Болшевикът Иванов ще изчегъртва
 
Представяте ли си какви демони бушуват в главицата на този тип, щом публично говори за ИЗЧЕГЪРТВАНЕ – все едно, за кого се отнася заканата му, все е дивашка. Само един болшевишки изтърсак може да се изразява така. Това е една от най-просташките фрази на Прехода, това е едно истинско словесно вандалство. И то не е случайно, то сякаш е заклинено и прохожда още в гена му – на човек с ярък болшевишки произход. Изпаднал е в екстаз, докато се изживява като един от вождовете на Протеста – и вече е готов да унищожава, да ликвидира, да коли и беси, да размазва - и след това да изчегъртва.
Така става ясно, че нищо не може да изчегърта от него болшевишката му мая.
И този тип ще открива нови хоризонти пред „младите“, може би и ще ги отвежда в един нов свят на истински ценности – и как ще става това, с касапене ли? Само болшевишките вождове са се изразявали така, известна е фразата на Ленин, която превръща терора/изтреблението в норма. Когато преди време писах, че Бойкикиев/Христо Иванов сякаш са го готвили да охранява мавзолея на Ленин, това бе по-скоро една закачка – никога не съм допускал, че може така вулгарно да се изразява. Но сега трябва да прогледнем всички и да проумеем, че това не е игра на езика, някаква изпусната фриволност – не, това е начин на мислене. Хак ви е, бабишкери софийски и изобщо суетлив столичен „елит“, дето не харесвате - и с основание - политическите ни цървуланковци – ами тоя е по-голям варварин и от тях, щом толкова му е сладко да изчегъртва. На вас все този късмет ви се пада – баш демократът ви да е и със славно болшевишко потекло, не само комунистическо, ами и болшевишко. Нарадвайте му се. На вас все такива ви се падат да ви водят за носа. Изчегъртвачът ви сладък.
Тия дето чоплят из нашенската политика, няма защо да се дивят, че на Изчегъртвача му говорили за Маджо. Това е само една дребна интрижка, едно овчо издънване пред включен микрофон – в момент, когато Изчегъртвачът е понесен от еуфорията на Вождо-състояването си. Наистина овчо издънване: когато някой заговорнически ти казва, че „Тоя се обадил на Маджо“, би трябвало да отвърнеш – ако си болшевишки чистак - че не познаваш Маджо или да попиташ, кой е пък въпросния „тоя“. А не да прекъсваш вестоносеца и да му сочиш камерата, която ви записа. Но това са излишни подробности, няма какво да си губим времето с тях. Важна е думата „изчегъртване“.
Между другото: тия дни в Мрежата отново се завъртя прословутият американски доклад за Б.Б. В него се посочва и кой закриля контрабандните канали по времето, когато Костов дерибействаше. Той и досега е виден „демократ“, но е доста по-ловък и не говори за изчегъртване.
Саморазкриването на Изчегъртвача е от изключително значение, защото ни подсеща за нещо крайно опасно: как някои хора пробутват и се опитват да наложат болшевишкия си манталитет. Самата идея за изчегъртването/унищожаването говори, че носителят й е със смутена душевност – може би дори фатално наранена. Тежки комплекси надничат зад тази закана, също и някаква нужда от реванш; само някакво крайно озлобление може да доведе човек до подобно състояние. Изчегъртвачът, който днес иска да мине за герой, преживя преди години една срамна драма – беше прелъстен тъкмо от онзи, за чийто краен антипод се представя. Такова унижение не се забравя никога. То може да отключи едно крайно освирепяване, когато човек губи контрол над себе си. И така цопваш в лайнената локва – обсебен неудържимо от Изчегъртването.
Не ми се вярва Народа – колкото и да е объркан от безкрайните унижения, на които го подлагат – да се довери на подобен човек. Злобата изглежда е отличителната му черта – ако някой ден стане главен прокурор, нека да допуснем и тази фантасмагория – веднага ще отвори поне десет лагера, като този в Белене.
Можем да се пошегуваме с Историята – и да се опитаме да отгатнем, на кого от болшевишките вождове прилича нашия човек. Но това ми се вижда непосилна задача – той е „мелез“, веднъж може да ти изглежда „интелектуалец“ като Каменев, обаче покорен слуга на Сталин, дори и когато го водят на разстрел; друг път кръволок като Джерзински, първомайсторът на изчегъртването.
По-добре да ви разкажа една история - знам я от знаменития руски драматург Михаил Шатров. По време на „Големия Терор“ идва ред и на Бухарин – „най-светлият ум на партията“, както го нарича Ленин. Ликвидират го, изпращат в лагер съпругата му, а синчето му – в дълбоката провинция, при дядо и баба. Малкият расте, но никой не смее да му каже, чий син е всъщност. Ликвидират не само човека, но и името му – пълно изчегъртване, по рецептата на нашия активист Иванов. Синчето расте, и все повече го гложди любопитството, кой е баща му. В местната библиотека открива случайно оцелял брой на „Правда“ с фотоси на болшевишките вождове – това е цяло чудо, понеже изчегъртването е тотално, изземват и ликвидират всяка следа за „народния враг“. Например, след свалянето и екзекуцията на Берия, абонатите на Большая советская енциклопедия получават инструкция да изрежат от своя екземпляр статия, възхваляваща Берия и да я заместят със статия в същия размер, посветена на Беринговия проток.
Вглежда се момчето в образите на вождовете и накрая се решава на нещо невъзможно, но, все пак, е син на „най-светлия ум“ – изпраща на най-известния тогава съветски антрополог собствената си снимка, с молба да му подскаже, кой е баща му. И така научава името му – това вече след смъртта на Сталин. Язък за изчегъртването.
Тук е време отново да припомня на екзалтантите, че няма никакво значение, кой е обектът на болшевишките напъни на Бойкикиев – във всички случаи Изчегъртването, дори само като една гола идея, е нещо отвратително и позорно.
Читателка на страницата ми във Фейсбук /Ганка Иванова тия дни искрено ме развесели с коментара си. След поредната ми дописка вървеше сблъсък с почитатели на Изчегъртвача и тя написа следното: „Кеворк се явява като „препоръчителен родителски контрол“, просто казва – „Внимание,опичайте си акъла, да не си поръчаме поредната ексхумация на познати до болка трупове!“ Остроумно и прозорливо едновременно – защото, покрай хора като Изчегъртвача, ние можем да съживим не само изветрели политици, ами и цяла една зловеща идеология.
Да не злоупотребяваме прекалено с цитирания коментар – обаче, кой наистина се вглежда в претенциите на „младите“, кой ги разбира и деликатно напътства - очевидно е, че Изчегъртвачът е най-неподходящ за тази роля. И само един завършен идиот може да каже, че това не им е нужно; само един злосторник ще иска да ги изостави на площадния екстаз.
А на Площада е пълна хавра: всички са срещу Падишаха – но и всеки е срещу всеки – това е разкошен знак към „младите“, стига да го схванат. Интересно, кой от площадните вождове е най-привлекателен за тях? Трудно е да се каже – още повече, че дребни кокички възторжено се представят за вековни дъбове.„Младите“ не бива да забравят и друго: че повечето от тия „вождове“ са като вятърничави моми – лесно пристават на Силния. Изчегъртвачът също вече го е правил веднъж. Желанието му да се представя за нещо като Заличителя може да привлече за кратко вниманието към него – обсебеността му от крайното отрицание може да се хареса на някои. Но това няма да е задълго и няма да е достатъчно, за да го наложи като приемлива фигура за мнозинството. Обяснението е просто: и той все още търси, чий син е.
И той е в една мъглявина – търси предимно отговори на въпроси, които са важни най-вече за самия него. Никога не са го занимавали въпроси, важни за Народеца, за него той се намира в някакъв Джендем – негостоприемен и непроходим за такива като него. Горкият – дори не подозира, че по плажовете и жълтите павета нищо не се решава, нищичко. Решава се ей там, в Джендема. Всичко съдбоносни български решения са вземани там – за жалост, не винаги достатъчно проницателно, заради което Джендемът е приеман нерядко не само като затънтено, забутано място – за мнозина той по-скоро прилича на Ада. Нали сте съгласни да оставим приказките за тукашните „райски“ дадености на лъжците.
Иначе, всичко си върви нормално и по план, по правилото „Ден да мине, друг да дойде“. Само от една телевизионна новинарска емисия научаваме, че догодина Черноморието ни е заплашено от тотално безводие, язовирите са почти празни – на някой завеян Изчегъртвач ли ще се надяваме?
Научаваме и друго, също толкова нормално вече за нашия Джендем: от две години не се сещат да премахнат незаконно сметище край Невестино. Но тия неща вече изобщо не правят впечатление. Тъй ще е, докато накрая не се самозаринем под едно гигантско сметище.
Дотогава ще получаваме редовни комюникета за прословутата „подпорна стена“ край Алепу, около която Властта се лигави, сякаш става дума за Хеопсовата пирамида. По този повод, преди време чухме една любопитна фраза: „Нито аз й се меша, нито тя ми се меши“. На български това се превежда така: Нито аз й се меся, нито тя ми се меси. Това са думи на архитект Захариев - съпруг на външната министърка Захариева. Архитект Захариева е свързан с въпросния одиозен проект. Захариева пък е свързана с всякакви неща - сега и с външната политика и дипломацията – така, както тя ги разбира.
То пък остава и да се „мешат“ един на друг. Всъщност, ако архитект се „меши“ във външната политика, това няма да е толкова опасно – един самодеец повече там няма да е проблем. Друго ще е, ако Захариева се „намеши“ в архитектурата – тогава ще се случи голямо срутване.
Тия да си говорят, както си щат. Да си се „мешат“, както си щат.
Обаче да не правят хората на балами: те знаят, че в България един вицепремиер ще го оставят да „меши“ колкото си ще/каквото си ще. Много е нахално да обиждаш по този начин. Обаче да си знаят, че хората могат да се правят на балами – но един ден това ще им омръзне. И ще започне голямото „мешане“.
Социолозите също ви имат за будали. Чувам, пак по телевизията, че голяма част от будало-населението смятало, че правителството се справило добре с Корона Епидемията. Хип-хип ура, да живей.
Обаче, в същото време, два милиона от същото население било убедено, че Епидемията е една конспирация, дело на Бил Гейтс, и други подобни прозрения. Евалла на правителството, щом дори и с тия демони се е справило. Да живей, да живей.
 
/каре/
 
ПРИЧЕСКА
 
Има го и това.
Репортерка стои с лице към палатковия лагер на „Орлов мост“ и търси думи, за да придаде известен драматизъм на иначе идиличната картина. Зад нея се задават двама забързани младежи, които са забелязали камерата и се опитват да влязат в полезрението й.
Вече са на няколко метра зад репортерката. Изведнъж единият от тях се спира, рязко навежда и разтърсва глава – и модната му прическата вече пак е оформена, както трябва. Готово.
А той е готов да пише новата Конституция.


Тагове: Кеворк Кеворкян, Христо Иванов, Маджо, Бойко Борисов, Каменев, Сталин, Джерзински, Михаил Шатров, Бухарин, Берия, Протести, Джендема, Алепу, Екатерина Захариева

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2024 Всички права запазени.