Дамата с визона и клошарят
 
Франкфурт, мек декемврийски ден, луксозно кафене, близо до „Щайгенбергер“. На една масичка отвън: елегантна дама – кожено палто и всичко останало, а до нея клошар, който лакомо се тъпче с храна. Миризливец и визон?
После се сещам: дамата не е дала пари на бедняка, защото не е сигурна какво ще направи с тях, а му е поръчала храна. Тъпчи се – обаче аз ще те надзиравам.
Чудесна метафора на нашия Преход – Теренът на Мизерниците и техните Надзиратели, които обаче не са толкова стриктни, колкото е нужно.
Винаги сме били надзиравани, в една или друга степен. В началото, веднага след Освобождението, от руски губернатори. Следва времето, когато никой не ни надзирава или дава съвети – и Фердинанд дава простор на маниите си; още наричат финалните им акорди „национални катастрофи“, но и тях ще преименуват скоро, ще ги облагородят покрай подвизите на българския войник. Самият Фердинанд вече почти е амнистиран, ако съдим по „възстановките“, с които отбелязват Денят на Независимостта. Макиаж за „пълководеца“, който неприкрито е мразел поданиците си, макиаж и за манифеста му, от който вече трайно се крие пасажът за руския народ. Както имаше два оригинала на Историята на Паисий, така скоро ще има нов оригинал на Манифеста. А накрая истинският ще се окаже в Кремъл.
Фердинанд изчезва в Котбус и единственото, за което съжалява е, че не може повече да ловува в България. Следва четвърт век на нечувано кръвожадни братоубийства – дали не са резултат от напразно похабената Народна храброст, примесена със също тъй нечувано унижение? Георги Димитров и Васил Коларов подпалват Септемврийското въстание, фитилът му обаче се оказва твърде къс и те се скриват в Москва. Същата позьорщина, като тази на Бенковски, който гледа горящото Панагюрище - „най-китното селище от Дамаск насам“, и храбро казва: „Аз моята работа я свърших, да дойде Русия да я довърши“. Защо Русия – Плевнелиев да ви каже. Хвръква куполът на „Света Неделя“ и започва терорът на „Белите нощи“, в които изчезват Йосиф Хербст и Гео Милев. След период на известно затишие започват да шетат партизаните, които, според някои историци са „терористи“ – обаче „горяните“ след Девети/09.1944 не са. Някои кретени притуриха към „терористите“ дори клетият Вапцаров, за два пренесени куфара. Между другото: ако разширим хоризонта пред това мъгляво понятие/тероризъм, дали пък ония, които се накрадоха и наплюскаха покрай криминалната приватизация също не са терористи?
И тъй, през 44-а пак идва реда на руските „съветници“ – руски и дори съветски. Тази услуга пък ни е направена от самия Чърчил. Трябва някак да накисне истинския победител в Голямата Война – Сталин, да му тропоса едно племе, което ни се води, ни се кара. Следват 45 години, в които дишаме със съветски апарат/вентилатор – обаче и здраво се строи. Уж ни притиска руският ботуш – обаче ставаме в енергетиката първа сила на Балканите, ботушът дори ни позволява да се обзаведем и с ядрена централа.
Сетне двама актьори - един второкласен/Рейгън и един самодеен/Горбачов – пращат Съветската империя в отпуск, временен, както се оказва – а ние пак сме захвърлени, няма цица, от която да цицаме, ако не друго, поне съвети. Президентът Желев се снима с Рейгън – и ние получаваме два кораба с втасала американска царевица.
В скоби: Б. Б. се снима с Тръмп и онзи ни пробутва 8 самолета; вече е забравил за снимката. Върни му ги и ще те помни до гроб. Затваряме скобата.
Десетина години след аферата с царевицата, решават да ни заклещят отново - слагат ни там, където ни е мястото: в мазето на ЕС. И правят най-голямата си грешка, понеже не са видели онази поучителна картинка на Дамата с визона и Клошаря.
Хвърлят пари към мазето, но не гледат как се харчат те. Има проверки от дъжд на вятър, но те са по схемата Празна Мара тъпан била. Не се интересуват дали Клошаря няма да се напие или надруса, и дори да свие част от дареното. А то точно това става. Клошаря уж е заклещен отвсякъде, дори законите му не важат в мазето - само дето може да харчи чуждите парички, както му скимне. А има и друго, и то е най-важното: Клошаря не винаги е бил несретник, той е имал едно съвсем прилично самочувствие, и с основание. И изобщо не си е представял, че ще се превърне в Клошар – и отгоре на всичко ще го оставят в ръцете на неуки самозванци, на които нито една цица не може да налее акъл.
Сега очите на всички са вперени в статистиката за Корона Вихрушката – най-вече в графата за починалите. И правилно, защото всеки човек е незаменим и уникален по своему, светът не е същият след дори една-единствена смърт.
Обаче вече забравихме клането край Своге, в което загинаха 20 души. Нанков, тогавашният регионален министър, го туриха да осигурява вода за Перник – поне няма опасност да удави някого. Тази история плаче за перото на сатирик от ранга на Стратиев или Мирон Иванов. Колкото повече вода пращат към Перник, толкова по-зле става.
Дамата с визона ни подхвърля пари, а ние трепем хората си – по калпавите пътища, които правим с тия пари. Тя е забравила или изобщо не знае, че ние винаги сме всмуквали нечии съвети, винаги сме се чувствали уютно в нечии обятия, това вече ни е станало втора природа. Трябва да си пълен идиот, за да довериш на такива хора и една стотинка. Чакай ги да узреят – или ги надзиравай свирепо. Иначе ще правят стадиони в мъртви села.
Тук не останаха хора за нищо, всичко кадърно се изнесе навън и повече посмъртно няма да работи за местните чорбаджии. Изтръпнах, когато видях, че развеселени цигани правят настилката около църквата „Свети Седмочисленици“. И те се чудеха на акъла ни. Навремето само шепа майстори са можели да редят павета, но те си стояха непокътнати сто и повече години. От павета обаче не можеш да крадеш. От асфалта – колкото искаш. А и никой не брои труповете. Това е истинската конспирация: раздаваш пари, без да се интересуваш, в какво се превръщат те и как развращават. Дамата с визона очевидно е загубила разсъдъка си.
Вече стигнахме до Захариева. Навремето интервюирали Стаматов, докато бил драматург на Народния театър, и един мисир – и тогава имало такива журналисти, го питал прочувствено: „Защо нямаме големи драматурзи?“ Стаматов се ядосал: „Момче, ние кундурджии нямаме, ти искаш драматурзи да имаме!“
Сега не е по-различно. Тия дни мнозина, на които главите им все още са читави, се ядосваха, че Захариева е подписала подлярската декларация на десетината външни министри по повод 75 годишнината от края на втората световна война. Не се хабете излишно - на хора като нея не бива да обръщате особено внимание или пък специално да разчепквате думите им. Момичето е сукало от Плевнелиев и дори набързо е отбито. А този източник е повече от съмнителен – има ли човек, толкова безразсъден, та да посочи, в какво точно беше подготвен Пл.? Правел хороскопи, пращал работници в чужбина, някои от тях и доскоро са го търсили да си оправят сметките; спал по германските „паркинЗи“, сетне му потръгнало, направил някой лев и ето го – готов за президент. Остава сега някоя социологическа агенция да направи сондаж, кой е по-добър президент – Пл. или Радев. Като нищо Паркингуващият ще спечели.
Пл. остави безброй образци на невнятното говорене. Захариева е попила/просмукала и тази негова въртоглавщина. Наскоро се хвалеше, че българите се завръщали обратно – ставаше дума за някакви 16 хиляди души – това при два милиона бегълци. Нашите хора дори при Корона Бедствието не искат да стоят тук. По-добре да коронясат сити, отколкото гладни.
Трябва да сме милостиви към хорица като Захариева. От нея не се иска да разсъждава върху Историята и да отбива по-тлъстите лъжи за нея; предназначението й е просто да се съгласява, тя си е една съгласна от края на азбуката, нещо като „Ь“, не повече. Тя е типичен продукт на Прехода, много услужлива към нуждите му, безцеремонна при преследване на целите му. Прехода е вложен в нея изцяло.
Компетентността на хора като нея е забранена тема, обидно е дори да се обсъжда. Те никога не говорят за Народа. Живота им се изчерпва с врътките из коридорите на Властта. Охотно се ангажират с всяка роля, която им подхвърлят – дори да е абсурдно неподходяща за тях. Тяхната службогонска лудост е безспорна. Не се притесняват от факта, че хората ги приемат като спецове по нищото – З., например, скорострелно изгази през министерствата на регионалното развитие, правосъдието и външните работи – това ме накара веднъж да се попитам, какъв е този божествен нитрат, с който се е назобала, за да порасне светкавично до исполинския си ръст. Боговете сигурно са полудели и не са спазили нормалната доза. Вече е дялан камък и могат да й поверят всичко. Тя е Рендето Бьорнер в политиката. Такива хора имат способността да мелят за всичко еднакво свободно и безотговорно – веднъж каза, че вече сме признали „македонския език“, понеже сме признали Македония. Главата й е пълна с подобни открития – с тях може да остави без дъх дори самата История.
Както и да определите Прехода, все ще сте прави: безцеремонен, циничен, алчен, крадлив, фуклив. Дори и веселяшки – щом архитект по гробищните паркове се намърдва в Ръководството на въздушното движение, какво да говорим повече, това е истинска веселяшка разпуснатост, всичко може да се случи. От ямата – нагоре към висините. До вчера си чертал гробове – днес юркаш самолет из небесата. „Ръководя, брат, ръководя небесата!“
Изглежда абсурдно, като някоя натаманена метафора на Прехода, но не е – стига да си Цецкин мъж, онази Ц., шефката на Парламента. Край нямат тия истории – затова, колкото повече затъваше Прехода, толкова повече се стараеха да го прикрият, да го разкарат, някак да се забрави, по едно време, преди десетина години, дори го закриха, и този идиотизъм преглътнахме. Може би го направиха, за да започне Б. Б. на чисто - нищо, никаква кал да не полепне по него.
Искрено се забавлявам с тия ликвидатори, големи шарлатани са. Само дето не ни съобщиха, къде ще дянат трупа на закрития Преход и с какво ще го заменят – с някакъв Пост-Преход или с някакво друго говно?
Аз самият съм го наричал Уличница, Чудовище, Курва и пр. Във всеки случай, разпътността е може би най-важната му черта. Да й служиш се изискват особени нагласи.
В юношеството си бях свидетел на разговори между офицерски съпруги – царски офицери, имам предвид. Те разправяха, че новата власт ще пропадне, понеже офицерите й набързо се изпоженили за слугините от близките села. Не знам защо се сетих сега за това. Както е известно, спомените са като необяздени коне. 


Тагове: Кеворк Кеворкян, Прехода, Фердинанд, Септемврийското въстание, Бенковски, Йосиф Хербст, Гео Милев, Вапцаров, Чърчил, Сталин, Рейгън, Горбачов, Желев, Бойко Борисов, Тръмп, ЕС, Своге, Перник, Нанков, Стратиев, Мирон Иванов, Екатерина Захариева, Плевнелиев, Стаматов, Цецка Цачева

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2021 Всички права запазени.