Велика чест
Фейсбук, 24 май 2020 г.

Честит празник!
Да пребъде – той е единственото ни ИСТИНСКО УБЕЖИЩЕ, макар че рядко се сещаме за това.
Тази година той бе омрачен от Обсадата на Вируса.
Това се говореше най-често по телевизиите.
Свят ден е – обаче тъкмо това ни задължава да си спомним и за Грозната Обсада, на която са подложени образованието и културата – и то от десетилетия.

В празничния ден празнично говорим за нуждата си от свободното му празнуване.
Но забравяме другото:
Около 40 процента от учениците ни са функционално неграмотни;
През годините на Прехода са затворени хиляди училища – само през последните 15 години над 800. Обаче, когато ремонтират някое училище, вдигат такава врява, сякаш са открили нова азбука;
Според авторитетни международни изследвания българските ученици остават най-неграмотни по четене в ЕС, половината деветокласници нямат умения за 21-и век – в замяна на това, българчетата са първи в ЕС по употреба на дрога.
Учителската професия е в кадрова криза – това как ще го отпразнуваме?

Ако искаме да сме искрени към Празника, не трябва да си затваряме очите пред тези факти/и още много подобни.

Иначе, правят по телевизията етюд с Караянчева – карат я да ситни пред Народната библиотека и да рецитира стихове. Направо е готова за Кърджалийския театър.
Иначе, Захариева отправя приветствие към сънародниците ни по света – без да допусне нито една грешка.
Факти и демагогия се преплитат.

Корона-Бедствието все ще ни отпусне някой ден.
Обаче, ако не отрезвеем час по-скоро, Другото/Истинското Бедствие ще ни погълне.

Гледам сега по телевизията чаровния 10 годишен Веселин Балачев, отличен от Столичната библиотека като „читател на годината“.
Малките имат тази стръв, сигурно я получават с гена си.
Сетне обаче нещо ги прекършва.
Защо се случва това – отговорът ви е ясен.

И въпреки всичко, ние си оставаме поданици на
Държавата на Духа, както казваше Лихачов.
Това е велика чест.

***



Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2020 Всички права запазени.