Алея - право към небето
 
В наскоро появилата се на български биография на Ален Делон /“Ангел и хулиган“, Венсан Киви/ срещнах една забележителна фраза на Антоан дьо Сент-Екзюпери /“Земя на хората“/, която бях забравил, а може би и навремето не съм й обърнал нужното внимание. А тя ми изглежда безценна, особено днес. Ето я: „Величието на един занаят може би се корени преди всичко в това, че обединява хората: има само едно истинско богатство и то е отношението помежду им“.
Разбира се, авторът й изобщо няма предвид телевизията - но пък сякаш тъкмо за все по-мизерния телевизионен занаят тя изглежда напълно на място. Мизерен занаят, зависим, робски дори - обаче дори и само някакви огризки от достойнство да са останали в него, те, все пак, биха могли да свързват криво-ляво хората, за да не остават те сами в скотската си отчужденост, наложена им покрай цялостния упадък в годините на Прехода. Упадък на човещината, преди всичко. Скоро ще търсим в тълковния речник пояснение за тази дума. И може би ще научим, че „човещина“ е да подхвърлиш 40 лева към коледните пенсии на бедняците. Всъщност, това понятие и днес вече не съществува - не само в речника на политиците, а и в цялостната им представа за Живота, доколкото изобщо я имат.
Да не се отдалечаваме все още от биографията на Делон: тя е забележителна със своята откровена, дори сурова преценка за „Ангела“; и няма нищо общо със захаросаните описания, които тук минават за „биографии", а в повечето случаи са си просто едни фотоалбуми. Техните автори се крият старателно зад фотосите на героите си, не смеят да кажат и половин неприятна дума за тях. Няма обаче как да не се запомни присъдата на биографите за Самурая на френското кино: „Момче, превърнало се в звезда, без да е имало време да се определи, да се съгради“. Веднага ще си кажете, че тези думи напълно прилягат на мнозина от нашите звезди-ранозрейки, които тъй и никога не узряват окончателно. И, в крайна сметка, пак се изправяме пред същия проблем - липсата на стремеж към „обединяване“ - в случая на звездата и публиката. Критиците, а още по-често телевизионните водещи предпочита да веят ветрилата си около ранозрейката, която вече е станала на 75 години - а пък публиката да лапа мухи.
Впрочем, напоследък специално телевизионните водещи се прибраха в кожите си - и вече не претендират и те да са звезди, защото само така могат да се опазят от едно скорострелно натирване. Маниащините в телевизиите рязко спаднаха. А, колкото и да ви се стори странно, тъкмо Слави, който може да има основателни претенции да бъде звезда от голям калибър, е лишен от всякакви претенции в това отношение. Той е суров прагматик, пада си малко каубой, за да не кажа селяндур, звездните глезотии са му чужди; той иска да инвестира/продава известността си, а какво представлява купувачът, не е от значение за него - стига да е достатъчно щедър. Тази арогантност е много опасна в политиката, там тя е силно оръжие. В този смисъл, може всичко да се очаква от Слави.
Между другото, биографите на Делон цитират думите на един герой на Саша Гитри, които могат да станат част от библията на всеки водещ, стига да има достатъчно ум в главата си. Ето ги: „На сцената бъди естествен, бъди непринуден, бъди очарователен и най-вече не бъди вулгарен, прекалено интелигентен, това е ненужно, играй лесни неща и никога не приемай второстепенни роли…“.
Довиждане на Ален Делон, сега за друго. В една биография пък на Джеймс Джойс /от Йозер, Шнайдер/ се оспорва твърдението, че най-великият писател на 20-и век не обръща достатъчно внимание на бедняците и на мизерията в Дъблин; тъкмо обратното, цитирам, „липсата на власт намира израз във физическите недостатъци на героите“ - и Джойс демонстрира израженията на „анатомо-политиката“. Малко опростявам, разбира се, но образите на тукашната анатомо-политика са не по-малко зловещи от тия в Дъблин/Ирландия преди повече от един век. Един кратък тур из циганските гета, и не само там, бързо ще ни убеди в това. Отдавна свикнахме с гледката на напълно изоставени хора, преглътнахме и този погром. И какво величие може да има тогава един занаят, който изобщо не забелязва тия хора?
Тия дни Ирина Жерева /Би Ти Ви, Новините/ представи 92-годишният Станислав Димитров от село Градешница: градушка ударила и унищожила лозето му. Нищо и никакъв сюжетец, обаче какъв невероятен език има този човек, можеш да го слушаш безкрайно: как скръбта връхлита внезапно и погубва радостта; как би искал Живота да е като филмова лента, която да върнеш назад - и да я спреш някъде по-рано, извън Бедата - и това да бъде Божи знак, за да вярваме… Какъв е бил този човек, какво е работил, как е съхранил този език? Какви хора имаме, които имат таланта имено да обединяват - трябва да ги показват непрекъснато, гласовете им ще са противоотровата срещу бездушното слово, с което ни говорят, особено политиците. Та те обикновените хора говорят по-красиво дори на прасетата си - отколкото ония дърдорят „посланията“ си - кому, защо - няма никакво значение… Може би вече ви досаждам с възторга си от хора като бай Станислав, но пак не можах да се сдържа.
А ония, докато дърдорят, да вземат да съборят мостовете на Кольо Фичето - та да не продължаваме несмислено да се самозалъгваме с новите си „строители“. Събаряйте, събаряйте - това е в природата на Прехода, защото го пробутваха хора без елементарни сръчности. Само на НДК още не са посегнали, понеже няма да има къде да си правят помпозните конгреси. Нямаха късмета и Мемориалът на Бузлуджа да падне от само себе си - та сега охранените им бузи се зачервиха от шамара, който им удариха американците от фондацията „Гети“ - с дарението си за проучването на Мемориала с оглед на запазването му. Нашите развалячи гузно си затраяха, никой не благодари на фондацията. И какво да й кажат - че са майстори-къртачи, обаче иначе демократи…
Вече една вело-алея не могат да направят като хората - открили една преди три-четири години, уж експериментирали с някакви материали и сега тя е в окаяно положение, ще обявяват конкурс за ремонта й. Все експериментират, днес некадърността минава за експеримент. Най-главният експеримент беше самият Преход - радвайте му се до насита. Една алея не им е по силиците, вие искате цяла държава да стопанисват. По-добре да я заколят някак наведнъж. Клането е над всичко - над сръчността, над предвидливостта, над грижовността. Шефът на Българския енергиен холдинг си подал оставката - поискали му я, докато бил в отпуск, на плажа. „И какво направихте?“ - пита храбрата репортерка. „Ами, останах си на плажа“. Ха-ха, хи-хи. Едва по-късно, от друга телевизия, и то държавната, стана ясно, че човека го натирили, понеже не скрил истината - а тя е, че за осем месеца държавата е загубила един милиард лева от евтиния ток, който се изнася в чужбина. Дяволът, както винаги е в подробностите, но всеки път трудно се стига до тях, ха-ха, хи-хи. „Държавата“ обаче мълчи, тя винаги мълчи в подобни случаи, стопаните й предвидливо онемяват, скоро ще онемеят и ония, които все още се осмеляват да питат за истината. А многословната Теменужка, министърката, обяснява за туркменистанския газ. Оная вело-алея пък се превръща в метафора: Тръгва от Надежда/квартала и се препъва в собствените си дупки, става част от общото суркане и препъване.
Всичко и всички вече страдат от синдрома на самодостатъчността - това подхвърли най-неочаквано финансовият министър Горанов покрай разправиите за НАП. Всеки се капсулова в средата си: политическата Секта, депутатите, чорбаджиите, мижавата ни уж-средна класа, накрая и бедняците - и кой ще чуе тогава бай Станислав, кой пък ще се смути/потресе от израженията на „анатомо-политиката“.
Тия дни и Туркменистан ни подхвърли една идейка – не става дума за газа, с който ще ни залее, стига Руската Мечка да легне на другата си кълка; без нея и от Луната да потече газ, пак няма да стигне до нас - това пропусна да ни съобщи бившият американски посланик Уорлик, този комедиант на диверсификацията. Все пак, от Туркменистан лъхна нещо оптимистично: видяхме внушителните им морски комплекси ала Дубай, в които не се мяркаше нито едно човешко същество. Строиш, ремонтираш - и никой не ти се пречка в краката. Може и най-дългата в света вело-алея да построиш - вертикална, право към небето. От експериментален материал, невидим. Вход - само за избрани.
 
/каре/
ОТ УМРЯЛ ПИСМО
Не е лесно да се работи в жанра „От умрял писмо“: газ от Туркменистан, завод на Фолксваген, завод на Тойота и пр.
Днешните медии обаче се трудят усърдно - и навремето като нищо щяха да ни убедят, че ще дочакаме и комунизма.
Преди няколко вечери по Би Ти Ви ни разказаха, какъв разцвет на чуждите инвестиции преживяваме. Чак ще ни задавят проклетите инвеститори.
Обаче излъчваха репортажа си от един закрит наскоро завод за автомобилна тапицерия - инвеститорът се изнизал нанякъде.
Фолксваген и Тойота идват, ще си счупят краката от бързане - а този бяга. Не се сетиха обаче да ни кажат, защо въпросният неблагодарник е избягал.
Непрекъснато и отвсякъде гърмят скрити бомби. Наскоро научихме, че стотици училища са без физкултурни салони или пък, доколкото ги има, са в окаяно състояние. Но нали преди време Властта се похвали, че е отделила повече от 600/шестстотин милиона лева за ремонт на училищата. Какво стана с тия пари?
Все съобщават нещо розово, но изобщо не се сещат да се отчитат, обещанията са достатъчни - не си пъхайте носа зад тях, не ни разваляйте кефа. Така можеш да обещаеш всичко, дори можеш да обещаеш да кацнеш на Марс, за да обереш страхопочитанието на шараните - и да не направиш нищо.
По телевизията показаха училищен физкултурен салон: там разполагат с дюшеци, от които дори бездомниците ще се погнусят - нареждали ги един до друг и ги използвали като тепих за борба. А бяхме първа световна сила в този спорт.
С тия вонливи дюшеци ли ще си връщаме славата?
Точат се обаче да правят стадион за световно първенство по футбол, нищо, че ще бъдем тъпаните там. Но някои ще се напечелят от строителството на стадиона - колко, вече и самият Дявол не може да изчисли.
Стига фасони на скъсан дюшек, по-добре дайте парите за ремонта на училищните салони, тогава славата ще дойде сама.
Иначе - от умрял писмо… и т.н.


Тагове: Кеворк Кеворкян, Ален Делон, Прехода, Слави Трифонов, Джеймс Джойс, Ирина Жерева, Станислав Димитров, Градешница, Кольо Фичето, фондация "Гети", велоалея, Български енергиен холдинг, Горанов, НАП, Туркменистан, Уорлик, Фолксваген, училищен салон

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2019 Всички права запазени.