Липсва ти комунизЪма
 
Качих предишната си дописка в „Уикенд“ – „Налче на ботуш“ - във фейсбук страницата си, редовно го правя, защото винаги има нещо подтикващо в коментарите на читателите. И се чудя, когато приджобените - прибрани в джоба на Властта - социолози, антрополози или прости психари мъдруват, имат ли изобщо представа, какво мисли публиката за тях.
Те могат да си каканижат и в Мрежата, но не го правят, тя очевидно ги плаши. И капанът щраква за Властта: тя щедро си плаща за лъжливи комплименти и изобщо не се притеснява от това. Забелязал съм, че в Мрежата има един процес на самоочистване – нещо, което е невъзможно, когато си имаш работа с приджобените, те са устойчиви като хлебарки. Например, очевидните идиоти при мен във фейсбук вече ги няма. След скорошната истерия около „отнемането“ на деца, забелязах, че се активизираха доста цигани, имаше и мерзки гласове измежду тях, те вече имат самочувствие да полемизират яростно в социалните мрежи. Не е ясно, докъде ще доведе това. Но страхът от истерията мина и замина, проблемът бе заметен под чергата - сега ще оправяме Сирия…
Още нещо, преди да минем към комунизъма. Немалко гласове, които привидно заслужават доверие, мъдруват за всичко друго, но не и за съдбата на България. Например, сега Тома Томов се е зареял в Турция. Открай време той се опитва да изтегли някоя красива измислица – преди няколко седмици съчини поредната: „Ако Тръмп падне заради „руска връзка“, ще бъде проблем и оставането на Путин на власт“- тази екзотична глупост дори не си струва да бъде коментирана. Пак преди време Т.Т. пророкува, че Турция ще се разпадне – сега обаче казва, че със санкции не може да се действа срещу такава голяма сила. Нека си пророкува, из телевизиите винаги ще има достатъчно глуповати женички, които да го изслушват. Думата е за друго. Помня, как се беше усукал около Б.Б. – ще бъде запомнена патетичната му фраза към него: „Генерале, дръж здраво кормилото на държавата!“ Какъв кеф за Бойко: хем го наричат генерал, той най-обича това, хем някой смята, че държи здраво държавното кормило – макар, че по-често държи това на джипа си. Т.Т. е майстор на комплиментите, не може да му се отрече. Сетне той влезе под полата на Нинова, тя пък го вкара в Парламента, там удари звънеца при откриването на новата сесия и каза: „Ще се махна, ако не мога да променя нещо“. Нищо не промени, обаче не се маха – а сега се е зазверил в Турция и Сирия, кой ще му държи сметка. Той е класическият „международник“. Не е като, примерно, Костадин Филипов, блестящият поборник за българската кауза, на него Македония му е в кръвта, не може да си позволи да говори за нея на аба и все е в някаква битка. Тия като Т.Т. правят теманета на „великите“ си – като махнеш люспите/опаковката, това остава от тях. Нямат време да откриват истини за България.

И вижте, какво стана с Орбан на последните избори. Георги Марков му предричаше блестяща победа и сега сигурно е смаян от резултата. На Орбан му отмъкнаха дори Будапеща – нещо немислимо за Марков, при това той познава този град, от години живее и там. Откъде дойде това разминаване при него? Ще стигнем до комунизъма и ще стане ясно.
Мнозина имат за най-валиден критерий собствения си живот – обаче, всъщност, критерият/мярката може са извлече единствено от общия живот. И сега стигнахме до комунизъма.
Читателка на дописката ми „Налче на ботуш“ казва, че й липсва „Всяка неделя“. А една папийонка й отговаря, че й липсва комунизъма – демек, слага знак на равенство между тях. Какъв комунизъм във „Всяка неделя“ бе, сладур? Дори Живков беше казал, и то още през 1983 година, че в тази програма не се говори за партията. Какво остава за комунизъм. Но една папийонка дръзко се прави на арбитър. Хайде, „Всяка неделя“ е лесна, всички са наясно със съдбата й. Ами жената, която се обажда от Атина, вероятно прокудена там от прелестите на днешния български живот - откъде-накъде й вменяват някакви грехове, понеже очевидно е предана на миналото си? Нейни съдници са хора, които пък са предани на мътилката, която ни залива от 30 години. Тая мътилка ли ще бъде запомнена? Да ги видим двамата ни герои. Жената е избягала далеч оттук от много неща, между тях вероятно и от несмисления, фалшив антикомунизъм. А някой си купил папийонка - и вече смята, че се е измъкнал от „комунизма“. Но не е - при това отношение към една обикновена женица е ясно, че той е останал в главицата му, там си седи и няма излизане. Един истински успял човек обезателно ще запази чувствителността си към неуспелия, към онзи от невзрачната част на Живота, ще се опита да го разбере. Няма как да се случи това, когато фантасмагоричния „комунизъм“ все още бушува в главата ти.
Така се изправяме пред една от най-калните особености на Прехода – опорочената представа за „онези“ години, налагана от разни съвършено недостоверни източници. Миналото е под обстрела на кошаревски свидетели. Какво направиха ония, които „стопанисват“ Прехода, та тихомълком обуначиха младите и, в крайна сметка, затулиха/изхвърлиха истината от познанието им за Миналото. Накараха ги да повярват, че като нагъват вафли – като героя от онази реклама - са надули бицепси и спокойно могат да преглътнат всякакви лъжи. А, всъщност, всеки, който днес е на по-малко от 30 години, няма никакво право да говори за „онова“ време, защото е натъпкан със стероидите на всевъзможни фалшификации. Държаха на сиджимка учителите, обедниха ги – и така менторите на Мътилката спечелиха битката за младите. Вече практически са приджобили и учителите – но ако те бяха поне отчасти задоволено съсловия, нямаше да допуснат идиотщините в учебниците и всички срамни салтоморталета в образование, нямаше да допуснат чужди фондации да диктуват „модата“ в образование. Уплашиха ги. Сега по същия начин се държат и с медицинските сестри – ще ги мотаят до припадък с лъжите си. Но са тръгнали да оправят света – а той изначално си е непоправим. И винаги ще си остане такъв. И да се грижим за него е направо налудно. Ето, Макрон каза на македонците да си научат урока. Къде ни беше умът, и ние да се държим така. Договор ли искате, „исторически“ ли да е – готово, но най-напред разкарайте антибългарските си учебници и тогава ще сядаме да го пишем. Ония се държат с нас като неверни жени – но на нашите им харесва да им слагат рога. Още ще им никнат.
Отдавна е известно, че Бойко няма нищо против да работи с глупаци, това изглежда му е забавлението. Но и то си има някакви предели. Той се опитва да лижи и маже, за да си нямаме главоболия с бежанците. Има изглежда някакъв резултат от усилията му, щом дори Ердоган го цитира в изявлението си до ЕС. В същото време, Плевнелиев, хероят от „паркинзите“, това „приятно ненатоварващо момче“, както го наричаше до някое време Бойко - иска джихад срещу Турция заради завода на Фолксваген. И вероятно смята да поведе всички ирландски пастирки в тази свещена война. Дано Ердоган да няма време за бръщолевенията на подобни политически булки. Това е безумие - Роско да дърпа лъва за опашката. В голямата политика подобни глупости са много коварни. Обаче нашенските поп Гапоновци нямат умора. Бойко трябва да е наясно, че един ден, заради нечия словесна диария, може да получи удар, който да не е в състояние да излиже. Не знам какво точно изчислява напоследък, но в политиката, който първи удари, той печели. Трябва да укроти с две изречения пастирката, защото му създава само проблеми като разгонена ирландска булка. Същото е и с Цветанов. Макрон ли да чуем - или Цветанов. Макрон няма да гласува за Македония, докато… Къде е нашето „докато“? Обаче Цв. нахално изцвърчава от мишата си дупка едно пустословие по Българската История. Кога поумня толкова, та правиш интриги срещу Историята. Бойко и Радев дори се събраха - да умуват, какво да правим с македонските претенции, за да запазим поне някакво елементарно приличие пред Историята. Онзи обаче цвърчи, че това е грешка. И вече минава за контрапунктчето на Бойко. Когато ординарците започнат да сервират контратези, държавата отива по дяволите. Няма такава държава. Между другото, днес това е името на партията на Слави – но тези думи се носеха от години като протяжен вик, съчинен от безкрайните неволи на Народа. Доста преди Слави да се озърне към политиката, това се чуваше от телевизионния екран – след всяко задръстване, след всяка идиотска неуредица, след всяко дупкосване, хорицата неизменно изплакваха „Няма държава!“ Сега Мишките искат да няма и История - и какво ни остава тогава?
Иначе сме царе да състрадаваме незначителното, да се кълчим и лигавим около него. Колкото по-дребна е бедата, толкова повече се тръшкаме. Ах, колко сме нещастни, колко сме тъжни, че Англия ни била с шест на нула, сякаш това изобщо има някакво значение. Как не се намери един телевизионен журналист да се затръшка, че сме най-бедни в ЕС, най-болни най, най, най – най-рием Дъното. И те са тръгнали да оправят света. Изломотят набързо поредната позорна статистика - и гледат да се отърват от нея като от нещо лепкаво, нещо отровно - сакън да не им развали настроението. Обаче за шест на нула - какви сълзи и сополи… Сега остава да натоварим Народа и с отвратителния упрек, че е расистки - макар че от години именно той е жертва на един вътрешен натиск. Кажеш ли нещо за това, веднага ще те цакат с най-подлото си оръжие - че използваш езика на омразата. Целта е да се примирим с циганските набези над сиротните ни старци. Където видите някой да говори за „език на омразата“ – направо му се изплюйте върху папийонката. Тук вече изговарянето на Истината минава за език на омраза. И колко лесно прихванаха нашите идиоти тази либерална мерзост.
А на какъв език говори Бедността?
Има ли по-страшен език от Езика на Глада – но той не бива да бъде чуван…
Добре, да се върнем към началото - ако в главата на женицата е комунизъма – в твоята глава какви ветрове трещят, на капитализъма ли? Накъде те отвяват тия ветрове, как ще определиш днешното време? Но не можете да го определите, не можете да го квалифицирате от три десетилетия, това е невъзможно. Дори и това не знаете - в каква бълвоч обитавате. Лъжедесните една свястна доктрина не успяха да съчинят за 30 години - понеже още не са успели да съчинят себе си. И така си отплаваха в мъглата…
Не можете дори да измислите име на пихтията, която обитавате някак. Задоволихте се да я наричате „Преход“ – който обаче все не свършва и не свършва, и няма как да свърши - понеже е невъзможно да се свърже „онова“ време – лошо ли хубаво, но състояло се, все пак - и нещо, което все не втасва. Остава ви да мрънкате по невъзможния комунизъм – за да търсите някакво алиби на Пихтията. Това е занимание за клептомани, които се опитват да завлекат и Народа в мътните си занимания. С народа е позволено да се упражнява всеки. Но попитайте жената, която уж тъгува по комунизъма, дали е щастлива от особите, които непрекъснато ни стряскат от Властта, повечето от тях абсолютни случайници. Прочутата Сара Смедарчина, знаменитата тютюноберачка от „онова“ време, нямаше да ги вземе дори да пазят магарето й. Казвам наслуки едно име. Народът никога не е бил виновен - нито тогава, нито днес. Това дори една казионна папийонка би трябвало да разбира, ако Пихтията не е обсебила мозъка му.
Ние сме една мърлява гарица, през която профучават лъскавите експреси на ЕС; подхвърлят ни някой лев, колкото да затулим несекващия глад на новобогаташите - а ако остане нещо, хайде – „Хемус“ се вие като смок до морето и лапа ли, лапа. Като ще преустройвате футбола, започнете от стадионите, за които похарчихте около 60 милиони европари - за да стоят празни в празните села, където ги построихте.
И Европа е пихтясала, щом търпи това.


Тагове: Кеворк Кеворкян, фейсбук, Тома Томов, Турция, Тръмп, Путин, Бойко Борисов, Корнелия Нинова, Костадин Филипов, Македония, Орбан, Георги Марков, "Всяка неделя", комунизъм, Тодор Живков, Прехода, Миналото, учителите, Макрон, Ердоган, Росен Плевнелиев, Фолксваген, поп Гапон, Цветан Цветанов, Румен Радев, "Няма държава", Слави Трифонов, футбол, Англия, расизъм, Циганското надигане, език на омразата, пихтия, Сара Смедарчина, стадиони

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2019 Всички права запазени.