Местят Пекин - и всичко друго
 
Не изглежда много прилично председател на Парламента да бъде наричан „пекинска патица“ – понеже веднъж Караянчева премести Пекин от Китай във Виетнам, и беше напълно убедена в правотата си. Когато са в режим на дребнаво заяждане, нашите първенци са готови да преместят всичко. Но още по-малко прилично е председател на Парламента да си служи с лафове, сякаш е в разгара на приятелска гощавка: „Радев играе беквокал на Нинова“ – това пак е от Караянчева.
Освен, че не е вярно, то е и прекалено безцеремонно, дори за тукашните нрави. ГЕРБ ще страда много, ако повярва в това твърдение – но те и без друго вече са се настанили в ложето на мазохистичните страдания. Добре, че Караянчева не е генерал: така както мести Пекин, където й падне, тогава сигурно направо щеше да бомбардира клетият град.
Много бих искал тя да ни снабди с някакво определение и за Плевнелиев: той пък какво е - флигорничката на ББ?
Все по-малко задръжки имат първите ни хора, позволяват си невероятни словесни волности, въздържанието минава за нещо неприлично. Сякаш дори се радват на своята незрялост. Много често са си направо словесни башибозуци, газят из словото като кърджалии. Преди време показаха един романтичен филм за Караянчева, донейде в традициите на съветското кино – в жанра на плакатните филми: днешната шефка на държавата в битността й на началник на цех за изработване на калъпи за пластмасови щайги. Симпатично някак си ти става, неизбежно е. Но сега този образ се разрушава от ненужно словесно ръмжене. Оставете ББ и Радев сами да си сравняват мераците. Сега наблюдаваме старание по една елементарна технология: Говориш срещу Радев – харесваш се на Бойко. Изглежда лесно постижимо, но има обратния ефект. Не вярвам ББ сам да поощрява лъстивците, не би накърнил пред тях по този начин горделивостта си. Но вероятно няма и нищо против - само да не повярва в онзи образ на Радев, който му представят те. Но и не върви да издаде указ да престанат да се стараят толкова. Тъй или иначе, и от това майтапчийство няма никаква полза, освен, че простолюдието окончателно губи доверието си в институциите.
И, по дяволите, спорете по същество. Фактите винаги се заобикаляни в тия разправии, затова те се израждат в махленски сблъсъци. Пекин е във Виетнам, гледай си работата. Бившият шеф на енергийния холдинг наскоро съобщи, че един милиард лева са изтекли заради евтиния ток, който изнасяме. Министърката на енергетиката, като истинска теменужка, бодро отвърна нещо през рамо за пропагандата на БСП – и толкова. Във всичко все им се привижда вражеска „пропаганда“. Така разсипаха и Фандъкова. Техни фирми рият из София и си оставиха ръцете, а някой я шишка непрекъснато да дава обяснения. Представете си в тази роля Ширак, Лужков или Джулиани - да бъдат „беквокал“ на несръчни пиари. Някой си е въобразил, че с думи може да се закърпи и най-безобразната улична дупка.
Властниците ни просто нямат подход дори към себе си. Груби към опонентите си, те не схващат, че не са милостиви/премерени и към себе си. ББ пък реши, че трябва сам да печели избори и всичко останало - дори и народната отнесеност. Ако чувате някакво змийско съскане – това е от езиците на лизачите му. Защо да печелиш сам - имаш забележителна лична история с простолюдието, направо невероятна, обаче така я поставяш на непосилно изпитание. Но ББ вече предпочита да се вижда сам в пространството, многобройните му срещи с този/онзи не могат да прикрият тази самотност. Парадоксално, тя е съпроводена с възторжени/неразумни изблици - когато заявява, примерно, че някой има хиляди награди, а онзи не е помирисал нито една; пак добре, че не казва, че същият знае и хиляди чужди езици. А простолюдието започва вече да се плаши за състоянието на държавата, щом тя една дипломка за чужд език не може да фалшифицира за нуждите на бивш властник.
В замяна на това бруталното майтапчийство, което практикуват мнозина, става прекалено натрапчиво. Оставете един човек да се майтапи в държавата, по-забавно ще е. Веднъж вече споменах за новата прокоба: не можем да се отлепим от сравненията с Живков, те изглеждат неизбежни. Тия пък, дето притворно ръмжат по негов адрес, те пък са отрочета на ония, които му правиха паметниците и вечно ще си останат като репеи по крачолите на Времето. Е, кой беше майтапчия по „онова“ време, освен самият Живков? Сега всички се майтапят, Власт на майтапчии.
„География не наука дворянская“ - казваха руските аристократи и спокойно си бъркаха, но ние, все пак, сме си кърджалии. Местенето не е само на Пекин. Ами местенето/наместването на странни персонажи във всевъзможни роли, доста от тях непосилни за тях?
Ами Местенето на Народа - набутването му в ролята на глухоням слепец?
Отдавна вече си мисля, че най-почтено ще бъде, поне засега, нашето Проскубано Време да мълчи за Миналото, че то няма силиците да го проумее; че има нещо сакато в опитите му да го осмисли.
Преди няколко дни в „Репортерите на Би Ти Ви“ излъчиха филм за Иван-Асен Георгиев. Прокапа нещо озадачаващо от него, сякаш имаше някакво, може би несъзнателно, смесване на втвърдени и ситуационни ценности – сякаш, щом днес сме евроатлантици, сме задължени да преглътнем и неговото предателство. Накрая да не излезе, че трябва да направим паметник и на този предател – може би, защото е бил ценен и добре платен агент на ЦРУ. Не се колебайте за паметничето – то ще е знак към тукашните чужди агенти да бъдат по-старателни. Обаче предателството си е предателство – независимо от неговите подбуди. Анжело Куюмджийски, който вербува Иван-Асен, го напътства така: „Искай всичко от американците, всичко ще ти дадат, сега е време да живееш“. Предавай и живей. Някак мътен бе фокусът към този случай. То е все едно, англичаните да преглътнат предателството на „Петорката от Кеймбридж“ – но и в този случай не младежкото им заплесване по комунизма е от значение, а избиването на предадените от тях английски агенти в килиите на Лубянка.   Най-мръснишко е майтапенето с Историята. В някои случаи то минава дори отвъд границата на налудното. Виждаме държавници, които се държат като малоумни измамници – дори, когато става дума за най-драматични събития от човешката история. Поляците не канят Русия да участва в церемонията по случай 80-годишнината от началото на Втората световна война. Германският президент минава метър с едно плоско извинение, което звучи направо оскърбително. И просташко: извинявайте, че за шест години преместихме Пъкъла тук. Голям комплимент е, когато наричаме подобни типове „малофарматни“, те са си етични неандерталци, нищо повече. Ами нашите медийни палета – хайде не се дръжте като манастирски послушници в нечистия храм на въпросните неандерталци. Луди ли сте да не кажете и една дума за Руските Жертви? Накрая да не повярвате, че германците са ви освободили от германската чума?
Как човек да не си спомни за Умберто Еко – в романа си „Нулев брой“ той цитира следния виц: Хитлер е изгнаник в Аржентина и неонацистите се опитват да го убедят да се върне на сцената, за да завладеят отново света. Хитлер дълго се гъне и колебае, но накрая се решава и казва: „Добре, но този път ще бъдем лоши, нали?“
Умберто Еко цитира и друга шега, приписвана на диригент, който казал за един музикант: „В своя жанр Х е бог. А жанрът на Х е говно“.
На мен ми изглежда да е казано за мнозина от днешните световни „държавници“.
***
Докато пиша тази дописка, чувам Бойко да разказва, колко много е помагал на Мая Манолова – колкото да подсети простолюдието, какви са ги редили двамата един за друг.
Майтапете се, майтапете се – Народът не е глух.
 

/каре/

УЧАСТВА ЛИ РУСИЯ ВЪВ ВТОРАТА СВЕТОВНА?
Вижте хубаво сега този текст – той е от Новините на Би Ти Ви на 1 септември, цитирам го дословно.
„Светът отбелязва 80 години от началото на Втората световна война. Церемонията, която почете паметта на загиналите, се проведе в полската столица Варшава.
Според полския президент загиналите са близо 80 милиона, ако към загиналите по бойните полета се добавят загиналите от глад и изтощение. Германският президент помоли за прошка, а полският направи паралел между събитията преди 80 години и политиката, водена от Русия днес.
Българският президент призова да не се забравят причините, които са довели до най-кръвопролитния конфликт в историята на човечеството.
На 1 септември 1939 г. призори Германия бомбардира полския град Велун, за да всее ужас сред населението. Стотици загиват. Днес президентите на Полша и Германия почетоха паметта им.
Президентът на Германия се извини. „Нека продължим по пътеката, която ни обединява. Заставам пред вас на този площад и разглеждам с благодарност битката за свобода на поляците и, склонил глава пред жертвите ни, моля за прошка пред историческата вина на Германия”, заяви Франк-Валтер Щайнмайер.
Полският президент направи паралел между събитията преди 80 години, породени от имперски амбиции, и политиката, водена от Русия днес.
„Нямаше да има атака срещу Полша, ако лидерите бяха решителни и това е урок за лидерите на Европа. Искам да ви призова  да не си затваряте очите, за да запазите мира”, каза Анджей Дуда. Вицепрезидентът на Съединените щати увери поляците в силата на съюза между Европа и САЩ. 40 световни лидери удариха камбаната, която ще замине за бомбардирания град Велун с думите възпоменание и предупреждение. Сега това е особено актуално, заяви българският президент: "Войната е едно от най-лошите неща в съвременния свят и трябва да помним не само ужасите на войната, но и причините , които са разпалвали тази война, да избегнем тези грешки днес, пораждане на тази война днес, когато има ожесточени спорове за световно лидерство", заяви Румен Радев.
У нас ветеранът Кирил Стоянов е ученик. Учи в Германия за самолетен техник и се връща след бомбардировките на София.
"София беше тъмна, студена, мръсна. Родителите ми ги нямаше– евакуирани", спомня си о.з. капитан Кирил Стоянов, ветеран от Втората световна война.След 9 септември ремонтира  самолетите, които поддържат настъплението на Първа българска армия в заключителния етап на войната.
"Младежите, като че ли не знаят много за Втората световна война и несгодите на българския народ”, коментира о.з. капитан Кирил Стоянов.
Във Втората световна война България губи по бойните полета 14 000 души. Втората световна война продължава 6 години, в нея участват 61 държави и бойните действия се водят на територията на 40 от тях“.
Това е текстчето. Колко съжалявате, че младежите не знаят много. С такива измишльотини ли ще ги „научите“? Хитлер, Холокоста, руските жертви, които се вградиха в Победата, Хирошима - нищо от Голямото изстъпление сякаш няма значение, важно е полският президент да си начеше крастата с Путин. Това не е само неукост. Това е съзнателна политика. И не търсете дежурно някой ветеран от войната – потърсете самата История. Слугувайте на Истината.
Казвате, че 14 хиляди българи са загинали във Втората война.
Ами депортираните евреи от „нашите“ територии?
А ония клетници, изпепелени в американските бомбардировки на София?

   



Тагове: Кеворк Кеворкян, Парламент, Караянчева, Пекин, Бойко Борисов, Румен Радев, Йорданка Фандъкова, Тодор Живков, Народа, Би Ти Ви, Иван-Асен Георгиев, ЦРУ, Анжело Куюмджийски, Лубянка, Русия, Втората световна война, Умберто Еко, Хитлер, Мая Манолова

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2019 Всички права запазени.