията на народите, които най-лесно могат да бъдат измамени – склонни сме да ни изкушават и не особено сръчни лъжци, не можем да разпознаваме дори хора, двуличието на които изтича от всяка тяхна пора.
Няма друг народ като нашия, който толкова малко да се интересува, от какво са направени политиците му – и, въпреки това, сляпо да им се доверява. Той дори на бургерите в „Макдоналдс“ има по-малко доверие – въпреки, че изобщо не е чувал за съвета на стария Хорас: „Яж мляно месо, само ако е приготвено от майка ти“. Ами политиците, на които се доверява в аванс, те от какво/кого са приготвени – това пък никак не го интересува. Не е особено наясно Народа и какво иска от тях. Но пък може парадоксално да амнистира някой „диктатор“ – така Живков уж му беше втръснал, пък упорито не иска да се откъсне от спомена за него. Нещо го кара да не приема сатанизирането му – трудно ще обясни причината за тази съпротива, но тя е факт. Е, днешните „бургери“ са изгоден фон за Живков, но не е само това. Един автор тия дни здраво похвали Бойко – каза, че предстояло да бъде сатанизиран. Да не го мислим тогава.
Тъй или иначе, нашенската доверчивост е пословична – понякога дори налудна, особено в десетилетията на Прехода. Може ли някой да обещае да оправи държавата за 800 дни – точно тази държава! – и да му повярват. Българинът чува това, което иска да чуе. „800 дни“ – тези две думички направо го омаломощават – ето, Швейцария е под носа ни. Но не чува, че държавата ще се управлява като „корпорация“ – измишльотината на Квинт, която Симеон прочете, без дори да се замисли, а може би дори не я разбра. Но пък добре си беше научил урока, че българинът позволява лесно да го омайват. Преклонението на цървула пред трендафора. Симеон още от дядо си знае това. Колкото повече му говориш врели-некипели, толкова по-добре.
И като никой друг е в състояние да поема и да се примирява с абсолютни мискинлици – това е най-фаталната за него доверчивост. До няколко години Историята ни ще бъде окончателно фалшифицирана. Тя и досега систематично е прояждана, главно от хрантутници на чужди фондации. Примерно - до десетина години турското робство ще бъде заличено, няма да е съществувало. Но тогава вече няма да има кой да се съпротивява на лъжите. По същия начин ще бъде подправена и истината за Прехода – да не говорим за тоталитарния период. Вече произвеждат новите светци. А думата „доверчивост“ ще бъде забранена – защото подсеща, че и на 8 хиляди и първия ден, всичко ще си е по старому, че дори и по-зле.
От години върви необявена война между Пазителите на Паметта – доколкото все още са останали – и Ударниците на Подмяната, една паплач, която сладостно се самовъзпроизвежда. Тя ще направи всичко възможно, Фланелките да изместят Книгите. Може дори да отворят отново Затвора за книги в Сливен и да го напълнят с неудобни свидетелства – чак да ги запалят, няма да посмеят. Тогава и спомена за приноса на Бедняците Подгранични също ще бъде заличен.
Но дотогава Фланелките и Бедняците ще бъдат съдбовно свързани заради доверчивостта си – и заедно ще газят из лепкавото Дъно.
Едните доверчиво ще се бунтуват заради кефа на бъдещите политически рентиери - без дори да се интересуват, каква съдба ще им отредят те.
Другите/Отписаните отдавна се срамуват заради наивността си - и просто ще си мълчат.


Тагове: Кеворк Кеворкян, Протести 2020, Интервюто, Дънна държава, Народа, Тодор Живков, Прехода, Симеон, Квинт, Паметта

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2021 Всички права запазени.