Защо USA не случиха на лоби?
 
Българите не харесват думата „лоби“ и са прави, понеже тукашното „лобиране“ си е чиста далавера. За мнозина по-точната дума – поне по отношение на онези лица, които упражняват някакво влияние в полза на друга държава - би била „подлоги“. Тя няма да е обидна – по-голямата част от американските „приятели“ нямат нищо против да ги наричат/вземат за каквито щат, стига да ги припознаят за свои. Не „подлоги“, ами дори и съдържанието на една подлога да използват, за да ги назоват, и това няма да ги смути.
Колкото и да ви е чудно, проблемът е в това, че са ги объркали още като деца – чели са им романа на Иван Хаджимарчев „Овчарчето Калитко“, примерно – вместо „Алиса в Страната на чудесата“. Калитко им е влязъл в гена и няма мърдане от там - колкото и да се преправят, нещо все ги издава. Те са личните КирякСтефчовци на собствените си бащи. Отцеругателството, което усърдно практикуват, вътрешно ги разяжда, прави ги несигурни, дори истерични, и най-вече страхливи. В същото време са и порядъчно нахални. Един Николай Младенов не спря да дрънка срещу ДС, а беше син на възможно най-доверен човек на тази служба. Беше от любимите недоразумения на Прехода. Същият е и Цветан Цветанов – син на шофьора на шефа на ДС. Веднъж Л. Г. ме убеждаваше, че не бил баш такъв шофьор – но и тъй да е, едва ли е приспивал синчето си с „Алиса“. То пък, при цялата си ДСправоверност, красиво съчетана с необразованост, за малко да гътне Падишаха. По-нататък, като стане дума за Херо-фобията, да не забравя да кажа още нещо за Цв.
Подлого-лобистите щяха да бъдат същите натрапници, и ако бяха останали русофили, като бащите си. Щяха да друсат казачок с голямо настървение и с още по-голямо настървение щяха да набиват крак на всеки 7 ноември. Някои дори и сега го правят насън. Нещо все ги човърка, та не можаха и няма да могат да свършат никаква работа като американски лобисти. Колкото повече се стараят, толкова по-зле става. Нищо не могат да направят като хората – дори една рутинна търговийка, като покупката на Ф-16 за нуждите на парада на Гергьовден, се превръща в скандал.
Те дуднат едно и също по всеки повод. Елена Поптодорова ще остане в Историята с артистичната приватизация на крем от фришоп на Варшавското летище. Но точно тя ни обясняваше предимствата на самолета Ф-16, сигурно са й го показали на чертежи. И тя разбрала всичко – а американците пък разбрали, че е разбрала. Много са наивни горките – покрай Елена вече си мислят, че разбират и българския народ – вместо да я пребъркат и да са сигурни, че не е свила някое чертежче. Та тя казала нещо знаменателно тия дни по телевизията. Между другото, често съм се ядосвал, че телевизиите все канят като фанфаристи на американската кауза Пасито, Елена, Тафров и още един-двама – но накрая схванах, че други мераклии за това високо призвание просто няма. Елена отначало се учудила, защо американците забраняват на някакъв български съдия да влиза в САЩ, но после се сетила, че правосъдната система е най-важната и затова те започнали да въвеждат ред в нея – нещо като една малка Панамска операция срещу българското правосъдие. Ако беше останала още известно време в собственото си учудване, а не да се гмурне в пенливото си красноречие, тя щеше да се сети, че не можеш да въдворявш ред, като нарушаваш собствените си свещени принципи. Например – „Всеки е невинен до доказване на противното“. Един разумен лобист би си дал сметка за този гаф, преди да разхвърля слюнката си из телевизионните студия. Но нашите лобисти нямат мярка в прехласването, те биха се лезили и около най-неприемливата теза. И изобщо не се сещат, че „простолюдието“ не е окончателно лишено от памет и прозорливост. То поназнайва едно-друго, пък и са го заситили за два живота с филмчета, с които му набиват в главата цитирания по-горе принцип; или пък друг – „Или всеки е важен – или никой не е важен“. Да вмъкна тук и една фраза на Джеферсън: „По въпросите, свързани с властта, нека спрем да говорим за вярата в човека, а да предпазим от прегрешения чрез веригите на Конституцията“. Кой разбрал – разбрал.
Посланик Мустафа трябва да скъса ухото на оня, който й е подсказал авантюрата със „запретения“ съдия. Резултатът е очевиден: българската съдийска общност прие санкцията на Държавния департамент като необоснована, немотивирана и пр. Сега мотивите трябва да осигури министърът на правосъдието Кирилов, този титан на българската юриспруденция – блазе ви. Ако искате нещо да звучи абсурдно, сложете го в устата на този човек, ето как говори той: „Доверие в правосъдната ни система ще има тогава, когато приемаме на доверие всичко“.
В понеделник посланик Херо Мустафа каза, че първата забрана е само началото – щяло да има и други „стъпки“ в това отношение. Както са се настървили нашите хора, и стадион „Васил Левски“ да напълнят с клетници, на които им е забранено да влизат в САЩ, и това ще им се види малко. Но точно в момента не ги интересува това, а друго – както би се изразил Клинтън: „Фактите, глупако“. Обаче нашите лобисти дори Светата Истина не могат да обслужват, какво остава за неясната афера на някакъв съдия. Те доказват правоверността си по друг начин - главно с показна преданост. И настървено бранят позициите си, сякаш са някаква мафия, която не пропуска никого във вътрешния си кръг. И заради това, накрая се оказа, че американците не общуват и дори не познават истински значими личности, които да са техни посредници на влияние. Сякаш се задоволяват с шутове - които пък си позволяват да твърдят, че САЩ нямат нужда от апологети у нас. Е, това вече е диамантът на дуращината. Каза го онази Елена.
За да не бъдем голословни – вече съм го предлагал, но да го повторя: от посолството да поръчат една тайна социологическа анкета, за да са наясно, какво е доверието на нашето общество във въпросните лобисти. Направо ще се уплашат от резултатите. Руснаците ли са виновни за това, измислените хибридни войни – или безполезните и дори отблъскващи усилия на „вашите“ хора.
Американците се заблуждават, че покрай „лобистите“ познават и българския народ. Нищо по-грешно от това. Народът никога няма да прости на Паси безподобното му ругателство „Майната му на православието“, тази отровна плюнка никога няма да засъхне. За какви ги имат българите, та смятат, че ще преглътнат сквернословието на Соломон? Това никога няма да се случи. Лобистите са друга порода, друго племе, което няма нищо общо с истинския Народ – не го ли проумяват това? И как представителите на една велика страна позволяват на една шепа „ситуационни американофили“ /по израза на проф. Пантев/ да ги водят за носа? Паси и такива като него не могат да им свършат работа, дори и за един пробит цент. Вредата от тях е повече от ясна. Когато Паси агитира за американски военни бази у нас, това веднага предизвиква враждебни инстинкти – дори не заради самата идея, а преди всичко заради онзи, който я продава. Същата е и приватизаторката Ел. П. – когато говори, че Путин има „страх от стратегии“, буен кикот оглася дори небесата, тя само поощрява русофилските нагласи у нас. Нещо дребно вряка по адрес на Императора.
Не е нужно да си нечий „фил“, за да се дразниш от тия хора. Те нямат мярка в нищо. Един Плевнелиев, в разгара на „Циганското надигане“, срещна държавния секретар Хилари Клинтън с подбрана група цигани – не с известни български интелектуалци или с представители на изнемогващите български пенсионери. Какъв знак бе това? По данни на ЦРУ, през 2050 година населението на България ще се стопи до 3,5 милиона, а българите ще са по-малко от половината. И какво, готвим се за дружба с циганското мнозинство? Паси изпрати в края на мандата й посланик Нанси Макълдауни с цигански оркестър. А уж се хвалим с български глас, който лети в Космоса.
И това са само публичните изгрухтявания на лобистите. Представяте ли си, какво нашепват тия проскубани ястреби на американските ни приятели, когато са насаме с тях. И това ще стане ясно някой ден.
Прислугата съсипват мита за велика Америка, но гафовете й остават ненаказани. Тя е подбрана почти изцяло от храненици на бившия/комунистическия режим, натъпкани с аванти от този режим, вижте ги само: лична преводачка на Живков, синче на висш идеологически цербер, възпитаник на комунистическа академия, перверзник от семейство на комунистически активисти… Момченцата, тичкали по коридорите на ЦК на комунистическата партия – и се готвели за съветници на Марк Помпео.
Не знам историята на „запретения“ съдия – само чух за свидетелствата на бившия главен прокурор Никола Филчев, когото американците не понасяха, тъкмо заради клеветите на една пасмина от техни хора, кръга край Прокопиев и прочее. Днес същите хора воюват и със сегашния главен прокурор Иван Гешев. Това поставя в деликатно положение американското посолство в София – какъв ще е неговият избор/ориентир, когато едни и същи хора все са недоволни от българската прокуратура. Иначе, би било хубаво „запретеният“ съдия да го аранжират и с някои текущи доказателства – българското общество има право да ги научи. В противен случай, конспирацията става нелепа, съвсем по мярката на тукашните лобисти: „запретеният“ ще го изкарат заклет Путинист, и пр. дивотии. Г-жа посланичката трябва да има и други извори на информация, извън неколцината лобисти-лешояди. Тогава ще научи – понеже е загрижена за българското правосъдие – как един доверен американски лобист натовари бедните български данъкоплатци с многохилядни санкции заради бруталното си отношение към същото това правосъдие. Е, да – за Цветанов става дума, геният на безсмислените полицейски акции, авторът на просташки коментари, заради които страната ни бе осъдена в Страсбург. Този човек още ли е доверено лице – или г-жа Мустафа ще оправя и европейското правосъдие.
Прости, безкнижни хорица не могат да ви бъдат истински приятели, те ви нанасят само вреди. Духът на Америка, при всичките изпитания и дори безумия, през които премина тя през последните двайсетина години, може да бъде схванат от великите ви мислители, политици, писатели. Не от „50 нюанса сиво“ – но тъкмо с такива боклуци са закърмени поколенията на Прехода, също и с тъпоумните приключения на Стивън Сегал – той пък, за да стане бъркотията пълна, вече е руски гражданин.
А аз винаги ще си спомням, как – беше в началото на 70-те години – някой каза в кафенето на Писателския съюз, че е излязъл роман на Фр. Скот Фицджералд. И сетне стояхме часове наред под проливния дъжд на дългата опашка пред книжарницата на Министерството на културата, за да се домогнем до света на този забележителен писател – руските книжарници в столицата никак не накърняваха този ни стремеж… Не знам защо, сега се сещам за един любопитен факт - на надгробния камък на Зелда и Фр. Скот е изписано последното изречение от „Великият Гетсби“: „Тъй се борим с вълните, кораби срещу течението, непрестанно отнасяни назад в миналото“. Кой разбрал – разбрал.
Особено безполезно, да не кажа – безтактно е да се воюва с българското русофилство, особено на негов терен. То е неясно за чужденците, и ще си остане неясно. Така и не проумяха, че то е сложен феномен, необичаен. През последните години то дължи нарастващото си влияние в немалка степен и на диващините на русофобите. На голямата политика е присъща и известна енигматичност – а сега всички разбраха, че „запретеният“ съдия, а и Малинов, който получи орден от Путин, са само повод американците да се опитат да спечелят един мини-епизод от безкрайната война с руснаците. Едва ли някой се е възторгнал от тази операцийка. Тя даде повод на руския посланик в София Макаров да се направи на наивен руски мужик и хрисимо да попита: „Ама от какъв зор съдията ще иска да ходи в САЩ, та ще му забраняват?“ - след като има толкова други хубави места.
Тъпоумните ви лобисти никога няма да ви дадат възможност да проумеете корените и особеностите на българското русофилство – напротив, те ще ви зареждат единствено с празнословието и комплексите си. И никога няма да получите от тях отговор на въпроса – защо преди падането на Стената тукашното, уж „нормирано“ русофилство мирно съжителстваше в разумните българи с искрено уважение и респект от постиженията на американската духовност – защо, наистина. И при цялата си безцеремонност, политиката не успяваше да разклати това равновесие…
Ако не стигнете до верния отговор, смятайте се за жертви на лобистите си.
И накрая: един от големите провали на Прехода се оказа и разколебаното, меко казано, отношение на българите към една велика страна. За жалост.
 
/каре/
ГЛЕДАЙТЕ СИ РАБОТАТА, АБОРИГЕНИ
Пак стана ясно, че сме болни от непоправима наивност – затова очаквахме да думне някаква специална американска бомба, която да изпари тукашната корупция.
И какво се оказа: американците забраниха на един съдия да влиза в САЩ, понеже разрешил на „шпионина“ Малинов да отида в Москва и да получи някакъв орден от Путин.
А самите те мрат да са си добре с Путин.
Тази оперетка очевидно бе съчинена на бързо, отгоре-отгоре – не се иска много време, за да измислиш посланието „Гледайте си работата, аборигени“.
В крайна сметка, трябва да благодарим на г-жа посланичката за откровеността. Разбрахме, че принципът „Всеки е невинен до доказване на противното“ не е валиден тук.
Разбрахме, че могат да ти забранят да влизаш в САЩ, ако си прочел последователно две книги от руски автори.
Разбрахме, че не са особено досетливи – правят всичко възможно да увеличат русофилската „пасмина“ тук.
Но никога няма да посъветват Фондация „Америка за България“ да не налива милиони в изданията на подсъдим за крупни далавери /Иво Прокопиев/. Някак неприлично изглежда това – обаче „Гледайте си работата, аборигени“.
И Прокопиев, също като „запретения“ съдия и онзи Малинов, все още не е осъден – но поне безспорно е сигурно, че е един от бароните на криминалната приватизация. Но не се гнусят от него.
Тенекийката, с който Путин закичи Малинов, им се вижда по-важна.
Тя сякаш им бръкна в окото – а те и бездруго са порядъчно слепи за българските ни работици.
Например: Еврокомисията от години притиска българските власти да прекратят незаконната държавна помощ за двете американски централи „Марица“ 1 и „Марица“ 3.
На „Козяк“ не усещат ли миризмата на корупция?
Гледайте си работата, аборигени!


Тагове: Кеворк Кеворкян, лоби, САЩ, "Овчарчето Калитко", Иван Хаджимарчев, "Алиса в страната на чудесата", Николай Младенов, Цветан Цветанов, русофили, Бойко Борисов, Ф-16, Елена Поптодорова, Соломон Паси, Стефан Тафров, Джеферсън, Херо Мустафа, Данаил Кирилов, Бил Клинтън, Андрей Пантев, цигани, Хилари Клинтън, Нанси Макълдауни, Тодор Живков, Марк Помпео, Никола Филчев, Иван Гешев, Путин, "50 нюанса сиво", Стивън Сегал, Фр.Скот Фицджералд, Зелда, "Великият Гетсби, Малинов, посланик Макаров, аборигени, Фондация "Америка за България", Иво Прокопиев, "Марица 1", "Марица" 3

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2020 Всички права запазени.