Невъзможният вирус на истината
 
Разговарях с Михаил Горбачов на 5 май 2002 година – в първата емисия на възобновената – след поредното наритване - „Всяка неделя“. В началото проверих Бащата на Перестройката с няколко бързи теста – от които толкова се плаши/дразни Мутафчийски, този Черноризец Безстрашний на славното ни здравеопазване.
Резултатът беше напълно задоволителен - колкото да се убедя, че Вирусът на Истината само отчасти е поразил Горбачов. Накрая го накарах да коментира прочутите стихове на Джон Дън – „Никога не питай за кого бие камбаната; тя бие за теб“.
Човекът, който събори Стената между Изтока и Запада, отговори така: „Ако не разберем, че сме в друг, глобален свят и всички зависим един от друг, нас ни очакват огромни неприятности. Да се уповаваме само на политиците не е достатъчно. Гражданското общество трябва да развива потенциала си, да изисква от политиците. Мисля, че камбаната бие за всички нас!“
Сетих се за Горбачов, понеже самият той така и не бе покорен изцяло от Вируса на Истината. След аварията в Чернобил на 25 април 1986-а имаше три дни мъртво време, и едва тогава се появи официалното съобщение на съветските власти – все пак, и това бе забележително постижение за тромавите навици на Империята. Но Истината се просмукваше бавно. Миналата година, след шумния успех на сериала за Чернобил, Горбачов даде няколко интервюта, от които стана ясно, че в Кремъл са получили ясна представа за катастрофата едва в началото на юли 86-а. Беше в разгара на Студената война - и Чернобилският Ад беше използван по-скоро като оръжие от арсенала на пропагандните мурафети, нерядко и като повод за неприкрито злорадство. Още не се бяха сетили, че всички, рано или късно, могат да бъдат подвластни на Абсолютното Зло. Че няма абонамент за неприкосновеност.
Сега, във Вихрушката на коронавируса, няма място за злорадство. Но за егоизъм – колкото щете. Някои действия на властите, включително и на нашите, удивително напомнят за забавените рефлекси на Старците от Кремъл. Наблюдаваме същото инатене пред Истината, както и самодоволно говорене, което преминава в невротично – ония поне умееха да си стискат ченетата, може да бяха и изкуствени, но им вършеха работа.
Коронавирусът може да бъде, поне донейде, обезсилен главно с Вируса на Истината. Някои хора обаче не си дават сметка, че един ден ще бъде събрано на едно място всичко, което е било изговорено от тях. И това ще бъде един скръбен алманах от неточности, взаимно изключващи се твърдения, също и от самохвалства.
Има хора, които притежават извънредно редкия талант артистично/цветисто да си противоречат, да живеят през/чрез собствените си противоречия, обаче публиката им прощава тази слабост. Но това са единици.
Мутафчийски не е от тях. Продъни ушите на света, че няма доверие на бързите тестове, но въпреки това именно те ще бъдат използвани за изследването, което гласят с хиляда полицаи. Макар че, първоначалното намерение беше проучването да се проведе на граничен пункт. Все пак, има разлика между граничен полицай, който директно се сблъсква с безброй пътници - и столичен полицай, който трамбова на чист въздух из софийските паркове.
Или да си спомним за скорошното твърдение на Черноризец М., че в Германия седмично правили 500 хиляди тествания, но с PCR тестове. Не бяха ли бързи тестове? Впрочем, апелът на Световната здравна организация е повече от ясен: „Намерете у кого се крие вирусът… Тестове, тестове, тестове…“
Направиха Съвет от медицински специалисти, но го скриха под миндера, а отгоре се е разположил Черноризеца – трябва да го приемаме като Йерихонската тръба на Абсолютната Истина. Съветът продължава да настоява да се направи незабавно масово проучване с бързи тестове. На кого да вярваме? Бойко направи добър ход със създаването на Съвета. Така де – плурализъм по време на чума. Все е нещо. Обаче публиката продължава да чува само флигорната на М.
Да направя едно уточнение, макар да е ненужно: изобщо не ме интересуват никакви Черноризци, Чернокапци и прочее. Важното е, да не се подритва Истината и един ден някои да не се озоват в положението на проф. Шиндеров. Ако не са го чували, Чичко Гугъл е на разположение. Приватизирането на Истината е невъзможно занятие. И всеки опит да надраскаш името си върху нея е противен и пагубен.
Какво означава факта, че най-ефикасният инструмент за опознаване на пандемията – масовото тестване - се отхвърля с такова упорство? Ще ни дойде умът в главата, но със закъснение, както винаги. Уж все се развиваме ускорено - но и все пристигаме със закъснение, ако изобщо пристигнем някъде. Това пък е гарнирано със безумния ни стремеж да наложим някакъв български модел, някакво българско ноу-хау, което накрая се оказва дива измишльотина. Вижте леглата във „военно полевата болница“ в зала „Арена Армеец“ – за друго да не говорим. Нищо ново няма да измислим. Гледайте какво правят германците - и толкова, тъй и тъй сте се скатали открай време под полата на Меркел, нали все с това се хвалим. И започнете с най-дребното: колкото струваше една маска през януари, толкова трябва да струва и днес, нито стотинка повече. Така ли е? По този начин ли ще пазите икономиката от „счупване“.
И си оправете речника – никой не ви е упълномощил да раздавате закани, да наричате „търговци“ ваши колеги - при това по-големи специалисти от вас, само защото мислят по-различно. Никой не ви е дал правото и да „пазите парите на народа“, министър Горанов си е жив и здрав. Всъщност, досещате се, че става дума за Черноризец Мутафчийски.
Тия дни американската посланичка Херо Мустафа му удари една рамо. Тя видимо губи контрол над информацията, с която я заливат тук. По-добре да беше прочела анализът на доктор Румен Хичев – на него би трябвало да има далеч по-голямо доверие. Ето защо: д-р Хичев ръководи едно от звената в антикризисното реагиране на пандемията в Министерството на здравето на САЩ! На САЩ. Анализът му за ситуацията у нас е най-малкото смущаващ, да не използвам по-силна дума. И на него ли нямате доверие? Чуйте го поне. Презентацията му за българския казус я има в Мрежата. Не е за хора със слаби нерви. Основният й извод: спасението е в масовото тестване.
Въпреки, че на брифингите си генерал М. се държи все по-нервно, някой трябва да се осмели да го пита за анализа на д-р Хичев. Не сте мисирки, нали, и не ви командари някой солдафон. Питайте, питайте. Има вече цяло гробище от незададени въпроси.
Светът се превърна в една хавра. Още преди две десетилетия някои автори описаха/романизираха опасността от пандемии като сегашната – например, Патрик Линч във „Вируси“. Това не попречи на войнолюбци от всички бои да търсят все по-ефикасни биологични оръжия. И докато се готвят за Голямото Мърсуване, Всесилната Природа ни плесна по врата.
Преди няколко години бе разследвана Американската агенция за храните и лекарствата. Една от констатациите беше умопомрачителна: само в една от голям брой страни, които изнасят медикаменти и съставките им за САЩ, имало над петстотин производствени предприятия – а за една година Администрацията успяла да провери само тринайсет от тях! „Откритият“ свят създаде условия за всевъзможни злоупотреби. Лековерието отдавна взе надмощие над разумната предпазливост. Експлозиите са неизбежни. Всичко е шоу – дори въртенето на Земята биха спрели, за да се покажат. Обама гледа в кабинета си екзекуцията на Осама Бен Ладен, и това се представя от медиите. Касапинът сто пъти заслужаваше съдбата си – но да наблюдаваш края му е някак прекалено/перверзно. Само Хилари Клинтън се разкихала, но обяснила, че има алергия. Не ни съобщиха дали същата компания е гледала и содомизирането на хищника Кадафи, преди да го убият.
Гражданското общество, за което говореше Горбачов, у нас не се състоя. То се разпиля в различни неправителствени организации, немалко от които са успешно дирижирани от спонсорите им. Да сте чули някоя от тях да задава неудобни въпроси за корона-кризата? И защо да го правят, след като Нейно превъзходителство Мустафа ни похвали. Есхил бил казал, че във всяка война първата жертва е Истината. Сега, преди дори да е започнала битката, Истината вече е пожертвана. Някой беше написал, не си спомням в момента по какъв повод: „В един момент сме наперени петли, в следващия – перушина за бърсане на прах“. Все едно, че за нас е казано.
Все пак, гражданската енергия намери своето убежище – и това са социалните мрежи и особено Фейсбук. Властите се опитват, понякога дори брутално, да „усвоят“/укротят и тази територия. Държавата може да не поиска да чуе д-р Хичев, но Фейсбук с удоволствие ще го приюти – понеже няма навика да козирува на Черноризци. Нерядко Мрежата предлага и откровени фантасмагории, но както би казал Шерлок Холмс – „Когато си изключил невъзможното, онова, което остава, колкото и да е невероятно, трябва да е истината“. Като изключим акциите на троловете – Привиденията, както ги наричам, а тяхната роля е почти изчерпана, всичко останало е спонтанно и истинско: и тъгата, и гневът, дори и пристрастията. Истината се оглежда от всички страни, не се оглажда удобно. Фейсбук никому на дава лесно лампази. Той не пропуска нищо: когато някой – примерно Бойко – каже, че днешният му тест е отрицателен, тогава Фейсбук се пита: „Ами, защо тогава се оставяш да те баламосват за бързите тестове?“
Що се отнася до лампазните интермедии, нашите уж простолюдни хора са много опасни: правят се, че ги водиш за носа, но безпогрешно различават нечия неувереност или пристрастност. А и толкова са мамени, че безпогрешно разпознават лъжите. Особено ония, които трябва да ни носят някаква утеха – вместо Истината. Тя пък не е запазена за никого – ако имах телевизия, веднага щях да направя полемика между генерал М. и д-р Хичев, ще бъде нещо невъобразимо.
Сигурно си спомняте известния афоризъм на Марк Твен: „Най-хубавото качество на истината е, че не ти се налага да помниш кога и какво си лъгал“. Вижда ми се особено подходящ/поучителен по време на пандемия.
 
/каре/
Никой човек не е остров, затворен в себе си;
всеки е парченце от сушата, частица от океана;
и една буца пръст да отвлече морето, Европа се смалява,
тъй както ако нос е бил отнесен или домът
на твой приятел, или пък твоят собствен;
смъртта на всеки земен жител ме отслабва, защото съм частица от
човечеството;
така че никога не питай за кого бие камбаната;
тя бие за теб.
/Английският поет Джон Дън (1572 г. - 1631 г.) 


Тагове: Кеворк Кеворкян, Михаил Горбачов, "Всяка неделя", Мутафчийски, Джон Дън, Чернобил, корона вирус, тестове, Бойко Борисов, професор Шиндеров, "Арена Армеец", Меркел, Горанов, Херо Мустафа, доктор Румен Хичев, Патрик Линч, "Вируси", Осама бен Ладен, Обама, Хилари Клинтън, Кадафи, Есхил, Фейсбук, Шерлок Холмс, Марк Твен

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2020 Всички права запазени.