Еквиваленти
 
Телевизията може да ти докара някой удар, както си стоиш кротко и невинно - такива глупости ръсят понякога от екрана.
Научаваш, примерно, че българският президент и българският премиер са еквиваленти. Еквиваленти.
Хайде, Радев по начало си е кротък. Обаче за Бойко сигурно е непоносимо да го наричат еквивалент. И за това носи известна вина и Поли.
Представят ни по телевизията репортаж за Матера - европейска столица на културата. При откриването на тържествата щели да присъстват италианският президент и италианският премиер. Обаче преди дни, когато откриха Пловдив като столица на културата, не присъствали техните български еквиваленти. Тази идиотщина минава през доста хора, докато накрая втрещи зрителите – защото „еквивалент“ звучи някак пластмасово, като нещо вторично, недотам равностойно. Никой обаче вече не обръща внимание на подобни дивотии, минават и заминават. Никой не полага усилия да се вгледа в хората, които произвеждат този словесен боклук, да съпровожда пребиваването им в една телевизия, и дори евентуалното им израстване от еквиваленти на репортери в истински репортери. Задоволяват се най-често да ги изродят в някакви съответници, които единствено калкулират присъствието си телевизията, за повече дори нямат желание, а няма и кой да ги побутне.
А и Поли изглежда вече се е отегчила до смърт от телевизионните глупотевини. Поли е Паола Хюсеин, дългогодишната коментаторка на „24 часа“ по телевизионните въпроси. Поне от две десетилетия тя остава ценни свидетелства – с красиво слово и несъмнен вкус към талантливите телевизионни прояви, колкото и редки да са те; никога не е проявявала евтино пристрастие в оценките си и никога не е злоупотребявала с трибуната си. Повечето от текстовете й са ценни свидетелства и имат своето запазено място в телевизионната история, досега писана от хора като Маргарита Пешева /главно/, Юлиян Вучков, Владимир Михайлов и някои други. Мисля, че един-два пъти съм й подсказвал да напише една своя история - тя обаче не се осмели, въпреки че има всички основания да го направи. Напоследък изглежда се и умори/отегчи – да се ровиш в боклука и да търсиш някакъв смисъл в негоне е особено приятно занимание.
За всичко това ме подсети едно скорошно интервю на Поли с Мариана Векилска – то бе озаглавено „Постигнала съм всичко тук, правила съм всичко в Би Ти Ви“. Доста странно твърдение, особено за човек като Мариана, чиято естественост винаги е правила впечатление; по-нормално би било да каже „Бях/участвах във всичко, но не съм сигурна, че оставих някаква следа“. Вместо това тя казва „Аз правя отлично това, с което съм се занимавала“. Доста маниашки звучи, обаче Поли го е преглътнала.
А Мариана, поне на мен така ми се струва, изобщо не прилича на телевизионните кифли/суетници, на които след десетина предавания, при това пределно калпави, чивиите им съвсем се развъртат. Ясна ви е картинката – всеки може да прави вече телевизия, всяка Млатка, а пък на малкото качествени хора се опитват да им надянат фасона на Млатки. Да си правил всичко, далеч не означава, че си го правил отлично, още по-малко, че си постигнал всичко. Най-често е тъкмо обратното. Но да повторя – интересува ме не толкова Векилска, колкото Поли. Забелязвам, че тя прави опити да избягва телевизионните еквиваленти, сигурно дори се гнуси от тях – кой обаче тогава ще им обърне внимание или ще ги скастри. Мълчиш си и така ставаш неволно съучастник в производството на еквиваленти. Те пък се надяват да не ги оценяват по същество – това най-много ги плаши. От доста години оценъчната дейност е в изолатора, вместо това най-безцеремонно хвалят актуалните телевизионни фигуранти, пришиват им дори ангелски криле. В същото време, докато се занимават с различни бездария, пропускат да поощрят истински талантливото - като Мая Костадинова /Канал 3/, примерно, за да не развалят идиличната картина от еквиваленти. Мая е отличен водещ, грамотен, със реално самочувствие, владее се отлично, камерата я обича като никой друг, може светкавично да смени очарователната си непринуденост с язвителност, абсолютно е овладяла ролята си и я изпълнява с видимо удоволствие. Още се чудя защо от Нова телевизия толкова харесаха навремето Ани Салич – всичко за нея приключи с отмъкването й от Би Ти Ви. Сега я представят като Майка Тереза в някои социални инициативи, вероятно за да оправдаят заплатата й.
Сякаш се страхуват да сложат на професионалния кантар еквивалентите и да преценят трезво: този само дебелее и стои на едно място, този деградира и вече дори не е и еквивалент, а този надхвърли очакванията ни. Решиха да произвеждат евтини звезди-еднодневки от пошли продукции – обаче всъщност се оказа, че именно те постепенно колонизираха телевизиите. И това беше неизбежно, понеже от години подготвяха всеядността на публиката, упорито и съзнателно я лишиха от критерии. Медиите се обвиняват една друга за този провал, за това позорно падение. „Сериозните“ медии се опитват да захапят масовите издания - колкото да забравят, че и те имат немалък принос в млаткосъздаването. И те отдавна са се превърнали в пристан за всевъзможни еквиваленти - ако не пишат за млатките, няма да ги четат, така се оправдават; телевизиите пък се плашат, че ако не приютяват млатки, няма да ги гледат. Капанът отдавна е щракнал - всички са вътре и не могат да се разминат от млатки. Приятно прекарване.
Но пък така си осигуряват безопасност - млатките са новите ВИС или СИК, внимателно охраняват медиите да не се чуе нещо неприемливо от тях – имам предвид, неприемливо за Властта. Качественият човек на този фон е направо опасен, умното слово е опасно, може да предизвика вълнение в Блатото.
Отгоре на всичко, и телевизионните клонинги трайно обсебиха терена, цяло чудо е как досега не са ме упрекнали, че „Всяка неделя“ е преписана от някой от 12-те й клонинга. Еквивалентите се чувстват добре и в това отношение, още повече, че никой не ги подкача за безнаказаната им крадливост. Веднъж Евтим Милошев направо щеше да ме разплаче – добре, че Волен Сидеров се беше разбеснял зад любимите си барабани и това ми вля известен кураж. А Евтим ми разказваше, как навремето, когато взел да продуцира нещо като „Всяка неделя“, мерили с хронометър времетраенето на отделните съставки на оригинала, дотам стигнали - и все не успявали и не успявали да направят нещо различно, мамка му и на оригинала. Трогателно признание – обаче казано на ухо, в съпровод с тъпаните на Волен. Аз пък още навремето съчиних един Кеворкизъм и забравих за клонингите, беше нещо в смисъл, че „Всяка неделя“ и досега се усеща като актьор, който дори без да напуска гримьорната си, получава аплодисментите на публиката. Хубаво утешение, понеже никой нямаше намерение да се занимава с имитаторите.
Никой няма желание да се занимава и с друго – например, с налудните волности на политическите коментатори, особено на „международниците“. Навремето, в „онези“ години, повечето от тях ги смятахме за празноглавци. Празни глави – обаче не спираха да мелят за другарА си ТодАр Живков. Сетне, след „Промяната“, успяха набързо да скрият тъпотиите си. Голям зор видя Асен Агов, който освен словесните си тъпни, трябваше да изтрие и филмите си за комунистическите движения по света. Сегашните международници пък са вече съвсем фриволни. Нищо не пречи на някой от тях да предскаже, че Турция ще се разпадне, примерно - и ако това не се случи, да се изцепи с друга глупост: Ако Тръмп падне, може да повлече и Путин. Тома Томов ги реди тия – нали е депутат, вече може да говори всякакви глупости.
Тъй или иначе, телевизионната критика пропусна една важна тема: словоблудствата на политическите ни коментатори до 89-а година и ги остави да си съчиняват биографии на книжни тигри. Моят приятел Петко Бочаров, който беше най-честен от триминутниците във „Всяка неделя“, издаде книга с коментари, но включи в нея само тия след 1989 година.
Да отделим известно внимание и на еквивалентите/съответниците в политиката. Те пък имат едно основно предназначение: да внушават на простолюдието фалшива приповдигнатост - тя пък е особено заразителна за медиите. Те предпочитат да са като коне с капаци и да изливат с кофи розова боя върху всичко наоколо.
Заради това посрещнаха патетично-враждебно новогодишното обръщение на Радев - вместо да го адмирират. Чуха се и гласове, че сме били черногледи като народ – а точно скептицизмът е най-живителната черта на народеца, държи го буден от упойките, които непрестанно му бият от 30 години насам.
Тъй. И как еквивалентите в телевизиите разчетоха скорошната конференция на ГЕРБ?
Изчаках да минат ден-два от речта на ББ - да втаса някак. Съответниците не обърнаха особено внимание на най-любопитните моменти от нея.
ББ казал: „Ние всяка душа, всеки човек трябва да го чуем и да му помогнем“. Хубаво, красиво казано. Само дето не е ясно, а и никой не го попита - дали само за душите на герберистите се отнася това, или изобщо за всяка клета българска душа?
Ако е второто, това означава значителен прелом в отношението на ББ към хората - и може би слага началото на нова състрадателност и справедливост. Някои могат да възразят, че това е късно прозрение – обаче никога не е късно да се узрее за справедливостта.
Ситуационните Бойковисти няма да преглътнат лесно този момент от речта му - защото пряко кореспондира с новогодишното обръщение на президента Радев, срещу което те използваха няколко кофи с мастило. Симпатично мастило, разбира се - след време то се изпарява и написаното изчезва.
Много любопитни са напътствията на ББ към душичките от ГЕРБ: да се размърдат, да се „съпротивяват“. Това е странно, след като те от толкова години управляват безметежно. Може би трябва да се съпротивяват най-вече срещу самите себе си?


Тагове: Кеворк Кеворкян, Бойко Борисов, Румен Радев, Поли Хюсеин, Маргарита Пешева, Юлиян Вучков, Владимир Михайлов, Мариана Векилска, Мая Костадинова, Ани Салич, "Всяка неделя", Евтим Милошев, Волен Сидеров, Асен Агов, Тръмп, Путин, Тома Томов, Петко Бочаров, ГЕРБ, конференция

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2019 Всички права запазени.