Брифинги за паметници
 
Орисани сме по една специална рецепта. Съчинена единствено за нас. Да бъдем наивни, безгрижни, дори разпътни пред Голямото. И, въпреки всичко, да оцеляваме – а понякога дори да се мислим за щастливи, и този идиотизъм го стопанисваме някак. А просто сме си късметлии – на нас може да ни се падне джакпота, дори да не сме си пуснали фиша. Див късмет, нищо повече, но ние го надуваме, придаваме му друг смисъл…
Онзи от Правец ще остане с знаменитият си лаф – „Да се снишим, докато бурята ни отмине“. Каква е бурята – все тая, важното е да ни отмине, докато сме се снишили. Ние и така си оставаме – снишени, на четири крака, нагъзени – и толкова сме свикнали с тази поза, че вече не я забелязваме. Представяме си, че маршируваме по площадите на Победата, дори си фантазираме, че маршируваме и в Небето – нали това ще правим, когато някой ден получим мизерните осем самолета Ф-16/70; мизерни, защото гърците имат над 400 бойни машини. Но и този небесен марш може да се отложи с няколко години, въпреки че си платихме авансово. Покрай поръчката ни американците ще дадат хляб на четири хиляди свои работници – а българските парички ще си останат нагъзени години наред. Сигурно корона вирусът е виновен и за тази далавера, катастрофата, която той причинява на Америка е видима – предимно в психологически план; тя пък цопва от синдром в синдром, тъкмо позабравиха Страха/Срама от 11 септември – и ги налази проклетият вирус. Досега, през последните три месеца, най-зашеметяващото признание го осигури едно наше момче – лекар в Нюйоркска болница: то беше поразено от контейнерите-фризери край болницата, в които прибирали труповете.
Правешката мъдрост бе дописана от Симеон – когато на 12 септември 2001 година каза: „Ние сме малки, да не се бъркаме в големите работи“. Това е най-уместното нещо, което съм чувал от него – пак става дума за снишаване, гледай си парцалите, брой си кръпките и пр. Това не попречи на нашите лекета да ни набутат в Иракската авантюра. Симеон нищо не каза, яко се беше снишил – от цар в премиер.
От три месеца хитруват, сега пък с корона вируса – ако бяха по-големи играчи, щях да кажа, че играят покер с него. Вятър – те просто са се снишили – фактически, и само трополят с словесни ботуши. Снишените Кралимарковци. Сега чувам по телевизията/Новините на Би Ти Ви, че са на път да затворят две болници – в един и същи ден, тези в Белоградчик и Гоце Делчев, лекарите бягат от свинските условия. В столицата пък има заразени сред екипите на „Спешна помощ“. Няма как да не се случи това, след като медицинското съсловие пак кара на празни лафове/обещания – не му е осигурена елементарна защита. А ако ги слушаме Големците, можем да облечем в защитни облекла дори пингвините в Антарктида. Аман вече от тъпи изхвърляния, като сте се снишили – поне си зашийте устите. Отшийте ги, когато съчините честен отговор на най-важния въпрос: защо не извършихте навреме масово тестване? В понеделник Мутафчийски, когото вече наричат Майтапчийски, пак се сопна – той се вижда като Сопнатият Паметник: тестовете не се намирали ей-така. Казва го на 6 април. Ей така? Имахте на разположение два месеца, обаче Андрешковската мая си каза думата. Само че, сега Андрешко ще заседне насред блатото – пак в спомената новинарска емисия, германски експерт съобщи, че още на 15 февруари са започнали масово тестване. Тъй че, иди да се сопваш на Падишаха.
Не ми се занимава повече с тия хора. Снишени бабаити. Много съм разочарован от Б. Б. – заради грубиянщината, която си позволи по адрес на доцент Мангъров. Какво ти става бе, човек? Това не ти е някоя недоебана мисирка, а уважаван специалист. И, впрочем, вгледай се внимателно в Снишения Паметник, и ще разбереш, че нещата не са наред. Божи човек си, и сигурно се молиш Бурята да мине над нас – снишени, пльоснали се по очи. Ами разрухата в Белоградчик, Гоце Делчев и на още десетки места – какво ще измолиш за тях? Няма такава свещ, за да бъде забелязана, трябва да е дебела като колоните на Партийния дом – но няма и такъв Господ, който да е склонен да чуе такава молитва. Поне докато не си оправите вересиите.
Има и друго. Не познавам човек, измежду по-известните, на когото Бойко да не се обади в труден момент, той с лекота обръща враждите в приятелства, винаги е бил такъв, тия неща се усещат. А сега ругае Радев – в деня, когато почина баща му. Не го разбирам. Но знам, че трябва да разчисти обкръжението си, има някакъв зъл тип там, който му влияе. Дори може и да не усеща това.
Хайде, стига толкова за корона вируса, тук се играе една Игра на Инат – и тя ще остави миризлива следа, както и да се развият събитията. Миналия път писах, че Медицинския експертен съвет го скриха под миндера, сега вече той дори и там не е. Саморазпуснал се бил – и защо? Може би не е поискал да се сниши достатъчно. Учредителят му проф. Коста Костов казал, че все пак „свалили Короната“. Той е, освен лекар, и пишещ човек – и не му е нужно подобно снишаване пред Истината. Ами другата му констатация: „Пътят от пещерата до катедралата е дълъг“? За какво намеква професорът, чия корона са свалили, кой няма място в катедралата? Досещаме се, но е редно той самият да го каже.
Каквито и загадки, несмислици, противоречия или лъжи да виреят около Вихрушката, както и да бъде поразен Народа – най-голямо поражение ще му нанесе отказът той да се допре до Истината. Не бяхме готови, не се подготвихме и навреме да изговаряме спокойно незнанието си.
Да ви го кажа направо: снишените най-накрая си го получават – и то наведнъж. Не дай Боже, да се случи.
Хайде, за нещо по-ведро…
Живеем във време на брифинги, корона брифинги, те са омръзнали на всички, ще започнат да убиват заради тях.
Брифингът е специално упражнение, Властта го обича – особено, когато смята, че това е най-лесния начин да бърка с пръст/среден направо в мозъка на слушателите.
Обикновено брифинговат, за да не ви кажат истината - брифинговат ви, както се дялкат дървени фигури, подходящи за извършването на някой езически ритуал.
Никой не дава брифинг, ако иска да сподели цялата истина, няма чак такъв глупак.
Какво трябва да правите, докато се опитват да ви издялкат? Лесно можете да усвоите някои хватки, освен, ако не искате да се оставите в ръцете на дърводелеца.
Трябва най-напред да сте наясно, че хората, които много си падат по брифингите, обикновено компенсират по този начин някаква неудовлетвореност. Известно е, че дори и най-реализираният/успешният индивид докрай отглежда някакъв дефицит в себе си. Няма начин да не е така, след като дори безспорни гении твърдят, че талантът пет пари не струва, ако нямаш късмет. Това не може да не те човърка и на онзи свят.
Какъв е в случая въпросният дефицит – питайте антрополозите/ психолозите на властта, тъкмо няма да научите Истината.
Едно отклонение. Спомням си някои шумни брифинги от „ония“ години – например, този след хималайската експедиция, която завърши със смъртта на Христо Проданов. Софийската мълва гласеше, че нещо се е объркало заради лошо ръководство, тъй се опитваха да не хвърлят сянка върху подвига на Христо. Той беше изключителен – най-вече заради изпепеляващата го амбиция да се докаже до край, най-вече на себе си. Това ми стана ясно, още когато разговаряхме за покоряването на Лхоце. Беше страхотен, беше сякаш излязъл от каталог за съвършения герой. Ако бяхме развратени като днес, щяхме да си мислим, че има нещо самоубийствено в него, нищо не го задоволяваше напълно, това бе очевидно.
Брифингът мина кротко, възпитано, тогава журналистите се опитваха да проникват и зад недоизреченото. Между другото, по онова време туризмът, и в частност алпинизмът, бяха в ресора на Андрей Луканов. Никой не беше толкова изтрещял, за да зададе въпроса - „Всичката Мара втасала, та опряхте до Еверест“. Пък и спорта ни беше от водещите в света, можеше да си позволим да препикаваме и Еверест. Както и да е.
Днес Брифингът се използва много често като средство за опитомяване/приспиване – и така се превръща фактически в монолог, досаден и високомерен. До настъплението на корона вируса, Б. Б. беше по-различен и в това отношение, всякакви упражнения с мисирките винаги му бяха удобни. Сега и той се изнерви.
В днешните брифинги по-голям шанс имат мъжете, отколкото жените. Репортерката може да е разкошна като жена, да е чудесна и в занаята си, да разполага със смислени въпроси - но тъкмо тогава изпълзява онзи проклет дефицит, някакво полу-его – а то е нетърпимо. Затова пращайте на брифингите момчетии, по възможност завършени тепегьози, ако са и леко глуповати, още по-добре, а най-добре е да са и глухи. Те парадоксално предизвикват у Брифинг-Чорбаджията нежност - обратно на дамите, които го вбесяват без причина.
Повтаряйте без нужда въпросите си, като всеки път ги украсявайте с още един комплимент за Брифингатора. Имитирайте обожание в изражението си и всеки път се примолвайте да повтори отговора си. Полезно е, защото никога два отговора не съвпадат напълно – но се правете, че не виждате/схващате разликата. След третия отговор, Истината ще започне да се мержелее, докато Брифингодателят доволно поглажда комплиментите, с които сте го накичили.
Хвалете безсрамно Брифингатора. Правете дълги, мазни встъпления, преди да пласирате въпроса си – задайте го, когато той е вече напълно замаян. Не се бойте - няма да ви прекъсне, защото волята му ще е залепнала от шербета, с който го заливате. Размекнете го до крайност, оставете го да се разтече като затоплен восък – и завършете ласкателствата си с камшичен въпрос.
Забийте въпроса, накичен с най-глуповатата си усмивка.
Колкото се може повече цитирайте Брифингатора, произвеждайте го в безспорен герой.
Говорете за неговата прозорливост. Започвайте всеки въпрос така: „Както далновидно отбелязахте, както забележително прозряхте“ – въпреки, че нищо не е познал хвалипръцкото.
Сравнявайте, без да ви дреме и без да се изчервявате, Брифингатора с Майка Тереза, загрижен за самото Мироздание, включително и за гламавите българи. Обаче не ограничавайте интереса си единствено до нашите клетници – това ще е обидно за Брифингатора, дайте му да говори на едро и каквото му падне – това ще е успех за вас.
Оставете го да си противоречи – докато и корона вирусът се отегчи от него.
Не го питайте, колко диоптъра са му очилата.
Отнасяйте се към всеки отговор като към някое Тайнство, което в момента се открива пред вас, опуйчете се подобаващо.
Направете се, че обожавате обтекаемите отговори – но издебнете момента, в който да подпъхнете и важния въпрос – трябва да изглежда като направен от конфитюр от рози, но, всъщност, да е от катран.
Не се дръжте като тореадори – нямате бик срещу себе си.
Не се дразнете от специално наетите ласкатели на Брифингатора - накрая те ще го изнервят и това ще е изгодно за вас. Не се ръфайте директно с тях – оставете ги на милостта на Брифинго-благодетеля.
Трябва да постигнете внушението, че Брифингатора отдавна заслужава паметник – може да е от стиропор, но да има размерите поне на Паметника на Съветската армия.
Никога не се правете на обидени – ако Брифингатора ви шамароса,
ухилете се и кажете, че току-що сте получили най-ценния урок в живота си.
Колкото повече се правите на балами, толкова повече ще изглежда като балама и Брифингатора.
Оставете го да се самооближе, самооблащае, самообладае, да се самоубие. Вие само поливайте Фикуса…


Тагове: Кеворк Кеворкян, Бойко Борисов, Мутафчийски, Тодор Живков, корона вирус, Ф-16, Симеон, Белоградчик, Гоце Делчев, болници, доцент Мангъров, Румен Радев, професор Коста Костов, брифинг, Христо Проданов, Еверест, Лхоце, Андрей Луканов

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2020 Всички права запазени.