Магарета летят из облаците
 
Десетина дни преди 24 май ни подготвиха за Празника – научихме, че Павчо и двама негови авери се подписали до праисторическите рисунки в пещерата Магурата. Обърнете внимание на една важна подробност: до рисунките – а не върху тях. Сякаш са проявили известна свенливост и респект към колегите си отпреди 7 хиляди години.
Възможно е причината за тази милозливост да е и друга: изчегъртвайки имената си върху камъка, те може би намекват за Новото Начало, което от трийсетина години си пробива път с усърдието на техни по-рафинирани подобия. За това намеква и датата /2019/, която виждаме до имената им.
Засега нищо не е известно за Павчо и сие. Посегателството може да е руска хибридна атака – от ревност, породена от наличието на праисторически следи по нашите земи, Плевнелиев със сигурност ще подкрепи това предположение. Но далеч по-вероятно посегателството е творение на невръстни селски пунгаши, изпитали внезапно неустоим нагон да се изразят по някакъв начин.
Този техен импулс няма нищо общо с търпеливото израстване на някакъв прачовек, който дълго промисля всяка чертичка от рисунката – сякаш някой идиот от отдел „Пропаганда и агитация“ на ЦК на Комунистическата партия свирепо го съзерцава от небесата. Имаше идиоти там, вярно е, обаче синчетата им станаха първи антикомунисти, та можем да им простим. Не трябва да се съмняваме, че Павчовци са имали някакви колебания, когато са оставяли следите си в Магурата - и защо да ги имат, когато са продукт на Хаврата, която минава за образователна система в Славната Ера на Прехода. Само си спомнете, на колко дивотии бяхте свидетели, на какви експерименти, родени в мътни мозъци. Авторът на праисторическите рисунки щеше да предпочете завинаги да си остане в онези времена – ако някаква машина на времето го бе пренесла дори за един час в наши дни. Слава Богу, разминало му се е и той е имал късмета да довърши творението си.
Когато разкарваш Вазов и Ботев като нещо ненужно из разни плиткоумни образователни програми – вадиш ги от учебниците и сетне ги връщаш, късайки по този начин парчета от плътта на Народната Свяст – какво да очакваш тогава от Павчо? Ти направо му казваш: „Бягай към Магурата и драскай до насита!“ Макар че Павчо щеше да бъде запомнен по-красиво, ако беше хукнал с едно паве към образователните бонзи – това щеше да е по-подходящо и за името му. Примерно, милувка с паве по главата на онзи щурак, който мяучи нещо за Вазов.
На пируетите в „образованието“ щеше да завиди дори великата балерина Алисия Алонсо. А от някои лафове на Иван Костов всеки би примрял, някои от тях са по-устойчиви и от най-проклетия плевел, и по-отровни дори от бучиниша. Веднъж безподобният екзалтант Мишо Михайлов организира рождения му ден като всенароден празник – за да заличи някак мизерната му фраза „Култура до 1989 година нямаше“. И в някаква степен успя да измие срама на Костов, което си беше едно чудо. Впрочем, ако той слушаше по-внимателно Мишо, може би нямаше да се сгромоляса толкова позорно. Те бяха странна двойка: невъзможният мизантроп и невъзможният ентусиаст. Както и да е – да сме благодарни, че Костов не издраска въпросния лаф в Магурата.
И какво да прави Павчо, когато образователни министри хулиганстват, а тия на културата пишат оратории за премиерите си, най-малко това - макар че специално Абрашев, примерно, беше един кротък и някак си кадърен човек. Господ си прави много шеги с нас и няма да спре, докато не забраним онзи дивашки крясък „Господ е българин“ – имам предвид сегашните реклами, които зверски използват онова кротко промълвяне на Мичмана /Николай Колев/ в онази ноемврийска вечер на 1993 година в Париж, по време на онзи паметен мач с Франция. Мичмане, ела да ги видиш сега тъпаците, които правят бизнес от твоето потресение. Най-много Господ се шегува, докато реди тукашния властови пасианс. „Е, не може да бъде!“ – си казваме всеки път, когато някое чучело стане министър, за да видим съвсем скоро, че имаме насреща си ново безподобие. Някои от тия екземпляри сякаш са слезли от праисторическите рисунки в Магурата, сякаш даже са техни прототипи. Не ми вярвате ли – е, не ме теглете за езика, защото, ако тръгна да изреждам, няма да можете да спите от яд и срам. Срамливият яд – тази велика особеност на Българина, на нея робува той. И на други още задръжки, повечето благоприлични – понеже грамадното мнозинство от днешните обикновени хора са учили по друго време – когато се знаеха кои са действително великите автори, кои са техните честни чираци, имаше ред, който свещено се спазваше. Нямаше начин да си толкова тъп, че да искаш да изпревариш Вазов, да го избуташ настрани, има един такъв мераклия днес. Или да си още по-тъп, та да смяташ, че хората ще вярват на теб - интелектуалният катунар/крадец, маскиран като социолог или антрополог, а не на Ботев. Него пък, горкият, не престанаха от 30 години да го отстрелват разни образователни шушумиги – грешите, ако си мислите, че всичко е приключило с отровния изстрел на Вола.
Преди няколко дни бяха матурите и една репортерка задаваше въпроса „Какво не искате да ви се падне?“ И някакво момиче неприязнено отсече: „Вазов - в никакъв случай, и Димчо Дебелянов!“ Репортерката можеше да се напъне и да попита – „Защо?“ Но не го направи и ние пропуснахме да получим прояснение за този инфантилен изстрел по Народния Поет. Защо бе, пале ненагледно, с какво са ти напълнили главицата, кой ти е замъглил разсъдъка, чий отровен бъбреж е изкласил нещо в теб, та си толкова категорична. После пък попитаха едно момиче, какво иска да й се падне и тя рече: „Атанас Далчев“. Истинските ценности изглежда, все пак, някак оцеляват – колкото и павета да блъскат в главите на дечурлигата. Не споменаха обаче Георги Марков – язък, ядец, курец, кукиш и пр.
Ясно е, че Павчовците се множат и ще се множат. Така ще бъде, понеже няма дори капчица свян в ония, които джуркат Миналото и Историята, сякаш играят на зарове в Магурата – не пещерата, а царството на софийските шашмаджии срещу НДК в началото на 90-те години. То няма и никаква разлика между едните и другите.
Ние оплакваме днешната нелека участ на първенците на литературата ни – за тях Властниците пет пари не дават. Но те няма да примигат, дори когато направо откраднат езика ни. Турците продължават да си правят гаргара с нас – това е естествено, когато имаш външен министър като Захариева. Рядко природата е бира толкова изобретателна – един поглед само към тази дама и ти става ясно, че разбира от всичко. Звери се срещу океана и е готова да го изгребе с чаена лъжичка. Посланикът на Анкара наскоро ни подкара с претенцията турският език да се изучава повече у нас, Захариева веднага се изпъчи с лъжичката – и това се случи точно в дните, когато Скопие поиска Европейската комисия да признае „македонския език“. Хитрият османец беше наясно, че нашите няма дори да гъкнат срещу нахалната претенция на македонците. Ще мълчат, и когато откъснат и присвоят окончателно този югозападен български говор. В шармантния договор с Македония, с който все се хвалим, дали пише, че предстои анексия на езика ни? Бягайте и се подпишете в Магурата, поне това направете.
Павчо със сигурност не е чувал за Захариева, Заев, крадливците- новомакедонци и всичко останало. Обаче то се усеща във въздуха, дори най-примитивният човек може да подуши вонливата миризма на безотговорността, на Разпада – да го кажем направо. Позволяват на всеки идиот, на всеки, който е пожелал да препикае Историята ни, Миналото ни, ценностите ни – позволяват на всеки да изчегърта името си върху тях. Тези подписи на гаврата никой Господ няма да ни ги прости – даже онзи от футболната реклама, в която той изглежда като подпийнал Боримечка.
Постепенно Павчовци бяха подготвени за всякакви лъжи – най-вече за тази, че Свободата е всепозволеност. Ако министър на образованието/Танев му казва, че Наполеон е един обикновен хвалипръцко, защо пък Павчо да не шари с шилото из Магурата. Може би той е проумял, че това не е толкова осъдително, колкото безцеремонните изхвърляния на повечето чучела. А пък Чучелохвалбите са направо непоносими за нормалния слух. Павчо дописва едно безценно свидетелство за съзряването на човешкия разсъдък, те пък също толкова нахално оставят свидетелства, че съзряването им практически е невъзможно. Неговото хулиганство е нищожно в сравнение с това на мизерниците, които си острят моливите по Историята. Не е лошо най-после да въведат и един нов учебен предмет „История на съвременното словоблудство“, в който да се изучават мерзостите на помиярите по истинските ценности на Времето, обуначването на децата не бива да бъде оставено на случайността. Особено внимание трябва да се обърне на все по-враждебните ругателства/атаки срещу Народа като цяло. Подлогите на Властта искат изцяло да го принизят и така да оправдаят несгодите на опекуните си.
Маниаци/Мъничета облайват Истината. И това не свършва и не свършва.
***
Наскоро попаднах в архивите си на един акварел на великия Борис Димовски – бях го забравил и той направо ме жегна.
Магарета летят из облаците. Няма нужда от повече обяснения - това казва всичко.


Тагове: Кеворк Кеворкян, 24 май, Павчо, Магурата, Прехода, Вазов, Ботев, Алисия Алонсо, Иван Костов, Мишо Михайлов, Николай Колев-Мичмана, "Господ е българин", Атанас Далчев, турски език, македонски език, Скопие, Захариева, проф. Танев, Наполеон, История на словоблудството, Борис Димовски

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2019 Всички права запазени.