Кеворк Кеворкян навръх 40-годишнината на славното предаване: "Всяка неделя" не е възможна днес
 
- Как посрещнахте 40 годишнината на „Всяка неделя“?
- Направих големи събирания за 25 и за 30 годишнините на предаването – тогава всички отново се убедиха, какъв феномен е то, какви приятелства е създало през годините. Но за 40 годишнина по принцип не се полагат тържества. Само Сергей Михалков издействал да го честват на тази възраст. След като написал текста на новия химн на СССР, Сталин го попитал има ли нужда от нещо.
„От уважение – отвърнал Михалков – но не искат да честват юбилея ми.
Вождът веднага се разпоредил, без да разбере, че всъщност онзи го е преметнал. А когато разбрал, вече било късно… В нашия случай, с „Всяка неделя“, не е нужно да се разпорежда някой - публиката изобщо не е забравила това велико телевизионно приключение, няма и да го забрави. Пък и „Всяка неделя“ преживя предостатъчно „вождове“, за да чака нещо от тях…
Все пак, аз си позволих един малък лукс – издадох книгата си „Истории за личности и буболечки“, значителна част от нейните герои бяха основни фигури и във „ВН“. Тя им е задължена, но и те са й задължени – трябва да разбираме това, ако уважаваме нашия занаят. Днешните телевизионни фигури, повечето от които са си направо фигуранти, нямат такова усещане/самочувствие, сякаш са направени от стиропор – леки са във всеки смисъл на думата …
- А от буболечките имаше ли в предаването?
- Е, такива във „ВН“ по принцип не биваха допускани, като изключим някои политически твари от време на време - за да видим колко им е акъла и в чии ръце ни е отвел Дивият Преход, на който не можем да се наситим толкова години.
- Очаквахте ли БНТ да отбележи по някакъв начин годишнината?
- Не, откъде-накъде. „ВН“ винаги си е била един самотен остров там, или оазис – както я наричаха някои събеседници. Мишо Неделчев я нарече „Неделна следобедна църква, която обединява публиката“. Молитвите в тази църква трудно биха се съвместили с елейните псалми, които винаги е произвеждала БНТ, така е и досега. Нищо особено стойностно не долита откъм пушека от тамян, няма и как да се случи това… Няма как да честват „ВН“, понеже нямат самочувствие, иначе щяха да надуят фанфарите, поне с чуждата слава да прикрият немощта си… Но не могат да го направят и по една друга причина: неизбежно ще се появят сравненията - между духа на „ВН“ и собственото им хриптене…
- Откъде идеше самочувствието на „ВН“?
- От неделната църква се чуваха ясни, мъдри гласове, нямаше казионен боклук – както веднъж се изрази Славков. В деня на годишнината пуснах един видео-колаж за „ВН“ в страницата си във „Фейсбук“ - и в него Йордан Радичков казва, че тя е била свободна зона, нещо като безмитна зона, имаш свободата да казваш каквото си искаш - условието е то да е достатъчно умно. Умността е най-голямата сила. Между другото, аз и затова иронизирам, когато имам случай, западните радиостанции, които в „ония“ години само харчеха луди пари за едното нищо. Простотиите на тамошните БотушКаишевци - по идиотския псевдоним на един от работещите в тях, нямаха никакво влияние върху българската публика. Всичките им „Свободни Европи“, които всъщност бяха напълно несвободни, взети заедно, нямаха и една нищожна част от ефекта на „ВН“. Тези станции бяха направени по тертипа на милиционерската редакция „Лъч“ в БНТ – с тази разлика, че нашите хора тук бяха доста по-свенливи, а и по-честни. Две майки с детски колички, протестиращи в обгазеният Русе, имаха сто пъти по-голямо влияние. Кажете ми едно нещо, излъчено по „свободните“ станции, които трошаха стотици милиони, да е имало ефекта на интервюто ми с Амосов, примерно. Това, да анатемосваш Живков по ония станции, не вършеше никаква работа, особено ако публиката беше наясно, че до онзи ден си го целувал усърдно по задника…
- Георги Марков ли имате предвид?
- И него, разбира се. Впрочем, неговият случай ще си остане в блатото на
измислиците и сплетните, докато не бъде представена на българската публика и книгата на съпругата му Анабел Дилке „Разделната стена“. Но „марковедите“ усърдно я отбягват, а може и да не са чували изобщо за нея… След 10 ноември 1989-а БотушКаишевци се изкараха едва ли не автори на „промяната“, а си бяха редови мишоци – при това от артелната, която се влачеше след събитията.
- Не ви ли е тъжно за грамадната аудитория, която имахте с „ВН“ – тя е достигала до пет милиона души преди 1989-а?
- Не бива да ни натъжават невъзможните неща - сега няма подходящ климат за „ВН“. Обаче както казах веднъж: Дори да не сме тук – ние пак сме си тук…
Най-напред, от години списвам рубрика във вестник „Уикенд“, а той има чудовищен тираж. Имам чудесна публика и във Фейсбук - тя пък ми показва как мигрират едновремешните зрители на „ВН“ към страницата ми във ФБ и ми дават възможност да постигна добри резултати. Ето ги: през 2018 година 90 мои публикации имат 704 682 харесвания, 110 075 споделяния и 59 111 коментара. Средно по 7 828 харесвания на публикация /според официалната статистика на Фейсбук/. Казват ми, че трябва да съм напълно доволен от тези резултати.
Отгоре на всичко, не ми се налага да търпя лигавенията на безмозъчни типове, които от време на време щяха да се натрисат в студиото ми, само за да видим какви идиоти правят тукашната политика… Тази мигрираща публика и връзката ми с нея, която остана ненакърнена през всичките изминали десетилетия, е истинско чудо, то ме кара да се чувствам добре. Някой път си мисля, че тези хора познават и помнят „ВН“, дори по-добре от мен.
Към колажа, за който споменах, пуснах следния кратък текст: „Днес програма „Всяка неделя“ стана на 40 години. Нейният девиз бе „Истината винаги е над нас“… Размишлявах върху съдбата на „Всяка неделя“ – и си казах, че днес тя е невъзможна. Защо – сами можете да си отговорите.
Дори девизът й не може да бъде проумян вече - защото онова „над нас“ не е поредният Властелин, а нещо съвсем друго.
Днешните „телевизионери“ могат да си направят колективно сепуко от яд – или трябва да преглътнат истината, че „Всяка неделя“ е това, което другите може би ще бъдат някога.
„Всяка неделя“ наистина е правила всичко за първи път.
И сега не ни остава нищо друго, освен да се наслаждаваме на нейните безбройни клонинги. Хрониката, която ще ви предложа следващия път, доказва това. Тогава ще ви предоставя и думите на някои от най-знаменитите ни съвременници за „ВН“. Те говорят повечко и за Кеворк - но това е същото. Понеже ви вярвам, нямам особени притеснения да ви доверя оценките им. Тези хора бяха и са - там горе! - нашите истински съюзници, моите и вашите…“

 

Това е текста. Реакциите бяха фантастични – публиката на „ВН“ е жива, това са паметливи и свободолюбиви хора.
- Вярно ли е, че сте пуснали кадри от митинг във ваша подкрепа от 1989 година?
- Имаше доста такива митинги, особено след като поисках „Вот на доверие“. Все пак, сега доста се колебах да излъча кадри от тях. Накрая се реших и пуснах 8-9 секунди - скандирания, вижда се и един плакат…
- Какво пише на него?
- „Кеворк, ние те обичаме, не ни изоставяй!“ Ето, чак се изчервих от неудобство… Обаче сега ще кажа ясно и моля да не го редактирате: „Мамичката им на ония мръсни животни, които се правят, че тези факти не съществуват!“ Когато поисках Вот на доверие, получих над 485 хиляди подписа! Никога по-рано или по-късно не е имало демонстрация на подобна подкрепа. Затова, още веднъж – да вървят на майната си ония лайняри!
- Ядосахте се много…
- Заради публиката на „ВН“, не заради мен самия. Тъпанари нещастни – измисляйте си биографии, плакнете поредните си чорбаджии, но не поругавайте Истината, тя не е кокичка за задниците ви… Обаче все се намира някое нищожество, което да изломоти нещо за „ВН“ – макар двата ми сайта да съдържат стотици публикации с всевъзможни факти и свидетелства, пренесох ги и във ФБ. Не, все ще се намери някаква отрепка да увони истината за „ВН“…
Но няма да ме откажат да бъда един от Пазителите на паметта за Миналото…
- В колажа сте включили и фрагмент от първото издание на „Шоуто на Слави“. Когато ви представя, той казва, че шоуто иска да има вашата съдба. Защо го направихте?
- Е, просто исках да чуя как звучат тия думи днес, какво ни казват…
- На чия оценка за „ВН“ и лично за вас държите най-много?
- Имал съм късмета знаменити наши съвременници да преценяват работата ми. Например, Петър Увалиев ми написа следното: „Без никога да съм ви виждал, винаги съм ви завиждал: вие сте съживител, обновител и пазител на общественото мнение в България.
И не само това: вие пръв и единствен съумяхте да вградите в сплашеното българско мислене непосредствеността, най-могъщата подривна сила, която руши отвътре живота по еднопосочно партийно предписание. У вас всяка неподправена изповед става ненатрапчива проповед…
Пращам ви книгата на английския Кеворкян – Великия инквизитор сър Робин Дей, и записките на създателя на Кеворкяновата традиция в тукашната телевизия – Джон Фриман. Ако вече ги имате, дайте ги на някои от чираците ви, които се учат на занаят при голям майстор….“
 
В сравнение с този европеец от голям калибър тукашните ми критици са направо едни фуфлеци…
- Какво е фуфлек?
- Това е дума на Хайтов, така наричаше той негодниците и ме съветваше да не им обръщам внимание. Фуфлек означава, цитирам, “кучешко сухо лайно, което се държи само на космите, но всъщност няма в него никаква материя. Да не говорим, че вече на нищо не мирише, т. е. не е вече лайно като лайно”.
- По-горе стана дума за публиката - как преценявате отношението й към сегашните предавания и водещи?
- Те сякаш изобщо не държат на публиката, защото не са изпитвали, поне мнозинството от тях, нейната преданост, не знаят каква опора може да е тя, а и това изобщо не ги интересува – важното е да ги подпира някоя кака измежду началствата. Нашият занаят е един лов – а ти си едновременно ловец и мишена, и от теб зависи, както и от преданата ти публика, да не се превърнеш в плячка. Левчев писа веднъж, че когато Живков гледал „ВН“ изражението му било като на пусия - най-опасния лов.
Заради публиката, всеки път, когато стъпквах с грешния крак, ония се виждаха в чудо, дори и след скандала с Амосов. Не е шега да кажат за теб, че окончателно си нагазил в блатото на антикомунизма. Но в ЦК получиха около 700 писма в моя защита - от обикновени граждани, подписали ги със собствените си имена - повечето с копие и до телевизията и до мен, и затова се опитаха някак да замръчкат историята. Окончателно спряха програмата няколко месеца по-късно. Колкото да я превърнат в легенда – такава е съдбата на спрените предавания. Но Народът беше сила тогава, имаше енергия в него - затова от 30 години се опитват да го превърнат в пихтия, при това гладна… Сега той не е интересен за телевизиите, някак го пощипват оттук-оттам, понеже са заети да произвеждат главно телевизионна боза – и, разбира се, шербет за Властниците. Как не ги издавиха досега с тоя шербет… При тия обстоятелства, няма как „ВН“ да съществува, няма как да бъде част от шербетчийницата. Че тя дори в ония години бе упреквана, че не говори за Партията. Ето, казва го самият Живков на 22 ноември 1984 г., при среща с актива на кинодейците във Варна: „Филмът „Събеседник по желание“ прави поврат, защото в него комунистът защитава своя идеал, а във „Всяка неделя“ тъкмо това го няма“ /цитирам по книгата на бившия секретар на ЦК на БКП Стоян Михайлов „Политически фрагменти“/.
Няма шербетчийска нагласа в природата на „ВН“. Хайде сега някое предаване да поиска „Вот на доверие“, и да видим колко народ ще събере. А комунистите бяха още в силата си, когато близо половин милион души опазиха „ВН“. Днешните телевизии нямат желание да се преценяват/претеглят през отношението на Народа към тях… Живеем в Ерата на Фалшифицирането - светът започва от днес, от теб, вчерашният ден не е от значение, утрешният пък – съвсем. Рият с копита единствено в днешния ден. Какво да правят при това положение телевизиите, освен едно - да събират за утешение народни поговорки за преклонената главица и пр.
Публиката има феноменален инстинкт за онова, което е важно за нея - тъй си обяснявам факта, че през всичките години на съществуването си „ВН“ винаги е била предпочитаната програма. За 45-та и 50-та годишнина на БНТ официалните социологически проучвания все показваха, че Кеворкян и „ВН“ са номер 1 в историята на телевизията, такъв беше резултатът и от много подобни изследвания. Може би заради това от БНТ пропуснаха да поръчат изследване за 55-та си годишнина. Но резултатът щеше да е същият.
- И все пак, как оцеляваше през годините „ВН“?
- Ами, една от причините е, че продуцентът беше с акъла си.
- Кой беше продуцент?
- ЦК на БКП, понякога дори Политбюро. Има една много интересна стенограма от заседание на Секретариата на ЦК на БКП. В нея няма размахване на брадви - има хитрост и гъвкавост. Ето фрагменти от тази стенограма.
Емил Христов: Ние една година говорим за Кеворкян. Защо не го сменим по целесъобразност, без никакви обвинения?
Начо Папазов: Получава се така, че чрез Амосов Кеворк противопоставя нашето преустройство на преустройството в Съветския съюз. Една от целите им е да противопоставят партийното ръководство на България на партийното ръководство на Съветския съюз, че ние не приемаме преустройството, което става в Съветския съюз. Мисля, че въпросът е много важен.
Йордан Йотов: Случаят с Кеворк заслужава внимание, но той не може да бъде решен със замах.Търсят се сега хора, които да се прибавят към него и постепенно той да избледнее и да излезе.

 

Един предлага Кеворк да бъде уволнен, друг – да изчакат да „избледнее“. Те хитруват, ти хитруваш – а накрая идват „демократите“ и ти спират предаването. Сега всяка курветина може да ти извърти номер, като те накисне, че не си достатъчно предан - а пък сегашното Политбюро лесно се хваща на всякакви номера. И какво да прави телевизията, която те е приютила - освен да подвие опашка и да те разкара. Иначе ще я отчислят от Яслата. Няма да забравя как веднъж – докато „ВН“ беше приютена от Нова телевизия - ми се обади Бойко и каза, че няма да дойде в студиото ми в парк-хотел „Москва“, понеже не му се иска да се разправя с хунвейбините на Бареков, които бяха обградили хотела. Направо в ефир казах на Бареков, който участваше в същото предаване, да ги разкара – иначе ще отложа участието му. И той го направи - та и Бойко дойде. Тия сблъсъци обаче са лесни, когато си имал неописуемите приключения, с които е претоварена историята на „ВН“…
И въпреки всичко, можеше за дълго да опазиш предаването си и заради още една причина: защото онзи Продуцент си даваше сметка, че няма да има никаква полза, ако посегне на може би единствения солиден социален отдушник - „ВН“. Говоря, разбира, за края на 80-те години, когато вятърът от Москва ги караше и тук да бъдат по-гъвкави. Живков беше казал веднъж в Политбюро да не слушат Кеворк и „огонките“ - имал предвид перестройчиците от кръга на списание „Огоньок“, които непрекъснато канех. Скърцаха със зъби, но нали се правеха и те на перестройчици ,та си траеха… След години нашите главанци-„демократи“ газеха направо с ботушите, ако някое предаване не им отърваше. Костов каза веднъж в Кърджали, че никой не може да влияе на външната продукция на Кеворк - и промениха медийния закон, за да разкарат „ВН“. Първенците на Прехода се оказаха чувствителни като кокони. И друго ги дразнеше: „ВН“ винаги е била пристрастна към ценностите на Миналото. А то е омразно за тия хора, защото ги прави да изглеждат лилипути… Страх ги е от големите фигури на Миналото, изпитват спонтанна неприязън към тях…
От друга страна, героите на „ВН“ постепенно придобиха усещането, че участват в някакво съзаклятие – съзаклятие на умността. Известният поет Божидар Божилов веднъж написа, че само чакам властта да критикува някого, за да го поканя в предаването… Постепенно участието във „ВН“ се превърна в легитимация за значимост. Велко Кънев с удоволствие разказваше, как се обадил на майка си, за да се похвали, че вече е „Заслужил артист“. А тя му рекла: „Че какво толкова, нали беше Събеседник по желание…“
- Да разбираме ли, че отношенията на „ВН“ с БНТ са останали завинаги в миналото?
- Всъщност, през последните десетина години никой не се интересува, какво предлага държавната телевизия. Онази Пръмова спря през 2005 година „ВН“ – при нейния рейтинг и приходите, които носеше, понеже й наредиха. „ВН“ беше последното нещо, което им бодеше очите. Предпочитат да работят с уплашени, свити в себе си хора. Това им е целта. И да правят сериалчета, от които да приджобват нещо. В БНТ трябва да се държиш като хамстер – макар че дори и хамстерите понякога озверяват и хапят лошо. Трябват им марионетки, а не личности. Царе са на безсрамните колаборации с Властта. Пръмова, любимката на Първанов, сега е любимка на Бойко, или на някоя от неговите сенки. Това е политическо ТКЗС, нищо друго. Великолепни бездария са им нужни. А ония „горе“ са готови да им изсипват всяка година по 70 милиона лева. За какво друго - освен да прегъват гръбнак пред този или онзи…
И изобщо вече не се замислят как е постигана свободата в нашия занаят - и как може да бъде постигната днес. Свободата е в умността, умното слово все намира как да изпълзи пред публиката…

 

 
/каре/

ЛЮБОМИР ЛЕВЧЕВ: ЧОВЕКЪТ ОТ НАРОДА ГЛЕДАШЕ ЛЮБИМЕЦА НА НАРОДА

Когато народът беше на мода, къде с обич, къде със завист Кеворкян го наричаха „любимеца на народа”. Еднократно може да спечелиш и от тотото. Но да защитаваш това прозвище всяка неделя е в зоната на невероятното.
Веднъж в годината една шепа интелектуалци се събирахме на султански лов. Ставаше, разбира се, в неделя. Водеха ни във Воденската гора. Вечер се събирахме в голямата ловна резиденция. Точно там съм виждал една невероятна гледка: Тодор Живков седи сам пред телевизора и гледа „Всяка неделя”. Охраната прави знак да не влизаме в хола и да пазим тишина. „Човекът от народа” гледаше „любимеца на народа”. Изражението му беше напрегнато като на пусия – най-опасния лов.
Няколко пъти съм виждал как стрелят от упор в сърцето на любимеца. Но той оцеляваше като по чудо. Като вълшебния елен рогата му пращяха в гъсталаците на световните проблеми. И преследвачите му спираха стъписани, загубили безопасния път.
Така феноменът Кеворк Кеворкян премина през границите на две епохи, без да му се налага да се видоизменя, да се самоотрича, да се пригажда. А обществото се нуждае колкото от обновителни промени, толкова и от неизменните еталони. Такава продължителна способност имаше Уолтър Липман преди ерата на екрана или Лари Кинг, или Джей Лено след това. И от тях искаха да направят трофеи, но не успяха. Като тях Кеворк беше и е не вълшебен елен, а вълшебен ловец – ловец на новини, ловец на тенденции, ловец на истини. Мярка за височина и дълбочина…
Кеворк е един феноменален диалогист. Няма значение дали говори със своя "събеседник по желание", или с "група граждани", или с въображаемия народ. Все едно дали разкрива "тайните на телевизията", или потайностите на нашето безвремие - той предизвиква двуостра реч.
Чудя се на кого да уподобя този безподобен словесен гладиатор. Може би на диалогиста Платон. Но не онзи, който се разхожда в градините на Академ, а другият, когото продават на пазара за роби, та учениците му едва го откупват.
В блажените времена, когато бях млад поет и моят незабравим (тогава анатемосан) учител Атанас Далчев ме посвещаваше в световната поезия, той слагаше по върховете онзи епизод от "Илиадата", когато старият Приам отива при Ахил да измоли трупа на своя син Хектор. Победителят и бащата на победения сядат край огъня и започват един разговор, един страшен диалог за печалната съдба на хората, за безсърдечието на олимпийците, за тяхното коварство и безсмъртна несправедливост.
И тази човешка реч се издигала като богохулен дим към небето. А лоши птици кръжали над ахейци и троянци...
Никога не съм откривал точно тези думи в епоса, но съм сигурен, че ги има.
Има такъв богохулен стълб от думи в диалогичността на Кеворк. Това е неговата самоубийствена дързост.

 

/каре/
КЕВОРК ПРЕВЪРНА СВЕТА В СЕЛО
 
Територията на Третата „Всяка неделя“ /2002 – 2005 година/: Рим, Чикаго, Монте Карло, Флоренция, Москва, Париж, Мадрид, Варшава, Лос Анжелис, Анкара, Валкорт - Канада, Гуда - Холандия, Хюстън, Бевърли хилс, Кеймбридж, Багдад, Милано, Маями, Йерусалим, Вашингтон, Тарб - Франция, Балтимор, Щутгарт, Лондон, Ню Йорк, Саутхемптън - Великобритания, Канкун – Мексико, Делгани – Ирландия, Наджаф – Ирак, Уиндзор – Канада, Хага, Арлингтън – САЩ, Уфа – Башкирия, Адана – Турция, Филаделфия, Владикавказ – Северна Осетия, Мюнхен, Солт Лейк Сити – САЩ – това са градовете, с които са правени телевизионни мостове.
 
/каре/
СВЕТОВНИ ЗВЕЗДИ В „ГОРЕЩА ЛИНИЯ“:
 
Михаил Горбачов, човекът, който събори стената между Изтока и Запада; Антонио Ди Пиетро, бащата на операция “Чисти ръце” в Италия; геният на балканската музика Горан Брегович; световноизвестният режисьор Андрей Кончаловски; идолът на френския футбол Мишел Платини; знаменитият руски поет Андрей Вознесенски; носителят на Оскар режисьорът Анджей Вайда; журналистката Анна Политковская; Рон Мос от най-гледания сериал в света “Дързост и красота”; авторът на “Ледоразбивачът” Виктор Суворов; емблемата на съвременния поп, рок и блус Дзукеро; ангелогласният Бочели; създателката на първото клонирано бебе Бриджит Боаслие; Дон Нелсън от програмата „Аполо“; кралицата на любовни истории Джаки Колинс; живият класик на съвременната литература Гор Видал; патриархът на световната икономическа мисъл Джон Кенет Гълбрайт; Дарио Фо, носител на Нобелова награда за литература; Алина Фернандес, дъщерята на Фидел Кастро; световноизвестният биолог Виторио Колизи; култовият писател Паулу Коелю; най-скъпоплатеният американски автор Том Кланси;кралският астроном проф. Мартин Рийс; Сейф Ал Ислам Кадафи, син на либийският ръководител Муамар Кадафи; един от най-известните анализатори на ЦРУ за Източния блок генерал от запаса проф. Мелвин Гудман; проф.Никълъс Уолд, откривателят на „Полипил“; най-известният телевизионен актьор в света Джон Маккук от сериала „Дързост и красота“; легендарният полицейски комисар на Ню Йорк Бърнард Керик; кралицата на съспенса Мери Хигинс Кларк; анализаторът на световните конспирации Томас Гордън; желязната лейди на Хагския трибунал Карла дел Понте; майсторът на супертрилъри Дейвид Балдачи; геният-аутист Ким Пик, Ернст Мулдашев и др.
 
ПРИЗНАНИЯ НА ГЕРОИТЕ НА ЛЕГЕНДАТА
 
НИКОЛАЙ ХАЙТОВ:
Слабостта на Кеворк към националната тема аз я ценя много… Макар че той е арменец, в доста отношения е по-българин от много българи, които станаха живи еничари. Опитът за спирането на „Всяка неделя“ всъщност даде увенчанието на предаването. Това материализира успеха. За Кеворк спирането на „Всяка неделя“ беше това, което е за Ботев куршумът в челото. Стана легенда.
 
КРИКОР АЗАРЯН:
Това беше първото предаване, в което се търсеше другото мислене.
А въпросът, който винаги е присъствал, е „Защо?“. Например, Кеворк ти задава въпрос, ти му отговаряш, но пак те пита − „Защо все пак?“ За него човекът не е две и две четири, а е нещо много по-сложно.  
 
ДОНЧО ЦОНЧЕВ:
Също и с нашата помощ „Всяка неделя“ правеше нещо, което не уйдисваше на управляващите. Аз съм сигурен, че и на сегашните управляващи няма да им уйдисва…
 
ТОДОР ДИНОВ:
„Всяка неделя“ е единпаметник, ако искате го наречете, една документация на думите. Но не само на думите. Това е всъщност документация намисълта.
 
АТАНАС СВИЛЕНОВ:
Във „Всяка неделя“ в никаква форма не беше пропагандиран и подкрепен така нареченият „възродителен процес“. Много се искаше Кеворк да се включи в тази кампания, в която тогава участваха много популярни журналисти, някои се и поразкаяха после, но това не стана.
 
ВИЛИ ЦАНКОВ:
Помня, как когато щеше да се прави предаването за царя, миньорите от Перник бяха изпратили телеграма, в която пишеше – „Спри това, защото ще дойдем в София с кирките!“. Кеворк го прочете по телевизията и каза „Спокойно, господа!“ Това за мен беше един от най-страшните случаи, защото в Румъния се случи точно това. Извикаха миньорите и те почнаха да бият в Букурещ. Ако имаше един провокатор да ги поведе, можеше да стане и у нас такова нещо.
 
ЮЛИЯН ВУЧКОВ:
„Всяка неделя“ беше и поле на интелектуалните сражения. Сражения на възгледи, на различни начини на мислене. Колкото и да е имало надзор отгоре, трябва да сме идиоти или крайно субективни, за да подценим голямата роля, която това предаване играеше за развитието на мисленето.
 
НИКОЛА АНАСТАСОВ:
Имаше страхотни предавания за войнишките паметници и за паметта на народа. Кеворк провокираше нацията да се сети за миналото си.
 
МИХАИЛ НЕДЕЛЧЕВ:
Приносът на „Всяка неделя“ е в три неща. Първо - наложи категорично самия Кеворкян като свръх-топжурналист, като една публична фигура. Второ - бяха представяни множество не само гледни точки към различни проблеми, но и се демонстрираше какво означава личностното присъствие в културата, в обществения живот чрез теми, които до този момент не бяха теми на журналистиката. Трето - обедини всички българи и се създаде един ефект на свързване.
 
ВЪЛО РАДЕВ:
Ако трябва с няколко думи да характеризирам какво е „Всяка неделя“, за мен лично това беше мигът на истината.
 
БОРИС ДИМОВСКИ:
„Всяка неделя“ беше място, което притегляше. Сега няма такъв център.
 
КАТЯ ПАСКАЛЕВА:
Думата „кеворкиране“ не съм я измислила аз. Тя се роди в нашите кръгове, спонтанно, без зла умисъл, просто някак на шега и аз я споменах, когато Кеворк ме попита, защо толкова дълго не съм се съгласявала да участвам. Той имаше слабост към качествени хора…Всичко беше на прима виста. Тази импровизационност е нещо, което сега въобще не мога да видя по телевизията.
 
ИВАН АНДОНОВ:
Истините, които се казваха в това предаване, не се казваха никъде другаде. Няма защо да крия − много пъти, в по-късните му предавания, не само че съм стоял залепен пред телевизора, но и съм плакал.
Аз бих го формулирал предаването като един оазис на истината.
 
ЦВЕТАНА МАНЕВА:
Извеждането на личността на преден план беше акцентът на предаването…Това беше опит за разбуждане.
 
ИВАН СЛАВКОВ:
„Събеседник по желание“ беше документална картина на един човек, за който не беше необходимо да се обяснява кой е. И това му даваше стойност на документално кино. Нямаше баластра… „Всяка неделя“ просто беше изчистена от лозунгите.

РАДОЙ РАЛИН:
Голям риск беше Кеворкян да ме извика в едно време, когато даже вестниците не ме печатаха. Бях безработен, в едно положение, в което бях действително черна овца… В Кеворкян има нещо магично, когато изправи хората пред себе си. Това идва от нещо необяснимо. В него има много човешко излъчване, едно съвременно апостолство.

КОНСТАНТИН КОЦЕВ:
Той кара човека, с когото разговаря, сам да рисува собствения си портрет… Беше не толкова отдушник, колкото едно приятно освобождение на човек от постулатите.

ТАНЯ МАСАЛИТИНОВА:
Предаването беше нашият оазис, беше много умно и фино направено и подготвяше една почва за промяната.

ЛИЛИ ИВАНОВА:
Не само най-гледаното - то беше най-смелото, най-оригиналното и най-силното за времето си предаване. Даже когато Кеворк излизаше в отпуск, това ме вбесяваше. Когато през август нямаше „Всяка неделя“, за мен телевизията не съществуваше.

ГЕНЧО СТОЕВ:
Нямаше друг форум, на който можеше да се говори така. Това беше желано място. Чувал съм много неща от умни хора.

ЧАВДАР ДРАГОЙЧЕВ:
Говореше се с чувство за отговорност, а не както сега − сульо и пульо да се показва по телевизията. За мен това е квази демокрация.

БОРИСЛАВ ГЕРОНТИЕВ:
Много силна беше поредицата със събеседници от вън. Това и изяде главата на Кеворкян.

СТЕФАН МАВРОДИЕВ:
Говореше се за важни, съществени неща, които са истината на твоя живот….Интервютата бяха някакъв вид представления.
 
ТОНЧО ЖЕЧЕВ:
„Всяка неделя“ се различаваше и изпълняваше до известна степен ролята на несъществуващия парламент, на несъществуващите вестници с влияние. Създаде наченките на един по-свободен и нормален диалог в обществото… Помня много добре и интервюто с Амосов. Това беше събитие. Той каза много силни думи за времето, за пороците на социализма, а това бяха неща, които не бяха озвучавали българското политическо пространство в продължение на пет десетилетия.  
 
НЕШКА РОБЕВА:
Предаванията му бяха еталон за гражданска доблест.
 
БЛАГА ДИМИТРОВА:
Предаването се превърна в легенда тъкмо защото бе противопоказно на регулацията, затормозваща всичко чрез готов „сценарий“, „запланувани речи“, „спуснати отгоре разпоредби“ без никакво отклонение. „Всяка неделя“ бе един открехнат прозорец към свободно споделено мнение и едно упование, че у нас има достойни интелектуалци. Тя беше не само оазис за „поемане на глътка въздух“, но и надежда за зрееща промяна.
 
РАНГЕЛ ВЪЛЧАНОВ:
Това беше легализирано дисидентство и доста парливи неща се появяваха. След всяко предаване ние си говорехме: „Гледа ли „Всяка неделя“?“, „А чу ли този какво каза?“... Ние просто живеехме с „Всяка неделя“… Усещам, че на някои млади хора им личи, че не са гледали неговите предавания. При други пък личи, че са повлияни по някакъв начин от неговия опит. Хората зарязваха всичко, за да го гледат. То поддържаше буден духа на хората.
 
ЕМИЛ ДИМИТРОВ:
Благодарен съм на „Всяка неделя“, защото Кеворкян ме покани в един период, в който имах проблеми с изяви, записи. Не ме пускаха по радиото и телевизията. Изведнъж той ме блъсна и ме издигна нагоре.
 
НЕВЕНА КОКАНОВА:
Много добре си спомням, че „Всяка неделя“ беше първото явление в нашата телевизия, заради което хората се прибираха вкъщи да не го пропуснат. Въпросите към всеки събеседник съм отнасяла към себе си и съм търсела своя отговор. В този смисъл Кеворк не те изоставяше, не те захвърляше. Той продължаваше да те държи във връзка със себе си, независимо че не си в студиото. Така изгради едно цяло ново общество от избраници − събеседници за всяка неделя.
 
АЛЕКСАНДЪР ЧИРКОВ:
За мен това е едно мъдро предаване, което чрез интервютата на интелигенти и успели в живота хора непрекъснато предлага на населението модели на мислене. По този начин допринася за промяна на мисловния модел на българина и помага той да стане по-рационален, да се унищожи старото азиатско мислене от днес за утре.
 
СЛАВКА СЛАВОВА:
В онези времена не можеше да се говори истината, а пък аз не исках да лъжа. Кеворк беше единственият човек, който ми казваше: „Ще говорите, каквото и както искате.“ Развързваше ми ръцете и никога не ме е ограничавал. Той ми даваше свобода.
 
ХРИСТО ХРИСТОВ:
Талантът на Кеворкян, умението му да импровизира и да насочва ги няма в нито един журналист днес…Програмата извади от анонимност много хора и показа проблеми, за които само се шушукаше…
Неслучайно взех заглавието „Събеседник по желание“ за един от филмите си, защото се постарах самият ми филм да застане лице в лице със зрителя по главните проблеми. Кеворкян игра себе си в този филм.  
 
ГЕОРГИ ДЮЛГЕРОВ:
„Всяка неделя“ беше ценна с това, че събираше разнополюсни личности. Те взаимно се допълваха и индиректно спореха помежду си. Създаваха картина на времето.
 
СТЕФАН ЦАНЕВ:
Във „Всяка неделя“ цареше някаква атмосфера на таен заговор между журналисти, оператори, работници, режисьори, хората на пулта зад стъклата. След някои от предаванията се прегръщахме. Веднъж попитах Кеворкян: „Ами, ако кажа еди-какво си?“ Той ми отвърна: „Не бой се бате!“ Това беше твърде самотно предаване. Като всяко свободно нещо.

КОЛЬО ГЕОРГИЕВ:
Наченките на реалното приложение на плурализмът бяха дадени в предаването на Кеворк. Там се защитаваха реални ценности и това създаваше уют за онези, които бяха отчаяни от невъзможността да изявяват своите разбирания. „Всяка неделя“ изигра положителна роля в узряването на общественото съзнание.
 
НИКОЛАЙ ГЕНЧЕВ:
Програмата се появи в годините, когато комунизмът започна да отстъпва от своите основни позиции и идеологеми. Тя предизвика едно първоначално сътресение сред нашата общественост, защото в нея се задаваха нестандартни и неудобни въпроси, повдигаха се теми, които реално интересуваха хората. Възстановяваха се истини, смазвани в продължение на дълги години. „Всяка неделя“ стана феномен, защото издигна и защити една нова платформа, далеч по-цивилизована от тази, която господстваше в медиите тогава… Амосов категорично отрече тогавашната ситуация и даде на Кеворкян възможност да утвърди „Всяка неделя“ като една от най-демократичните платформи в България.
 
СТАНИСЛАВ СТРАТИЕВ:
Дали във „Всяка неделя“ се усещаше една свобода? Това е факт и се дължи на куража на Кеворк да направи крачка по-напред, на практика в неизвестното. Дотогава у нас имашеедин вътрешен страх и вътрешна цензура, която казва: „Леле, товаще го спрат, с това ще ме съсипят...“ А човек е длъжен да опита. Не да прави революция, а да опита. Кеворк се осмели и се оказа, че може. Той беше достатъчно умен, балансиран…
Нормално беше да го спират. Смешно е да се очаква, че едно такова предаване, което беше таралеж в пазвата на властта, на управляващите, на обкръжението, няма да бъде спирано. Е, сега казвам, че е нормално, но само Кеворк и хората му си знаят какво им е струвало.
 
ЙОСИФ СЪРЧАДЖИЕВ:
Даваше се възможност да говориш много по-свободно, отколкото навсякъде другаде. Кеворк съумяваше така да подава въпросите, че даваше възможност за по-освободени отговори. Той хитро подхлъзваше интервюирания и го освобождаваше от автоцензурата, която е много по-страшна от цензурата. Цензурата можеш да излъжеш, но себе си − трудно.
 
ГЕОРГИ ЧЕРКЕЛОВ:
Някои се обиждаха, че Кеворк не ги кани. Но той правеше добре, че не ни ги показва... Не искам да обиждам Кеворк и да го кръщавам дисидент, но това, което той правеше, бяха трайни работи. В тях имаше морално-обществена хигиена.

 

 



Тагове: Кеворк Кеворкян, "Всяка неделя", Сергей Михалков, Сталин, "Истории за личности и буболечки", БНТ, Михаил Неделчев, Иван Славков, Йордан Радичков, Ботуш Каишев, "Свободна Европа", Уилям Сароян, Шарл Азнавур, Николай Амосов, Тодор Живков, Георги Марков, Анабел Дилке, Любомир Левчев, Вот на доверие, фейсбук, Петър Увалиев, фуфлек, Николай Хайтов, шербет, Стоян Михайлов, Емил Христов, Начо Папазов, Йордан Йотов, Бойко Борисов, Николай Бареков, Иван Костов, Божидар Божилов, Велко Кънев, Уляна Пръмова, Георги Първанов

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2019 Всички права запазени.