От вчера - в утрешния ден

Днес мнозина размишляват, какъв ще бъде „Светът след утрешния ден“. В нашия случай, би трябвало да се питаме, какъв ще е мизерният ни свят след Вчера – защото ние сме си все там. Чиста спекула е, когато някои се питат, уж разтревожени, как ще се „раздвижим“ отново - че ние били ли сме някога в движение. Строим пътища, но си стоим на едно и също място - сякаш сме си доволни, ако пътищата сами се движат, доста безцелно и крадливо, не и ние.
Настоящето ни е някаква пихтия, нещо аморфно, нещо неопределено - някакво бито псе, което се озърта уплашено. Отгоре на всичко, ние сме свикнали с тази неопределеност, придаваме й някакъв смисъл, който тя няма, и няма да има - освен в представите на ония пишурки, които искат да се харесат някому, докато се упражняват върху „утрешния ден“. Не се дръжте като безмозъчни гадателки. България си има управници, питайте ги тях накъде се движим, ако са наясно, разбира се.
Беше красива зимна нощ, няколко часа след настъпването на Новата година. Прибирахме се – група съученици, когато ни нападнаха, без никаква причина - ако се изключи факта, че с нас имаше и едно момиче - безсмислените провинциални битки за нечие равнодушно сърце. И щяха да ни пребият, но веднага прозорците на околните домове светнаха, а не се чуваше нищо, освен блъскането на юмруци. Най-напред се показаха жените, сетне и мъжете им, и спасението дойде, но не ни изненада. А беше преди около 60 години, времето на разрязаните крачоли. Но само Левчев, този велик поет, знаеше как да оплаче онова време. Режеха крачоли, но пък веднага светваше нечий прозорец. Сега събличат до голо едно момче в градския транспорт, но никой не гъква. И през деня го правят - на централен градски площад - и пак същото. И, между другото, когато някоя клета баба разказва след поредния обир, че викала - не й вярвайте, не е гъкнала дори, защо да се хаби, тя си знае, че никой няма да си мръдне пръста. Тъй че, да не се товарим излишно със „Света утре“ – инашето „днес“ си е достатъчно страшно и нелепо, какво толкова ще ни стовари утрешния ден. Пак ще сме си същите – полугладни, полуздрави, но пък напълно свободни, въпреки че през последните три десетилетия така и не разбрахме, какво е свободата, отцеругателските напъни не са никаква свобода, а ние с това се задоволихме.
Затраяхме си, и когато безкнижието окончателно взе връх. Мишоците, които оплакват утрешния ден, упорито си мълчат, когато нови легиони неуки деца ни превземат. Какво правите сметки, как ще завърши учебната година - както и да завърши, няма да ги направите по-грамотни, а пък и винаги са ви харесвали интелектуалните инвалиди.
Всичко е някакво словесно бълнуване, някои сега се сетиха, че сме парализирани, трябвало обаче да се раздвижваме, за да не загубим навиците си. Да се раздвижваме – че по какъв път ще става това, не знаете ли или се правите на вмирисани лисици, че дори и да има такъв път, няма кой да ни допусне до него. Кой изобщо ще ни обърне внимание в утрешния свят – особено, когато имаме репутацията на симпатични съглашатели с „международното положение“. Този образ бе наложен още от онази Кунева, която ентусиазирано извърши историческо предателство със закриването на два блока на атомната централа, без особен натиск, при това. А онази сволоч, която сега уж се тревожи за утрешния свят, тогава думица не обели, мълча си страхливо и угодливо. Народа се сети, че го изпързаляха, но защо да се обажда - по-добре да не гъкне като онази бабичка, той отдавна го прави този номер, няма смисъл от разправии. И сега не е ли същото – мълчат, но нарушиха идиотските предписания - например, да не пътуват в провинцията. 60 хиляди ли бяха? - това е най-голямата демонстрация след 89-а година. Но властниците дори не се усетиха: декларации ли искате - ето ви ги, редактирани преписи от библията да искате, пак ще ви ги осигурим, но без да гъкнем. Вече нямате право да искате да ви говорим, загубили сте това право, понеже нищо не чувате.
Пътуванията по Великден ли станаха причина за смъртта на двамата лекари, горките - ако има нужда от някакъв брифинг, той трябва да бъде не заради уплашения генерал М., който си бръснел главата, когато му се обажда Властелина – за да му съобщи, че, все пак, главата му си остава на мястото си. Не такъв брифинг е нужен, а за боклука, който неизвестно защо наричат „защитни облекла“. Сега са тръгнали да изкарват убитите лекари виновни. Главният санитарен инспектор пренебрегна заразата в дома за стари хора в Гара Орешец – и там има вече трима мъртви. И в София е същото - една прекрасна лекарка загина, обаче пак не чуха шофьорът, който каза – навлечен с боклукчава мушама - че всичко е камуфлаж. Нищо специално – открай време политика се прави с камуфлаж, с камуфлиране, с прискимбичване, с лигавене. Винаги е било така, въпросът е в ловкостта, с която камуфлират.
Номерът на Кунева, който осигури добра инерция на Пропадането, не мина току-така, само ние се правим, че сме го забравили. Съседите ни, например, които мислим, че сме опитомили, тогава пак разбраха колко струваме. Но ние все не искаме сами да разберем, колко НЕ струваме, особено в дивия лес на Балканите - затова прозорците им няма да светнат заради нас. Тия дни в социалните мрежи се разпространява някакво изявление на сръбския външен министър Дачич за отношенията му с Бойко – не е ясно, „фейк“ ли е или реален пример за нашия „клек“, поне от пръв поглед; вече не можеш да разбереш, кое е фалшиво и кое не, нерядко фалшивото изглежда по-убедително от достоверното, за това си е виновна и официалната информация, понеже също доста често се оказва измамна, тя носи и този грях. Та сърбинът „казва“, че не ни е никакъв приятел, по-точно на Б. Б., и още нещо, по-важно: че сърбите не са забравили, как Костов ни вкарал във войната на американците срещу Сърбия. Това никога няма да бъде заличено в паметта им, по никакъв начин, едно потупване по пеша не върши работа и няма да върши никога.
Закриват ти два блока на централата и сетне правят КирякСтефчовица комисар по потреблението - а вие чакате онази баба да гъкне; тя мълчи не само от страх, а повече от унижение, понеже е наясно – тя дори – с всички врътки. Не го схващат това някои мисири писателски, понеже никога през последните три десетилетия не са се замисляли за Народа си. Никакви хорица се разпореждат с него като с бащиния. Но все разпространяват лайняната снимка на циврещите Соломон и Симеон при приемането ни в ЕС, но не и снимки на затритите нахалост атомни блокове. Впрочем, Соломон циври, но Симеон само подсмърча, той все дотам стига, подсмърчаше, дори когато му задигнаха царската корона - и правилно му я задигнаха, понеже го виждаха, че е готов да я замени срещу някаква царска конюшна. Пак да спомена Кунева: бившата еврокомисарка по потреблението дори не си направи труда да схване, каква гигантска несъвместимост има не само в потреблението, а дори и във вдишването на една обикновена глътка въздух. Тук – и там - в Европа. Пълен гипс, така си е - за това говорете.
Тия дни Падишаха разнообрази арсенала си от миловидни обиди - тулупяса мисирките и мисирите, произведе ги в тулупмиси и правилно, щом продължават да го обичат. Веднъж споменах, че някои хора трябва да знаят поне едно нещо, когато отглеждат в медиите услужливост и покорство - те вървят заедно със скритата отмъстителност и неблагодарност, които все ще намерят възможност да изпълзят някой ден. Сбъркал съм - дори в гърлата им да бръкне Бойко, дори езикът им да върже на фльонга и те като бабата няма да изписукат дори; и защо да го правят, когато някои „духовни водачи“ от години се държат като парцали, мълчат - но сега са се загрижили за утрешния ден на света. Тия са истинските тулупи, тулупи и половина; тулупско е да се очаква вече нещо от тях, дай им само да опикават „Вчера“, но не и онова след него, сякаш то не съществува - поне крачолите си да вземат да разрежат, страхливците ниедни. Могат и един пърформанс да спретнат дибидюс голички, само по една мушама - от тия, които подхвърлиха на медиците от Гара Орешец и дори тук в София.
Светът утре? Той ще си бъде все същият, поне за нас е сигурно – докато не осъзнаем, какъв живот ни е отпуснат днес. Ще ни открият, например, „суапова“ линия за специално доверие, без пет пари да дават за нас. Ще се правят, че много са загрижени за „другите“, без изобщо да ги интересуват. Ще използват пандемията, за да скрият провалите си, неизменно срамни. Този свят, в този му вид, в това си политическо оскотяване си заслужава пандемията. Но и тя няма да го отрезви. Късогледството на днешните световни лидери е очевидно, няма провидици измежду тях. Хелмут Кол, опекунът на Меркел, се оплакваше, че тя не умее да си служи с приборите за хранене, дотам беше стигнал в гнева си. Тръмп също има история с прибори. Много искал да се запознае с Путин и все не го огрявало. Тогава решил да организира конкурс за красота в Москва, с надеждата да се наведе на руския цар. Путин, разбира се, не дошъл, може би е бил зает да гледа видеото със „златния дъжд“, за който намекват зложелателите на Тръмп. И тъй, американецът се озовал на централната маса по време на заключителната официална вечеря, в компанията на някакви непознати големци, а съседът му очевидно за първи път се запознавал с прибори за хранене, ужас – а той чака Путин да му обърне внимание. Между другото, в „Комеди Клуб“ на руската телевизия НТВ/продуцент Мартиросян здраво се глумят с Путин. За подобни волности, тук направо биха натирили въпросното шоу в Орландовци. Един от скечовете на Гарик Харламов и компания бе посветен на врътните около газовите потоци и тогава се чу репликата, че накрая България ще бъде изумена. Направо изтръпнах, дано не е това, което и вие сте си помислили. Неизвестно защо, сега се сещам за един виц, пак руски: Оля работи като маникюристка. И едва на десетата година разбрала, че маникюрът не е това, което тя си мислела… В друг скеч на Комиците се осмива суеверието на днешните руснаци – например, на онези, които се грижат за „денежное дерево“ и се надяват покрай това да забогатеят. И един от комиците/Павел Воля казва: „Всъщност, всичко у нас зависи от едно друго дърво“. Орландовци – направо. Както и да е.
Да размишляваш за „светът утре“, загърбвайки днешния ден, си е чиста тъпня. Обърнал си гръб на настоящето и си размишляваш; дори очите ти да избодат с някоя от безкрайните наши идиотщини, ти ще го даваш тежкарски: Мисля за света утре!
Нищо не мислиш, главанак - мисли за Мангъров, непреклонният медик, който обаче се изтървал и нарекъл старите хора „сухи съчки“. Мисли за погубените двама лекари. Мисли за позорното твърдение, че при около триста заети легла, здравната система се била „задъхвала“. Мисли за срамния факт, че Видинско се превърна в ничия земя. Мисли, преди да изречеш колосалната глупост, че върнем ли се след утрешния ден в настоящето, ще сме попаднали в самия Рай. Не го казвам това на управниците, те са това, което са – а на интелектуалните тулупи, които като змиорки лавират около Истината. Сакън обаче да не я изрекат…
А Бойко се държи неразумно със самия себе си. От началото на Кризата се проявява някак възторжено, сякаш все очаква да чуе бойния ни вик „Българи юнаци“. Такъв тип катастрофи не бива да се посрещат челно, много е рисковано Кралимарковски да се сблъскваш с тях, да съсредоточиш около себе си и в себе си всички усилия. Щабът му направи немалко да разбърка картината. Имаше възможност да се избере друг сценарий, който щеше да открие други подходи. Сега, докато пиша тази дописка, чух новината, че България е сред петте страни в ЕС, където заразата още не намалява. Щабът обаче непрекъснато създаваше впечатлението, че едва ли не сме първенците, дори победителите в битката с Корона Вихрушката. „Другият“ сценарий изключваше изобщо генерал в Щаба, за да се избегне внушението за победоносна битка, униформата по начало поражда неуместни асоциации; изключваше и възможността публично да кредитираш с доверие този или онзи; един кротък, но много опитен вирусолог като академик Гълъбов щеше да свърши по-добра работа; накрая, изключваше възможността да се нахлупи ореол около нечия глава. В крайна сметка, нито един Щаб няма да носи отговорност – дори, когато е досадно бъбрив; тя отива директно в сметката на Бойко.
Отново политиката надделя над експертизата. Щабът не можа да скрие, че е инфектиран от вируса на политиката. Но пък успя да скрие друго: какво, всъщност, се случва с българското население, това остана тайна и досега. И друго не стана ясно: защо генерал М. докрай отказваше да приеме масовото тестване, дори изтърва фразата, че търгашите щели да спечелят от него. Не вярвам някъде другаде по света дори да е намекнато нещо подобно. Предпочетоха да си играят с предположения, отколкото с данни. Дори признаха, че са приели формулата „Проба – грешка“. Могат да си опитват, колкото си щат, ако междувременно не умираха хора. Както каза по друг повод един министър: Хората ще бъдат разредени. Да забравим статистиката, защото е убийствена/5 май: около 350 излекувани, при 182 заразени лекари.
И още нещо изтърва М. и то пред „Дойче велле“: Често се налагало да приземяват Бойко.
Това е направо непоносимо, а и несправедливо, за слуха на един човек, който има претенциите, че изорава земното кълбо.
 
/каре/
ДОБРЕ ДОШЛИ В 1984-а
СВИДЕТЕЛСТВО ЗА НАСИЛЕНИ ОПТИМИСТИ/КЛАКЬОРИ
Проглушиха ни ушите, че разполагат с достатъчно защитни средства срещу коронавируса – включително и защитни облекла.
Хвалят се, че можем да облечем с тях дори пингвините от Антарктида.
Обаче Нова телевизия ни достави едно потресаващо свидетелство.
В дома за стари хора в Гара Орешец раздали защитни облекла. Облекла на 36 години.
Облекла, произведени през 1984 година.
Защо все не можете да се откъснете от „комуниз/ъ/ма“ – който упорито ругаете?
Въпроси към Щаба:
Това дом за стари хора ли е или концлагер?
Още ли сте убедени, че там няма проблеми – както твърдяхте?
Колко още такива „сигурни“ убежища има наоколо?
Междувременно, починаха трима от старците от дома в Гара Орешец.
Това кара ли ви да се замислите – или ви облекчава?
Ще се явите ли на следващия си брифинг със защитните облекла, които сте подхвърлили на клетниците от Гара Орешец? Направете го – проявете храброст.
От време на време, някой читател ме упреква в черногледство: някоя дама на прилична възраст – но, като по чудо, запленена от прелестите, които пърхат край нас в клетата ни Родина; или някой, който прелива от оптимизъм - но обичайно се крие зад фотос на свиня, пор или нещо друго, също толкова подходящо за трол.
Кого ще хвалите сега, след това варварство?
Каква дума ви се иска да изречете в момента?


Тагове: Кеворк Кеворкян, Любомир Левчев, Меглена Кунева, Мутафчийски, Бойко Борисов, Гара Орешец, защитни облекла, Дачич, Иван Костов, Сърбия, Соломон Паси, Симеон, Хелмут Кол, Меркел, Тръмп, Путин, "Комеди Клуб", Мангъров, Видин, тулупи, академик Гълъбов, Щаб

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2020 Всички права запазени.