Игри с доверие
 
В началото на седмицата станахме свидетели на три етюда. Можем да ги наречем Гротескният, Патетичният и Народняшкият. Общо взето, ако питате мен, и трите бяха излишни и авторите им не спечелиха кой знае какво: Радев, Бойко – а и присъединилият се Плевнелиев, който така и няма да проумее, че неговата флигорна никога няма да звучи като бас.
Плевнелиев отдавна е омръзнал на всички, неговото собствено чудо - освен прераждането му от ирландска пастирка в български президент - е упорството, с което не иска да проумее комичността си. Народа има един лаф – „Стана за кашмер на всички“, той сякаш е измислен за Плевнелиев. Медиите, освен дето не били „свободни“, вече са станали и садистични – няма друго обяснение за упорството, с което ни го натрапват този човечец. Те откровено се гаврят с него като му предоставят трибуна, той пък изобщо не схваща, че думите му нямат никаква тежест. Комичното му глаголене в началото, и за малко, беше озадачаващо, сетне стана забавно, но отдавна е направо нетърпимо. Той е на всяко гърне мерудия – дори, когато атовете се сритат, той се вре между копитата им и сякаш не усеща ритниците им. Ето и сега – Радев и Бойко са се хванали за гушите, а той се навира в чуждата кавга. Нарича Радев престъпник/“беглец от правосъдието“, утре така ще нарича и Бойко, помнете ми думата. А медиите зяпат мухите: ако аз нарека някой мургав клетник – „циганин“, това ще е „Език на омразата“. Когато обаче Пастирката нарече действащия български президент „престъпник“ – това се амнистира, понеже медиите изглежда имат съмнения в умствената състоятелност на автора на въпросното твърдение.
В скоби: тия дни пак вдигнаха врява за някаква училищна разправия – третокласник системно наплювал съучениците си, накрая те му отвърнали, по съвет на учителката си, със същото. Телевизиите два дни се занимаваха с тази история, обаче така и не казаха, какъв е всъщност въпросния Плюнчо – дали случайно не е циганче. Властниците пратиха образованието ни на дръвника – те се занимават с плюнки. Думата „престъпник“ не е ли по-тежка/отровна плюнка? Но за нея нямат време.
Да му мисли Бойко – надявам се отдавна да е схванал, че Плевнелиев действа като шеф на предизборния щаб на Радев, каквото и да каже за президента, само му навирва гребена. И, впрочем, нищо не казва за самия Бойко.
Сега за атовете. Етюдът на Радев бе направо излишен, изначално сгрешен – само от любезност го нарекох „патетичен“. Да кажеш, че „оттегляш доверието си от Бойко/Кабинета“ си е направо романтично изхвърляне, да не кажа несмислено. И отговорът дойде светкавично, всеки би се досетил, какъв ще е той: не можеш да оттеглиш доверие, което не си дал/възложил ти самият. Една историйка, за да разбере и Плевнелиев: един срещнал свой познат на улицата и го помолил за малък заем. „Нямам пари в себе си“ – рекъл онзи. „Ами, ето я банката отсреща, иди и изтегли стотина лева“ – казал закъсалият. Онзи отишъл и след малко се върнал с празни ръце. „Какво стана?“ – попитал закъсалият. А онзи отвърнал: „Ами то трябвало първо да внесеш, а после да теглиш“… Така и с нашите атове. Радев досега впечатляваше и с изключително премереното си говорене, но сега направо ни озадачи: излиза, че досега е кредитирал с доверие Бойко, та сега има какво да оттегля. Груба грешка. Може би е разколебан от инициативите на Прокуратурата по негов адрес – но, все едно, сбърка. Той може да оттегли доверието си само от едно служебно, назначено от него правителство, нищо повече. Тъй че, трябва да изхвърли за известно време думата „доверие“ от речника си. Освен, ако не дава някакъв сигнал със словото си – на кого, как?
То може и да е свързано с изявлението от същия ден на Херо Мустафа, американската посланичка – но затова по-късно.
Сега за третия етюд: „Народняшкият“ – в солоизпълнението на Б.Б. Той бе подкарал в Пернишкото поле стадо мисирки, и дори имитираше врясъците им. После се оказа, че са журналистки – той така си ги нарича, гальовно. Само Нели Тодорова от Би Ти Ви му се озъби – но той и нея прикотка, дори се извини, после пак ги нарече мисирки, вряк-вряк, после така, после иначе. Обаче представи една от най-успешните продукции на филмова къща „Плей Бойко“ – така озаглавих една своя дописка от 2007 година, но всъщност заглавието ми го подсказа Любомир Левчев, той беше голям майстор и на късите определения, нанесени като с кастилска кама. Смисълът на онази дописка беше, че Бойко трябва да се пази от прекаленото плейване, че трябва да степенува медийните си изяви. Очевидно не познах. И сега стоят в Пернишкото поле – той и мисирките, само дето не вали ситен дъждец, за да стане картината съвсем пасторална. И ще говорим за доверие – как ли пък не, хайде холан.
Навремето Христо Ковачев се оплакваше, че най-голямото проклятие е да правиш филм за държавен глава. Христо беше знаменит режисьор на документални филми, световен майстор, обаче доста се беше озорил с филма си за Тодор Живков „Човек от народа“. Но резултатът беше майсторски – Живков беше представен много естествено, един човешки образ, който сякаш недоумяваше, че по съвместителство е и Узурпатор. Чак да ти се прииска да си окачиш портрета му, да ти е все пред очите, та дано забравиш всичко останало. Филмът за Живков го гласяха дълги месеци – а сега филмът на „Плей Бойко“ постигна сходен ефект за трийсетина минути и едва ли е оставил равнодушен някой зрител: някои са псували Бойко, други са го гледали влюбено като Пернишкия кмет от БСП. Иван Кръстев да ви каже, кои са повече, кои по-малко. В сблъсъка с Радев Бойко игра по-точно: отговори му светкавично, въртя на малкия си пръст мисирките, не се колебаеше да преувеличава, дори изкара и Радев свой апологет – хвалил го бил само преди няколко дни, иди провери това от Пернишкия джендем вярно ли е твърдението му, не се интересувал от разправиите на Радев с прокуратурата – едва ли му повярваха дори мисирките, и пр., и пр. Беше във формата си от преди години, когато пожелаваше на мисирките „Приятна събота“, те му благодаряха – а то си беше неделя. Понякога в политиката самосугестирането върши страхотна работа – тогава можеш да нариташ и простото смятане. И да кажеш, че комунистите от 70 години не са пипнали пернишкия водопровод. Да, де, обаче те са оставили след себе си един читав водопровод, няма ги от 30 години, а от тия 30 години поне 20 са управлявали ужантикомуняги.

Най-важното предимство на Бойко: вярваше си. Абсолютно. Не казвам, че пълната отнесеност от реалността е нещо добро в политиката – но беше факт. А Радев не си вярваше – очевидно е съзнавал вътрешно, че „отнемането на доверие“ не му върши работа. Но вероятно е бързал и не е измислил нещо по-достоверно.

Ами Народа – той къде беше в тази блъсканица от двама, без да броим Плевнелиев. Той пък е като кенгуру: издържа на страшен бой, може да го свалиш, само ако го уцелиш в точката, където се събират края на челюстта и ухото. Обаче пък умее да нанася страховити удари с опашката си, която била дълга около два метра. Това го научих от чудесния роман на Чарлз Бранд „Ирландецът“, видя ми се интересно, затова го споделям. Е, Плевнелиев няма опашка, слава Богу.
Народа? Докато Радев очерта/повтори една картина на Разпада, Бойко се похвали с тръбите, които ще докарат вода в Перник – толкова разпалено, сякаш ще достави безплатна минерална вода във всеки български дом. Той така прави – слага тръби и оправя Западните Балкани. Дали скоро ще го молят за нещо – както преди време помолиха на колене Радев?
Да не забравим госпожа Хера и заканата й, че след броени дни за първи път високопоставен българин, уличен в корупция, ще бъде санкциониран със забрана да влиза в САЩ. Наясно ли е Бойко, за кого става дума? Ами Радев?
Няколко дни преди сблъсъка Радев – Бойко, се обадил и озвучителят на либералната гнилоч Иван Кръстев. И ето какво споделил: „Има растящ брой хора, които са бесни на ГЕРБ и Борисов“. Кръстев да каже подобно нещо си е направо подвиг, понеже хора като него са царе на обтекаемото говорене, което им дава възможност да се изсулят от всяка лъжлива прогноза.
Ако поискате Бойко да коментира казаното от Кръстев, той със сигурност ще ви каже: „Сигурно не съм му дал нещо“.
Не знам какво е давал или не е давал Бойко, обаче пък Кръстев преди време го дари/нахендри с един от най-мръснишките скандали в последните години – когато го накара да дублира кандидатурата ни за шеф на ООН, и така България се яви с две кандидатки – Ирина Бокова и Кристалина Георгиева. Това бе нечуван гаф, който ни представи като идиотска държава, намираща се сякаш в режим на раздвоеност. Кръстев беше двигателят на тази дивотия и човек се пита, с какво бе упоил Бойко, та го е въвлече в аферата.
Историята е известна, но и хиляда пъти да се повтори е малко. Тя, извън всичко останало, е пример за тепегьозлъка на нашите селяндури, които се имат за големи играчи, клетите ни тукашни Фушета. Ако не друго, сто процента е сигурно, че те са се представяли като доверени посредници на Новите ни Опекуни. Но казано направо, а не с езика на либералите, това си бе чиста търговия с влияние, която нанесе непоправими щети на България.
Размишлявал съм и друг път върху мотивите на такива типове да се самовъобразяват толкова на едро, макар че простолюдният им произход прави нелепо подобно изживяване - от някъде все ще се видят потурите ти. От Бойко се плашат дори най-злите му песове, обаче той пък се поддава на Фушетата – най-вероятната причина е, че те го отегчават до смърт и гледа да ги разкара от главата си. Резилът обаче остава за сметка на страната ни. Далеч по-разумно би било да остави такива като Кръстев да обясняват изгъзиците си на каракачанските му овчарки.
При позорната завера около ООН, Кръстев вероятно е използвал и коварният аргумент за произхода на Бокова. Нищо, че самият той е със завидно комунистическо потекло, чисто, без никакви примеси. Ако не беше паднала Стената, сега щеше да е важен фактор от комунистическата номенклатура и убедително да ни внушава, че Стената е вечна. Щеше да е направо нетърпим в предаността си към комунистическите идеали. Как се прискимбичвате толкова лесно, бре, как го правите този номер – това разкажи сега и то ще е далеч по-любопитно четиво от либералните ти каканижения. Да не говорим какъв успех би имал един „Наръчник на Ренегата“, написан от кръстевци. Тази шизофренност нанесе непоправими вреди и на Прехода включително. Личната раздвоеност на претенциозни ментори придаде трайна неестественост на българската политика.
И сега, най-после Кръстев прогледнал: имало растящ брой хора, които са гневни на ГЕРБ и Борисов. Ех, че смело. Едва сега ли го е проумял това Кр., какво означава „растящ брой“, какви хора са това, защо, всъщност, са гневни – бъди конкретен, поне веднъж сведи погледа си от Космоса.
От какво е предизвикана вежливата „критика“ на Кр.? Едно е сигурно – не от грижа за Народа, такива като него не се интересуват от тегобите му. Нещо се е случило между него и Падишаха. С голяма степен на вероятност може да се предположи, че Бойко е отрязал или поне е намалил значението на Кр. като източник на информация за Вашингтон. И е завладял донякъде за себе си този трафик – след покупката на Ф-16 поне това биха му отпуснали американците. Досега този трафик беше изцяло в устите на хора като Кр., Пасито, Елена Кремчето и пр. активисти. Да не говорим за Цветанов, който, при присъщото му езиково варварство, е в състояние да причини непоправими щети на всекиго – добро сърце, обаче език, вързан на две фльонги. Няма спасение от такава инвалидност.
Ако предположението ми е вярно, Бойко ще получи ново самочувствие – и ще продължава да дава предимство на тръбите за Перник.
За всеки случай, Кръстев опакова плахата с „критика“ с пространни разсъждения за „либералната контрареволюция“, като обвързва появата й и с демографската криза в Източна Европа. Тук аристократично си позволява една груба лъжа: демографските проблеми на България започнали още от 70-те години и всички опити на комунистическото правителство да обърне негативната динамика се провалили. Ето фактите:
Изменения в броя на населението: - 1946 г. - 7 022 хил. д. - 1975 г. - 8 730 хил. д. - 1989 г. - 8 992 хил. д. - 1995 г. - 8 384,7 хил. д. - 2000 г. - 8149, 5 хил. д. - 2001 г. - 7929,4 хил. д. - 2004 г. - 7761 хил. д. - днес – 7 000 039 души.
Други са причините за демографската катастрофа и останалите неблагополучия, от които очевидно няма да можем да изгазим – особено, докато се джафкаме на тема „доверие“. Това е несъстоятелността на нашите псевдоелити, също и на европейските, липсата на качество в новите „лидери“. Направо налудно би било да се сравнява една Меркел с Хелмут Кол, един Саркози – с Митеран и пр. Това е готов скеч. Зает с провала на либералните занесии, Кр. не казва и дума за провала на нашия Преход – и за него той е някакво светилище, премълчава и ролята на неговите главни злодеи. Демографската криза, която отчасти се дължи и на Голямото Българско Бягство, е плод главно на безсърдечието на нашите елити.
Тия дни направи впечатление, че Бойко не обърна никакво внимание на баба Стойна – една обикновена женица, която е хиляда пъти по-храбра от такива като Кр. Може и да не сте съгласни с онова, което тя казва за/на Бойко, но поне го казва ясно, с един език, който извира направо от сърцето. За разлика от мишоците – те пък нямат и сърца. Бойко обаче не прояви никакъв интерес към баба Стойна, което е необичайно за него - вероятно и тия неща вече го отегчават. В по-ранни години той приласкаваше такива бунтарки: спомняте си, как иронизираше една работничка от военния завод в Сопот заради златните й накити, пък те се оказаха обикновени тенекийки. Сетне Бойко повика жената и някак се разбраха, така стана и с една баба от Перник. Но вече не му се участва в такива оперети – гламавщините на собствените му министри изглеждат го забавляват предостатъчно.
Това пък каква загуба на доверие е?

 



Тагове: Кеворк Кеворкян, Румен Радев, Бойко Борисов, Росен Плевнелиев, мисирки, Нели Тодорова, Плей-Бойко, Любомир Левчев, Христо Ковачев, Тодор Живков, Перник, Иван Кръстев, Народа, Чарлз Бранд, "Ирландецът", Херо Мустафа, ООН, Ирина Бокова, Кристалина Георгиева, Соломон Паси, Елена Поптодорова, демографски проблеми, Хелмут Кол, Меркел, Митеран, Саркози, баба Стойна

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2020 Всички права запазени.