Парад на победените
 
И какво Цунами избушува над клетите ни главици, в каква благост ни удави, та не се умориха - и година след година се подиграваха с Първомайския празник, един от най-чистите празници, между другото. С наслада се подпичваха с него – и покрай него подкачаха/иронизираха и достолепни хора като Найда Манчева, която пък имаше Вината, че не й се свидеше да се бъхти и за другите.
А в същото време, същото Цунами направи околийския заплес Плевнелиев президент. Съдбата е безмилостна към нас.
Тази година приготовленията за Военния парад започнаха отрано – все едно, че се готвеха да превземат Одрин/поне. Колкото по-келява е една работа, толкова повече фукни има край нея, а и министърът на отбраната – този специално, дебне като бракониер по всеки повод да се похвали. Макар че, ако лично беше теглил една зелена боя на „въоръженията“ ни щеше да свърши по-добра работа.
По Първи май обаче си казах друго, гледайки таралясниците на армията, които вече загряваха за Гергьовден. Трябва ни нещо друго, нещо което да ни събуди, да взриви барута, доколкото е останал в хората. Трябва ни нещо ново – вместо рехавата Първомайска манифестация. Време е за Парада на Победилия Преход.
Някой трябва да призове и извади на площадите ония, които години наред - три непосилни десетилетия - бяха обругавани, унизявани, обеднявани, оскотявани. Тази Манифестация на Победените ще бъде нещо страховито – докато те се влачат мълчаливо пред очите ни. Крайно време е за този техен Поход, защото и времето им свършва.
Това ще е Парад на Виновните – поне това ще е новата песен на черносотниците/наемници на Чорбаджиите от всякаква порода, тази лъжа ще се опитат да ни продадат, впрочем – продават я вече от години.
Летоброенето на Парада може да започне наесен – 10 ноември е напълно подходяща дата за това. В Политическата Секта няма да има особени спорове около нея, понеже всички там са копелета на Прехода.

Идеята няма да срещне особени възражения и защото през годините бе натрапена представата, че Първомайските манифестации са еуфорични изстъпления на зомбирани хора/тълпи, демонстрация на подчиненост и на притворна спонтанност; симулирани зрелища на отдаденост на труда – въпреки че, милиони хора самоотвержено градяха Общото, в това число и собствения си животец. В този смисъл, несправедливо е твърдението, че веселието в онези времена е било напълно изключено, че е било невъзможно да се почувства човек празнично/освободено и дори някак възвисено. Ако приемем тази неистина, сериозно ще надценим артистичните заложби на Народа…

Отгоре на всичко, тогава празниците и ритуалите бяха доста повече и

по-многообразни - сега ги замениха с тътрузене до Гърция. Дзадзики без сиртаки - под насмешливите погледи на гръцките тарикати.

Тогава имаше дори специален отдел към Държавния съвет/ президентството, ръководеше го Георги Джагаров. Сега го даваме по-кротко, втренчили сме се главно в агнетата, които води към шиша за печене Цветанов; той играе и тази роля, мре да се нахлузи с шаяци - шаяк при шаяка отива, да си закичи едно цвете и да възкресява традициите. Агнетата под ножа - и тъй народностното побеждава.
Не бива да се допуска новият Парад да бъде пришит само на една партия, то е ясно, че всички са в кюпа, всички имат принос към Влаченето на Победените. Кой каквото можа, направи, според собствената си скромна кройка. Естествено, бяха по-изобретателни само в краденето, но тук винаги е така. Всички се наиграха до насита – докато се точеше Голямото Пропадане. И дори не се сещаха да уредят един Парад. И ето ни сега нас с тази спасителна идея.
Реализацията й няма да е лесна – тя ще бъде истинско предизвикателство, няма да е достатъчно рутинното въображение, занаятчийските напъни на нашите политикани няма да са достатъчни. Нужни са сценаристи с бунтовно мислене – и обезателно трябва да са поне достатъчно гладни. Сещам се сега за Алек Попов, той е чудесен писател, неговата книга „Мисия в Лондон“ бе унищожителна гротеска на новите превръщенци, героите му – поне част от тях, лесно можеха да се разпознаят в реални персонажи. Сетне обаче Алек избяга при „Сестри Палавееви“, скри се в партизанското движение – с него можеш да се майтапиш до насита, особено, когато вече не си достатъчно гладен, а може и да ти сипят нещо допълнително. Сценаристът/сценаристите на Парада трябва да са наясно с прокуждането на Народа, в превръщането му в една тълпа, която мълчаливо се влачи към Края си. Недопустимо ще бъде шаржирането на тази драма - все едно да правиш шоу в Преизподнята.
Но Победителите имат време – могат да се подготвят за първия Парад, шест месеца изглеждат напълно достатъчни, до 10 ноември 2019-а.
Най-напред: къде трябва да се проведе софийското/централното шествие? Празното място на бившия Мавзолей изглежда напълно приемливо, хубава метафора ще се получи: тогава са манифестирали пред една празна, както се оказа, идея; сега пък ще се завлачат пред Тоталната Празнота, част от която е и животецът на милиони хора у нас. Онзи ден пак ни подсетиха: милион и половина българи живеели под границата на бедността. Повтарят ни го, сякаш, за да не забравим. За останалите няколко милиона също не бива много-много да се замисляме. Това не е нормална статистика, тя има друго предназначение – да открие тайната, заради която оцелява българското племе. Този фокус е интересен, особено за политиканите ни. Но как може да бъде представен той на Парада, с какви средства? Нямам представа.
Дефилето може да се проведе и пред някаква временна конструкция. Понякога, когато въображението е в затруднение, тъкмо тогава се явяват някои ефектни идеи, донейде груби, но поне ясни, например – това може да е една гигантска клетка, може да е и злато, и в нея да се разположат Първенците на Прехода. Звучи заплашително, но пак ще има мераклии да се кипрят в Клетката, пред която се влачат Победените. И прииждат те на талази, грабнали останките от живота си.
Парадът може да бъде открит от каре маршируващи скелети – толкова на брой, с колкото е намаляло българското население през последната година, това ще бъде и текущият отчет на демографската криза. Мълчаливо ще преминават скелетите, заедно с оглозганите си мечти - но и те имат гордост, не е лошо да го знаят Сценаристите.
След това ще видим постиженията на здравеопазването – това ще е сравнително лесно: 200 клетници ще носят един безжизнен апарат за цинтография; зад тях няколко гигантски екрана ще припомнят на Клетъчните Хора рекордите ни по смъртност – отговорник за мултимедията Габриел.
Сценарият трябва да предвижда рязка смяна на настроенията в Парада – за да не скучаят Клетъчните. Затова следва каре от Черносотници/ Наемници на Лъжата от всякаква порода. Весела групичка идиоти, ухилени до шия.
И сега прииждат пенсионерите - живите мощи на Победата. Това шествие ще се точи най-малко шест часа – почти колкото парадите на Путин. Там поне оплакват победите си, а ние тук и себе си не смеем да оплачем.
Отново следва рязка промяна: възхвала на инвестициите, заради които два милиона българи станаха ратаи в чужбина; възхвалата трябва да бъде поднесена въздържано, но убедително, например - виждаме робини от шивашки цех в Радомирско, натъпкани като сардели в един товарен асансьор - там ги криел собственикът грък, когато социалните идели на проверка в предприятието.
Ред е на карето на Бодростта, на необяснимото за българския разум веселие - това на циганите; тях не успяха да победят, няма и да успеят. Чай шукарие принуждава дори скелетите от първото каре да се заклатят доволно.
Ехти циганското веселие – и на този фон учители носят няколко хиляди фотоса на закрити училища, превърнати в руини. Клетъчните прегръщат деца-математици и дори са се накичили с медалите им.
Сетне…
После…
Накрая специално каре от подбрани Скелети вдига Клетката на Победителите и понася Клетъчните към Рая…
Циганското веселие е отминало.
На площада остава да се търкаля един въпрос: Къде отиват Клетвите, с които ви проклинат?


Тагове: Кеворк Кеворкян, 1 май, Найда Манчева, Росен Плевнелиев, Красимир Каракачанов, Прехода, Политическата Секта, Георги Джагаров, Цветанов, Алек Попов, "Мисия Лондон", Мавзолея, Путин, цигани

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2019 Всички права запазени.