Най-смешно е, когато те пък упорстват в желанието си да нарисуват някой/нещо като слон, да му придадат монументалност и да очакват наивниците да бъдат ошашавени от величествения му тръбен зов – макар че той си е направо едно цвърчене, дори мишките са по-гръмогласни.

Да не си мислите, че намеквам за днешните протести – о, моля ви се, не ви се бъркам, въобразявайте си, каквото си щете.

Обаче, да не сте на мястото на телевизиите – особено на Би Ти Ви. Тя продължава да търси ентусиазъм там, където вече е мъртвило. Всъщност, ако питате репортерите й, какъв им е критерият за „протести“, трудно ще получите разумен отговор. Според тях, когато политическият сметкаджия Христо Бойкикиев се почесва по брадата, това е протест. Когато десетина коли от Габрово запушват републикански път, това е протест – и никой не си прави труда да попита, колко хиляди коли са регистрирани в Габрово - 10 хиляди, 20 хиляди или дори повече. Обаче телевизията зяпа в ония десетина коли. Американска уж, а лесно се втелява и мре да вижда в мухата нещо апокалиптично. А може би някой редакционен плъх върти интрижките си напълно безнаказано.

Двамина юнаци отишли и разбутали трите палатки на кръстовището пред Ректората на Софийския университет. Антично драма, направо. В едната нанкала някакво момиче, което е възмутено, разбира се – нарушено е конституционното й право да спи, където завърне. Но от телевизията не се интересуват, колко хиляди софиянци са възмутени пък от произвола на палатките.

Една дама се жалваше пред сградата на Софийската областна администрация, че областният управител не й обърнал внимание - а тя била тази, дето снимала жената, която влезе с автомобила си в блокадата пред румънското посолство. Снимала и викала да не трошат колата й, пък сега Областният не я приема – пак антична драма.

Непромислените вълнения винаги се израждат и накрая изглеждат жалко. Нищо, че в началото имаше стотици мераклии да ги припознаят като върли бунтари – тоест, да ги покажат по телевизията. Някои си показваха дори голите задници. Пърформанс, местно производство. Ако някой събере на едно място всички лозунги и други аксесоари на протестите, ще има голям успех. Надпреварата е, кой ще е по-остроумен – а не да се изясни някаква идея. Тази - с оставката - не върши никаква работа. Когато започне да тлее бунта, всеки ще си помисли, че Бойко има най-голяма полза от него - като нищо може и да е негов сценарист, асоцииран в подходящото време, от този човек всичко може да се очаква.

Хвърлят яйца по сградите на Властта – обаче изобщо не се сещат, че ще си останат с корите, а ония ядат омлет, и ще продължават да си хапват сладичко.

Телевизиите не смеят да си признаят, че не са открили нито една идея за времето след оставката, няма и да я открият. Не смеят да преброят бунтарите, крият се зад празната фраза, че това бил „Бунтът на Младите“ - и хайде, дай газ на празната лакърдия: те били нашето бъдеще, те били по-добри от нас и прочее глупотевини. Дори не го вярват, иначе щяха да ни покажат такива хора, „по-добри от нас“. И, впрочем, откъде ще се пръкнат тези херои, когато премитаме дъното на европейското образование - нали 40 процента, от тия, дето ви водят към Бъдещето, излизат от училище функционално неграмотни. Как ще ви водят – с голите си задници ли? Защо не си кажем направо, че повечето от тях за нищо не стават.

Хайде обратно при незаконните палатки. Постепенно, на спонтанността от първите дни на протестите започна да й се придава сериозност, която тя не притежава, и няма как да притежава. Но от медиите не смеят да го кажат. От толкова свободно щуращи се атоми нищо не може да произлезе - дори един омлет. Всички чакаха – и още чакат - агитките, които дадоха страст на първите дни, да свършат работата - и сетне политическите тарикати да седнат да се пазарят за омлета.

Радев продължава да говори убедително и дори красиво – но и той като всички останали си е харесал и остава в ролята на пъдаря: „Тия да се махат!“ С тази гега – словесна – никога няма да ги стреснеш. Хвърли си президентската капа, откажи се от мандата си, направи/оглави партия – и ги разкарай. Но да ги каниш, с красиви лафове, да се саморазкарат - няма да я бъде. И, изобщо – вдигнеш ли юмрук, повече не го сваляй.

Всичко опира до омлета – ако не беше така, поне при скорошното честване на Шипченската епопея, мераклиите за власт можеха да се обединят за нещо, толкова очаквано от тях: всички заедно да порицаят онзи, който бе окачил трансперант с надпис „Оставка“ на митичния паметник на Шипка. Само, за да стане ясно, че нашите цървули са способни на всичко, и най-голямата глупост може да ги вдъхнови. Да не говорим, че така шаржират окончателно самия призив за оставка. Падишахът сигурно си е казал: „Ще дочакат оставката ми, само трябва преди това Паметникът да си я подаде!“

Радев беше избран заради самия себе си – отгоре на всичко друго, знае да стиска зъби, и си премълча, когато БСП натовари собствения си самар с неговата победа. Ако са сериозна партия, сега трябва да му върнат жеста - да го оставят да ги припознае като свои – и да го поканят да ги оглави, просто е. Корнелия е много сърцата и ще е достатъчно ангажирана, докато прочиства партията от свинарите, това няма да бъде забравено от Историята. Няма да го направят – не защото идеята изглежда фантазна, а защото са си упорити катъри – и ще си останат и до края такива. Но пък ние защо да не си представим нещо, отвъд сухоежбината на нашата дърварска политика: изборите догодина, като сблъсък между Радев и Б.Б.

Да се върнем при трите палатки – семплият/наивният образ на Големият Бунт. Мислите ли, че те изобщо ангажират вниманието на Народа - този, който обитава Джендема? С какво са интересни те за някоя старица, за която Животът се изчерпва в усилието някак разумно да изхарчи стотинките си. Такива като нея са милиони – и, за яд на Сектата, всички те са живели един сносен живот до Разломната 1989-а. Те никога няма да разберат, защо собствената им държава ги предаде толкова подло. И когато от време на време от някое посолство се чува нечий гъгнив глас, той събужда у тях само презрение – защото там, в тия бункери, изобщо не ги е грижа, че Народът бавно и скотски умира. И продължават да хрантутят такива несретници като Христо Бойкикиев, открай време си падат по издънките на болшевишката измет. И за дреболиите няма кой да ги посъветва – например, да кажат на посланичката Херо Мустафа да не върти баници по нашенските телевизии, които се гледат преимуществено от полугладни хорица.

Повечето медии не са в състояние да влязат в кожата на споменатата старица, за да схванат, че тя е глуха и сляпа за площадните разправии. Да се опитат тогава поне да проумеят, какво става в съзнанието на един „нормален“ гражданин – утрешен жалък пенсионер, ой ла рипи. Пак няма да успеят – защото простото броене на „протестните“ дни е досадна инфантилност, то издава една немощ, нищо повече. А нормалният гражданин отдавна е схванал, че Играта с Младите е просто едно баламосване, нищо повече. Колкото и да е ограничен в мечтанията си, той все пак иска да научи/проумее какво, всъщност, му предлагат ония, които чакат развръзката. Какво може да му предложи един бивш солташак на Бойко – като Христо Бойкикиев. Ами другите, някои от които са изявени лумпени. Нищо не се чува – не само свястно, ами и изобщо. Играят ролите си и чакат. Толкова могат.

Жалко за Младите - поне за ония, които са се включили в Пърформанса. Ще имат някакъв успех, ако започнат сега, на момента, да преобразяват себе си, оттам трябва да започнат.

Да не слушат само ония, дето се опитват да ги надуват като изкуствени секс мадами, политическите вагабонти само от това разбират. Но въпросните кукли има малък срок на годност – все пак са от някаква гума.

Истинският живот си е нещо съвсем различно. Стремете се към него. И когато някой ви каже, че не е нужно да се обединявате със съмишленици – вие пък му кажете, че е фуфлек.*

Само-назначилите се ваши опекуни/надзиратели наистина са тъкмо това.

*Когато някой много го ядосаше, Хайтов го наричаше „Фуфлек“: това е “кучешко сухо лайно, което се държи само на космите, но всъщност няма в него никаква материя. Да не говорим, че вече на нищо не мирише, т. е. не е вече лайно като лайно”.

 

/каре/

Досега телевизиите са длъжници на Младите от Протести 2020.

Няма и да им се издължат, понеже изобщо не се сещат, какво трябва да правят.

За тях е много изгодно да показват „масовката“ – с това се изчерпват усилията им. И тук-там да промушат нечий младежки глас, от който не чуваме нищо съществено.

Нагласата/надеждата на публиката е, че именно Младите носят промяната, че те ще наложат новите стандарти – с една дума, те ще трябва да управляват.

Хубаво, но как точно – какви са идеите им?

Какво носят в раничките си?

От къде точно, от какви позиции ще поемат държавата?

Този разговор няма как да се състои на площада. Но телевизиите не се сещат или не смеят да поканят най-реализираните Млади – за да решим, дали можем да им се доверим. Липсват студийни дебати, полемики и пр.

С едно изключение: предаването „Референдум“ на БНТ – и резултатът беше интригуващ.

Редовно виждаме нашенци, които протестират в чужбина – обичайно по десетина души, но много ентусиазирани. Нищо не научаваме и за техните идеи и качества. Трябва да приемем, че имат в изобилие – но какви точно?

Трябва да разберем това, защото се каним да им поверим държавата.

Нали всички сте убедени, че на нея й трябва свежа кръв, чиста.

А и нали не искате Младите да свършат черната работа - и да оставят Политическата Секта да се премени с нови лъжи и да продължи, както досега.

Хайде, покажете ни как мислят Младите.

Известни са ви досегашните приключения на Младите с Властта.

Симеон оглави цял отбор млади юнаци – подбрани от странство и от тук. Сами можете да прецените, как се справиха те.

Б.Б. включи един-двама в досегашните си кабинети – запознаваше се с тях, докато се кълняха в Парламента. Такъв беше външният му министър Митов: дойде от някъде и изчезна някъде. Някой го навря на Б.Б. – така се прави днес външната ни политика.

Впрочем, почти всички от министрите ни са наврени по някакъв начин - но да не се занимаваме с това сега, за да не развоним средата.

И в служебните кабинети имаше една-две прелетни птици – един министър беше особено екзотичен: подписваше се на латиница.

Много подходящо за европейска България – марш оттук на кирилицата.

Сега, изглежда, няма кой да подбира най-кадърните от Младите.

Радост за Политическата Секта.

Преди това обаче трябва да чуем кандидатите.

Нека нашенци, които протестират по всички краища на света, да излъчат по един свой кандидат, по възможност най-реализирания в съответната страна - и който е готов да се отдаде на Българската Кауза. А някоя достатъчно смела телевизия да ги включи в общ дебат – като добави и някои от най-реализираните тукашни Млади.

Това ще бъде превъзходно свидетелство. Ако е и достатъчно смислено, това със сигурност ще уплаши Сектата.

Телевизиите вероятно нищо няма да направят. Но президентът Радев може да състави един служебен кабинет – само от млади експерти.

Това ще осмисли пък неговия бунт – и решително, не на думи, ще го отграничи от Сектата.

Първият му опит – баш с Герджиков – не се посрещна добре.