Безнадеждност
 
Работата е безнадеждна, всякак. Откъдето и да я погледнеш. Каквито и локуми да разтягат.
Нищо не заплашва Сектата.
Протести „СРЕЩУ“ – само това! – до никъде не водят. Това е запалянковско мислене, запалянковски плам, бенгалско огънче. Ами сетне?
„Срещу“ има краткотраен ефект, колкото едно изкряскване - дори да е онова/комичното на Боримечката. Колкото и да се напъваш, не можеш да ревеш повече от 30-40 секунди, пробвайте се.
Важното е - за какво си, за кого си.
Към средата на юли 2020 година липсват отговорите на тези въпроси. И още дълго ще липсват. Затова и Сектата е спокойна – и тя като Империята, която само се е подсмихвала от врякането на Боримечката, ако изобщо го е чула. Това сме си ние и досега – воюваме с крясъци срещу Империи. А - и с черешови топчета. Разбира се, и по друг начин гледаме да попаднем пред очите им, ние сме вечните ухажори, с вечно сбъркания или доуточняван обект на ухажване. В това сме малко по-добри - в смисъл, че никой не може да ни разбере.
Бунт без водачи - това виждаме сега. В Сектата, както винаги, се гласят да го приватизират – кой колкото отмъкне.
Жал ми е истински за младите, които протестират чисто, честно. И наивно, понеже не си задават въпроса, с кого ще направят трампата – на кого ще поверят своя бунт, своето въодушевление и гняв. Дали единствено няма да захранят поредната политическа завера?
Алигаторът засега не иска да си отиде – след време може и да поиска, когато си направи сметките. Но и той не вижда, с кого да се сбие или да се трампи. Някак не върви да остави държавата на площада. А от Сектата се разнася все същата воня на себичност и алчност, главно на алчност. Там всички са му ясни. Тия, дето сега ще искат авантата от протестите, си траеха и ще си траят, докато си нагласят играта – кой колкото може. Край него, дори с него – случи се вече дори два пъти.
А вие лудувайте на площада - то ще е заради техния кеф. Виждате ли в Тайника на Сектата подходящ човек, когото да произведете в своя Герой? Ами идеята, която да обсеби разума ви? Няма, нали. А защо?
Защото от три десетилетия, от самото Проклето Начало, в тукашната политика винаги е надделявало главно сметкаджийството. Тъпи, долни провинциални сметкаджии са ви водили за носа. Провинциални семкаджии. Псуват се като хамали, но нерядко са играли дори един за друг - докато им излезе поредният пасианс. Знаят, че пак е фалшив, обаче от това още повече им е кеф. Кеф за ваша сметка.
Знаете ли, какво се случи през славната 1997-а година – истината, а не късните полюции на фалшификаторите. Комунистите си направиха вътрешен преврат, свалиха Виденов и тръгнаха да се пазарят с Костов, тъкмо с него, защото най го бива в сметките. Едва през 2012-а станаха известни, от „Всяка неделя“, за тайните срещи на силния човек в БСП -Добрев с Костов на „Копитото“. Българската Истина живее на пресекулки.
Всичко винаги е опирало до сметките, а зад тях е надничала Далаверата – Сектата е закърмена, завинаги, с нея, тя е нейната Вяра, каквото и да искат по площадите, тя е свещената й идеология, „бронебойни патрони за нея няма открити“.
А като закъсат съвсем, от Сектата все опират до Доган. Изведнъж стават патриоти, българолюбци, каквито щеш гювендии – само и само да не напуснат сараите на Сектата.
На болшевишкия изтърсак Хр. Иванов му се зловидели морските сараи на Доган - чак сега му просветнало, а имаше цели четири подписа като правосъден министър, това си е направо свръх-нормално и дори свръх-ненормално. Обаче докато лъскаше чепиците на Бат си Бойко беше кьорав напълно. Ще го разберат по-добре, ако заведе стотина души да викат пред комбината „Кремиковци“, който Костов хариза за един долар. Но, не - хайде на Росенец, да повикаме, ако пък ме и шамаросат, влизането в Историята направо ми е гарантирано. В нея за кьоравите приспособенци има специален важен раздел.
В скоби: телевизиите изглежда са поумнели, макар доста зрители да ги смятат за напълно оглупели. През 1997-а ни втръсна да гледаме Филип Кенеди Димитров, на когото бяха сцепили главата по време на тогавашните протести. Сега обаче не видяхме нито един кадър на пребития студент Марчев. Кажете си, ако не ви допускат до него, поне не крийте тази си пъзльовщина.
Хайде, нека Хр. Иванов да налази „дълбоката държава“, за която врещят бъдещите кандидат-използвачи на протестите – ама от времето, когато започнаха да я създават, за да ограбят всичко, което струваше нещо, а сетне и да го разрушат. „Дълбоката държава“ е продукт на криминалната приватизация, която беше наистина безподобна – и изуми дори крадливите руски евреи-олигарси. Но за Христо, изглежда, тя е едър залък и той предпочита да се търкаля в Росенец. И какво толкова жали Черния Ангел/Костов, след като нищо не ги свързва като произход и манталитет. Като потомък на болшевишки правоверните Бойкикиеви, Христо сигурно са го виждали поне като гвардеец пред мавзолея на Ленин – а Костов си е бил само един прост притворен кандидат-комунист.
Хей, момчета и момичета, тия ли ще припознаете за свои герои?
Тия ли ще ви водят – та те могат да ви закарат само до тресавището. Там ще се наместят удобно край Алигатора – и ще започнат да се пазарят с него. За пореден път. Впрочем, сигурно не знаете, но свирепия „антикомунист“ Костов гласува през 2004 година срещу правителството на Симеон – заедно с комунистите. Четете Историята на Прехода – но автентичната – преди да решите на кого да подарите одобрението си.
Макар че, каквото и да решите – все ще бъдете излъгани. В Сектата са все опитни лъжци-рецидивисти. Ще ви използват – и ще ви зарежат. Най сте им мили, когато сте далеч от тук. Няма да мирясат, докато не ви превърнат всички в „никъдници“, както се изразяваше блестящият словолюбец Петър Увалиев – няма да мирясат, и докато не отпратят Там/Горе милионите български бедняци. Тяхното скотско съществуване е безмилостно свидетелство за съзнателното унищожение, на което са подложени. Животът на тези клетници е оценен на стотина-двеста лева месечно от Сектата. Тя не ви иска тук, и защото един ден все ще осъзнаете този геноцид. Всъщност, в това е силата ви – да спрете изтреблението на родителите си, да ги освободите от унизителния срам, с който живеят и с който ще си отидат тези скромни, трудолюбиви и почтени хора. Трябва да искате/постигнете Възмездие за страданията им.
Ако някой ви чуе и разбере – това е вашият човек. Само че, това няма да се случи скоро.
Тия от Сектата себе си дори не разбират, какво остава за ненужни, според тях, неща като състрадателност и човещина. Използваха хаврата на Прехода, за да превърнат политиката в мръснишко занятие. Само ги питайте, с какво се гордеят – и ще се убедите, че тяхната „политика“ няма човешки измерения, тя изобщо не вижда човека, в нея няма място за него – освен, ако не го пазарят за дребни пари по време на изборите, сякаш е някакъв дефектен скот. Сега, докато се дърлят за идиотщини, се оказа, че не са огледали както трябва поредния си дръвнишки закон – и така оставили с половин пенсия децата с увреждания, точно тях. Политиката непоправимо уврежда тия хора, почти всеки е увреден от нея по някакъв начин. И вижте само, колко прости мадами управляват държавата – тая тайфа може да разсипе дори една доста по-свястна държава, какво остава за нашия бъркоч от полу-направени/полу-ремонтирани магистрали, празни или преливащи язовири и пр., над които някой ден гордо ще се фръцкат Ф-16 – хубава си Татковино.
Сектата успешно внуши на хората, че политиката е алъш-вериш, че в нея всичко се купува и продава. Според нейния ценоразпис, гражданското въодушевление върви най-евтино, няма смисъл да се губи време за тази стока. „Ще повикат будалите и ще им мине“ – си казва тя и сега, докато умува как да нареди новия властови пасианс. В него място за бунтари няма – обаче бивши бунтари/книжни тигри са добре дошли, стига да имат способността бързо да усвоят правилата на Сектата. За нея нямат никакво значение идейните различия, те са за пред хората. Няма разлика между "дясно" и "ляво", между приватизаторите с ушанки - и ония с каубойски шапки, между тия, които палят показно по две свещи наведнъж - и другите, които и досега сънуват, че пазят саркофага на Ленин. Всички те са предани единствено на собствения си егоизъм, той е техният култ. А вие си въобразявате, че ще ги стреснете с дюдюкания. Могат безкрай да се преправят в различни комбинации, но никога няма да напуснат Сцената – поне в тази България и поне в обозримото бъдеще.
Разбира се, можете да доизтикате Сектата до избори – но те пък са най-изтърбушения инструмент на демокрацията. Както казваше героят на Джийн Хекман от един филм: „Ние защитаваме демокрацията, но не я практикуваме“.
Все припомням една случка от предишните младежки/студентски вълнения: в знак на протест, някакъв прекален ентусиаст окупирал комина на една централа – тъкмо да види от 50-ина метра, какво се задава на хоризонта.
Нищо не видял, естествено, но в замяна на това се парализирал от страх и не можел сам да слезе. Наложило се пожарникари да го свалят. 


Тагове: Кеворк Кеворкян, Сектата, Боримечката, Бойко Борисов, Жан Виденов, Иван Костов, Николай Добрев, Доган, Христо Иванов, Росенец, Филип Димитров, Дълбоката държава, Ленин, Симеон, Петър Увалиев, Джийн Хекман

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2021 Всички права запазени.