Налче на ботуш
 
Тия дни се вдигна врява около предаването „Референдум“, от БНТ дори се направиха на герои - вместо да се притеснят, че за първи път някой им обърна внимание. Дотам са я докарали - трябва Волен да направи някакво театро, за да станат интересни. То пък беше несръчно, никой не спечели, най-малко Волен.
Нещо по-различно направи неговата телевизия „Алфа“ - в петък, 4 октомври, тя излъчваше близо пет часа от фоайето на БНТ разправиите с Волен, когото не допуснаха до студиото на „Панорама“. Това театро той го беше замислил по-добре, имаше любопитни персонажи, макар накрая да свърши без някаква кулминация. Но после гледах „Референдум“ в ЮТуб - и всичко отиде по дяволите. През цялото време след скандала Волен твърдеше, че в БНТ не са го оставили да говори, непрекъснато го прекъсвал специално Юлиян Ангелов, представителят на ВМРО. А истината е, че тъкмо той го прекъсваше и това се видя ясно от издайническия запис в ЮТуб. Дребна грешка на един много ловък полемист, но фатална. Двамата с Ангелов упорито се надвикваха, но нищо особено не научихме. Освен, че, според Волен, Джамбазки бил гей или полугей, така и не се разбра – но кой ли пък се интересува вече от тези прищевки. Друг е въпросът, че по отношение на Македония той действаше на пресекулки. Но не съм се интересувал, дали по принцип това е присъщо на гейството. Впрочем, Волен не бе достатъчно съсредоточен и така и не стана ясно, каква педерастия има предвид. Ако е ставало дума за политическа педерастия, тогава е напълно прав. Защото не е нормално зверски да използваш абревиатурата ВМРО, а да мълчиш, когато се подписва един шизофренен договор с Македония, който може да бъде изтърпян само при пълно раздвоение, дори разпад на историческото ни познание. И да започнеш да мрънкаш, едва когато дори Падишахът разбра, че сме прекарани от македонците.
Сетне Волен захапа Каракачанов – той пък не бил гей, но откраднал от народа един милиард и половина – и тъкмо да стане интересно, и се оказа, че става дума за покупката на осемте Ф-16, толкова нужни за военните паради на Гергьовден. Обаче Каракачанов беше една пионка в тази сделка. А и нито един гей не беше регистриран в нея. Бойко реши всичко сам, заради което през седмицата търговците от „Локхийд Мартин“ го нарекоха „Смел лидер“. Тия американци не са с целия си, щом толкова излишно хвалят клиентите си, след като вече са им пробутали стоката си.
И друго каза Волен в крамолния „Референдум“: бил направил Каракачанов вицепремиер и министър на отбраната. Какъв беше смисълът да се хвали с това, вече и той не може да ви каже. Наистина не беше във форма.
Нищо особено не се случи в „Референдум“, освен, че за сетен път се потвърди, колко беззъба и самосугестирана е БНТ. Там си вярват за всичко: неколцина тарикати крадат от държавните подаяния, а останалите балами си вярват, че са добре; никой не ги гледа - а те си вярват, че вършат нещо сериозна; никое от по-известните им лица не проявява дори капчица самостоятелност и смелост - и те пак си вярват. Блато, пълно с вярващи, които си въобразяват, че се плацикат в някое от седемте чудодейни рилски езера и чакат да им поникнат криле.
Поведението на водещата на „Референдум“ беше съвсем типично за БНТ - опелото на която се извършва от дълги години, трупът отдавна се е вмирисал, но неизвестно защо не го погребват. Един водещ със самочувствие щеше да прекъсне предаването още на третата минута - а не да се надвиква с Волен като прогимназиална учителка-климактеричка с палав ученик, по когото си пада. Прекъсваш предаването, оставяш ги със зяпнали усти и толкова. Но за това се иска кураж и характер. По някое време водещата попита, дали гостите й се държат по същия начин в Парламента – тя, изглежда, е единственият човек у нас, който не знае, че от 30 години мнозина се подвизават там като пияни хамали от Сточна гара. Щом е толкова чувствителна, тя можеше да направи и друго: да избяга от собственото си студио. И тогава нищо особено нямаше да се случи – ония щяха да се поджафкат още известно време и сетне тихомълком да се изнижат. Но от БНТ поискаха да се направят на герои. Не успяха.
Можеше и Кошлуков да влезе в студиото и да се опита да претегли авторитета си. Той сигурно още си спомня, как в далеч по-съдбоносни времена го допуснах в изборното студио в нощта на 10 юни 1990 година - и то не сам, ами с един юнак от Пазарджик, когото медиите нарекоха „Човекът с потника БОСС“. Но сега не слезе при непослушника Волен. Както не слезе и при акцията му във входа на БНТ. Там Кошлуков прати пред уж кръвожадната паст на Атакистите една дама от телевизията, изпълнителния директор Симеон Касабов и още двама-трима – Сашо Йовков, Иво Никодимов и пр. Ей това си беше за гледане! БНТ може да купи от телевизия „Алфа“ правата за петчасовия хепънинг и да го излъчи едно към едно, ще бъде незабравимо преживяване: Волен към стотина пъти спомена споразумението с БНТ, според което може да участва в „Панорама“, а пък дамата и Касабов също стотина пъти повториха, че има решение на Управителния съвет на телевизията, че това не е възможно. Беше нещо удивително, и двете страни нямаха умора в този театър на абсурда, в който героите имат само по една реплика, но тя не ни дотяга, а напротив – сякаш ни подготвя за някаква драматична развръзка, която все не настъпва.
От време на време съвсем промислено чувахме отделни изповеди от тълпата пред телевизията: на един колоритен инвалид, също и на бивш спортист, кандидат за кмет на Чепеларе, човек с рядко красив и чувствен език и пр. Ако „Алфа“ имаше национален телевизионен лиценз, Волен като нищо можеше да стигне до балотаж в София – агитката му въздейства като хор, дирижиран от великия Васил Арнаудов.
В крайна сметка, равносметката остана постна: двама се дърлеха в студиото на „Референдум“, но не стигнаха до бой, отнесе го Джамбазки, като спечели любовта на гейобщността, Атакистите не успяха да превземат БНТ, Волен нищо не спечели, а трупът, за който споменахме по-горе, трепна за малко и отново замря. Но пък поне публиката схвана, че предизборни дебати изобщо не са нужни: всички говорят едно и също, всички искат едно и също: Власт, която да кешират незабавно и открито. Няма кой да им държи сметка. Подялбата на общините/страната няма да стане с аргументи, а с други средства. Телевизиите участват в един фарс и сякаш само те не разбират това. Ще спечелят някакви парици, но и друго не ги интересува. Ако ги интересуваше, щяха да направят нещо съвсем различно: примерно, преглед на обещанията от предишните местни избори. Но и това вече е без значение. А единственото, което има някакво значение, е изхвърлено отвсякъде – и това е клетият българин.
Покрай „Референдум“ се чуха и някои измишльотини. Очаквано беше. След известен престой в телевизията, особено в БНТ, мнозина развиват всевъзможни отклонения, най-често мания за значимост, която по принцип е безобидна, стига и паметта на маниака да не дава фира. Един казал, че в историята на БНТ няма друг случай, освен този в „Референдум“, полиция да влезе в студио – макар че тя само се повъртя там. Хайде, гордейте се сега и с това. Обаче има такъв случай: когато полицаи от СДВР дойдоха в студиото на „Всяка неделя“, за да арестуват Карбовски, понеже беше довел без разрешение сирака Венци, за да разкаже за издевателствата в Дома за сираци в Дупница - това се случи на 14 март 2004 година. Та се наложи в ефир да се обадя на Бойко, тогава главен секретар на МВР – но той отказа да нареди на полицаите да оставят Венци в студиото, понеже щели да го обвинят и него /?!/, че е участвал в отвличане, точно така се изрази. На Карбовски му се размина без арест, а по-късно помогнахме на Венци да бъде осиновен от една българка чак във Флорида. Във всеки случай, тази история е далеч по-интересна от словесното ръгане на нашенските политици.
Другата глупост, която се чу, беше, че единственото прекъсване на директно предаване било по време на изборите през юни 1990 година. То не е „прекъсвано“ - аз го спрях, като водещ на изборното студио, докато се успокоят страстите, и сетне се включихме отново в ефир. В 22 часа и 14 минути на 10 юни имах нещастието да обявя резултатите от първите демократични избори в България. Думите, които използвах, не бяха особено подходящи. Така е, когато пристрастията надделяват в журналистиката. Включих ликуващото множество от СДС пред НДК и после казах: "Тази картина е едно, но изборният резултат - съвсем друго..." И се почна... Към 3 часа сутринта Емил Кошлуков дойде от Пазарджик заедно с Йоско Сърчаджиев и Вержиния Велчева. Доведоха и един  циганин - това е момчето с потника BOSS. Йоско беше много разстроен, за Емо не съм съвсем сигурен, той си е майстор на политическия театър. Носеха един разкъсан и захвърлен плик със сини бюлетини. Както си вървеше предаването, Желев се намеси и поиска да ги включа. Тогава Сърчаджиев разказа за нарушенията в Пазарджик. Пирински и по-остро Кюранов опонираха. Йоско не издържа и се разплака с думите "Как не ви е срам!" Желев бе също на път да се разплаче. Няма да забравя изкривеното му до неузнаваемост лице, когато просъска към Пирински: "Престъпници!" Не знам как съм прескочил масата, за да ги спра. Пред НДК имаше хиляди хора. А вътре наистина щяха да стигнат до крайности. Това беше очевидно. И какво щеше да промени това? И когато в блъсканицата режисьорът Здравко Найденов ме попита - "Да прекъсваме ли?", отговорих - да. Мисля, че това е най-голямата лична услуга, която съм правил на СДС.
Прекъснах предаването, защото Желев тръгна към Пирински, наоколо беше пълно с провокатори и сигурно щеше да се стигне до ръкопашни схватки. Само в този момент американците от Националния демократически институт се притесниха истински - те много пъти ни бяха казвали, че с румънски варианти пътят до демокрацията само се удължава. Най- удобното убежище на посткомунизма винаги е осигурявано от изстъпленията на преструванковците, на пребоядисаните новодемократи, на откачалките и пр. боклук. Тия маргинали и сега съществуват.
Това предаване наистина беше първо и последно от този вид. А сега прекъсват предавания, понеже не могат да се разберат, кой е по-голям гей… Тогава имахме усещането, че самата История ни наблюдава… На 22 юни Държавният департамент на САЩ с официална декларация поздрави Сдружението за честни избори. Не си спомням у нас друг подобен случай. 8 години по-късно получихме и наградата за демокрация "Маршал", подписана от Бил Клинтън,Тони Блеър и Жак Сантер. БНТ - тогавашната - също има принос за това признание.
Но имаше и друго прекъсване с далеч по-голямо значение и отзвук. Още през юни 1989 година /26 юни/ прекъснаха малко преди финала „Всяка неделя“ и така я спряха окончателно. Единственото предаване, което беше спряно в тоталитарна България беше „Всяка неделя“. Друг такъв случай няма. Позволявам си веднъж на 10 години да припомня това на късните герои, а и на тарикатите, които все се опитват да пробутат лъжата, че БНТ съществува едва от 1990 година… А там днес не могат да се справят и с най-обикновените дреболии – но си живеят безметежния животец. Ами, направете нещо най-накрая да ви запомнят. Обаче си седят кротичко и се вайкат. Държат се като хамстери и са предоволни. Задоволяват се да бъдат налчето на ботуша на поредния Падишах…
И спокойно могат да проспят дори Циганското Надигане, което тези дни навлезе в нова фаза – още по-истерична.
 
/каре/
ИСТЕРИЯ ПРЕДИ НАДИГАНЕТО
 
Е, започва се.
И проблемът съвсем не е само във фалшивата новина, че отнемат насила цигански деца. Вече видяхме по телевизията на какво е способна тълпата – в сливенския квартал „Надежда“, където изведоха децата си от училищата.
Същият квартал, който от години граничи с незаконно сметище – сякаш, за да напомня на жителите му, че мястото им е при боклуците.
Истерията обхвана още и Карнобат, Сунгурларе, Ямбол, Асеновград…
Тази лавина – от уплашени и озверени от незнание хора - не може да бъде удържана. И няма да бъде удържана – рано или късно. Каквито и позорни обяснения да бъдат давани.
Един дори каза по телевизията, че причината за бунтовете е и Путин.
Това е кристална налудност – много удобна обаче за Властта.
Няма никакво значение, кой продуцира фалшиви новини или заплахи.
Важното е, че те поникват с лекота и пораждат паника. Така ще е, докато за болния лъв от Разград говорят повече, отколкото за Надигането – ах, колко сме загрижени, че лъвът започнал да куца. А то куца – и не от днес – цялата държава.
Това, което се надига, е по-страшно от всички лъвове на света.
Изоставени хора, поощрявани/купувани с някой лев единствено по време на избори. Тези клетници ще бъдат използвани за далеч по-съдбоносно Надигане – срещу всичко Българско.
Нямаме акъл за две пари. Македонците ни въртят на пръста си.
Плашим Ердоган заради решението на Фолксваген да направи завода си в Турция – ей, не дразнете от меките си столове Турчина, не подкокоросвайте европейските си „съюзници“ срещу него – защото, ако вдигне бариерите срещу бежанците, ще ни издави всички.
И не „съпротивата“ срещу купуването на парадните Ф-16 е била „подла“, както каза Бойко. Подло е поощряването на Циганското Надигане – и то няма нищо общо с фалшивите заплахи за децата им. Те винаги ще бъдат подвластни на всякакви лъжи, дотам ги докарахте.
Подла е и апатията на Властниците от годините на Прехода – към истински важното, към съдбоносното.
Няма какво повече да обяснявате за качествата на Ф-16 и на „Локхийд Мартин“ – когато Държавният департамент на САЩ е зад гърба ти, можеш да продаваш хладилници и на ексимосите.
От „Локхийд Мартин“ нарекоха Бойко „смел лидер“.
Хората обаче искат да чуят от него, какво мисли за Надигането?
Това ще е проява на лидерство.
Попитан за проблема от Антон Хекимян /“Тази сутрин“/, Бойко отговори така: „За какво да им вземаме децата, за какво са ни?“
Това ли е най-точният отговор: за какво са ни…
Всъщност, немалко и от българските деца вече са отнети – но не от някаква Стратегия, а от мизерията и глада. Те изглеждат неизкореними… Дори не се осмеляват да говорят за това.
В Сливенския цигански квартал „Надежда“ имало/проповядвали 29 пастори. 29! Те също отнемат деца. За това изобщо не се говори.
Чудят се, как е възникнала паниката. Ами, нали разполагате с всички медии – те какво гледат? При цялата им мощ, клекнаха пред клипчетата от социалните мрежи.
С еднодневни кампании нищо няма да постигнете. Войната не е от вчера. Фронтовата линия е добре очертана.
29 пастори само в един квартал… Не ни казаха, дали там има и един православен свещеник.


Тагове: Кеворк Кеворкян, БНТ, "Референдум", Волен Сидеров, "Алфа", Юлиян Ангелов, Ангел Джамбазки, ВМРО, Македония, Бойко Борисов, Красимир Каракачанов, Ф-16, Емил Кошлуков, избори 1990-а, Човекът с БОСС, "Панорама", "Всяка неделя", Мартин Карбовски, сиракът Венци, Йосиф Сърчаджиев, Вержиния Велчева, Желю Желев, Георги Пирински, Чавдар Кюранов, Здравко Найденов, декларация на Държавния департамент, награда "Маршал", Циганското Надигане, ученици, Путин, Ердоган, Фолксваген, Ф-16, Антон Хекимян, пастори, квартал "Надежда"

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2019 Всички права запазени.