Истории за панталони
 
Властта винаги очаква с нетърпение края на годината, за да се наиграе като Дядо Коледа, това е любимата й роля – на разпасания и сякаш леко подпийнал Старец, който хвърля подаръци наляво и надясно. Но този път тя бе опровергана не от друго, а от търговските реклами. Те се оказаха по-честни, което си е направо истинско чудо.
Една от тях ни казва, че „малкото е доброто тук“. Така си е наистина, няма как да не се съгласим. Задоволявайте се с малкото - и то е нещо, това ни внушава въпросната реклама, не се подлъгвайте от големите лафове. Това откровение трябваше да го чуем от политиците, но ни го доставиха тъкмо рекламите. И те са по-откровени от Властниците - и заслужават щедър подарък от техния си Дядо Коледа.
Малкото е доброто тук, така е - като изключим нашенския героизъм, който все е в големи порции. Само дето често е излишен и дори измамен. Преди няколко дни се навършиха 15 години от атентата срещу военната ни база в Кербала, при който загинаха петима българи. Някой предложи подвига им да влезе в учебниците. Да си пушечно месо - и това вече минава за подвиг. Споменаха виновника за лошата подготовка на нашите войници - някакъв заместник началник на батальона. Нито дума обаче не чухме за политиците, които, заради дупедавските си напъни, ги пратиха като жертвени овце на заколение в Ирак. Соломонпаситата – ИДЕОЛОЗИ на новия героизъм пак ги пожалиха. И те продължават кротко да си преживят с новия ДНЕШНИЯ си интернационализъм.
Ами сегашните ни войничета по-подготвени ли са? Някой има ли отговор на този въпрос – но не с дежурните лафове, присъщи на цивилните гарги, които временно се мотат из Министерството на отбраната. Само преди няколко години тия службаши предизвикваха ироничните подмятания на кадровите военни. Сега и те свикнаха с гаргите. Армията сигурно е станала по-боеспособна от това.
Добре, че най-после ще купим американските Ф-16. Как ще ни помогнат те, е отделен въпрос – важното е алъш-веришът да върви. Сещам се за един коментар от Фейсбук - може да мине за коментара на изминалата година: „Гледахте ли руския военен парад? Ако ни нападнат, само с оркестъра си ще ни превземат!“ Тъй че, десетина Ф-16 няма да ни са излишни – поне оркестъра да озаптят.
Така неусетно стигнахме до лошия театър и лошите актьори. Няма човек, който да не е бил сигурен, че тъкмо славният Ф-16 ще пори още по-славното ни небе - дори кравата Пенка беше наясно с това. А на нея може да й се има доверие, понеже е безспорният победител в категорията „Човек на годината“.
Защо им беше нужно тогава на управниците да разиграват провинциалното си театро, след като на всички е ясно, че имат автономността и куража на един свален панталон. Комисии, препирни, кампании на прислугата от черносотници на Властта, някои от които освен че са нетърпими тъпанари, са и пределно нахални. Един направо клеветеше президента Радев, че е имал вземане-даване с „Грипен“, затова лобирал за шведския самолет. Жив да го оплачеш въпросния тъпанар, защото ако Радев го подгони с един съдебен иск, никой от чорбаджиите му няма да го защити. На телевизията, която дава трибуна на подобни типове, направо трябва да й пуснат кепенците - и без друго никой не я гледа. ГЕРБ са в „европейско развитие“, но иначе са си в медийния палеолит – пропагандните им способности се изчерпват в мятането на камъни, съпроводено с дивашки крясъци. Освен това са и истински мазохисти - все намират най-отблъскващите типове да ги защитават, с нужда и без нужда.
Дори руският оркестър да беше цъфнал на „Дондуков“, пак щяхме да вземем Ф-16 - защо беше тогава театрото? Някой от отбора на медийните примати вероятно е подсказал на Властта да се кълчи, уж в името на обективността, да се терзае докрай – почти колкото за кравата Пенка. Включиха в театрото и американски помощник държавен секретар – един от петимата, сетне и самият държавен секретар. Да не би да не забележи простолюдието, как се опъваме, колко ни навиват – пък ние, нали сме си мъже, се съпротивяваме мъжки - и прочее подробности от Историята на сваления панталон. А всичко беше ясно, още когато Тръмп каза, че разчита да не се мотаме с алъш-вериша – иначе ще последва друга история за сваления панталон, не толкова ведра колкото покупката на Ф-16.
В крайна сметка, простолюдната публика сигурно си е казала: „Хайде, плащайте, че ни омръзна от героизма ви!“ Кой ще намаже сега обаче - и какво? Чухте американските войници как посрещнаха Тръмп в Ирак - такива екзалтирани крясъци техен президент скоро не е предизвикал. Особено когато обяви новата си идея: отсега-нататък ще водим войни, само ако ни плащат. Подписваш чека и те защитаваме, колкото можем - и докато не пристигне руският оркестър. Хубава, ясна идея и нашите хора сигурно са я разбрали – заслужават една снимка за спомен, от панталона нагоре. Това ще им е кяра.
Други актьори, също лоши, обаче са получавали доста повече. Митов, например, го довлякоха от Националния демократически институт на САЩ и направо го назначиха за български външен министър. Сетне го прибраха в някой гардероб – той си беше кротко момче и не си отваряше много-много устата. Други обаче изобщо не я затварят. Захариева специално ще я сложат на някоя витрина – като Николай Младенов, който отговаря в ООН за мира в Близкия Изток, лесна задача за един панталон. Сега търсят място за Ирландската пастирка – намекна го по телевизията една журналистка, която познава тайния живот на Върхушката. Не можах достатъчно бързо да посегна и да й издърпам ухото, когато каза, че Пастирката предизвиквал най-голям интерес в сайта на нейния вестник. Един влиятелен политик ми каза, че щели да го натаманят в НАТО – вече с вдигнат панталон. Питах го дали е пил нещо и той отрече. Е, ако това се случи, онзи оркестър ще превземе без бой и главната квартира на НАТО.
Тия назначения – те не са едно или две – минават някак безшумно, като израз на спонтанната милост на Опекуна към една или друга наша гарга. Но, всъщност, са кулминацията на един друг театър, доста по-безсрамен от този за Ф-16, при това и доста по-продължителен. Възнаградените особи години наред се трудят като хамали за интересите на Опекуна, главно с думи - и задължително дурашки. Диви изхвърляния, диво слагачество – тия дори изобщо не носят панталони – и накрая ги застига милостинята. Пастирката най-усърдно продаваше русофобията си – и накрая тъкмо тя ще му осигури подаянието. Ако някой се съмнява в това - да си види, къде са му панталоните.
Несръчното театралничене около Ф-16 неизбежно ни напомня за панаирите около обществените поръчки за едно или друго. Всъщност, дори определянето им като „обществени“ вече си е едно предизвикателство. Всички са наясно кой ще спечели поредната далавера, но пиеската усърдно е разигравана. Тази практика отдавна е развратила всички по веригата, чак до най-долу, до най-келявото село - там касапницата е доста по-кървава, но технологията е същата. Притворството е заразително.
Чух по телевизията за някаква разправия с руснаците – Слава Богу, без участието на оркестъра. Подарили на Софийската община елха, но в украсата й имало и звезди – обичайните коледни украшения, не ония от Кремъл. И това предизвикало гняв в социалните мрежи. Но преди време там приеха доста по-спокойно един друг подарък - „Бронзовата къща“. На мястото на Мавзолея - едно съоръжение което намирисваше на източен деспотизъм, се пръкна нещо временно, доста неясно, за мнозина дори лековато - като лековатите години на Прехода; направено от днес за утре, слагаме го и го махаме… - с всички асоциации, които събужда това тричкане/колебание.
А между двата символа, разхвърляни във Времето, ние си крачим нанякъде, колкото да се намираме на работа – орисани сме да вървим, без да стигаме до никъде. И без да знаем докъде сме я докарали… Сякаш сме наказани на „път/пътуване без спиране“, което било най-ниското ниво на Ада в будизма. Хората се умориха и отвратиха от това безкрайно тътрене, изпитват отвращение от несмислените напъни все по нещо неясно, днес така, утре – иначе, важното е да плющят знамената на глупавото бодрячество.
Попаднах на едно предаване с участието на бившия председател на Народното събрание Димитър Главчев – тъкмо го питаха, как гледа на хипотезата ГЕРБ да предложи Станишев за евродепутат от своята листа, ако Корнелия Нинова се опъва докрай и БСП не го приюти. Главчев учтиво отхвърли тази фантасмагория – в смисъл, че в ГЕРБ може и да са гламави, но не дотам. Между другото, в кулоарите на онова нещо, което минава за политика, от доста време се говори, че навремето в махането на Главчев от председателското място пръст имал и безпризорния в момента кандидат-евродепутат Станишев. И не толкова той, колкото неговата благоверна Моника, което открай време си е все същото. Тази версия може да изглежда нелепо, но трябва да си припомним, че навремето тъкмо Главчев беше в основата на разнищването на срамната „Афера Хохегер“, която така и скатаха накрая. Защо го направиха – и срещу какво?
Тъй че, нищо чудно, ако от ГЕРБ толкова са се развили като европейци, да вземат да направят самата Моника евродепутат - тъкмо ще ги отвори на някои номера.
В приземието на българската политическа налудност всичко може да се случи. 


Тагове: Кеворк Кеворкян, Кербала, Соломон Паси, Ф-16, Румен Радев, ГЕРБ, медийна политика, Тръмп, Даниел Митов, Екатерина Захариева, Николай Младенов, Росен Плевнелиев, Бронзовата къща, будизъм, Димитър Главчев, Сергей Станишев, Корнелия Нинова, аферата "Хохегер"

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2019 Всички права запазени.