Ярост
 
Имаше времена, когато с Народа флиртуваха здраво, внушаваха му, че няма нищо по-важно от него, всичко, свързано с него трябваше да изглежда монументално - доста преувеличаваха, разбира се, обаче беше приятно да го чуваш. И не беше никак отдавна това, само преди трийсетина години, обаче сякаш са минали петстотин години.
В „ония“ години и фолклорът беше нещо свято, и никакви съмнения в това не се допускаха. Имаше плахи опити някак да го осъвременят – и веднага следваха пунически битки между привържениците на автентичния фолклор и тия на обработения, който доста често звучеше по-поносимо. И тогава някой да каже, че народните умотворения са колективната глупост на народите през вековете щеше да бъде нечувано предизвикателство, направо щеше да последва публично разчекване под съпровода на прочутите Бистришки баби, чиито напевания понякога трудно се издържаха. Например, в един роман на Филип Финч героят му едва не получава удар от някакво виене, което се оказва, че е изпълнение на „Мистерията на българските гласове”. Така ни възприемат понякога по света.
Но в романа си „Времето на героя“ Ричард Олдингтън споменаваше, че народните умотворения са еманация на колективната глупост - и те караше да се замислиш. Той беше английски писател от средна класа, което означава, че беше солиден майстор; романът му беше на съвсем друга тема, но аз съм запомнил въпросната фраза. Колективна глупост, колективна психоза – тия неща бяха прелюбопитни за обглеждане, особено по времето на Разцвета на Застоя на соца. Не беше справедлива тази фраза, не беше и справедливо да й прикачваме по-широк смисъл от вложения. Не ми изглежда справедлива и сега. Особено сега - когато публиката полага повече усилия да разгадае смисъла на текстовете, примерно, на прелестната Галена – вместо да се вглежда в собствените си словесни кодове.
Ето: „Страх лозе пази“. Всичко е ясно – дори и лозето да е повече или по-малко запуснато. Това е записано в гена ни, трябва просто да си го припомним – и тогава нямаше да се държим като идиоти пред корона-вируса.
„Орташката работа кучета я яли“ – това пък народно послание винаги ме е дразнело; стига сме си играли всеки сам за себе си, като някакви подозрителни диваци, такива сентенции ни дърпат назад, разобщават ни и пр. Но и тя се оказа вярна, предупреждението й - съвсем реално. Сега корона-вирусът показа, че имаме хубави европейски ортаци – хвърлиха някой лев и всеки се свря под собствения си юрган.
Некролога на ЕС го написаха италианците, казаха го направо – Европа ни изостави. Излиза, че орташката идея донейде вирее в концлагерите/ лагерите, в които до преди три десетилетия беше опакован света, насила – за по-сигурно. Отворените общества се оказаха пълен провал. Време е някой евреин да направи фондация „Затворено общество“. Израел няма проблеми с корона-вируса – защото е фронтова държава, в непрекъснат извънреден режим. Китай – и в случая китайското чудо се оказа най-ефикасно. Вирусите не виреят в тоталитарни общества. Русия – е, там всичко е ясно, още Чърчил го е казал: „Тя е загадка, обвита в мистерия и заключена в лабиринт“. Между другото, не е лошо да потърсите в Мрежата интервюто на знаменития руски вирусолог Лвов.Той поставя под съмнение доста митове, които сега се създават в движение.
Да се върнем при нашето лозе. Ясно е вече, че не проумяваме себе си, никак. А Щабът за борба срещу корона-вируса го удари на публицистика, дори на поезия. Използвана бе думата „ярост“* – с навлажнени очи. А само седем дни преди това от нищо не ни дремеше - освен от думите „паника“ и „страх“, само дето не ги забраниха. Защото не знаеха, че единственото нещо, което винаги ни е опазвало е Страхът. А те тъкмо обратното правеха: съветваха Народа да не се страхува. Трябва да се плашим от безстрашието на първите ни хора.
Гении да бяха, нямаше да изчегъртат кода „Страх лозе пази“ от гена ни. Но трябваше да го събудят. Плаши хората, ако искаш да ги събудиш от летаргията, от недоверието им към всичко и всеки; плаши ги – защото иначе ще трябва по някое време да използваш думата „ярост“. И да се навлажняваш в същото време.
Най-добре щеше да свърши работа призива „Страхувайте се – и не забравяйте, че за нищо не ставаме“.
Глупаво си беше, откъдето й да го погледнеш. Дали не се бяха вживели предварително в ролята на Победители? Нищо чудно - закърмени сме с фантазии и дори с измами – „Край Босфора шум се вдига“ и пр. простотии. Затова ли продаваха спокойствие, и то в момент, когато трябваше да им треперят мартинките. Без паника, без паника – това ехтеше непрекъснато. Фалшиво, фалцетно, но сега ли го проумяхте?
Бойко Василев /“Панорама“/ направи добра емисия / 13 март/. Генерал Мутафчийски изглеждаше леко снизходителен, докато слушаше останалите участници, още не знаеше думата „ярост“. Андрей Бунджулов представи новата си книга „Власт и видимост“ - диалогът, най-грубо казано, за извънредното положение и демократичните свободи беше интересен, но и леко абстрактен, поне за българския слух – така е, когато имаш свободата да си все леко недохранен/недооправен.
Най-важното го каза Франческо Мартино - италиански журналист, който от години живее тук, каза го на прекрасен български, но никой не го чу: „Италия закъсня. Вие също закъсняхте“. Никой в студиото не си направи труда да разчопли тази рана, нали сме си смелчаци ненагледни.
Социалните мрежи получиха смазващо предимство – както казваше един автор: „Навремето се интересувахме, какво пишат вестниците, а сега вестниците се интересуват, какво пише във социалните мрежи“. Поне пет дни бяха нужни на „официалните“ медии, за да последват Фейсбук и да изнесат предупреждението на френското министерство на здравеопазването – да не се дават ибупрофен и кортизони на болни от корона-вирус. И пак се намират хора, които да се отнасят с пренебрежение към подобни сигнали. Освен, че сме безстрашни, още сме и нахални. Фейсбук постепенно се превръща в свободна от користни съображения територия. Имаше и фантазни навявания, това е неизбежно, но полезната информация преобладаваше – разбира се, това е свързано и с приятелския ти кръг, ако е качествен, почти всичко по трасето на споделените дописки също е качествено. В крайна степен, Фейсбук осмя и разруши монопола на неколцината всезнайковци, които от години влачат търбусите си от студио в студио, те вече са напълно безполезни. Навремето поетът Ламар наричаше подобни хора „текбурмалиии“ – липсва им една бурма, не са „комплектовани“, както трябва. То си е ясно, още като ги видиш: само коремите им са закрепени здраво.
Бойко разумно се оттегли от ролята на единствен гръмоотвод – и това е тукашен специалитет, нашият Гръмовержец е едновременно и гръмоотвод за всичко. Постепенно започна да изтиква напред министрите си – специално земеделската министърка Танева направи добра пресконференция, беше спешила всички отраслови шефове, които ни убеждаваха, че няма да гладуваме в близките месеци. Пак е нещо: да умреш с пълен стомах.
Бойко остави за себе си най-важното: раздаде по хиляда лева на всеки медицински служител, който е ангажиран на „предната линия“. Гръмовержците дълго оцеляват, защото вечер преди лягане си повтарят поговорката „Страх лозе пази“. Не ми се вижда обаче много спокоен Б.Б.: така е, откакто накара Щабът да не се крие зад гърба му. И тогава изпълзя думата „ярост“.
Направи и още един жест: дава 60 процента от заплатите на служителите от затруднените компании. Това пък съвсем ще го натъжи, защото – и той е наясно с това – ще го изправи пред една мрачна статистика: 60-те процента ще се видят крайно недостатъчни, примерно, на кръчмарите, понеже те осигуряват служителите си върху стотина лева месечно. Сега измамата ще ги захапе за гърба. Ей тия специално отдавна са прецапали Босфора.
Безспорният герой на изминалата седмица е д-р Петър Марков – младият епидемиолог от Оксфорд. Писах вече за него с истинско възхищение, доколкото това чувство е уместно в тия страховити дни.
Той представи реалната картина на смъртно поразена Италия – а има и смелостта да прогнозира, какво ще случи тук. Тогава си казах, че това трябваше да го сторят нашите хора от Щаба – и то далеч преди да ги предизвика Марков. „Българското спасение“, както го очерта той, само повика в паметта ни черните особености на тукашното здравеопазване – непрекъснато реформирано/насилвано от три десетилетия. Остава ни да се молим Вихрушката на корона-вируса да е някак по-милостива към нас, да е заситила вече глада си за смърт – и някак да ни отмине.
И не бива да се учудваме, че хората продължават да се тълпят на Богослуженията. Причината е очевидна.
Най-стряскащото в текста на Марков са признанията на италиански лекари, които са му доверили чудовищното изпитание, на което са подложени: сами да преценяват, на кого да помогнат и кого да оставят в лапите на Смъртта. Да се набъркат в Онзи Ред, който невидимо, но и неумолимо подрежда съществованието и живота ни. Някак да го измамят.
„Не може да бъде, трябва да се помогне на всички, ние така правим“ – важно избоботи един - лекар, професор, ляв депутат.
Ще бъдем наказани и заради подобна келява глупост.
Впрочем, отношението ни към Смъртта става все по-предизвикателно. Някой спомня ли си все още, че 24 души умряха само за една година в старчески дом?
*На 14 март, в реч, която направи впечатление на мнозина, генерал Мутафчийски каза: „Към нас се задава една епидемия, която е с невиждана ЯРОСТ досега в човешката история“.
 
/каре/
ГЛЕДАЙТЕ ДА НЕ СЧУПИТЕ ХОРАТА

11 март
В началото на кризата, Бойко казал, че корона-вирусът може да счупи икономиката. Да не влизаме в подробности – как точно икономиката засяга милионите наши клетници, които някак оцеляват около и дори под границата на бедността.
По-важното е Бедствието да не „счупи“ хората и особено въпросните клетници.
Ние винаги запомняме първата част от някоя мъдрост. Ето, например, тази: „Надявай се на най-доброто – очаквай най-лошото“. Все се надяваме – ако не на най-доброто, на доброто или поне на половината добро. Ако изобщо вече можем да го различим.
И трудно различаваме лошото/злото – дори да е под носа ни.
Вижте сега коментара на епидемиолога д-р Петър Марков от Оксфордския университет /цитат/:
„Броят на заболелите и епидемията в Ломбардия сега са стигнали до критични размери по отношение на способността на болниците да ги лекуват. Тежките случаи там вече са толкова много, че многократно надхвърлят капацитета на всичките интензивни отделения в района.
Малко перспектива: Ломбардия е най-богатата провинция в Италия. Провинцията генерира между 1/4 и 1/3 от целия брутен национален продукт на страната, която пък е в десетката на най-богатите страни в света.
В Ломбардия са най-добре оборудваните болници - и най-много на глава от населението, спрямо всички други провинции в Италия.
От колеги лекари, работещи в реанимации в района на Бергамо и на юг в Ломбардия, разбираме, че в момента за всяко легло с апаратура за обдишване има няколко пациенти, които, ако не бъдат поставени на командно дишане, ще умрат.
Лекарите трябва да взимат ужасни решения и да отказват на хора приемане в реанимация, защото няма къде да ги сложат. В Италия са решили да приоритизират хората, според оставащите им години живот (!!!).
Т.е. дават предимство на по-млади тежко болни пациенти за интензивна терапия. Това са непосилни и нечовешки трудни решения – да избираш кой ще живее и кой ще умре. Никога не бих искал да съм на мястото на тези колеги.
Резултатът от това е, че, ако човек в напреднала възраст се зарази, и развие тежко заболяване, то той ще умре, защото практически ще му бъде отказано животоспасяващо лечение.
Това е ситуацията в северна Италия накратко. Защо е важно да я знаем? Важно е, защото ни показва бъдещето за нас в България.
Кривата на епидемията във всички страни в Европа е горе-долу една и съща – на стръмно експоненциално нарастване. Просто в различните страни е в различно напреднала фаза. В повечето страни моделът на нарастване е горе-долу такъв: ден първи: 2 случая, ден втори: 150 случая; една седмица по-късно: 1500.
Приблизително така беше в Италия, така беше във Франция, в Испания и т.н. Не виждам разумни причини да очакваме, че у нас нещата ще протекат по-различно.
Новият корона-вирус е par excellence пандемичен вирус. Той така се разпространява. Освен това, откриването на случаи критично зависи от практиката на тестване, стриктно следване на транспортни и лабораторни протоколи, видовете тестове и систематичността или пък доброто прицелване на тестването в правилните високорискови групи от населението.
Ако в момента неразкритите случаи в България са от порядъка на десетки (оптимистично допускане), то най-вероятно до 2 седмици трябва да очакваме първите систематични презентации на критично болни, може би по 1-2 дневно, които ще имат нужда от интензивна терапия и обдишване. При експоненциално нарастване, след месец случаите ще са в порядъка на стотици и тогава можем да очакваме постъпващите тежко болни да започват да приближават десетки на ден.
Какво следва от всичко това? За мен, критично важният извод е, че държавата, кризисният щаб, правителството и големите общини трябва веднага да започнат да екипират всички областни болници с модерно и ефективно оборудване за обдишване. Това трябва да започне веднага.
Колкото по-рано, толкова по-голям би бил шанса, че ще го имаме, когато ни трябва. В момента всички страни в Европа активно правят точно това - търсят и купуват такова оборудване.
Знам, че дори към момента набавянето на такова оборудване е проблем, особено с непосредствено доставяне. Но когато във всички страни в Европа случаите станат с хиляди, вече ще е невъзможно, освен, ако го искаме за догодина. Междувременно, стотици лечими болни ще загинат“ /край на цитата/.
Доктор Марков ни представя една апокалиптична картина – но съвсем възможна. Ние си играем на шикалки.
Поръчвайте апарати за обдишване. И след година да дойдат, поне да ви е чиста съвестта.
Развържете проклетия си резерв, с който все се хвалите – макар близо два милиона души да живуркат под границата на бедността, а пък 70 процента от хората със средни заплати не могат да задоволят обичайните си нужди.
Прочетете/Проумейте коментара на д-р Марков и си направете сметките – поне веднъж като хората.
Колко машини за обдишване имате? А колко ви трябват? Сигурно не знаете. Предположете нещо - и купете десет пъти повече.
Непрекъснато ремонтирате – доремонтирате – препреремонтирате магистралите – затова не се скъпете.
Тогава и Господ може да се омилостиви.


Тагове: Кеворк Кеворкян, Народа, фолклор, Бистришките баби, Филип Финч, Ричард Олдингтън, "Времето на героя", Галена, Русия, Чърчил, Щаба, Бойко Василев, генерал Мутафчийски, Андрей Бунджулов, Франческо Мартино, Фейсбук, Ламар, текбурмалии, Бойко Борисов, Танева, доктор Петър Марков

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2020 Всички права запазени.