Свиня
 
Една дама ме упрекна тия дни във Фейсбук, че съм черноглед, не виждам доброто, хората хуквали към Гърция от благоденствие, магазините едва затворили по Коледа и пр. – направо ми се видя готова за областен управител на Перник. Реших да видя, как изглежда, все пак – и налетях на една свиня! Дамата сложила в профила си снимка на свинска зурла – от страх направо да си признаеш, че сме държавата на непрекъснатия цъфтеж.
Какво трябва да означава това – мнението на недоизкланите чумави свине ли изразява дамата, или пък просто я гложди някаква неутолима жажда по свинското месо – а и изобщо по свинските работи. Тъй или иначе, дамата ми даде заглавието на тази дописка. А се сетих и за Путин.
Руският Император е крайно въздържан човек – в сравнение с Тръмп изглежда като буца лед от Сибир, и то от място, където никога не е имало човеци. А и в сравнение с останалите Персони: танте/леля Меркел, чиито безбройни жакетчета неизменно предизвикват веселие, доста фриволния Макрон, за Джонсън да не говорим. И сега г-н Лед изтървава една неприлична дума – по адрес на полски дипломат от миналото. Него нарича Путин „свиня“. И това изобщо не е случайно – случайности никога няма в руските работи.
Между другото. Наскоро се пристрастих /във Фейсбук/ към руския Клуб „Комедия“ и здраво се забавлявам с продукцията му. В нея често присъства и Путин, представят го чудесно, почти на ръба на позволеното или по-добре да кажа - по острието на ножа. Актьорът, който играе Путин, сигурно няма особено спокоен сън – но пък много достоверно импровизира един негов тик, едно характерно присвиване на устните, през които трудно се прокрадва нещо неразумно или емоционално. И, ето сега, оттам се е измъкнала думата „свиня“. Това е истинско събитие, а и самата дума може да бъде обявена като Дума на Годината.
Още една скоба. Нашият Самодържец/ББ изчезна напълно от телевизионните скечове. Това недвусмислено означава, че всичко вече е наред. Може да означава и друго – че нашите телевизионни продуценти са обикновени посерковци и лишиха ББ от едно необходимо лекарство, от сатиричния сироп, който е полезен за всеки политик. Навремето Краси Радков го „играеше“ по-смело, за разлика от Любо Нейков, на който сякаш все не му достигаше любовта на ББ и по-скоро го галеше с перце – но не от тия, които продават в секс-шоповете. Тия дни двамата комици сякаш са заменени от бившия регионален министър, сега зам. министър, Нанков – край празния язовир „Студена“ той с такова обожание гледаше ББ, че трудно можеш да повярваш, че не е артист, нормален човек не може да излъчва чак такова възторжено преклонение. Сякаш за него е измислен лафа „мига на парцали“. А може би го гъделичка някаква вина.
Да се върнем към думата на годината. Свиня. Историята с полския дипломат Юзеф Липски, който е посланик в Хитлеристка Германия през 30-те години на миналия век, ни отвежда към Голямата Подмяна, която беше отново реанимирана напоследък: Втората световна война е предизвикана от Хитлер и Сталин, тя не е спечелена от руснаците и пр. Банални глупости, но не престават да ги съживяват. Мизерни спекулации, които поникват на невероятни места, да не споменавам, какви ги редеше наскоро дори шефът на НАТО. Тия хора злоупотребяват с Историята за елементарните си пропагандни нужди. Веднъж попаднах на „разследване“ по канала „История“, според което Войната е спечелена след битката при абатството Монте Касино, Италия – а не след чудовищните сблъсъци при Сталинград и Курск, ей такива пикливи измишльотини. Тия хора дори не са чували за Конквист, но ние го четяхме тайно още в „ония“ години. Дивият сталинизъм ни беше отвратителен, не защото щеше да ни го каже някой като Солтенберг, а защото това отвращение поникваше в нас от великата руска литература – и оставаше завинаги там. Имах известна близост с руския драматург Михаил Шатров, един блестящ интелектуалец – но ме озадачаваше и леко отстраняваше желанието му да „реставрира“ Ленин с впечатляващите си пиеси, да му придаде човешки черти. Между другото, някои тукашни слагачи искаха Шатров да напише пиеса за Априлския пленум – заедно с един местен поет, да не му казвам името, че лесно се разплаква. Но Шатров и Живков нещо не се харесаха и работата се разсъхна. Питах и Горбачов, защо при целия си радикализъм – по-скоро изговарян, отколкото реализиран – тъй и не извади мумията на Ленин от мавзолея. Не получих ясен отговор. Едно е важно: истините на Историята трябва да са ни най-скъпи – това за сведение на тукашните късни „антикомунистически“ сополи. Между другото, понеже стана дума за Сталин – язовир „Студена“, примерно, не можеш да го напълниш с песни и частушки. Скъсай ухото на идиотите.
Докато някои подритват Историята за днешните си нужди, започват да изглеждат все по-неясни и иначе безспорни факти. Защо Съюзниците, които поне в Европа имаха поддържаща роля, предоставиха именно на Русия правото – и честта – да превземе Берлин и съветски войни да забият Знамето на Победата над Райхстага – те, а не някой юнак от Кентъки, който половин век по-късно да бъде изигран от Брад Пит в поредния трафаретен американски боевик? Защо?
Достатъчна компенсация ли щеше да бъде това за 20-те милиона руски/съветски жертви. На всеки убит американски войник се падат 80/осемдесет съветски.
Защо Чърчил, който смяташе българите за хора второ качество - нека го кажем направо и да не го забравяме, и Рузвелт предоставиха Източна Европа на Чичо Джо/Сталин?
И защо след десетина години повториха коварния си номер с клетата Унгария? Добре, Дунав беше пълен с труповете на унгарските бунтовници – но кой ги наговаряше месеци наред по „свободните“ радиостанции, че щом обявят въстанието, американски войски веднага ще влязат в Унгария?
Изоставиха Източна Европа, за десетилетия я сервираха на „Империята на Злото“ – не че имаха друг избор, Истинските Победители също трябваше да получат част от плячката. И какво очакваха – сталинизмът кротко да прерасне в демокрация, крокодилът да зачурулика като славейче. Направиха и един изгоден бартер: Съветите да станат пазвантите на Източна Европа, безмилостни, както се очакваше – а ония си присвоиха любимата им доктрина за „Износ на революции“. И здраво се постараха – от Корея и Виетнам до Афганистан и Ирак. Без никаква полза – като изключим възможността Холивуд да направи някои свестни филми. В „ония“ години иронизирахме тайно съветското клише, че САЩ са „световният полицай“ – сякаш руснаците завиждаха на американците за тази им роля, докато те самите бяха пазачите на полузаспалия източноевропейски блок. Но клишето се оказа истина – и най-великата страна и досега не може да изпълзи от тресавището на безсмислени войни, отгоре на всичко, на 11 септември 2001 беше унизена/ранена в самото си сърце, а днес живее в трудно прикриван страх. Хиляди са жертвите на посттравматични стресове – от Виетнам до войната в Кувейт. За „Арабската пролет“ да не говорим – невежи до налудност хора съчиняваха подобни безумни конструкции, без оглед на последиците. Не се уморяват да иронизират екзалтанта Тръмп, но той, поне засега, прибра страната си в един премерен изолационизъм. И може би Времето ще се окаже по-снизходително към него. Така се случи, впрочем, с Рейгън – един нищо и никакъв актьор, но той вече е запомнен като разрушителя на „Империята на Злото“ – макар че тя просто бе продадена от авантюриста Горбачов.
Всичко това трябва да бъде прикрито по някакъв начин. Затова, хайде да префасонираме Голямата Война. Само си представете, какви лъжи ще се сипят след години за днешните времена.
Но г-н Лед използва думата „свиня“ – и всичко отиде по дяволите.
Трябва да си пълен идиот или, в краен случай, български политик, за да не знаеш, че Руската Мечка никога не забравя. И никога не прощава. Поляците не поканиха Путин във Варшава за 80-годишнината от началото на Голямата Война, защото Русия не ги освободила, а заробила – обаче германският президент беше най-почитаният гост!? И ето го наказанието: руснаците извадиха документ, който разкрива един от най-скверните епизоди от предвоенна Европа. През 1938 година Хитлер обсъжда с полския външен министър и полския посланик в Берлин Липски идеята си да засели евреите в Африка. И тогава Липски изцвилва: „Ако вие направите това, ние ще ви издигнем великолепен паметник във Варшава!“ Впрочем, някои изследователи твърдят, че поляците са ликвидирали сами повече евреи в Полша – повече от германците.
Руснаците всеки момент могат да свалят гащите на всеки – да не говорим за банковите сметки, понеже открай време швейцарските банкери са руски агенти. Разобличаването на Липски е мощен токат/юмрук в лицето на полските тарикати. Това е една от бомбите на 2019 година, това е и възмездието, макар и дребно, за смъртта на милиони руски войни, чиито паметници днес сополите омърсяват. За всички, които ще пишат учебници по история, този епизод е съвършено поучителен. Да не бързат да дращят измислици с потните си пръстчета, да не омърсяват Историята заради гладните си душички.

Тя не може безкрайно да се оварварява с измислици. Все си представям едно руско момче, привикано от някое затънтено селце и преминало през чудовищните изпитания на Войната – как умира някъде в Полша, и все не може да разбере, какво, по дяволите, прави там, защо трябва да умре заради кефа на един маниак – на когото поляк иска да вдигнат паметник. Представяте ли си потресението на това войниче в предсмъртните му мигове… А след години идиоти ще го набедят за агресор.

Мина някак Бъдни вечер – и телевизиите пак се постараха да ни преситят със сиромахомилски/примитивни разкази за Коледните обичаи. Дори председателката на Народното събрание сигурно вече знае, колко ястия се слагат на трапезата на Бъдни вечер, все намират някоя словохотлива баба да ги изрежда, трябва да са нечетно число, 11 или 13 – това е грозде, това е ошаф, това са сърми… - сякаш сме кьорави. Покажете ни същата баба след три месеца, в една обикновена, смотана българска вечер – колко ястия има на трапезата си – едно нечетно число ли е? Какво яде изобщо – не превръщайте проскубания ни живот в етнографски музей. Няма ли да намерят някоя бабка, която да довърши коледната си лекция така: „Иначе, пенсиите си за януари и февруари ги изядох предварително, обаче традициите са хубаво нещо“. Репликата й ще обиколи целия свят – защото ще бъде единствената истина в Коледната нощ.
А един купил кюфте в Пловдив – и едва не го уморили, понеже вътре имало парченце тел. Показаха клетника, обаче не казват, коя голяма хранителна верига му е пробутало въпросното лакомство, понеже лапат реклами от нея, при това без телища. Ето, това е истинска дивотия вече – телевизията сама се елиминира от ролята си на пазител на обществения интерес. Щели да компенсират клетника с друго кюфте, ама трябва управителят, който отказал да застане пред камерата, да го пробва преди това. Дано има малко телчица и за него. Въпросната телевизия доскоро беше американска и се предполага, че хората й знаят, как действат в подобни случаи медиите в САЩ. Веднага съобщават, че в заведение на „Макдоналдс“ – посочва се точно – някаква дама е опарила езика си, понеже кафето било прекалено горещо. Следва многомилионен иск, няма прошка. А тук се лигавят с големите хранителни вериги, сякаш са животински вид на изчезване. Забравиха и аферата с второкачествените европейски храни, по-скъпи тук, отколкото в Германия. Това също е част от общото подивяване – как тогава оная баба да не се хвали с обичаи отпреди хиляда години. Телевизиите се плашат от продавачи на кюфтета с тел, пък ние очакваме да разбутат по-важните далавери.
А в Царево близо триметров панел от базова станция на мобилен оператор се откъртил и паднал в двора на местния свещеник. По телевизията чинно съобщиха обясненията на мобилния оператор – нахално/малоумни – обаче името му бе спестено. Станцията била изградена съгласно най-съвременните строителни стандарти и при пълно спазване на съответните правила. Все едно, че панелът не е паднал и по някаква милост не е убил човек. Но той и десет души да беше убил, пак това щяха да дрънкат. Понеже ни имат за нищо. И понеже знаят, че държавата гледа да им се хареса на тях/чуждите инвеститори – а не на собствените си хора.
В Царево се плашат и от вредните излъчвания на станцията. Гледайте си работата, навлеци – казват от анонимния оператор. – Станцията е между 45 и 100 пъти по-безопасна от станции в другите страни?! Вярвате ли го?
Пак не ни казват името на оператора - дори първата му буква. Защото телевизиите са напълно зависими от рекламите на такива нахалници.
Тази история демонстрира абсолютното незачитане на обикновените хора. Властниците ги смятат за някаква безпросветна тълпа - и безсрамно продават тази мръсотия и на чужденците. Как тогава да не им падат панелите.
А главният архитект на Царево навремето казал, че опасността е само в главите на местните жители. Така е: тревогите, а също и прозренията са винаги там – в главите на хората от Народа.
Главите на властниците от всякакъв калибър са изпразнени от всичко – там единствено се вихрят победни ветрове.
 
/каре/
БЕГЪЛЦИТЕ КАТО ДОНОРИ
Ето и още какво се върти в главите на „простолюдието“ - едно от нещицата, за които то винаги се сеща първо. По Би Ти Ви съобщиха, че тази година чуждестранните инвестиции са по-малко от сумата, която нашите емигранти са изпратили на родствениците си тук – за да оцелеят те някак.
Дали неусетно не сме се превърнали в държава-просяк, която разчита на тия дарения? Тя не уважава хората си тук – и в същото време разчита на ония, които сама е прогонила. Бегълците са нейни донори.
Представете си обаче, какво ще се случи, ако един ден двата милиона бегълци бъдат прогонени обратно – и държавата се лиши от техните дарения. Тя направо ще се превърне в един погребален дом.
Българският Апокалипсис можете да го провидите по този начин.
Започва Ерата на Свиването/Самозатварянето. Гледай накъдето си искаш – но винаги имай на ум, какво правят англичаните.
Преди Коледа ни настигна и македонската самота – като гледам какви ги говори повратливият Заев. Ако паднел от власт, следващите македонски управници щели да променят отношението към нас – не че сега то е ясно и почтено. Хубаво е да го чуем обаче, за да не се заблуждаваме излишно.
Накрая, да не забравим за едни други инвестиции. Преди време някои медии писаха за мистерията със 74-те цветнокожи, арестувани в Унгария за различни престъпления. Всички те били с български паспорти.
Хубаво е да инвестираш българския корен в африкански юнаци, докато не е пресъхнал съвсем. Бойко, изглежда, харесва Каракачанов почти толкова, колкото Нанков го харесва него. Но не е лошо и да го пита за въпросното ашладисване.
Кой взе парите от българо-африканците след паспортното ин витро? 

 

 



Тагове: Кеворк Кеворкян, Путин, Полша, Клуб "Комедия", Бойко Борисов, Краси Радков, Любо Нейков, Нанков, Юзеф Липски, Хитлер, Сталин, Втора световна война, Монте Касино, Конквист, Столтенберг, Михаил Шатров, Ленин, Живков, Горбачов, язовир "Студена", Брад Пит, Чърчил, Рузвелт, Будапеща, "Арабска пролет", Тръмп, Бъдни вечер, Царево, мобилен оператор, имигранти, донори, инвестиции, Зоран Заев, Красимир Каракачанов, паспорти

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2020 Всички права запазени.