Каналът е запушен, скъпа
 
Реката заляла Белозем и една женица се вайкаше, клетата: „Абе, няма канализация, затова е цялата работа“. Горката, тя не знае, че и в Бояна няма - като изключим улица „Секвоя“ и нещо край нея. Същото е и в останалите лъскави крайградски квартали, всички са оставени на милостта на „лайнарките“, които почистват септичните ями.
А там има имоти за милиарди евро. Само дето, на общината и през ум не й е минавало, когато някой поиска да си направи къща за три милиона евро, примерно, да бъде така добър да ремонтира и улицата, където е имота му. Сам никой няма да се сети. А пък и да се сети, все тая.
Един мой приятел забогатя /честно/ и реши да си направи къща в Драгалевци. Съсед му беше тогавашният министър на правосъдието - моят приятел беше горд от това и често казваше: „Човек трябва да си избира съседите“, все така се хвалеше. После се оказа, че е избързал с хвалбите. Решил да асфалтира улицата и си взел беля на главата. Погнала го министершата: „Кой си ти, че ще асфалтираш улицата, бе! Я да видим, чист ли е косъма ти“. Така любимият му лаф му излезе през носа. Прави пътя, но не разбира, че така нарушава самочувствието на министершата - откъде-накъде някакъв простосмъртен ще си позволява това. „Ние ще ги правим пътищата, ние и ще ги разваляме, ние ще прекараме дори пътя към Космоса! Нямаш право да се навираш в нашите работи!“ Трошат амортисьорите на мерцедеса – майната му, нали е служебен, но само те имат право да прокарват пътища.
Горката женица - да се върнем към Белозем – макар че тя можеше да е отвсякъде. Защото Народа не се наситиха да го давят. И вече изобщо не се притесняват от поредния потоп. София да бъде залята, няма да им мигне окото. Само да не пострадат старините под Ларгото, че там ни е главната гордост. Вече са освободени от всякакво състрадание, това чувство предвидливо са си го ампутирали. След Аспарухово, където загинаха 13 души, дори още след Бисер, съчувствието им започна да загноява. Тогавашният фигурант в президентството Плевнелиев цъфна с бронетранспортьор в удавеното село Бисер - и демонстрира някакъв маймунджилък, който трябваше да минава за съпричастие. Съпричастност за нуждите на фотографите, нищо друго, на тия хорица дори и до трупове да се снимат им е приятно, те без никакво усилие успяват да си закачат тъжна физиономия. Макар че, при въпросния човечец едно несдържано хилене винаги избива изпод всичко. И, да – той отдавна е забравил Бисер и клетниците там.
Хубаво е да мечтаем от време на време. Например, как качват женицата от Белозем на един Ф-16 – да види как този най-прекрасен самолет осигурява сигурността на мизерния й животец. А и да види, каква цигания избива отвсякъде пред погледа й. За колко ли секунди ще се сети за поговорката за голия тумбак, накичен с чифте пищови, сега пък с осем самолета – красивата фльонга, която ще забучат върху цялата ни дивотия. Всъщност, представяте ли си, какво ще се случи с Общия ни Живот до 2023 година, когато ще ни доставят фльонгата? Колко войни ще сме спечелили - освен онази, която все не започваме: със собствените ни маниящини и фантазии - най-наложителната война на хартиените Кралимарковци с куркащи черва.
Цигания избива отвсякъде – също и от разправиите на цивилните гарги около фльонгата. И военните ни се държат порядъчно несмислено, за да се харесат на началника си Каракачанов.
И моят приятел – Бог да го прости - известният адвокат Сашо Сталийски, който здраво беше изстрадал антикомунизма си, изведнъж стана военен министър в първото правителство на СДС - и, понеже беше честен със себе си, все се чудеше, как се е случило това. Той си позволяваше глуми с генералите си, но с мярка, беше наясно с качествата им и макар да им викаше „болшевики“, вътрешно имаше респект от тях. И тъкмо заради това и те го уважаваха. Но армията тогава бе друга, все още не беше се докарала до сияйното положение на днешната. Дори се чудя, защо Каракачанов не й е осигурил един български паспорт, може и да е леко фалшив, та да се омете нанякъде.
И на края какво се оказа – ще получим по една ракета на самолет, за да пазим вятъра с тях. И още една екстра: ще се фукаме по време на Гергьовденските паради - някой ден, ако още ни има. Всичко, което отричаха гаргите, се оказа вярно - и разсрочено плащане няма да има, както се надяваха, понеже са свикнали да вземат чужди тераси и да ги плащат разсрочено. Америка още не е стигнала до този рахатлък. Между другото, Бойко имаше добър шанс, за да отиграят държавнически и достойно двамата с президента сделката, но разни сополи го поведоха и го набутаха в слагаческата си компания. А може и да му е приятно с тях, де да знам. Все едно, сделката ще остави мръсна лига след себе си, сякаш е правена от невнятни типове, които искат на всяка цена да бъдат харесани, макар вътрешно да се убедени, че никой пет пари не дава за тях. Пак да си припомним безсмъртната фраза на Никита Хрушчов, по-добра още дълго няма да бъде измислена: „Българите все гледат да надплюят всички“ – а сетне да оближат собствената си плюнка, да допълним ние.
И сега, какво - дори след като спазариха фльонгата, от телевизиите продължават да канят Поптодорова. Те, изглежда, просто я ненавиждат и искат спомена за откраднатото от нея кремче да не увехне никога.
Канят я като адвокат на сделката - макар да е най-неподходящият човек за тази цел. При едно свое телевизионно участие наскоро тя се похвалила, че е била три дни и половина в завод на „Локхийд Мартин“ – не уточнила, коя бурма от Ф-16 е завъртала, макар и на хартия. Сега очаквайте друг да се яви и да каже, че е бил четири дни в същия завод и му дали да отвива бурмата на Поптодорова. Ето на какви хора е поверила държавата експертизата за Ф-16 – и е напълно спокойна, въпреки че някои от тях се нуждаят от спешна експертиза, за да научат какво, всъщност, представляват самите те. В случая с Поптодорова човек най-сетне си казва, че като няма лустрация за големите крадци/героите на приватизацията, нека да има поне лустрация за малките крадци.
Но някои телевизионни предавания предпочитат да ги гушкат - и едните, и другите. Хей, стига сте се правили на гламави, подбирайте си гостите – не си мислете, че когато се лигавите с един едър или дребен крадец, нищо не полепва и по вас самите.
До там я докарахме, че безподобни селяндури се държат като носители на новите „цивилизационни“ стандарти – а са си просто кърлежите на криминалната приватизация. Крал някакъв, а вие го зяпате като глупаци в кривата уста. Да не мислите, че когато дойде в студиото ви някой като хубавеца Прокопиев, не прихващате нещо от него – от лъжливите му „стандарти“ имам предвид, не от далаверите, от тях нищо няма да има за вас. Ще си останете бедните мишки в грешната църква, окаяните клисари, дето разлиствате „евангелията“, от които сричат лъжите си ония.
Освен, че изглеждате в такива случаи като абсолютни балами, постепенно ще направите и занаята ни баламурски – вече всеки идиот може да стане телевизионен водещ. Питате, кого тогава да каните – много е просто: ония, на които съзнателно им запушвате устите, почнете оттам, няма да избодете очите на Властта, може дори и да й изпишете една крива вежда. Ако бяхте канили хора, които имат какво да кажат, примерно, за Цветанов, щяхте да помогнете на ГЕРБ навреме да се пречисти. Щяхте да станете теляците на ГЕРБ, чест превелика, и да свалите кирта от партията - ама не смеете. Но поне Поптодорова не канете, че то е смехория и позор. Или искате да ни внушите, че до такава степен е изтънял хумуса в българското общество, та сте опрели до тия. Има ли кой да повярва на подобна дивотия?
Женицата от Белозем заслужава да й кажем: Вие нямате и няма да имате канализация, но и Големият Канал също е запушен. До такава степен, че доста често изобщо не функционира. И Черна Вода се излива навсякъде и потапя всичко. Отпушването му никак няма да е лесно.
Ето сега - и резилът с НАП. Каква национална сигурност сънувате изобщо? Авторите на един успешен учебник за гимназиите съветвали уроците по история да са кратки и да са придружени с документи. Хубаво. Ако след 30 години бъдещите автори последват този съвет, сигурно ще пишат в урока за „дигитализацията“ на България, че Мария Габриел е била европейски комисар и ще покажат нейни снимки с вечно почерпения ЮнКяр. И ако и тогава, както и сега, мразят Миналото и не напишат за позорния пробив в НАП, децата няма да узнаят, какви дигитални цървули сме били. Цървули не можем да правим, дигитализация ще правим. Ще имат ли куража да напишат, че сме постигнали дигиталния ренесанс с изтърбушена НАП /и Търговски регистър преди това/? Съмнявам се. Вместо да си свием опашката пред Историята, ние все гледаме да я преиначим, за да не разваляме кефа на Властниците. И в това угодническо безсмислие сме безподобни.
И колкото повече ни залива Черната Река, сякаш толкова повече свикваме с нея. След Бисер и Аспарухово това е естествено – обикновеният човек се е примирил, че е изоставен на нейната стихия.
Иначе, след пробива в НАП, трябва да си признаем, че ние най-често се нахакваме/нахакерваме сами, ние сме хакери на самите себе си заради собствената ни баламурщина. В нищо не проявяваме търпение, хладнокръвие, хигиенична отстраненост от мании, все бързаме, ние сме бързата кучка, която ги ражда слепи. Дори да ни отнася вече Черната Вода, ние няма да се опитаме да схванем, в какво, всъщност, бъркаме. И женицата от Белозем няма да ни каже.


Тагове: Кеворк Кеворкян, Белозем, "Секвоя", Аспарухово, Бисер, Росен Плевнелиев, Ф-16, Сашо Сталийски, Красимир Каракачанов, Бойко Борисов, Румен Радев, Никита Хрушчов, Елена Поптодорова, лустрация, телевизионни водещи, Иво Прокопиев, Цветан Цветанов, ГЕРБ, НАП, Мария Габриел, Юнкер, Черната река

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2019 Всички права запазени.