Шпиони и трафиканти
 
Според шпионските правила, човек на руснаците би трябвало да бъде Соломон Паси: толкова усърдно четка егото на американците и толкова яростно се дере срещу Русия, че има перфектното алиби; никой няма да го заподозре - точно той е подходящият човек, понеже всички го смятат за американското мекере. Той си е присвоил и ролята на главния публичен трафикант на американско влияние. Напълно подходящ за руснаците. Ако не са се сетили за него, значи и те са се разхайтили.
До оставим шпионите да правят фокусите си – нерядко и на самите себе си. Поне от 50-те години на миналия век насам главното им занимание е да изчисляват, кой от асовете им е предател.
По-интересни са трафикантите на влияние. Ясно е, че КПД/Коефициентът на полезно действие на Соломон, примерно, е някъде под нулата. Той се самоуби, още когато изтърси мерзката си фраза „Майната му на православието“ – още по-мерзка и заради това, че бе произнесена от фалшив евреин. Между другото, псувнята по православието също е добро алиби за един руски храненик.
Ами останалите трафиканти на влияние? Каква е тяхната роля? Тези хора не са замесени със службите и вършат доста по-важна работа, защото осигуряват трафика към истинските ценности на една страна, което не е никак лесно – особено, ако става дума за велики държави като САЩ и Русия. Въпросните трафиканти са безкористни посредници, не продават лъжи или измислени конспирации. В днешна България всеки може да е американски и всякакъв друг шпионин - достатъчно е да разполага с колоритен набор от сплетни, почерпени от софийските кафенета. Ролята на трафиканта/посредника е много по-сложна и отговорна. Той, без преувеличение е Фактор от Бъдещето.
Имах шанса многократно да представя във „Всяка неделя“ подобни посредници. От огромно значение беше по време на Иракската война да чуем гласа, примерно, на световни първенци като Гор Видал и Чомски. Но също и на бригаден генерал Марк Кимит, заместник-командир на военните операции в Ирак, говорител на американската армия – и то в разгара на скандала заради изтезанията в затвора Абу Гариб. Генералът ни остави отличен пример за достойна откритост и българската публика незабавно я оцени. Това е нужния трафик на влияние за объркана страна като България: класа и честност. С баналности и верноподанически излияния не можеш да свършиш работа – а тъкмо такъв е подходът на тукашните блюдолизци. И заради това американският трафик от години все повече залинява, оставен в ръцете на бездарни интересчии.
Руският трафик на влияние няма такива проблем, за него дори няма нужда да се полагат особени усилия. Поддържат го с изхвърлянията си дураци от всякакъв калибър. Достатъчно е, примерно, да не споменеш на Трети март Русия или да фалшифицираш думи на Левски, като ги отнесеш брутално към Русия - и готово, налял си конски дози стероиди в русофилството. Плевнелиев има неоценими заслуги за поддържането на руския трафик, сякаш специално му плащаха непрестанно да изнасилва латерната си, той беше - и още е - любимото забавление на обикновения българин. Горкият, толкова искаше да се хареса на русофобите – стараеше се като третокласен клоун, нает да замества титуляра. Но какво да говорим за нашите дребосъци, когато преди няколко месеца дори шефът на НАТО не се сети за приноса на Съветска Русия за разгрома на кафявата чума.
Българите са възпитани в немалка степен и с руската култура – няма защо специално да поощряваш интереса им към нея. Политиката в „ония“ години, при всичките си маймунджилъци, не можа да затрудни досега им с руската духовност, те четяха всичко – от Достоевски през Андрей Белий до Шукшин. И склерозиралите старци от Кремъл не можеха да помрачат този досег/трафик. Нито пък нашите тукашни бонзи, те прекаляваха с тамяна за българо-съветската дружба, но Народът си четеше и не се подлъгваше лесно.
Сега е друго. Вдигнаха врява до небесата за филма за Чернобил. Хубаво. Обаче дума не обелват за Тайния Чернобил – Сръбския. Ето, това е класическа хибридна/калташка атака: да ти надуят главата с онзи – а тук да си мреш кротичко.
Фактите. По време на кампанията срещу Югославия, продължила 78 дни, авиацията на НАТО е извършила 38 хиляди бойни излитания, над 10 хиляди от тях за бомбардировки. Изстреляни са три хиляди крилати ракети и 80 хиляди тона бомби, включително и такива с обеднен уран. Загинали са около 4 хиляди души, а около 10 хиляди са ранени, две трети от тях цивилни. Материалните щети възлизат на около 100 милиарда долара.
По време на бомбардировките са хвърлени 15 тона обеднен уран. Дълги години се премълчава, че това предизвика истинска хуманитарна и екологична катастрофа, особено в Буяновац и Враня. От 10 до 18 хиляди сръбски граждани са умрели от ракови заболявания, а още около 30 хиляди са заболели между 2001 и 2010 година.
Дали ще си руски агент, ако споменеш тези данни? Или пък коректен американски трафикант, който насочва вниманието на днешните поколения към някои позорни факти, неловки за една велика страна?
Ами фамозният проект Белене? Той е отличен пример, че Страхът е главният трафикант в келявите ни български работици. Само с Белене държат в ръцете си тукашната Секта повече от 15 години. И Станишев не посмя да гъкне, а пък би трябвало да е предан на Московския мавзолей. Руски мундир – отгоре до долу. Да не говорим, че е изучавал особената роля на копчето в съветската военна униформа. Но нищо не направи. И той е същия като Соломон - от семейства на активни борци против фашизма и капитализма. Двамата са образец и за друга една особеност на тукашния трафик: отцеругателският нагон. Соломон си остана с плямпането и мерака да го вземат за американски шпионин. Станишев обаче има един безспорен личен успех: постави БСП на колене.
Ами дясното фалшименто? То изчезна, защото прокарваше - вместо солидни западни ценности - собствените амбиции на никакви, слабо образовани хорица. Които провиждаха в днешното изобилие от банани мечтата за „Нова“ България. Идиоти. Лапаха като невидели банани – и несръчно крадяха.
Тия дни Костов пак се появил по телевизията и сумтял за руския трафик – той, който даде Нефтохим на руснаците, а Мобилтел на руски евреин, когото сетне изгониха, понеже отказа да плаща рушвет. А сега мрънка, че Виваком бил оставен на руснаците. Това вече не е безподобно нахалство – това е болест.
Какъв трафик на влияние има у нас Америка? Какви хора използва – и доколко ги уважава българското общество? Хвърлих едно око на коментарите в сайта БЛИЦ под изявлението на Соломон за шпионския скандал – те са 265, истински ужас, направо да се гръмнеш. А можеш да кажеш и „Майната му на българския народ“, ако си някой като Соломон.
В наши дни всеки шпионира всекиго, най-усърдно се шпионират помежду си съюзниците. Човешкият фактор остава незаменим. А техническият шпионаж е чудовищен – прочетете Сноудън и надежда всяка забравете, никога повече няма да сте сами. Ние сме си ясни – пробивът в НАП показа, че не сме проблем за никого. За какво им се тогава тукашни шпиони на американците или руснаците - какво да ги правят, най-много да им доставят някакви неудобства. Понякога това се случва и с трафикантите им. Например, когато Поптодорова сладостно се самопредставя като един от главните американски агенти на влияние, публиката неизменно се сеща за кремчето, приватизирано от нея на Варшавското летище. Ако този резил се беше случил по време на Студената война, щяха да разиграят версията, че руски агент е пуснал кремчето в джоба на палтото й. Или нещо друго, по засукано: тя самата го пуснала, понеже е двоен агент, за да компрометира американския си двойник и да скрие истинската си същност – Щирлиц в пола.
Сега никой не си играе на такива оперети: достатъчна е непоносимо силна музика, главата в кофата с вода - и си готов, уотърбордингът ще те накара да си признаеш за всички кремчета на света. Може години да създаваш репутацията на своя „човек“, но едно кремче може да я срине за минути.
България е разграден двор, едва ли има нещо за шпиониране. А и нашите дупедавци са ясни: те са готови да носят два панталона едновременно, за да ги смъкват ту пред американците, ту пред руснаците.
Тогава, в какво се изразява ползата от шпионите? Тайни можеш да търсиш в държава, в която има тайни.
Русофилството няма нужда от инжекции. Но американците някак трябва да върнат респекта към себе си. През 1990 година, генерал Атанас Семерджиев, в качеството си на вътрешен министър, заведе един високопоставен американски военен, адмирал - в момента не се сещам за името му - във военните ни заводи. Американецът бил изумен от видяното. Сега какво да му покажеш…
Важно е да не се създават изкуствени сблъсъци между двата трафика. Руснаците показали някаква изложба за Втората война – и някои фалшиви американски трафиканти вдигнаха врява до небето, колкото да придадат допълнителна енергия на русофилите. Трябва да си пълен идиот, за да не признаеш, че руснаците освободиха Европа, а Денят на Победата стана Ден на Европа, когато ошашавените европейци дойдоха на себе си. Какво искат идиотите – някак да изчегъртят тази истина ли, какво им пречи тя? Кой спря Хитлер? Който иска да има сериозен, качествен трафик на влияние у нас, трябва да е наясно с манталитета на Народа. Русофилски е настроен като цяло – да, обаче не цапоти паметника на американските летци в София. И през ум не му минава. А това са същите американски летци, които не са освободили София, а са изравнили голяма част от нея със земята - е, не са я превърнали чак в картофена нива, по заръката на Чърчил. Мерси, берекет версин. Съществува една култура в българското общество, която не понася, дори изпитва неприязън към лековатите трафиканти на влияние. Това трябва да се уважава. Тази култура може и да е захранвана понякога с някои митове или с недотам достоверни интерпретации на Историята. Но тя съществува – и с обеднен уран не можеш да я промениш.
Дори и по времето на Желязна завеса Народът някак стигаше до Истината. Сегашните трафиканти - от „другата“ страна – обаче са готови да го демонизират и отхвърлят по всеки повод. Затова и техните трафици са непродуктивни.
Иначе, ние сме държавата, в която най-вече се чува лаят на Ренегатите, на Отцеругателите. А те могат да компрометират всеки трафик.
Между другото. Шпионите – от двете страни на Мъглата - знаят ли, кого ще остави ББ за свой наследник? Могат ли да продадат тази информация?
Покойният „бос“ Илия Павлов имаше зелена карта, ако не и американски паспорт, и живееше във Вирджиния, почти съсед на Ленгли.
А Лили Иванова три пъти трябваше да чака на опашката пред американското посолство за виза. Тази историйка чий трафик подхранва?
В един разграден двор тоталната инфантилизация досяга и шпионажа, превръща го от сериозен занаят в театро. Тук проблемът на руснаците е, че нямат проблеми. Намират се в държава, в която властите правят всичко възможно русофилите да се увеличават. Когато си пуснал в обръщение Плевнелиев – монтираният президент с червената мая – това е неизбежно. Дори русофобите биха станали русофили заради изхвърлянията му. Това беше предназначението на този човечец. Неистовите му напъни да се хареса на правилната камбанария и до днес го правят съвършено непригоден за сериозен трафик.
Разбъркана държава сме – във всяко отношение. Един непрекъснато се надига да го признаят за първи американофил - колкото хората да се сещат, как обичал да се изхожда върху вестник в разгара на купона, пред очите на всички. А вестникът бил „Работническо дело“, органът на ЦК на БКП – каква храброст, нали. Пак добре, че не е бил копрофаг. Ей такива историйки съпровождат разцвета на сезонната американофилия.
На руснаците им е лесно – техните шпиони лесно могат да се скрият в тарапаната от русофили. А американските им партньори – Путин мре да ги нарича така, пред Оливър Стоун поне десетина пъти използва тази дума – трябва да се прикриват сред групичка недохранени копрофаги. Но иначе, ако някой ден научите имената им, ще останете като гръмнати.
Един пък ми разказваше – надут като пуяк, но на трезва глава - как го поканили в американското посолство и от дума на дума му дали да подпише някаква декларация за сътрудничество. „Абсолютно секретна“ – рече пуякът.
„А ти? - попитах наивно.
„Е, вече съм вътре в играта“ - рече секретният пуяк.
А аз пък си казах, че ако американците наистина са опрели до такъв като него, сигурно са намислили да зарежат Балканите.


Тагове: Кеворк Кеворкян, Соломон Паси, "Всяка неделя", Гор Видал, Ноам Чомски, генерал Марк Кимит, Росен Плевнелиев, Солтенберг, Достоевски, Андрей Белий, Шукшин, Чернобил, войната срещу Югославия, АЕЦ "Белене", Сергей Станишев, Иван Костов, Виваком, Сноудън, Елена Поптодорова, Атанас Семерджиев, Денят на Победата, Хитлер, паметник на американски летци, Чърчил, Бойко Борисов, Илия Павлов, Лили Иванова, русофили, русофоби, "Работническо дело", Путин, Оливър Стоун

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2019 Всички права запазени.