Ползата от лузърите
 
И току се пръкне някое копеленце – мостра на Прехода – неграмотно и нахално, и започва да каканиже глупостите си. Такива като него са герои предимно на социалните мрежи, там се чувстват неуязвими. Сега, по време на Протести 2020, са охотно приемани и от телевизиите – колкото са по-никакви, толкова по-добре. Глупостите им сякаш са някакъв допинг за репортерите, окриляват ги горките, остава само да им поникнат крилца.
Слушат ги опулени, сякаш са някакъв свещен извор на Мъдростта – а ония се пеняват срещу всичко, особено срещу Миналото. Произвеждат невероятни словесни измишльотини – и то с едно необяснимо самочувствие, макар да са само смахнатите деца/издънки на Прехода. Нищо не знаят, а и нямат шанс да научат. Повечето от тях, ако не и всички, са най-много трийсетина годишни – това са тъкмо запъртъците на Прехода, на нищо друго не са били свидетели, но се изживяват като съдници на Миналото. А него биха могли да го обговорят коректно единствено ония, които днес са 50 годишни – и са били поне на 20 в залеза на „онова“ време. Дори 40 годишните могат да говорят достоверно единствено за приключенията на Розовата пантера/анимационният сериал на „Всяка неделя“ – за другото, представено от тази буреносна програма, са съдили донейде по реакциите на родителите си; те поне са предпазени от фалшификациите на Миналото, които са основната храна на издънките на Прехода.
Техните смахнати гласове трябва да бъдат възприемани като некролога на Миналото – най-после, най-после. Но се случва точно обратното – то се извисява още по-гордо. И за сетен път става ясно, че е невъзможно да бъде унизено от немощни хора, от лузери пък – никак.
От години проявяваме престъпно притворство към „заличителите“, особено към младите измежду тях – и прескъпо ще си платим за това. Знаем им кусурите, знаем им нехайството към ценностите на Времето – и знаем, че това е най-сигурният път към Пропадането, то дори е самото Пропадане. И нищо не правим, не се съпротивяваме. То си е и някак неудобно – как да се бориш с един човек, който е видимо празен. Такива като него са нашите НЛО-та – не зяпайте по небесата, те ни превзеха оттук. Всичко, извън скапания им мироглед, за тях не е важно, то не съществува.
Най-напред изнасилиха Езика, превърнаха го в някакво бунище от измислени думи – и днес той вече не е способен да ни осигури някакъв диалог, макар и най-примитивен, с тия скапаняци. Те са си точно това – а не някакви бунтари, които се опитват да преосмислят ценностите. Можеш да преосмисляш, ако носиш и ти някакъв смисъл в себе си. Вместо това ни предлагат някакъв празник на ругатните. Това са двойно обеднени хора – веднъж чисто материално, и тепърва ще се превърнат в трудно оцеляващи псувачи; другото обедняване е още по-страшно – те и отсега са ментални клошари. Всякакво познание им е чуждо – освен поредния фолк-хит или някакви банални подробности от света на футбола; те обаче са негласните собственици на този велик спорт. Ако от нещо истински го е страх Бойко, това са футболните агитки. Трябва някой да изследва по-дълбоките мотиви на тяхната страстна привързаност към любимия отбор – какво замества/компенсира тя? И още нещо: ако тази страст имаше друго предназначение, чудеса щяха да се случат.
От 30 години стоим гърбом към младите, наложили сме си да бъдем слепи за истината, че те направо катастрофират – поколение след поколение, на все по-невръстна възраст. Образователната ни система бълва неграмотници – и това изобщо не може да бъде оспорено, след като 40 процента от учениците изпълзяват от училищата функционално неграмотни. Това е безспорен геноцид – това е думата.
Това, че се чекнат по фолк-концертите е един от признаците на безнадеждността, която ги е подчинила. Ако тия ще избират Слави – язък и за него.
30 години другите лузери – политиканите – не могат да се споразумеят, поне в някаква минимална степен да се придържат към Истината – за отминалото време и за Настоящето – тоест, за бунището, из което газим. Това самоунижение, на което ни подлагат, е невиждано другаде – младите усещат това и то ги отпраща още невръстни към тоталното незачитане на всичко преди тях, превръща ги в брутални отрицатели.
Безчувствието на политиците към поуките/знаците на Миналото безмилостно поразява съзнанието на младите – това е една от причините да не зачитат нищо. Мъдрите нации се опитват отново и отново да осмислят уроците на отминалото време – само за нас, през последните 30 години, то е някаква тегоба, нещо ненужно. Българското време се отмерва по кефа на политиканите скопци – нищо предишно не е от значение за тях, за Бъдещето пък изобщо не се сещат. Достатъчно им е да шляпат из рядката кал – в момента, сега, и да протакат това шляпане възможно по-дълго.
Късно е вече и да се измисли някакъв девствен пояс за младите – по подобие на поясите на целомъдрието, с които рицарите предпазвали жените си от изкушения, преди да тръгнат на поход. Монтираш им железния капан, заключваш го и си спокоен. Нещо подобно трябваше да измислят за невръстните българчета, за да ги предпазват от въртоглавщините на политиците – нещо като трънен венец за девствени/чисти умове. Тия дни се чу, че според някакви нови учебници пак не сме били под турско иго, а просто сме си съжителствали с агите. Било е една отлична кооперация – от тях ятаганите, от нас, будалите – главите.
Ние продължаваме пасивно да съзерцаваме и ятагана, който свисти над разума/познанието на младите – и дори сме дотам наивни да не си даваме сметка, кой най-вече има полза от нашествието на лузерите. А това са най-вече политическите несретници/лузери, властниците като цяло. Лузери обичат лузери.
Ако изобщо бяха нормални, властниците нямаше сън да ги лови при 40 процента функционално неграмотни гимназисти. Но няма да се събудят, дори Чингиз хан да е пред портите ни. Те приемат младите неудачници като Божи дар – не се наситиха и на дарове.
Все още у нас е популярна фразата „Прост народ – слаба държава“, тя се възприема по-скоро като оправдание на властниците, а Народа уж покорно се съгласява с това. Но той си знае, че е тъкмо обратното: прости управници – слаб народ. Обаче и това сякаш не го тревожи особено – включен е в режим на пасивно оцеляване/примирение с всичко.
Уточнение: пиша този текст и трябва да го предам до обяд на 1 септември – ден преди великата дата, когато нещо трябва да се промени, поне така е в главите на някои хора. Вместо да мислят и измислят поне нещичко за лузерите, които вече са навсякъде, за неграмотността и за бедността – те мислят само как да се наместят в новия властови пасианс, за да доохранят задниците си.
Мога да направя едно предположение за очакваното събитие на 2 септември: нищо няма да се случи. Дори Падишахът да си хвърли оставката, ще влезем в Ерата на Пазарлъците.
От едната страна – тази на Б. Б., има много натрупана информация и много пара, които дават самочувствие в пазарлъците – заради това и някои привидно неприемливи решения са напълно възможни. Е, недотам, че и болшевишката издънка Христо Иванов/Бойкикиев да цъфне в новия кабинет. От другата страна – е, там е истинска хавра, сбиритокът е разчекнал усти, готов на всичко, понеже е изнемощял от глад.
Проблемът изобщо не е в оставката – но политическите лузери така и не го схващат. Всъщност, колкото по-рано се изтегли от пушилката Бойко, толкова по-добре за него, той си дава сметка за това. Но също така е наясно, че протакането изтощава мераклиите за власт. Миризмата край мършата става непоносима. Основният му уж/съперник – БСП – е вътрешно разядена от „петата колона“, опозицията срещу Нинова и дума не обелва срещу Падишаха, това направо е невероятно. Идват избори, а тия сякаш са се сгушили в пазвата на Гергов и плюят отрова срещу своите - по-красиво може да се каже, че са се сгушили във Варненската дупка на Гергов, заради която Бойко/държавата се изръси с над 40 милиона лева – то на Пето авеню в Ню Йорк дупките са по-евтини. Голямо пазаруване е паднало. Жалък, подъл думбазлък.
И Станишев заговори, че страната „ври и кипи“ – той, врелият и кипял Слабак го казва, който загуби 13 избора срещу Бойко и все му се услаждаше – и сега точи ножа пак на своите, в случая на Нинова, но не и на Падишаха. Тия хора са свързани като свински черва, дори повече – с нещо лепкаво, което няма нищо общо с политиката. Затова нищо не могат да измислят за Народа, дори не се сещат за него, за тях той не съществува.
А ето как посреща той великите им панаирджилъци:
2020 година: 363 лева е линията на бедността, 1 261 941 са клетниците под нея. Направо да възкръснеш.
И няма измислено наказание за тия – всички заедно, които са причинили това бедствие. Няма как да бъдат наказани, няма как.
И Цветанов се обади – дори два пъти. А когато той каже два пъти едно и също, има някаква вероятност да разберем, какво, всъщност, си мисли, че казва. На предстоящите избори ГЕРБ щели да спечелят 500 хиляди гласа – а досега печелеха поне два пъти повече.
Какво иска да ни каже човекът? Че другите 500 хиляди ги е печелил той – или че просто са ги купували?
Този е толкова амбициозен, че дори може да си признае алъш-вериша. И да поръча на Веско Маринов песен за изсъхналите гербери – отблъскващо оптимистична, ако се съди по състоянието на останалата политическа флора. 


Тагове: Кеворк Кеворкян, Протести 2020, Прехода, Миналото, "Всяка неделя", Заличителите, Младите, Слави Трифонов, Бойко Борисов, Христо Иванов, Корнелия Нинова, Георги Гергов, Сергей Станишев, Цветан Цветанов, ГЕРБ, Веселин Маринов

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2021 Всички права запазени.