Откровения от пасбището
 
Винаги е истинско удоволствие да се съзерцава Плевнелиев – онзи, който се разхождаше, накичен с бадж/табелка с надпис „Президент на България“. Още по-голямо удоволствие е да слушаш този човек, той просто е роден да забавлява околните. Винаги е на разположение да каже нещо нестандартно, понякога дори направо умопомрачително.
И изобщо не се уморява да бродира словесни гротески, има очевиден природен дар за това. Отдавна мнозина се питат, какъв ли щеше да бъде, в кое артистично поприще щеше да се подвизава, ако Случаят не го бе изтеглил за ухото – за да го инсталира в политиката. Това се оказа безподобна по своята неочакваност инсталация, несравнимо по-въздействаща от варелите на нашия Кристо.
Артистичните му заложби вероятно са прозирали още в годините, когато е правел астрологически прогнози за наивниците от провинцията. Днес той владее почти напълно две съвършено различни роли - с еднаква лекота играе състрадателния персонаж, тогава е мек и вглъбен - но не в скотската идилия наоколо, ами по-скоро в собствената си по-раншна идилия на ирландска пастирка. Тази роля наистина му се отдава, независимо, че никога не е отронил и думичка за някаква конкретна човешка трагедия, нито пък за милионите несретници у нас, или, примерно, за майките на деца с увреждания – сякаш го е гнус от несретата на Живота. Изглежда, ирландската му мая му е придала вътрешна суровост и непреклонност, които не личат на пръв поглед, прикрити от деликатното му, памукообразно излъчване.
Но, при нужда, веднага може да се превъплъти в другия си основен образ - този на непреклонният Изобличител на руската гнилоч. Тя му се привижда навсякъде и във всичко, със сигурност нощем се събужда поне веднъж, плашейки околните с крясъците „Сволочь, сволочь“. В тази си роля е наистина уникален, дори безподобен. Успява да обговори и най-паянтовите, грубо съчинени конспиративни конструкции, дори да са лишени от елементарна логичност. И изобщо не се притеснява, че така създава забавление на проклетите тукашни русофили – те пък нямат свършване.
Наскоро Изобличителят гостувал на конференция в Софийския университет и държал огнена реч, която разкрива в пълнота - като някакво платно на социалистическия реализъм - цялата му същност. В смисъл, че захапал направо за гръцмула Руското Зло.Някои по-недосетливи критици, които анализираха въпросната реч, бяха подразнени от идеята на Университета да покани Гръмовержецът/Експастирка. Сметнали, че безпардонността, което се излива от тази реч, не е здравословна за слушателите. Не са съвсем прави обаче – понеже не са схванали прагматичните намерения на Университета: да покажат на младите хора, че всеки може да бъде български президент, а пътьом да увеличат и квотата на русофилите между тях.
Между другото, пак тия дни стана ясно че Изобличителят щял да прави цял тур из клетите български университети, а основната тема щяла да бъде „Новите професии“. Вероятно, Плевнелиев ще представи и собствения си успех, който несъмнено е плод на някакво магьосничество. Студентите ще бъдат прехласнати от сензационната история на един номинален човек, без никакъв политически опит – като изключим послушничеството му в комунистическия младежки съюз – който успява да обязди президентската институция. Неговото прераждане - само по себе си потресно - от ирландска пастирка в президент, може да отключи въображението на студентите като нищо друго. Паузата между двете му състояния също е много интересна, въпреки, че е запълнена с баналности - с комсомолска суетня, астрологически шашми, робовладелски акции с наемане на работници за Германия, нощуване по „паркинзи“, предприемачески забежки и пр. „Моите университети“ – но не от Максим Горки, а от Р. Плевнелиев. И внезапно се случва Големият взрив, и нашият герой се превръща в Гагарин на неесретната ни политика, който проучва небесата с главоломния си скок – от Нищото, в Нещото. /Което пак си е едно нищо, но това е друга тема./ Младите хора имат нужда от подобни примери, за да са готови за собствените си превращения.
За жалост, в Софийския университет Плевнелиев не е пожелал да преведе слушателите си из лабиринтите на собствената си съдбовна главоблъсканица – а ги е затеглил в съвсем друга посока, към други признания – вълнуващи, макар и пределно лъжливи. Ако Историята имаше време за дребните ни провинциални игрички, със сигурност щеше да изсумти презрително и да ни загърби окончателно. И щеше да е права, защото всеки български политик гледа да закичи с най-голямото пауново перо шапката си. Така новата ни история постепенно се превръща в неизбродимо тресавище от хвалби или лъжи.
Ето и сега – Изобличителят съобщил на клетите си слушатели, че лично е спрял митичния „Южен поток“. Досега заслугата за това си приписваше любимия ни Падишах. Сега обаче научаваме поредната предпоследна истина. Това е една особена форма на социално инженерство, както казваше един писател – „Преобрази малко Истината и я накарай да работи за теб“. Точно така действат нашите първенци, а отличник в това отношение е Изобличителят – той обаче не преобразява, а направо гази Истината с кубинки. Но при цялото му старание, все пак, винаги ни напомня една фраза на Рабле – „Ще отстоявам истината, но само не и на кладата“. Предпоследните истини пък никак не заслужават тази чест. В крайна сметка, „нашата демокрация щеше да си е заминала, ако не бях се противопоставил“ /на „Южен поток“/ – това е споделено от Изобличителя, скромно, но пък ефектно, студентите сигурно са му повярвали, те все още не са наясно, че когато ти говори български политик, истината най-често е в отпуск. За мнозина от нашите първенци лъжата е по-сладка дори и от секса.
Особено пикантни са били откровенията на Изобличителя за тукашните медии – той ги представя като „рубладжийски“, притворни, безволеви. За последното сигурно е прав – понеже седмица след упреците му никоя от тях не реагира.
Незабравим ще остане епизодът – разказан от самия Изобличител, в който той отива при американския посланик, за да пустосва българските медии. Тук човек няма как да не си спомни за онази песен, в която се пееше: „Май наистина съм прехвърлил хълма и трябва да ме пуснат на пасбището с останалите волове“. Горкият посланик – как ли е понесъл искреното възмущение на нашия човек, което придобива на моменти драматични висоти. И напълно основателно, ето защо /цитат/: „Аз никога няма да забравя как в един момент, в който bTV, която по това време беше най-гледаната българска телевизия, собственост не на кой да е, а на Time Warner - една главно американска медийна компания, излъчваше романтични филми един след друг и репортажи от добре осветения Болшой театър, от Кремъл, в момент, в който точно Русия извършваше руската окупация на Крим… Та нима няма една българска телевизия, една, която да отиде на 100 км от Москва и да покаже как живеят днес руснаците? Защо една българска телевизия не отиде там, в Сибир, където веднъж на месец идва влакът с магазина, от който те купуват… Защо не покажем начина, по който днес живеят руснаците?“
И следва зашеметяващата констатация: 2 милиона българи са напуснали страната ни - а колко са отишли в Русия? Нула!
Ето, така се говори из тукашното пасбище! Не е важно, колко българи са избягали от Воловете – а колко са отишли в Русия. Този абсурден патос на Изобличителя обаче няма да трогне дори американския посланик.
В първите години на Прехода, тогавашният американски посланик веднъж ме попита, от какво са направени новите български политици, макар че беше наясно с отговора. И вие, читателите, сте наясно. Мислимо ли е изобщо, президент, макар и български, да води подобни разговори с чужди дипломати, да злослови по адрес на медии – нарочно спестявам други, далеч по-пикантни подробности от излиянията на Изобличителя. Безподобна кръчмарщина струи от тях – за любовницата на Путин, за „Уляна Пръмова и рубладжийското ръководство на БНТ“, за „Кремълската пропаганда на Би Ти Ви“, и пр., и пр.
Хайде, пак го канете през ден в предаванията си – за да ви разказва за любовните си полюции или за разкъсващата го ревност по Радев. А истината/неговата за вас ще я научите от посланика. Удивително двуличие…
Изобличителят не е пропуснал да защити и един от сподвижниците си – скандалният приватизатор Иво Прокопиев, за когото още по време на мандата си твърдеше, че е направил много за България. В ценностната система на тия хора и далавераджийството вече минава за достойнство. Изобличителят обаче не се сеща, че медийната практика на Прокопиев е много по-позорна от мнимото „рубладжийство“ на споменатите от него медии – понеже е обременена от нахално грантаджийство, от нахално-щедри подаяния от американска фондация и, в крайна сметка, от една продажност, която увони медийната ни среда.
Изобличителят не пропуска да каже още нещо: че „най-голямата репресия днес минава през данъчните“ – понеже същият Прокопиев е техен клиент.
И всичко това е изговорено в присъствието на Иван Костов, друг от лекторите на конференцията. Е, това вече е непоносимо нахално. Лесно ще се досетите защо – стига да си припомните, каква гнилоч остави зад гърба си той.
Всичко това може се понесе – както казваше един полски поет – само, ако се преструваме, че живеем на друго място и по друго време…


Тагове: Кеворк Кеворкян, Росен Плевнелиев, Криско, Софийският университет, Русия, Гагарин, Южен поток, Падишаха, Рабле, Би Ти Ви, Путин, Радев, Иво Прокопиев, Иван Костов

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2019 Всички права запазени.