На път за Рая
 
Кубрат е симпатичен образ, вън от съмнение. Има нещо от едновремешните коньовичари – Славков беше един от тях: минаваха за „аристократите“ на предградията, въздържано наперени, лафаджии, женкари, мъже на юмрука. Кубрат, извън всичко това, е специалист и по раздаването на патриотизъм, в обилни порции при това.
Разговарял съм подробно два пъти с него по телевизията, беше заедно с Андреа. Усетих някакво скрито напрежение между тях, той е звезда, но и тя не се дава – все пак, не е нокаутирана досега, тъй че не става ясно, кой на кого е притурка.
Миналата събота зала „Армеец“ се дереше със стандартното „Българи юнаци“ – бойният вик, който вече се използва за щяло и нещяло – наскоро и волейболистите бяха юнаци, но не дотам, понеже се закрепиха едва на девето място на световното първенство. Но и когато Пайнерките акостират в „Армеец“, ентусиазмът на зрителите не е по-малък, а отгоре на всичко и мощно им припяват. По-добра стока са от тоя Фюри – противникът на Кубрат, който се оказа, че не е онзи Фюри.
Кубрат не е лишен от остроумие – веднъж подари на Бойко шах, вместо ръкавици – какъв намек беше това, вие си отговорете. Двамата са приятели, обаче Бойко го нямаше в „Армеец“, но там беше спортният министър Кралев и по време на мача непрекъснато се боксираше – с въздуха, разбира се, мяташе крошета и ъперкути, доста шантава гледка си беше. На него Кубрат може да му подари едни свински опашчици, да си ги слага, преди да се появява на публично място. Боксовата среща се превърна в светско събитие, мяркаха се немалко манекенки и полуманекенки – полуманекенки, обаче кръвожадни, непрекъснато крещяха „Удряй, Кобра!“. Камерите на „Диема Спорт“ току хващаха някоя цица, тръгнала и тя да се боксира, като се мята насам-натам. Настървението беше видимо, сякаш всеки момент ще влизаме в Цариград.
Мнозина смятат Кубрат за продавач на патриотизъм, цяло чудо е как му остава време и за бокса. Обичайната му мантра е колко сме велики – която, съпоставена с реалностите наоколо, изглежда като подигравка. Наистина прекалява – макар че няма критерий за прекален и реален патриотизъм. Питайте „Патриотите“, какво пък е спящ патриотизъм – те уж трябваше да лансират истинския патриотизъм, а само се пощят един друг, направо станаха за смях.
Между другото, тия дни усилено се говори за известен депутат, който уж спял в кабинета си в Брюксел, за да спести от квартирни, та се налагало да му спират водата, но нашият човек не вдявал от подобни намеци. Не ми се вярва да е истина.
В началото на българското шествие из Европа, двама нашенци бяха влудили белгийския си хазяин: в стаята им винаги било горещо като в баня, но касичката на радиатора все била празна – а той се включвал, едва когато пуснеш в нея съответното количество монети. Накрая клетият белгиец паднал на колене, обещал им дори богато възнаграждение – само и само да научи тайният им номер. И какво се оказало: нашите правели монети от лед и ги пускали в касичката. Ледът се изпарява – и не остава никаква следа от далаверата. Така се изпарява и патриотизмът на някои тарикати, обаче все им е топло и хубаво.
Кубрат реди едно и също: „Ние сме българи“, ние – това, ние - онова, всички помним, как, дори помлян от Кличко, непрекъснато повтаряше „Ние не се предаваме, продължаваме напред“. Продължаваме напред – накъде, по дяволите?
Това казваше и след рандевуто му с този Фюри, който не е онзи Фюри, и накрая добави, като допълнителна екстра: „Ако сме единни, ще превърнем България в рай“!
Тази фантазия си струва да бъде коментирана. Продължаваме напред, макар и подути от бой, макар и пълзешком – и така стигаме до Портите на Рая, така ли?
И кои точно трябва да се обединят – милионите хора, които са пребити от скотския си живот – те ли? Та нали тъкмо за тях всяко приближение към Нормалното, да не говорим за Рая, е изначално немислимо?
Впрочем, интересно е, каква е представата на Кубрат за Рая – във всеки случай, едва ли това е зала, пълна с крещящи „юнаци“, сред които се мяркат и полуманекенки. Съвсем друго иска той. Обаче се оказа, че неговото лично приближение към Рая – кютека с Джошуа - ще се състои едва през 2020 година, ако изобщо се състои.
Не можем да се сърдим на Кубрат, когато той разиграва/представя като неизбежен скорошният си сблъсък с Джошуа, професионалният бокс е известен с театрализирането на всеки мач, с фантасмагориите около големите звезди и пр. – трябва да се примирим с това. Съвсем нетърпимо е обаче несръчно-лъжливото поведение на повечето от спортните ни коментатори – те не се умориха вятърничаво да повтарят, че нашият човек вече е главният претендент за световната титла. Истината, за жалост, е съвсем друга – можете лесно да си я доставите, ако си запушите ушите за нашите папагали, и те „Българи Юнаци“ – и се поровите в Интернет.
По всичко личи, че Кубрат трудно ще стигне до боксовия рай – колкото и да сме единни, поне в залата. Със сигурност не сте гледали пресконференцията по „Диема Спорт“ след мача с Фюри, който се оказа не онзи, а един доста удобен навлек – изпуснали сте голяма забава. Не присъстваше никой от щаба на Фюри – според Кубрат, били сърдити, че не са им дали исканите билети за ВИП зоната – доста нахална претенция, като се има предвид колко силикон се ширеше там, а той е доста по-привлекателен за окото. По едно време някой се сети да попита, каква е перспективата Кубрат да стигне до Джошуа – истинската перспектива, а не влизането в Цариград – и дадоха думата на един чернокож мъж, който пространно обясни предстоящите етапи на прословутото „Продължаваме напред“. След него преводачът каза две думи и млъкна. „Sleep“ /“спя“/ – рече Кубрат, и хайде да продължаваме напред, защо да си разваляме празника с обяснението, че пътят до Джошуа е по-дълъг дори от пътя до Българския Рай.
Покрай всичко това, неизбежно е да се попитаме, какво, всъщност, ни продаваха мениджърите/уредниците на мача – твърдеше се, че победителят/Кубрат получава пропуск направо за мач с Джошуа - и заради това хората напълниха залата и се деряха с пълно гърло. Излезе обаче, че продават една мечта. Все едно да казваш, че продаваш ръкавиците на Мохамед Али, а, всъщност, да пробуташ шаха, който Кубрат подари на Бойко. И подобни неща се случват, колкото и да са неприлични, в подножието на боксовия рай.
Патриотичната обсесия на Кубрат го накара да каже и още някои неща – примерно, Фюри/навлекът можел да се поучи от нашите боксьори, които били много добри. Да, така е, независимо, че беше казано между другото и леко пренебрежително. Един от анализаторите на мача бе Далаклиев, световният шампион – и не е лошо да се знае, че един световен шампион, макар и при аматьорите, стои в йерархията доста по-високо от навалицата претенденти за титла при професионалистите. Да не говорим за олимпийските шампиони, а ние имахме и такъв – Георги Костадинов, те направо са в Рая на шампионите. Най-великият от тях - Али - беше олимпийски шампион от Рим, 1960 година.
Всъщност, патриотарското говорене, особено когато е съпроводено с лъжливото спортно клише „Господ е българин“, е досадно смешно. Спомняте си, че по време на последното световно първенство по футбол се нагледахме на доста щуротии в рекламите. Например, клиповете на БНТ с участието на спортните им коментатори бяха доста по-остроумни от самите им коментари. Имаше и един клип, който представяше Господ като Боримечката - да реве юнашки от Небесата. Господ не е българин и никога няма да е – дори заради богохулството на въпросния келяв клип.
И Тервел имаше своята роля в шоуто - той пък се беше цанил с някакъв италианец и трябваше, все пак, да се даде някакво обяснение, защо онзи е толкова кекав. Направо си беше Пунта Мара, както би казал великият шампион Боян Радев, който, впрочем, никога не е изразявал натрапчиво родолюбие. И, за да обясни донейде несръчността на италианчето, който едва издържа рунд и половина, Тервел сподели, че успял да се подготви добре, понеже за първи път знаел два месеца предварително, кой ще му е противник, иначе досега все ги сменяли в последния момент – както се полага за навалицата пред райските порти.
А това за навалицата се отнася и за Кубрат. Сега той също трябва да се поблъска около Джошуа, за когото не пропусна да каже, че е като дърво. Изобщо, дори Господ на пресконференциите да е българин, пак би трябвало да се притесним от тия приказки.
Блъсканицата си е блъсканица и в патриотарските послания на Кубрат: Ако сме единни, раят е на една педя. Така ли е наистина?
Освен това, ние сме си единни – от седем милиона българи около пет са единни в скотската си бедност. Как обаче ще допълзят до Рая?
Единението си го имаме, препълнени сме с него – от трийсет години все избираме всякакви идиоти да ни дотътрят до Рая. А той си остава все така далеч. Непрекъснато ни прекръстваха в различни партийни измишльотини – кръстихме се в ляво, в дясно или направо на майната си – а Раят все повече и повече се отдалечаваше. И, изобщо, дали все още му е позволено на Българина да говори за Рая – дори само това?
Хайде, един боксьор в екзалтацията си може и да изтърве нещо за някакъв Рай – но да не вземете да му повярвате…
Дотук ставаше дума за покръствания в „патриотизъм“. Сега за други покръствания.
Рових из дневниците си и попаднах на следният запис – той е от 18 февруари 1985 година. Един месар казва на клиентите, които се сърдят, че няма свинско месо: „Покръствайте, покръствайте, пък ще има свинско!“ Това е съчинено непосредствено след Възродителния процес. Народният гений е жив – анекдотът е тънък, многопластов и ефектен.
Сега пък покръстват - покръстват, допокръстват, надпокръстват - някакви типове в политици. А те се държат свински – и в политиката е на изчезване дори елементарната човечност.
Иначе – колкото искаш медии, покръстени в новата свобода. Преди седем месеца престижното френско списание „Нувел Обсерватьор“ публикува разследване за грандиозна далавера при даването на българско гражданство. Само няколко опозиционни сайта споменаха за скандала.
Официалните медии дори не примигнаха. Македонски източници пък твърдяха, че далавераджиите са спечелили 28 милиона евро. Голямо покръстване е падало.
Според френското издание, поне един министър и един вицепремиер имат участие в аферата. Последва мълчание – повече от гробовно.
Преди няколко дни арестуваха шефът на Агенцията за българите в чужбина. Дали обаче ще се сетят за Катя Матева, бивш шеф на Дирекцията за българско гражданство към Министерството на правосъдието - нейните свидетелства са в основата на френското разследване. И нея са я покръстили – тоест, изхвърлили от работа.
Сега, ако са мъже, ще я направят шеф на Агенцията. При нейната храброст тя и за министър на отбраната става. Това, разбира се, няма да се случи.
Но поне покръстването във фалшиви българи да престане. А от фалшиви/покръстени патриоти няма отърване. 


Тагове: Кеворк Кеворкян, Кубрат Пулев, Иван Славков, Андреа, Бойко Борисов, Красен Кралев, Джошуа, Фюри, Мохамед Али, Далаклиев, Георги Костадинов, Тервел Пулев, Боян Радев, патриотизъм, Агенция за българите в чужбина, "Нувел Обсерватьор"

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2020 Всички права запазени.