Светло и лъжливо
 
Очаква се срещу Рождество човек да напише нещо ведро, нещо светло, нещо, което да пробуди надежда – с една дума, нещо лъжливо. Много коварно/нечестно е несмислено да продаваш надежда, да се наредиш в редицата на ония, които спекулират с нея. Надеждата е най-опасния ни враг – Екзюпери говореше за „мъчението на Надеждата“. Царе сме на дуращините, но все се надяваме Надеждата да ги поправи. Никак не съм сигурен обаче, че тя има време за глупаци и бездарници.
Кръстят най-пропадналия квартал в някой град „Надежда“ – и са убедени, че всичко ще се оправи само. Може би дори са решили, че има някакъв Бог на Надеждата, специално предназначен да обслужва тукашните будали.
Обаче дори един от милионите клетници/1 655 000 - които оцеляват някак под границата на бедността - да си легне гладен и все така отчаян в Светлата нощ, пак е достатъчно да не сме толкова приповдигнати.
Ето, и катастрофата в Перник – тези хора там как ще се чувстват на Бъдни вечер? И коя година ще посрещнат те след няколко дни – може би 1920-а? Празнувай Рождество – очаквайки чешмата на прокапе. У нас всеки серсемин с лекота може да те върне век-два назад. Точно такива негодници управляват българската „машина на времето“, която се движи като обезумяла - няма никакво значение накъде върви света, тук всеки момент може да се върнем хиляда години назад.
След няколко злодейства, най-накрая преброиха язовирите, оказаха се над 6 хиляди – тяхната верица на „ония“, предишните, строили като изоглавени – обаче тъй и не успяха да установят, чии са 200 от тях. Преди време бившата вече областна управителка на Перник Ирена Соколова нарече възмутените от апартаментната афера на елита на ГЕРБ „социопати“. Как ще се нарече сега самата тя след погрома над перничани? Да започва от „социопат“ и да дълбае надолу в калта.
Все се втренчваме в отделни персони – за да скрием позорния факт, че общата нагласа на Властниците е причина за бедите ни – арогантна жажда за безотговорност, допълнена с предизвикателна глупост, тя пък сякаш не може да бъде изчегъртана по никакъв начин. И с глупостта си ни връщат сто години назад, Честит Празник. Обаче перничани си знаят работата, няма лесно да клекнат. Тия хора имат здрава работническа мая и майтапите с „винкелите“ са съвсем неуместни. Те ще протестират - все още не са изпаднали в Рая на Отписаните/1 655 000, които и вода да нямат, никой няма да ги чуе, те нищо нямат, но са свикнали с това. Давате ли си сметка, как се живее със стотина лева месечно, а отгоре на всичко и Рождество трябва да посрещаш.
Намекнах преди време в една дописка, но все още не съм говорил с Иван и Андрей, следващото издание на „Фермата“ да е „Истинското Оцеляване“ - с участието на български старци, с пенсия от 130-140 лева - да ги видим на какво са способни. Ще бъде невиждано зрелище – и ще мотивира зрителите много повече, отколкото битката на напомпани младежи. Сценаристите на шоуто трудно ще измислят изпитания, които сериозно да стреснат въпросните клетници, защото от десетилетия те се надхитрят със самия Живот, и все оцеляват. Може да се получи порядъчно мрачна, дори „Гулаг-овска“ картина, но иначе ще бъде много полезна.
Не е лошо да се видят и чуят тия хора – ако ще празнословим за Надеждата, не е лошо да се приближим и към тях. Особено преди Рождество – това ли е искал Спасителя за тях? Защо е това наказание за тях – това е магистралният въпрос, защо са наказани, за какви мними грехове, защо ги отхвърлят от Живота. А те могат да дадат нелоши съвети и за движението ДНК на Иван и Андрей, защото имат многобройна челяд – и, както се очаква, немалко от тях са изоставени от децата си. И това го има в новото ни ДНК.
Често повтарям цифрата 1 милион и 655 хиляди – това са клетите души, които живеят под границата на бедността, вече са и повече. Но веднъж само споменах, че 77% процента от тях били цигани – сакън, да не кажат, че използвам „Език на омразата“. Искат да ни накарат – това е крайната цел – изобщо да не говорим за циганите, нито добро, нито лошо. Да оставим проблема в ръцете на тарикатите от неправителствените организации, които все се дерат срещу „Езика на омразата“ – но думица не обелват за Властниците, които оскотиха циганската общност. Но с лафове за „Език на омразата“ не можеш да нахраниш тази общност. Не това е целта, естествено, на фалшивите циганолюби – те винаги са гледали да напълнят собствените си търбуси. Е, и пътьом да набедят онези, които се мъчат да опазят Българското. Гледат някак да парфюмират циганите – големият им зор е да ги припознаят като „роми“, макар че самите цигани се смеят на това прекръстване. Здраво ги използват, дори без те да го искат, за натиск срещу другомислещите. Изобщо, всеки ги потребява, както намери за добре.
Каракачанов, който все повече нахитрява, също тръгна да събаря къщи и да прави предизборна търговия с антициганските си волности. Минаха изборите обаче и той забрави за напъните си. Неговият Джамбазки също щеше да събаря къщи – дори да са били заварени от Аспарух, такава глупост изръси той. Това негово говорене не е интересно, то е просто една фръцня, женско гевезене. По-важното е, какво говореха двамата с патрона си за Македония, за срамния договор с македонците, който се оказа празен лист без никаква стойност. Но двамката си затраяха, под насмешливия поглед на Падишаха. „Добре съм ги подбрал тия“ – сигурно си мисли той, и е прав за себе си.
Обаче Джамбазки е интересен за медиите заради онова, което каза за двама свои колеги/евродепутати, но не и с македонските си пируети. А те са по-опасни от всичко друго. Иначе, карал подпийнал – на всеки може да му се случи - обаче Властта не се предава лесно: хващат те до болницата в Самоков, обаче даваш кръв чак в София, във военната болница – езикът на омразата и самата омраза се създават и покрай подобни афери. Сега Каракачанов да произведе Джамбазки поне в чин лейтенант – за проявена хитрост. И изобщо не мислят, че злепоставят по този начин и болницата. Тя си има немалко грижи, сега и тази – хората ще ги мислят за фалшификатори, и ще са прави. Ей така се подхранва омразата на „простолюдието“ – с тия кошаревски хитрости.
Каракачанов вече произведе Кобрата в лейтенант – и си мисли, че така повдига бойния дух на войската. Интересно, ако Кубрат победи някой ден Джошуа, фелдмаршал ли ще го направи. Е, на времето и Лили я произведоха – направо в полковник, но тя поне не цъфна по униформа пред камерите. Тия сякаш получават подаръци от някакъв гламав Дядо Коледа.
Подобни изхвърляни наскърбяват разума на обикновените хора. Между другото, дали сме по-близо вече до Рая на Кобрата? Преди време се сръфахме, понеже го упрекнах за някои негови преувеличения за нашенските сладости. Нека говори сега за Рая на перничани.
Патетично съобщават по телевизията, че на Бъдни вечер водният режим на перничани ще бъде облекчен – е, с какво се отличавате от толкова омразния ви „онзи“ режим, когато за Нова година пускаха мандарини. Не може цял язовир да се превърне в кална локва и да не забележите това, то не става за един ден.
Вижте сега, в какъв Рай сме затворени: язовири, които се източват и оставят цели градове без вода – и язовири, които преливат и давят близките села. И смятате, че това ще се промени някой ден – никога няма да се случи. Защото за удавеното село Бисер не беше осъден никой, дори и докрай не разбраха, чия собственост е язовирът-убиец. Че как ще разберат, каквото и да е друго, то и не ги интересува. Това създава образа на една налудна държава. Същото е и с Аспарухово: ако следващият потоп издави отново десетина души, кметът Портних сигурно ще спечели изборите с 110 процента. Така ще си караме: ту безводие – ту давене, ту суша – ту киша. А пък Гриша уж вече го няма. Навремето имаше такъв лаф: суша, киша, Гриша – докато Гриша Филипов беше премиер, здравата го подиграваха.
Свикнахме вече с всичко. Дори някой идиот и Рождество да отмени – и това ще приемем. А светът върви главоломно напред – сега масово рекламират едно устройство, което ти позволява да говориш на повече от 40 езика – с мигновен превод. Трябва да измолим от японците да ни направят устройство, с което българи да говорят на български с българските Властници.
Трябва да чакаме нещата да се оправят някак от само себе си – след някакво разместване на тектонските плочи или друго някакво чудовищно намигане на Природата – готово, и сме оправени, друг шанс няма.
Най-големият подарък за Властниците, специално за Рождество, е опияняващият факт, че обикновеният българин е прекършен. Ако бяхме само донейде като сърбите, примерно, никой повече нямаше да позволи да му правят проверка с дрегер – защото, поне от случая с Джамбазки, излезе, че полицията работи с нередовни дрегери. Вярвате ли го? Достоверна е единствено кръвната проба в болницата на военния министър, само тя е подходяща за пробата, взета от неговия солташак. Сърбите щяха да искат оттук-насетне Каракачанов лично да им взема проби – а пък президентът Радев да го произведе във фелдмаршал на фелдшерите.
Но това са дреболии - Големият Български Дрегер не е наред: минаваш край горящо сметище под магистрала – все едно, че нищо не си видял, минаваш покрай един опразнен язовир – пак нищо не забелязваш…
Няма Дрегер за Българските Беди.
Нашата наивност е абсолютна, всепоглъщаща. Не са виновни обикновените хора, но тяхната простосърдечност е много изгодна за Властниците. Тия дни показаха по телевизията, как събират найлонови пликове и угарки от някакви дюни. Въображението им стига до дреболиите, за Големите Боклуци дори не смеят да помислят. И едно детенце събираше фасове – и смятат, че по този начин то ще се добере до Надеждата.
Българинът не умее истински да състрадава дори самия себе си. Все чака някакъв празник, който да го подсети, че е на опашката за чудеса, макар че тя е невъзможно дълга. Или ще потъне още повече в красивата си наивност и ще даде нещо на Отписаните/ 1 655 000. Зарадвай някой Отписан на Рождество, колкото да го измушиш, докъде е пропаднал.
Задоволяваме се и се заблуждаваме с мимолетни морални жестове. Но пък тия, които ни управляват/омърлят от десетилетия, състрадаваме щедро, те са амнистирани всякак, на тях Рождество не им е нужно.
„И вземеш луканка, и поканиш гости – и режеш, режеш, режеш“ – знаете тази реклама - докато нахраниш от екрана и някой клетник с едно виртуално парченце. Ако искат и те да са състрадателни, големите хранителни вериги трябва да оттеглят временно рекламите си по телевизиите преди Рождество. 1 655 000.
При рекламите често срещаме един обичаен дефект: едно мислиш, друго се получава. Има една, която ни съобщава: „Светли празници идват, обаче бенгалският огън не топли!“ Нелоша метафора, макар и малко случайна, на онова, което се случва край нас.
„Нашето време свършва, преди да е започнало. У нас всичко е бенгалски огньове - ефимерност, студена топлина, студено веселие“ – това пък от мен. /Спестих продължението на рекламата: Елате при нас – да ви сгреем с маркови напитки. 1 655 000./
Телевизиите вършат някаква работа покрай „хуманитарната криза“, както нарече една жена бедствието в Перник, и е много права. По-правилно е да се каже обаче „умствена криза“, временна невменяемост на властите – много удобно състояние, което тук трае почти постоянно. Но телевизиите са пленници на късното огласяване – то е много удобно, а и безопасно. Как не се намери един репортер да види, че язовирът отива по дяволите. Предусещането обаче им е забранено. Съобразителността е също на парче. На какво се дължи този недостатък – сигурно на това, че не сме яли достатъчно мандарини и банани по „онова“ време. Кьорави сме за онова, което е пред носа ни.
По Би Ти Ви щяха да представят – като някакъв феномен - едно момиче от чужбина, което виждало на обратно. Че ние тук така си го виждаме света открай-време.
И всичко за празничната благотворителност отиде по дяволите с един репортаж на Теодора Трифонова /“Би Ти Ви Репортерите“/ за прословутите „къщи за гости“. Всъщност, отиде на мястото си – за да ни покаже пълното примирение с онова, което представляваме. Събиране на фасове и кражба на десетки милиони - как се помиряват помежду си тия неща – това е нашето чудо. А иначе си е пълна катастрофа на европейската идея за солидарност, крушение на стремежа да бъдем съвместими с нормалния свят.
При този провал, самата нагласа за състрадателност е обречена, рано или късно…


Тагове: Кеворк Кеворкян, Рождество, Екзюпери, Перник, Ирена Соколова, "Фермата", 1 655 000, Език на омразата, Красимир Каракачанов, Македония, Бойко Борисов, Ангел Джамбазки, Бисер, Аспарухово, Портних, Гриша Филипов, Румен Радев, Теодора Трифонова, Кубрат Пулев, Лили Иванова

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2020 Всички права запазени.