Мутросване
 
Словесното хулиганство на Валери Симеонов му изяде главата – и той би трябвало да си остане /в политиката/ с фразата за „кресливите майки и техните уж болни деца“. Тя изглежда като кулминацията на словесните изстъпления. Повечето от тях обаче отминават тихомълком. Примирили сме се, че Преходът е Ерата на празнословието - и трябва да се чуе нещо наистина извънредно, за да се подразни слуха ни. Говори се невнятно, безотговорно, лъже се под път и над път. Думите в политическата мелница отдавна нямат никаква тежест.
Минаха три месеца от Изтреблението край Своге – впрочем, и то е забравено. Тогава, докато се оправдаваше някак, регионалният министър по онова време Нанков каза нещо зловещо: десетки мостове по републиканските пътища се нуждаели от спешен ремонт, трябвало да се намерят 200 милиона лева за това. Месеци след това все едно, че нищо не е казано, и никой не знае какво се прави, ако изобщо нещо се прави. Край, забравете. Изтървано е сякаш на пияна глава. Падишахът беше много трогателен - когато накара Нанков да си даде оставката каза, че го е отгледал като свое дете. Но не е лошо сега да пита детенцето, какво се случва с мостовете. То е ясно, че ако стане някой сакатлък пак соцът ще е виновен, но все пак. По същият начин никой не се сеща и за безстопанствените язовири или поне за ония, които се нуждаят от ремонт – докато не бъде удавено някое село. За Аспарухово, Бисер и Хитрино да не говорим. Тия жестоки драми сякаш ни се полагат - така свикнахме с тях, просто трябва да бъдат изтърпени някак от потърпевшите, а останалите да палят свещи, че Бедата някак ги е отминала. Намираме се в режим на Изтребление, само не се знае кога точно Адът ще се пренесе тук за малко. Властта сякаш приеме тия беди като нещо неизбежно, примирила се е с тях. Животът на Мравуняка долу сякаш не е от значение за нея. Усеща се едно пренебрежение към обикновения живот, също и към обикновените хора – тях сякаш ги имат за нещо излишно.
Сега, по време на протестите, без никакво притеснение ги нарекоха „мутри“ – с лекота изплюха отровната дума, така, както политиците се лекьосват помежду си рутинно. Само че тяхната кожа е дебела, могат да понесат всичко.
За Властта оставката на Симеонов бе единствено повод за поредното сватовничество. Трябваше да бъдат успокоени „Трите Булки“ – наричани неизвестно защо Обединени Патриоти, на които все не може да се угоди.
Останахме с усещането, че умиряването на семейните кавги е доста по-важно от всичко останало, включително и от протестите.
Дава ли си сметка обаче Властта, че подобно пренебрежение е дълбоко обидно за хората?
От Камбанарията на Властта мравунякът долу сякаш изобщо не се вижда. Ако го видят пък – не се свенят да го мутросват. И много им е лесно да нарекат някого мутра – защо ли? Но се държат като пъзльовци и досега не ни показаха нито една мутра. Отгоре на всичко, мутрясали от лъжи и типове говорят за мутри. Сякаш е невъзможно вече да се постави някакъв филтър пред бабаитите от екрана – депутати, министри и, разбира се, пред слагачите, които се препитават като „анализатори“.
Един/Гълъбов каза преди няколко месеца, че онези, които протестират срещу кражбата на българска история от македонците, обслужват „Доктрината Путин“ – ей такава идиотщина. Виждате обаче какво се случва сега с прехваления ни договор с Македония – нищо и половина. Но това няма значение за хрантутниците, които се влачат по корем пред Властниците. Същият сега пък казал, че протестите не са сериозни, понеже имали разнородни искания. Няма как да е иначе, след като Животът е продънен отвсякъде. Сериозно охранените слагачи обаче трудно ще схванат това. Надмогнали са си масрафа - и се подиграват на хората.
Най-отвратителното, което се чува е, че протестите не предлагат „алтернатива“ – и затова нямат смисъл. А те, макар и скромни, все пак дадоха представа за по-общата картина – иначе всяко селище, заради прелестните ни пътища, е скрито в собствената си капсула. И Големият Мрак не се вижда. Дори само този ефект на протестите никак не е за подценяване.
Като по поръчка, тъкмо тия дни съобщиха, че пътищата в Северозападна България са най-смъртоносни в ЕС. А телевизиите излъчват една направо невъзможна за нормалния свят реклама. Тя е на застрахователна компания и гласи: "България няма скучни пътища!" Вече ни подиграват и с реклами.
Властта сякаш е убедена, че безкрайният водевил при „коалиционните партньори“ е много по-интересен за публиката, отколкото протестите. Какво ще измъдри Каракачанов, как ще го ухапе Волен, как накрая Падишахът ще ги гушне в обятията си - те пък великански. Може да гушне всичко, всякаква твар, правил го е и пак ще го прави. Колко интересно, нали. А ония нека си врякат. И друга сметка може да е направена: протестиращите нека си затварят пътища, тъкмо ще ги намразят другите, ония, които бързат да не изтърват някоя телевизионна помия. Разбира се, от тия сметки бедняците няма да станат по-сити, нито пък циганите по-малко гневни. Гневът расте и ще расте при тях. Ние сме си като овце…
Мутросването няма да бъде забравено, то е израз на диво пренебрежение. Още по-гадно е, че беше изхрачено от хора, които са интелектуалните охранители на всяка власт, и на днешната включително. Тя, впрочем, е напълно сигурна, че може да купи всекиго. Някои едва движат туловищата си от преяждане, но наричат „мутри“ протестиращите.
Ясно е, че сме в един режим, по-зловещ дори от предизвиканите бедствия – този на отвратителното пренебрежение към обикновения човек.
Иначе – лъжи отвсякъде и по всеки повод. Ето я Захариева – спокойно дудне, че броят на завръщащите се у дома българи вече бил по-голям от този на бягащите от България. Една бърза справка ни убеждава, че казаното си е чиста лъжа. Но защо го правят - себе си ли убеждават, собствените си комплекси ли начесват? Никой няма да ти повярва, обаче ти пльосни лъжата. Вълната от самохвалства им размътва главите, до степен, че не могат да възприемат нищо, което е истински важно или тревожно. Само съпоставете изреченото от вечно възторжената Захариева със зловещата констатация, че близо 60 процента от България ще бъде демографска пустош до 12 години. 12 – не 120 години! И това не ги плаши. Но пък и не можеш да ги плашиш с неща, които са извън техния личен, добре вчесан микросвят – също пустош иначе, но те не го схващат. Всъщност, от доста време българската политика се е превърнала в описание на личните приключения на по-важните й фигури. Тези приключения сякаш са по-важни от всичко останало.
Два свята – единият очевидно вече е излишен, този на милионите аутсайдери. Все още не го казват, но и това ще дочакаме, някой скоро ще заеме ролята на Валери, впрочем той си има и своите поклонници.
Но пък се хвалят като аркашки от западнал провинциален театър – например, 400 хиляди души вече наброявала „средната класа“. Хубаво – ами останалите милиони бедняци, тях какво ще ги правите? Дори не знаят как да се похвалят.
Привижда им се, че порастват не са дни, а с часове – за съжаление, така е единствено в собствените им очи. Сякаш всяка заран зареждат с някакъв фалшив наркотик самочувствието си. Това става причина да се държат арогантно – например, Валери се изрепчи навремето дори на Путин – какво остава да се плаши от някакви майки. Само да можехме някак да се върнем назад, в „ония“ години, и да ги видим какви стръвни воини на правата вяра щяха да бъдат днешните ни херои. Сега топлят в пазвите си снимка, примерно, с Помпео, американският държавен секретар - тогава щяха да се заканват стръвно на американските империалисти. Пословични са с послушанието си – но се оказа, че България е на последно място по политическо влияние в Европейския съюз – колко Захариеви са нужни, за да бъде обяснено това?
Освен всичко друго са и порядъчно наивни, дори вятърничави. Спомнете си само скорошната ни афера с онзи Заев. Патриотите си щавят кожите един на друг, но дума не обелват за великия договор с македонците. Няма и как - понеже трябва да признаят, че ни подхлъзнаха здраво. Известни наши историци заявиха, че ще е лудост да пренапишем учебниците по история заради кефа на македонците. Но никой не им обръща внимание. Толкова са заети със свадите помежду си, а доста често и със собственото си его, че нямат никакво време за Историята, за Народа да не говорим. Прецапват от афера в афера и само гледат да не си оцапат чепиците.
Слушах една вечер по телевизията македонският писател Митко Георгиев, убеден патриот на българската кауза. „90 процента от македонците изобщо не се възприемат като българи“ – каза той. На тия хора ли ще им правим още отстъпки? Но провалът с македонците е бял кахър.
Истинският проблем е шизофренната представа на Властта за Българския Живот. И безразличието към Мравуняка.


Тагове: Кеворк Кеворкян, Валери Симеонов, Своге, Нанков, Бойко Борисов, Гълъбов, Македония, Путин, пътища, Волен Сидеров, Красимир Каракачанов, Екатерина Захариева, демография, Марк Помпео, Зоран Заев, Митко Георгиев

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2020 Всички права запазени.