Видения за късни герои
 
Отвсякъде ни настъпват примери на късен героизъм.
Например, едни сладурани здраво се потрудиха през последните седмици, за да се нагласят като късни героини на почтеността. Обаче така бяха нагласили компанията във „Биг Брадър“, че някои там се изпокараха и взаимно се изкараха проститутки. Ранни проститутки – обаче късни матрони на почтеността. Пак е по-добре, отколкото обратното…
Жажда за герои тресеше и кореспондентката на Би Ти Ви в Париж. Докато коментираше поредната събота на „жълтите жилетки“, тя ни съобщи, че всеки парижки квартал си има своя герой. Един от тях бил Жорж. Хайде, вдигнахме се и отидохме при него, а той си правеше палачинките, както винаги ги е правил, и разказваше ето така: „Вандалите дойдоха оттук, а пък полицаите - оттам, сетне пък вандалите дойдоха оттам, пък полицаите ги посрещнаха оттук“. А Жорж си правел палачинките и не можахме да разберем, защо е герой. Може би пък правенето на палачинки вече да е някакъв героизъм.
Написах „палачинки“ и се сетих за Каракачанов. И той се нахрани с късен героизъм. Забелязали ли сте, че вече никой не нарича хората от днешното ВМРО „войводите“? Причината е ясна. Пак добре, че не ги наричат ратаите.
Тия дни Каракачанов изигра цяла оперета на изоставената булка: македонците крадели историята ни, според тях Самуил не бил български цар, твърдели, че има македонски език, българите били окупатори и пр. – все неща, които са известни на всяка гарга. Дори се оплакал на ББ – само дето не ни съобщава, какво му отговорил той. Каракачанов се държи така, сякаш не е ходил да подписва договора с македонските лисици. Тогава всички с кеф участваха в този притворен театър - а сега реват. Тогава се оставиха съзнателно да ги лъжат - а сега искат да осребрят ситуационното си българолюбие. Ако Каракачанов искаше да остане в Историята - а не като разсилен в келявата власт - още тогава трябваше да си хвърли оставката. А не сега да брои, как и колко пъти македонците ни лъжат. Ще ви лъжат до второ пришествие, защото ви смятат за будали.
След като подписахте „договора“, имахте година и половина да проявите някакво мъжество. Но се оставихте едно нищо като Заев да ви подритва. Можехте да се направите на българолюби, още когато нахално открадна Илинденско-Преображенското въстание. Но предпочетохте да се държите като българоеди.
Затова никога повече дори не споменавайте името на Ванче Михайлов.
Нашите първенци все се държат като палета – а сетне се правят на Боримечки. И така е, накъдето и да нагазят. Всички вече са по кройката на Плевнелиев/Врабчето - всички прихванаха от неговата политическа диария.
Правихте се на глухи, когато ви казвахме да си отваряте очите с „договора“ – но вие си хвърляхте калпаците пред новите си чорбаджии, толкова бяхте щастливи. Сега най-умното е да го скъсате. Така ще облекчите всички, а най-вече себе си. Да го направи онзи, който иска да бъде запомнен. Иначе ще бъде запомнен колкото ланшния сняг - малко преди да оттече на кални поточета.
Обаче нашите политикани са готови да продадат дори Историята - какво остава за собствената им чест.
Каракачанов дума не обели и за решението да бъде закрита Агенцията за българите в чужбина. Между другото, Заев казал, че българските власти изобщо не са търсили македонските във връзка с паспортната афера.
Защо ли? Страхуват ли се от нещо? Възможно ли е Заев да им е приготвил някой от калните си номера?
Има един г-н Кирилов, също късен герой - той пък предложи наказателни санкции/затвор срещу циганите, които горят битови отпадъци. По-добре да беше предложил направо да ги горят самите тях, вместо да ги разкарват по затворите. Ние, обикновените българи, живеем и ще живеем с тия цигани, а не политическите храбреци. Те ги направиха такива, каквито са, те направиха и българите такива, каквито сме. А сега ни насъсквате едни срещу други. Ще горят циганите каквото им падне, какво да правят друго. Да мрат от студ ли? Но и сега не се сещате, че вие – политическото фалшименто - ги докарахте в това положение, направихте ги необуздано диви, направо ги видиотихте, понеже нямате никакви идеи, дори за себе си. Палачинките-герои нямат идеи. Кой ви е виновен – пак соца ли? Да ви халосам с един закон на КК, ето го: „Всеки, който продължава да прави сравнения между сегашното Блато и соца, който още преди 30 години отиде в небитието и то недонаправен, е формен идиот“. Два пъти по-голям идиот е онази палачинка, който търси оправдания със соца. Да вървят на майната си всички, които безсрамно все се оправдават със соца. Тяхното безсрамие е по-грозно от това на късните матрони, за които стана дума. Държат се като разгонени кучки с Истината. Съсипахте и окрадохте всичко - и пак соца ви е виновен.
Обругаването на соца с трийсетгодишно закъснение е най-гадният пример на късен героизъм. Баневи продукт на соца ли са? Приватизирали без всякакви последващи ангажименти – и кой ги е дарил толкова щедро? Ясно кой: Тъпанарите, които и досега киснат в саламурата на Прехода и все чакат да узреят като държавници. Никой не вярва на глупашките истории за „червените куфарчета“. Скрито червената глава на Костов бе главното куфарче - криминалната му приватизация разложи напълно бизнес морала. Прокопиев кой го нагласи като олигарх и носител на западните „ценности“ - соца ли, или пак Черният Ангел/Костов? За него обаче нищо не се чува вече. А „Полимери“ - Девня е приватизиран през 1998 година. Кой управляваше/гъгнеше тогава? По време на проклетия соц за една готварска печка осъдиха на седем години затвор заместник шефа на всесилното УБО, генерал, който отгоре на всичко е бил заместник командир на бригада „Чавдар“ – витрината на партизанското движение, заради Живков естествено. Идеолозите на гешефтарската приватизация и тарикатите, които с тяхна помощ опоскаха България, на колко ще ги осъдите?
Късни герои, все нахилени, се прескачат с предстоящи герои. От вторите най-симпатичен е Кубрат, който все някога ще играе с Джошуа. Ние винаги се възпламеняваме от очакването на някой Джошуа, от очакването на битката - но не от самата битката. Навремето така беше и с Кличко, нищо, че самата битка с него си беше жив пердах.
Понякога си представям и държавата като един боксьор тежка категория, винаги леко замаян. Изпраскан в приказките и особено в заканите, независимо, че понася удари от всички страни и е изпаднал в траен нокдаун - но това е нещо, с което е свикнал. Кубрат, примерно, поне има смелостта да повтаря сакралното „Продължаваме напред“ – колкото и да е замаян. Държавата главно мълчи или нещо сумти – например за прословутото Председателство. А пък накрая се оказва, че сме последни по влияние в ЕС – и то след толкова салтанати, умилкване и гъзурчене, които очевидно доникъде не водят. Властта сякаш не се опитва да вникне в нищо, което е по-сложно от едноклетъчно. Ако изразиш някаква тревога, тя те приема за свой враг.
Неукото постоянно се нагърбва с непосилната задача да раздава разум – и оставя непрекъснато образци на непосилен героизъм. Все по-добра ми изглежда идеята ми отпреди десетина години да се направи анкета между политиците, какви книги не са чели. Те ще напълнят една библиотека, по-ценна от Александрийската. Като ги слушате как се изразяват - какво ви се ще да направите, най-свирепото ви видение какво е?
А един банкер тия дни попитал: „Къде виждате бедни хора наоколо?“ – и още не са го оваляли в катран и перушина. Сега съм много ядосан, за да се занимавам с това животинско нахалство. Но то заслужава специално внимание.
Докато пишех дописката, строители показно окупираха София. Понеже несправедливо ги упреквали, че строят лошо.
И вие вече сте убедени, че строят добре.
Можеха да са още по-убедителни, ако бяха наредили машините си на шосето край Своге. 


Тагове: Кеворк Кеворкян, Биг Брадър, Десислава Минчева, Красимир Каракачанов, Бойко Борисов, Македония, Зоран Заев, Ванче Михайлов, Данаил Кирилов, Агенция за българите в чужбина, цигани, Прехода, Иван Костов, приватизация, Иво Прокопиев, генерал Пенчев, Кубрат Пулев, Джошуа, строители

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2021 Всички права запазени.