Петолъчки и лимонови резенки
Фейсбук, 29 октомври 2020 г.

Някои мои читатели се учудват, защо с такова постоянство настоявам за справедливост към Миналото.
Просто е: иначе няма да бъдем справедливи и към Настоящето.
Впрочем, то вече е загубило повечето си битки с Миналото, за жалост.
Ние сякаш сме го отписали – както наскоро преждевременно отписали от този свят един фиктивен мъртвец, чували сте за тази идиотска случка.
И това е голямото ми съжаление.

В края на краищата, какво имаме в „инвентарната книга“ на Прехода?
Сълзите и сополите на фиктивния ни цар и Пасито при приемането ни в НАТО - това със сигурност, другото са нескончаеми бъркотии, далавери и циркаджилици.

В Алианса ни прибраха, защото оръжейната търговия трябва да върви, дори и с бедняци като нас.
В началото на 1999 година Симеон каза във „Всяка неделя“ че НАТО е скъпо удоволствие, тогава все още говореше трезво и донейде честно.
И то така се оказа. Непосилни удоволствия за вечно надупения бедняк.

Героизирането на сополенето не води до нищо добро, но нашите първенци така смятаха да откриват света.
Откриваха, откриваха и накрая решиха, че е по-добре да не губят време за това, а да се заемат с нещо
по-смислено. И се заеха.
Да крадат - това ли си казахте?
И така настъпи Ерата на лапането за избраници.

Когато мизерници ти отварят някаква врата, да знаете, че тя води към зимника – в най-добрия случай.
А напоследък каквато и врата да се отвори, все нахлува някакво зловоние. Издали някакво пособие –
„В като Вагина“, на какво да ви мирише.

Картината е прелестна: наблюдават се две тенденции – кретените напредват все по-лесно, а младите скоростно ги обуначват, за да им е по-лесно на кретените. Идилия.

В „Би Ти Ви репортерите“/17 октомври Теодора Енчева представи историята на изчезналата петолъчка на бившия Партиен дом, който сега се напъва да се представя за Парламент.
Разказът й бе лишен от обичайните маниящини, които пръкват винаги, когато се допрем до Миналото.
Внушението на репортажа бе, че петолъчката е символът на „онова“ време.

И затова е неизбежно, зрителите да са се попитали – а кой е символът на Прехода.
Кой е символът на днешното Зло?

Някои пикли ме имат за „бароково сантиментален“, но ще го кажа пак: това е отношението към Народа.
Все се надяват, че могат безкрайно да го лъготят. Много здраве да имат.

В нагона си да бъдат отчетени/забелязани, някои тлъсти мисирки стигнаха дотам да твърдят, че в „онова“ време нямало какво да се чете. Безбрежна простотия.
Имате срещу себе си грамотни, книжовни хора – „дъртофели“, както някои ги наричат мило – сякаш самите те са правени ин-витро от роботи, които ще им осигурят вечен живот.

Нищо не може да бъде обяснено само с една петолъчка или с каквото и да е друго, извадено от контекста.
Онова време беше циментирано донейде с насилие, донейде с лукавства.
Днешното време се разпада от само себе си, нищо не го прави поне относително монолитно.
Паметник от бетон, който е забъркан само с пясък.

В репортажа на Теодора имаше думата и един млад историк – интересно бе размишлението му, че центърът на столицата е оформен така, та да доминира петолъчката.
Всъщност, поне според мен, в това пространство е трябвало да доминира една мумия – тази на мавзолейния Димитров.

На едно място Маркес описва свое преживяване в мавзолея на Ленин.
За Вожда той пише така: „Нищо не ме впечатли по-силно от фините му ръце с тесни прозрачни нокти. Ръце на жена…“
Българската историография не се осмели прекалено отблизо да се вгледа в Мумията на Димитров.

Затова пък народното въображение ни остави един шедьовър.
Учителка завела класа си пред Мавзолея и започнала да опява, че там е изложен видният деец на международното работническо и комунистическо движение „Другарят Г“… Пълно мълчание.
Опитала с „Другарят Ге…“ Пак същото.
„Другарят Гео“… Все тая.
„Другарят Георги“ - изпищяла изпадналата в истерия учителка.
Е, тогава най-сетне мълчанието се пропукало и дечурлигата изревали – „Парцалев!“

Стана дума за символи, та се сетих, че пак са започнали да произвеждат лимонови резенки – макар новите "демократи" иронично да ги сочеха за един от символите на соца.
Рекламират ги по медиите с комплимента, че са „проверени в онова време“.

От лимоновите резенки не можем да се отървем, какво остава за другото.

***



Тагове: Кеворк Кеворкян, Протести 2020, Христо Иванов, Росенец, Би Ти Ви, "Буджака", Мартин Карбовски, Иво Прокопиев, Канна Рачева, Бойко Борисов, "Панорама", "Всяка неделя", Филип Боков, Любомир Павлов, Никола Филчев, Ахмед Доган, Миналото, Прехода, Симеон, Соломон Паси, НАТО, "В като вагина", Теодора Енчева, Партиен дом, Народа, Мавзолея на Димитров, Маркес, Георги Парцалев, лимонови резенки

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2021 Всички права запазени.