Пчеларят
 
Най-после един клетник им го каза: „Ще живеем като по турско“.
По Би Ти Ви /Маргарита Стефанова/ представиха едно свидетелство, направо за Историята – без лигавенето на разни спецове, семенници на Властта. Младо семейство пчелари, три години се бъхти, взема заеми, кандидатства за европейска програма – и тъкмо тогава някакъв едър арендатор пръска с пестициди и избива пчелното им стопанство. И момчето – едно красиво българче, каза: „Няма какво друго да правим, освен да бягаме в планините, да живеем там като по турско“.
Каза го сега, в 2019 година, а някои идиоти твърдят – пак сега, че е нямало турско робство. Три години голямото им дете не е ходило на почивка, имат още едно – по-малко, а сега остават – сред мъртвите пчели - на 540 лева детски надбавки. Държава ли е това? Вижте колко истини съдържа тази миниатюра, произведена в БГ. За кого са европейските програми, всъщност? Ако ти не защитиш малкия интерес на този скромен пчелар наравно с интереса на арендатора, нищо не правиш; изобщо не го приближаваш до Европа – щом ти казва, че като по турско трябва да бяга в гори тилилейски, понеже един пчелин не може да гледа спокойно.
Друг каза в същия репортаж: „След пчелите ще дойде ред на хората!“ О, драги, този ред отдавна е дошъл. Това е едно отхвърлено, изоставено, поругано семейство – и нищо не може да го убеди, че някой тук, а и в Европа, прави нещо за тях. Отнемат им дори милостинята, а те чакат справедливост.
Станахме страна с две враждуващи общности - богати и бедни. Един от арендаторите направо се подигра на бедняците – да си направели система за уведомяване, та той да има възможност да ги уведомява – с имейли –когато тръгне да пръска/трепи пчелите. Сякаш бедняците ще бъдат по-щастливи от въпросните уведомления.
Всъщност, никой не си направи труда да уведоми Народа, че една част от него вече са я изоставили необратимо. Пропуснаха и тази милост – но не е от срам, а от безразличие.
Написах тия дни няколко думи за ония, които се мазнят на „турското робство“ – било метафора и прочее мерзости. Дали не го правят, извън всичко друго, и за да поеме Народа по-безболезнено днешните си горчилки – а така пътьом да олижат за пореден път чорбаджиите си? Един приятел, от най-мъдрите коментатори във Фейсбук, ми напомни за фабриката на Добри Фабрикаджията в родния ни Сливен – е, да, предприемчиви хора винаги е имало, то и днес ги има, само дето това не пречи на мнозинството да се чувства като роби. Обаче ние, като деца, щом видехме цигулката на Добри Чинтулов, изложена в сливенската мъжка гимназия – това беше една магическа гледка, и се сещахме за „Вятър ечи, Балкан стене“… И на кого да вярваме сега – на днешните фалшивци или на Чинтулов - или, за общ наш срам, на младия пчелар? И знае ли някой, колко вида робство има днес, това, че сме лидери в най-позорните класации не е ли робство? И пак има богати хора, новите възрожденци – които възродиха безсрамното забогатяване, краденето до дупка. В това отношение надминаха дори кърджалиите, от всичко се краде, от всичко и до шушка, тъпанари без въображение – вижте им „къщите за гости“, тази пък идиотска глупост ни доубеждава, че ще мирясат едва тогава, когато превърнат Народа в нежелан гост в собствената му страна. Бягайте в планините, поне да не ви е гнус от тия. А пък лапацалото Плевнелиев навремето се изтърси най-ясно от възрожденците: помните, когато редеше, че новобогаташът Прокопиев бил направил много за България. Само заради тази арогантна глупост заслужава да го заплюеш. Волностите на този човек още дълго ще се реят над главите ни. Той прави всичко възможно, за да не забравим, колко невъзможен президент беше. Всъщност, все повече се убеждавам, че Пл. беше един от най-големите фокуси на Падишаха. Ако си мълчеше, досега щяха да са го забравили сто и един пъти. Той обаче не престава да ръси нелепости, издаващи манталитета на един ревнив, завистлив човечец, държи се като рогоносец – и все Радев му е виновен, макар че друг – Бойко - си направи майтапа с него. Хората му сложиха рога, още докато се моташе в президентството – доверието в него практически не съществуваше. Рекордьор беше и в това отношение. Между другото, целият мандат на Пл. не струва колкото онзиденшното изявление на Радев, и то направено в Скопие, че ще подкрепяме Македония за НАТО и ЕС, само ако стриктно изпълнява договора си с нас.
Пл. ни подсети и за нещо друго. Един главанак – и той опитал да лети с балон тия дни – се заклещил в планината, ни напред, ни назад, хората се разтревожили и тръгнали да го спасяват. А той вика: „Нищо извънредно не е станало“. Прав е – тя държавата се е заклещила цялата, те тръгнали да спасяват един идиот.
Не ви ли се струва, че върви акция за спасяването на идиотите – засега поединично.
На някои изобщо не им минава през ума, че националната сигурност не се крепи на една ограда срещу бежанците, която всеки може да прескочи. Национална сигурност минава през родовата памет, през родовата чест, накрая през Истините на Историята. Ако ги оставите да загният, накрая ще си имате работа с едно население, готово да бяга в планините. Ако това искате – продължавайте да се отнасяте с Народа като еничари. Ако искате един разумен Народ със съхранена памет, не го оставяйте да се гаврят с него новите еничари и новият башибозук. Защо, примерно, не привикахте циганското Мешере, когато някакви диваци насилваха българските светини? Напротив, оставихте се да ви залъгват адвокатите им от Хелзинкския комитет. Пчеларят-българин под бомбите от пестициди – сякаш е попаднал в джунглата по време на Виетнамската война, насилниците на светини – омилостивени.
Националната сигурност минава през наказанието на онзи дивак, който се гаври с портрет на Апостола – не през налудните теории за хибридни атаки. Ние сме отворена книга, скучна и банална – там националната сигурност е разписана с банални анекдоти. Защитата на „свещената“ ни територия, невидяла и непомирисала робство? Представете си, минава за десетина секунди над България един турски Ф-16 – реален, сетне се връща обратно, и ние какво – продължаваме да се готвим/репетираме за военния парад. Чуждия шпионаж? Хайде, да не се разплачем от умиление. Навремето Сталин не вярваше на Зорге, понеже той много киснел по баровете. Елате да ги видите сега, как днешните зоргета обикалят край посолствата заради едно евтино уиски и да ги припознаят като свои. Националната сигурност е друго: да устоиш темелите на Българското. Тя, в крайна сметка, минава и през отношението към клетия пчелар, тоест – през себеуважението. Колко обаче се уважава един човек, който е готов на всичко за няколко квадратни метра повече – макар че, както ни успокояваше Пиер Данинос, каквото и да правим, няма как да се измъкнем от перспективата на двата квадратни метра, онези. Впрочем, спите ли спокойно, когато имате военен министър, който води битка за тераси – нали ви е ясно, как ще купува самолети. Дайте му един фалшив паспорт – от онези от Агенцията за българите, та да е по-спокоен. Всичко вече е в ръцете на недонаправени, недопечени хора и така, изглежда, ще бъде. Майкопродавството вече се нуждае от специално министерство – с отдел за турското робство, което било метафора, с отдел за обругаване на литературното наследство и пр.
Не чуха пчеларя, за такива нямат време, обаче са царе на големите лафове. И на голямото местене – Караянчева, например, премести Пекин от Китай във Виетнам. Може да й дадат по съвместителство и едно министерство - на местенето. Тия дни се изсили и каза: „България се променя“. Но не уточни, коя точно България се променя – тази на Пчеларя със сигурност си дреме на място. Отишла на откриването на една фабрика в Пловдив и се сетила за промяната. Но както има второкачествени храни за променена България, така има и второкачествена ангария. Не е лошо да научим – покрай Караянчева, каква заплата ще получава един български работник в новооткритата фабрика, в сравнение с един германец в подобна фабрика. Докато беше в Пловдив за среща с променена България, Караянчева трябваше да я разходят из Стария град – за да види как пък се е променил/пременил той. Наскоро Милчо Левиев се оплакваше, че там нищо вече не е като едно време – няма как да е иначе, щом Пекин е във Виетнам и пр. „Няма хора като Начо Културата“ – оплакваше се Милчо. Няма и да има, драги. Кметът на Стария Пловдив беше уникален човек, сякаш самото Минало беше инвестирало в него – бившият военен, за да го съхранява. Но трябва да сме търпеливи: първо връщаме Пекин обратно в Китай, сетне минаваме през Ламартин, пловдивската бохема, пловдивските художници и пр.
Сега се хвалим със златното кубе на църквата „Свети Георги“ в Одрин, сто пъти повториха в телевизионен репортаж, че е златно, накрая майсторът му каза, че е от пластмаса, боядисано в златно. И това пак в същият репортаж. Хората се радваха, българските им сърца очевидно трептяха, но защо трябва да позлатяват една неистина.
Това е дреболия в нашите времена на безцеремонни лъжци. Тафров се е засилил да става евродепутат – този е най-ящната дървеница на Прехода, не се насити да клечи в чужбина. Тия дни вбеси паметливите хора – един изчезващ вид у нас – особено бе гневен Богомил Бонев, понеже за пореден път демонстрира клептоманската природа на лъже-десните. Вижте сега, Костов му казал да действа и нашата дървеница събудила посреднощ Жак Делор, тогавашният шеф на Еврокомисията, и го убедил да паднат визите за Европа. Хак са ви тия лъжци, нали и досега медийно ги обгрижвате. Гневен беше и Георги Милков от „24 часа“. Обаче човек се сеща, как в този солиден вестник и досега дундуркат Плевнелиев в специален куфьоз - същият, който хвалеше Тафров пред тогавашния шеф на ООН: бил доказан антикомунист – тази миша душа, която се препитаваше кротко във вестник „АБВ“, чудесният вестник на Филип Панайотов. Така се изграждат лъжите у нас. И Бойко се обади: разказа как Тафров му се мазнел, за да го остави посланик. Време му е за книгата „Как се отъркваха в крачолите ми“. Ще бъде по-интересно свидетелства от това на Караянчева за променена България. Как ще я премениш с такива шарлатани. Никак.
Пак тия дни стана ясно, че у нас е констатирана най-ниската продължителност на живота в ЕС - не е никак изненадващо, след като имаме най-висока смъртност в редица отношения. Но този факт е излишно да се съобщава – онези, които си мрат, си го знаят. А ония, които трябва да го чуят, изобщо няма да му обърнат внимание, нищо от този род няма достъп до главите им , нищо. Дори да спрат изведнъж излъчването на новините и две минути да вият сирени в чест на новия успех на променена България - и това няма да ги стресне.
 
/каре/
 
НАКЪДЕ ЗЯПАТ СЛАБАЦИТЕ
 
„Турското робство е метафора, историческата истина е друга“.
Какво мислите за автора на това твърдение? Какъв е той - обикновен сквернословец, още по-обикновен комплексар или нещо друго?
И какви слабаци управляват държавата, та търпят подобни хули?
Докачливи, ако хвърлиш дори прашинка върху постните им личности - обаче толерантни към опозоряването на Историята ни.
Навсякъде една думица да бъде казана срещу Холокоста - и ще разкостят хулигана. Преди време в Австрия осъдиха известен британски историк, защото си беше позволил да се усъмни в някои твърдения за Холокоста. Тук публично изнасилват Историята ни - но слабаците си мълчат.
Клетият арменски народ извади голям късмет, досега поне - все още някакъв местен еничарин не е казал, че арменците са си живели райски под турския нож. Впрочем, един – Соломон Паси – почти го изговори: „Каква ни е далаверата, та да признаваме арменския геноцид?“
Всичко е далавера за тия типове.
Защо се изтъпанват така тия хора? Някакви старомомински комплекси ли начесват? Или пък искат с тъпоумна провокация да се наврат в полезрението на публиката?
Глупаво е, защото с лилипутския си ръст трябва да се преборят с литературната ни класика, с историческите извори, с краеведението, със свидетелствата на чужди автори. Ами свидетелствата на народното творчество? И те ли трябва да бъдат поругани и зачеркнати?
По-вероятната причина е, че новите еничари са огладнели и пробутват скандална теза, за да осребрят отцеругателството си. Винаги ще се намери кой да им плати.
Къде зяпа обаче държавата? Нали сте големи приятели с евреите – поучете се от тях. 


Тагове: Кеворк Кеворкян, Народа, турското робство, Добри Фабрикаджията, Добри Чинтулов, къщи за гости, Росен Плевнелиев, Иво Прокопиев, Бойко Борисов, Румен Радев, Македония, националната сигурност, цигани, Апостола, Ф-16, Сталин, Зорге, Пиер Данинос, Красимир Каракачанов, Караянчева, Милчо Левиев, Начо Културата, църквата "Свети Георги", Тафров, Иван Костов, Богомил Бонев, Жак Делор, Георги Милков, "24 часа", "АБВ", Филип Панайотов, Холокоста

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2019 Всички права запазени.