Озверяване
 
Съобщиха ни по телевизията, че двама старци умрели от измръзване в Бреница, община Кнежа. Според кмета на селото било невъзможно да ги настанят в социален дом - изискванията били „жестоки“, чакало се по четири-пет години, кандидатът трябвало да има голяма пенсия или някакви имоти.
Няма какво да шикалкавим, решението е: кучешка смърт за такива клетници. Това им се полага в Европейска България.
Един от съселяните им допълни нещо знаменателно: „Ако стане нещо с животно, да видят, че се убива животно, ще дойдат не знам колко организации, а това, че двама души така си заминаха – не обръщат внимание.“ Двама българи по-малко – голяма работа, и без друго се топим неудържимо.
Освен това, все сме заети с по-важни дела – преди време с кравата Пенка, за която стана дума дори в Европейския парламент, колкото да не забравим, че истинската човещина е окончателно изчегъртана от главите на Брюкселските чиновници. Паролата е: крава да си в България - за хората ще мислим по-нататък.
Ами врявата около Терез и Масуд - тигърчетата от Разград, с които занимаваха дори премиера. С колко състрадателност ги окъпаха разни екологични организации, за медиите да не говорим.
След животинската смърт на старците от Бреница реакцията бе също толкова животинска. Пълно мълчание. Дали ще се размърдат, ако направят лагер с ковчези пред Парламента? Съмнявам се.
Но не престават да врякат срещу фалшивите новини – колкото по-фалшив е някой, толкова повече се дере. Затова най-после трябва да проумеем, че истинската фалшива новина е представата, която ни натрапват за днешна България – и с която трябва да прикрият Озверяването, което прокапва от всевъзможни истории.
Цецка Прангите, както вече би трябвало да наричат Цачева, изглежда все още не може да схване, че обясненията, които подхвърля около „Случая Иванчева“, изобщо не са подходящи за един правосъден министър. Някакво „озверяване“ тлее в тях. Дори първенците на днес омразната й комунистическа партия - в която хитричко кротуваше до самия 10 ноември 1989 година, не си позволяваха подобен език. Цачева обаче непрекъснато трябва да се пъчи с днешната си правоверност - и това я прави агресивно нечувствителна, даже нелепите пранги около нозете на двете дами от община „Младост“ не я трогнаха особено. Дори си позволи ехидно да подметне, че им разрешили епилатор и сешоар в ареста – и човек се пита с какво е поливана нейната отровна ирония.
Между другото, една предишна правосъдна министърка ходеше с златна верижка на крачето – тя пък с прангите на долнопробния вкус.
Някои не се посвениха да злорадстват заради скотските условия в българските затвори. Но пет пари не дават за животинската смърт на старците от Бреница. На виновниците за тяхната Голгота, и на хиляди още български клетници, какви килии се полагат? Какви зурли ще надувате в тяхна чест?
Озверяването – по правило неосъзнавано, е крайният резултат на безразличието, което от години старателно отглеждат у себе си нашите Властници. Нищо действително драматично не задържа вниманието им - ако мислите, че са се трогнали от случая в Бреница, значи сте завършени наивници. За тях е непосилно дори една думица на състрадание да отронят, те са вгледани единствено в себе си, оковани са с прангите на себичността и ги носят с удоволствие. Не се тревожат от смъртта на старците, знаят, че и тя ще отшуми за ден-два, такива са вече тукашните нагласи – това пак е форма на озверяване - озверяване чрез безпаметство. Тревогите, обикновено мними, се изживяват набързо. Обещанията светкавично се забравят, а и няма кой да ги припомня. Летят нанякъде ескадроните на ЕС.
Преди повече от три месеца ББ съобщи, че едновременно започва ремонта на всички компрометирани мостове – е, започна ли? Някой слагач сладко-сладко го е подвел, от доста време той е жертва на несръчната пропаганда на хората край него – за да му се харесат, те са готови да му обещаят всичко. А той озвучава фантазните им напъни – обаче последиците са за негова сметка.
По същия начин някой го е подучил да закрива Агенцията за българите в чужбина – заради паспортните далавераджии. По тази логика и доста министерства трябва да се закрият. Сложете за шеф на Агенцията някой ваш братовчед – но да е некрадлив ентусиаст/засега, и долу-горе да е грамотен в българските ни работици, поне „Под игото“ да е чел, но не на шльокавица. Обаче не я закривайте, защото ще обидите сънародниците ни в чужбина, те ще се почувстват отхвърлени. А иначе, както сме я подкарали, скоро може да има нужда от Агенция за българите в България. Да не говорим, че отдавна е време за Агенция за Циганите - но никой не гледа към тях, оставиха ги - страхливо и подло - на произвола. Да ви е сладка наближаваща Буря.
Истински българи има навсякъде по света, най-малко са в Македония. Защото сърбоманите бяха безмилостни към тях. Винаги възторженият Божидар Димитров, Бог да го прости, говореше невъобразими неща, например, че Македония всеки момент ще се разпадне. Сетне пък, след подписването на прословутия договор с шармантния измамник Зоран Заев, Божидар съобщи, че с един подпис ББ е увеличил българите с един милион и половина. Покрай тия екзалтации и с Историята се държим зверски. Правим някаква политика, газейки фактите.
Номерата на Заев ще ги сърбаме още и още. Вижте го какво пак изплещи тия дни - имало разлика между български куршум и български фашистки куршум! Така ще ни амнистират в Скопие нас, глупавите българи.
И все си спомням за оня сърбин, който веднъж каза: „Българите трябва да обичате малко повече себе си.“ Дали скоро ще се научим да се държим като сръбския футболист Неманя Матич /играч на Манчестър Юнайтед/ - наскоро той отказа да носи червен мак на фланелката си в памет на британските войници, загинали във военни конфликти. Предизвика истинска ярост, но и обяснението му си го биваше: „Изпитвам уважение към всеки, който е загубил близък във военен конфликт. Но аз си спомням за атаката, която преживях в Шабац като 12 годишно момче, уплашено до смърт, когато страната ни беше разрушена – а аз не разбрах защо…“
Очевидно е, че ББ трябва рязко да вдигне собственото си ниво на недоверчивост към министрите си. Празните приказки оварваряват политиката като нищо друго. Последният пример е говоренето за „Турски поток“ – ББ представя като победа включването ни в него; коалиционната му патерица Валери Симеонов никак не е убеден в неговата изгодност; а от министър Теменужка нищо не може са разбере - както винаги обясненията й бяха истинско изпитание за репортерите. Накрая се оказа, че можем да научим истината само от руските медии. Ето това е хибридна атака – тип харакири.
Иначе хора умират като кучета, дори по-зле от кучета - и никой не се трогва. Тягата на пи ар акциите е неудържима - по всеки повод, озвучава се всяка дреболия. И така, в крайна сметка, се създава тоталната фалшива новина, в която няма място за измръзнали старци.
Докато мислех за старците от Бреница се сетих за историята на Коцето – ще я цитирам така, както съм я описал преди шест години в дописката си „Добър човек ли съм?“
„Дори соца не успя да оскоти българина така, както Новата Свобода.
Наистина няколко хиляди души страдаха по лагерите и затворите - сега обаче всички се оказахме заедно в един общ лагер на безчувствеността и безчовечността.
Покойната Бинка Желязкова, която беше не само голям кинорежисьор, но още и истински дисидент/отшелник в лоното на почтеността, дойде веднъж във „Всяка неделя“ и разказа историята на някакъв бездомник, който се криел в един безистен на „Граф Игнатиев“. Беше в разцвета на соца, някъде през 1988 година, и нейният разказ прозвуча оглушително - беше възприет като нещо кощунствено от властите, но на публиката подейства направо окуражаващо. Това бяха малки истории, обаче имаха смразяващ ефект. Коцето изчезна веднага след предаването, сигурно тутакси бяха уредили въпроса му, ако изобщо имаше нужда от някакво уреждане. Но това си остана един малък, обаче, все пак, позорен момент от светлата история на соца, някакъв крив, неясен детайл във всеобщата картина на преднамерена красивост.
Историята на Коцето се появи 44 години след 9 септември 1944 година – великият ден на комунистическата Промяна.А днес - на 23-та година от великата Промяна на 10 ноември 1989 година, такива като Коцето са хиляди и хиляди, а и никой всъщност не знае колко са, никой не ги брои, за да не изцапа съвестта си. Никой не се интересува от коцетата - и така ще бъде, докато целият български народ не се превърне в клонинги на онова Коце“.
Мъртъвците от Бреница нямат място в днешната „красивост“. Те дори няма да имат късмета да бъдат запомнени като Коцето.


Тагове: Кеворк Кеворкян, Бреница, Кнежа, кравата Пенка, Терез, Масуд, Цецка Цачева, Бойко Борисов, мостове, Агенция за българите в чужбина, Божидар Димитров, Македония, Зоран Заев, Неманя Матич, Турски поток, Валери Симеонов, Коцето, Бинка Желязкова, "Всяка неделя"

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2019 Всички права запазени.