Той не разбира 
 
По телевизията/Би Ти Ви показаха няколко кадъра от процеса срещу Иво Прокопиев и тайфата му – пестеливо, грижовно, както се полага за човек, на когото симпатизират. Чу се и една негова реплика – в смисъл, че не разбира за какво го съдят – колкото да объркат публиката и тя да реши, че й губят времето с някаква кокошкарска история. А номерът на въпросната тайфа си го бива, пък и тя е повече от представителна: бивш финансов министър/вицепремиер, бивш министър на икономиката – и двамата от правителство на Б.Б., както и въпросният Прокопиев, Принцът на Мръснишката Приватизация.
Знаете, предполагам, предостатъчно за въпросната далавера, но, все пак, да я припомня вкратце: тримата уреждат продажбата на остатъчния дял на държавата в електроразпределителното дружество ЕВН, при което тя е ощетена с двайсетина милиона. Прости номера, обаче без тях една дива държава не може да вирее. Тримата тарикати всъщност са четирима, но прокуратурата не е проявила интерес към четвъртия – от неудобство или от притеснение да не бъде сполетяна от някое ирландско пастирско проклятие. Познахте: над сделката хвърля сянка и Плевнелиев, за когото каквото и да се каже, все ще е малко. Той е човек на Принца и в разгара на пазарлъците за продажбата тайно се среща във Виена с шефа на ЕВН Шишковиц – играе ролята на дрона на президента Радев, от който тия дни се оплакваше Бойко. Срамна работа, направо криминална – действащ президент, дори да е напълно откачен, няма да отиде на такава среща. Нашата пастирка обаче няма скрупули да изпълни ролята на пощенски гълъб – и отива на тайната сгледа. Колко да е тайна обаче една българска работа – тя винаги се разчува, дори предлагат да се създаде специална парламентарна комисия, която да разследва аферата. Макар че, у нас подобни комисии могат да плашат само гаргите. И тогава от ЕВН откъсват главата на гълъба с официално съобщение, в което се казва: „Срещата между президента Плевнeлиев и г-н Шишковиц, проведена във Виена, беше организирана ad hoc, по инициатива на ЕВН. Господин Шишковиц използва възможността да информира президента за позицията на EВН по възникналия казус с некомпенсираните разходи за зелена енергия и да изрази тревогата на EВН за регулаторната среда в България. Трудностите, породени от този казус, са причина ръководството на EВН активно да търси диалог с всички заинтересовани страни с цел да получи възможността да представи позицията на компанията. EВН изразява дълбокото си безпокойство от факта, че нормалната практика на срещи между представители на държавата и бизнеса, използвана в цял свят, се счита за незаконна в България. EВН е дългосрочен инвеститор, който развива бизнеса си, спазвайки стриктно законовата рамка“.
Тази дърварска декларация е опит за избелване на корупционни практики – нахален и безполезен. Кръв и перушина летят от нашия гълъб, но той не обелва и думица за аферата – и досега. „Официалните“ български медии също се правят на завеяни, това е любимата им роля през последните години, а може би проявяват и прекалена състрадателност към Плевнелиев, който предизвиква системна жал заради своята несръчност, любезно казано. В крайна сметка, Бойко вече дебне с картечница дрона на Радев, а на Плевнелиев дори едно гълъбово перце не му бучнаха – заради приноса му в Историята на Неприличието. И той, с пълно основание, ще напише в мемоарите си, че заради него загубата на държавата от сделката с ЕВН не е, примерно, 40 милиона, а само 20.
Прокопиев представляваше мила гледка, докато се чудеше, какво искат от него. И наистина беше искрен: хора от неговата порода - независимо от безпардонните им приджобвания, независимо от всичките им безподобни превращения, независимо от всичко - живеят с един непрекъснат страх, че един ден ще бъдат разобличени. Те са дълбоко неуверени в себе си, въпреки лъскавата си опаковка, те трудно изтърпяват себе си, своята истинска същност, не са в състояние да я елиминират изцяло, тя е постоянна заплаха, която рано или късно ще ги злепостави или направо провали. Страхът, че един ден късметът ще ги изостави, не им дава мира -колкото и да се преправят/лустросват.
Повечето от тарикатите, герои на Криминалната Приватизация, имат „съвест на мъртвец“, както казваше един автор. Дивата им алчност не ги доведе до нищо смислено, някои от тях дори не успяха дълго да се наслаждават на заграбеното, просто го профукаха. Инфантилни спекуланти, които оставиха държавата в развалини.
При това, те вечно са се страхували да не ги провали „тинята на безкултурието“/по Варгас/. Колкото и да се стараеш, Разградското село Сеново няма да те изостави никога.
Прокопиев не може да разбере, какво искат от него – тогава, когато правосъдието се опитва най-после да настъпи развързания му пояс.
Същият въпрос си задаваха преди години и жертвите на неговите афери – те винаги са накърнявали и обикновени човешки съдби, често непоправимо са осакатявали невинни хора. Приватизацията не е просто смяна на собствеността, извършвана от крадливи лакомници, тя е нещо далеч по-драматично, за което обаче никога не се говори. Тя запрати в безпътицата стотици хиляди хора – обикновено трудолюбиви и обикновено честни. Превърна ги в жертви на един див, безскрупулен грабеж. Те не можеха да проумеят – оцелелите не проумяват и досега - защо се случи това варварство.
През 2002 година, в Четвъртата „Всяка неделя“, излъчвах рубриката „Сцени от народния живот“ – водеше я чудесният публицист и психолог Илия Илиев. Тогава аферите на Прокопиев бяха все още пресни, беше затънал до шията в съдебни дела. И едва ли по онова време би задал въпроса – „Какво искат от мен“. Няма да забравя изповедта на един работник от „Дамяница“ - бяхме го нарекли Жертвата. Човекът работил близо 40 години в завода, а те го изхвърлили без никакви обяснения; опитал се да ги омилостиви, а, всъщност, да разбере, от какво са направени прокопиевци – казал им, че току-що е прибрал жена си от болницата с рязана гърда и рязан бял дроб. Нищо, изобщо не го чули. „Тия не са от майка родени“ – проплака Жертвата. Истината е, че Крадците си позволиха да се отнасят свински с Народа – и изобщо не им потърсиха сметка за това. А те откраднаха/насилиха част от Народната Душа. Обстоятелствата около заграбването на „Дамяница“ и днес изглеждат потресаващи – а оттогава са минали две разгромни десетилетия, в които се нагледахме на всевъзможни изстъпления на Чудовището Преход. Хора като Прокопиев отдавна и сто пъти са се изхрачили върху собствените си грехове – а днес се питат, какво искат от тях.
Не по-малко потресаващи бяха и разказите на жертви от „Каолин“.
Тогава не се чу дори един фалшив звук на състрадание, да не говорим за покаяние, от Прокопиев – единствената му реакция беше да настоява пред Съвета за електронни медии да забрани рубриката. Костов току-що се бе омел от властта, но съдилищата бяха доминирани от негови хора – също толкова чувствителни, колкото него.
Десет години по-късно в Петата „Всяка неделя“/по Нова телевизия, председателят на „Екогласност“ Емил Георгиев разкри, че в Меричлери, край „Каолин“, смущаващо често се разболяват от левкемия. Пак се разврякаха срещу програмата, опитаха се да сплашат Емил, дадоха го на съд, но той спечели делото срещу прокопиевци. Ами хорицата – оставиха ги да си мрат, за да не скършат хатъра на Прокопиев, който, междувременно, бе успял да намърда няколко свои авери в правителството. У нас е така: спекулантите, тарикатите предизвикват респект, а не погнуса.
Прокопиев, който се учудва, какво искат от него, бе уличен през годините във всевъзможни грехове, някои от тях направо безподобни. Той, уж-радетелят на свободното слово, по някое време бе заложил срещу един от безбройните си кредити вестниците, които издаваше – включително и редакционната им политика?! И по този начин завинаги се свърза с най-категоричното доказателство, че журналистиката се е превърнала в евтина проститутка, можеш да я заложиш пред поредния сутеньор. Как да не се сетим за Чърчил – веднъж казал пред събраните журналисти: „Добре, след като установихме вече, че сте проститутки, дайте сега да поговорим за цената ви“.
Учуденият Прокопиев обаче си остана предпочитания избраник за американските подаяния. Без никаква гнусливост, американците наляха милиони в умиращите му издания – сякаш, за да докажат, че – по принцип - курвата може и да е напълно безполезна, важното е да е курва. А това, от своя страна, освини до крайност и без друго излиняващият морал в медиите.
Американците никога сами не потърсиха отговор на въпроса – Какво искат, всъщност, от Прокопиев. Продънената му ценностна система, доколкото изобщо притежава такава, никога не ги е занимавала. Той е един от хората, които най-усърдно са компрометирали американската представа за порядъчност – но и това не им правеше особено впечатление. И продължаваха да го хрантутят щедро. По някое време се чу, че дълговете на Храненика са надхвърлили половин милиард; пак тогава той заяви, че ще емигрира в Сингапур – а причината за бягството си щял да съобщи единствено на американския посланик. Каква преданост, нали. Сетне се кротна – сигурно е съчинявал аферата с ЕВН, докато прецапваше от една кална локва в друга. Сегашната посланичка на САЩ, нейно превъзходителство Херо Мустафа има очевидна слабост към художествената самодейност – соц реколта. Тия дни прикани Графа и неколцина негови колеги да изпеят заедно/с нея една песен.
А след това е време за едно кънтри с Прокопиев: колко е сладко да си учуден във фалшивия Рай на Баламите.

 

/каре/
 
ПАМЕТ: ПРЕДИ ТРИ ГОДИНИ
 
Прокопиев и Ценко Чоков
Поне една прилика между тях е очевидна: и двамата са самонаправени хора, в смисъл – зле направени в някои отношения.
Двамата си приличат и във алчността си. Само че алчността на Ценко се простира в границите на едно скромно село, докато алчността на другия „Ценко“ е необхватна: от „Каолин“ в Североизточна България - до Дамяница в Югозападна, по един зашеметяващ диагонал на лакомията. В това отношение греховете на Прокопиев са далеч по-видими, в сравнение с тия на побойника от Галиче.
Има и други прилики: и двамата нямат нищо против да предизвикват общественото приличие, дори сякаш се гордеят с това. И двамата имат аргументи за подобно поведение – при Ценко това са „крадливите“ цигани, които той озаптява по собствените си правила.
При другият „Ценко“ също има налагане на собствени правила, които прозират зад вечните му атаки към останалите олигарси - за него те все са хайдуци. И той не се уморява от двайсетина години насам да прави нечисти внушения, да разобличава конспирации и афери – така прикрива собствената си дейност, Богоугодна, според ортака му Плевнелиев. Веднъж президента дори влезе в ролята на негов рекламен агент: Пр. бил „направил много добро за България“ – макар да има скандални изпълнения, достатъчни за два живота.
Тези сравнения между Ценко и „Ценко“ могат да изглеждат донякъде необичайни – но в живота нерядко „високото“ и „ниското“ си разменят местата, а понякога дори не се различават особено. В тия случаи „високото“ има много от белезите на „ниското“, дори на скверното.
В момента Прокопиев е обвиняем, но някои медии продължават да го представят като Принцът на Честността. И изобщо не се интересуват, колко е прав – колкото е права сопата на другия Ценко, когато пролива нечия кръв.
Ценко и Иво - виждаме ги заедно, и замирисва яко. И Плевнелиев се хили отстрани. Вие си мислите, че подобни хора имат очи и сетива за вас? Дълбоко се лъжете.
Пр. е опасен и в друго отношение: той разрушава представата за нормална стопанска дейност. Някакъв хлапак придобива предприятия като „Дамяница“ или златоносния „Каолин“, непрекъснато върти схеми - едни и същи елементарни схеми, но в Запечената Българска Действителност те все се осъществяват.
Припомнете си, как бе превзет от него „Каолин“ – и то при очевидно по-изгодната оферта на чуждестранен инвеститор. А след това Пр. имаше нахалството непрекъснато да пише във вестничетата си, че в България няма климат за чуждестранни инвестиции…
Ценко поне е по-ясен – той псува на майка, налага със сопата и толкова. Но и Пр., всъщност, ви псува - само че на ум - и ви прекарва, защото знае, че сте търпеливи. Изтърпяхте всичко. И ще продължавате да търпите.
Телевизиите са храбри, ако работата опре до Ценко. Обаче обществената храброст и „гражданското общество“ ще се появят едва тогава, когато не се ежите само на Ценко, но и на Пр. Защото онова, което днес минава за „гражданско общество“ - тази постна вмирисана яхния - ви се сервира пак от хора като Пр. Те я забъркват, по техните си стандарти. Не е възможно „гражданско общество“, когато пръст в него имат подобни хора. 


Тагове: Кеворк Кеворкян, Иво Прокопиев, Бойко Борисов, ЕВН, Шишковиц, Плевнелиев, Румен Радев, Варгас, "Всяка неделя", Илия Илиев, "Дамяница", "Каолин", Емил Георгиев, "Екогласност", Чърчил, Херо Мустафа, Ценко Чоков

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2021 Всички права запазени.