Чудовищното душевадство. Убийствен. Кеворкян!
 
Трети ден съм съм далдисала в книгата на Кеворк Кеворкян „В мътилката на прехода. Истории за личности и буболечки“. „Внимавай да не далдисаш като Джени!“, ми беше казал Кеворк по друг повод, но за това ще ви разкажа друг път.
Той се обгради с възкръснали…“ Елиас Канети е привидното мото на книгата под което са изредени имената – „истории за личности“ – Радой Ралин, Блага Димитрова, Стефан Димитров, Богомил Райнов, Генко Генков, Боян Радев, Димитър Казаков, Стефан Данаилов, Невена Коканова, Юлиян Вучков, Иван Славков, Павел Писарев, Димитър Бербатов, Борис Димовски, Христо Стоичков, Лили Иванова, Емил Димитров, Татяна Лолова, Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Никола Анастасов, Любомир Левчев, Светлин Русев, Стоянка Мутафова, Нешка Робева.
И после… буболечките…
„…Бойко сяда при нас и Боян Радев веднага отваря дума да му даде помещение за галерия, все пак.
Бойко казва: „Ще предложа още утре на съветниците, обаче нищо няма да излезе – и се смее доволно. – Нищо няма да свърша, обаче поне ще им разваля спокойствието. Днес им предложих да развалим концесията на Вълка, всички си затраяха…“
После разказа за Москва, бил при Лужков, страхотен бил футболния мач, който играли.
Лужков играел, а бил и съдия, кротко казвал „Будеть возмездие!“, а вадел червените картони, накрая дал една дузпа и Бойко я вкарал. „А тук всички са мишоци и мишлета, то и Царят е мишок, но мишлетата край него за нищо не стават…“
Ако някой се подведе, че това е пантеонна книга за изредените личности, значи не се е докосвал до чудовищното душевадство на Кеворк Кеворкян. А е време.
Всъщност това е книга елмазен апокриф на мътилката на Прехода, защото тайното на Прехода се крие във всеки споменнен детайл при изсичането на Личностите. Дори и когато са посечени.
Блестящото перо не е само талант на реденето на думи. То те човърка толкова дълбоко в раната, че тя започва да кърви, но болката е нищожното в сравнение с разбирането на отговорите – защо сме заложили на … слумините.
Какво е „слумин“ ли? Кеворкян ще ви го разкаже.
Докато оставям книгата „В мътилката на прехода. Истории за личности и буболечки“ за мъничко, за да се наместят изумяващо безпощадните разрези на Прехода, докато се разпадне окончателно Илюзията ни, че нещо изобщо се е случило, по телевизията преминава за стохиляден път един … слумин. Слумин – Кобра. Двама „водещи“, с етикет от магазин за втора употреба „мондьо“ обявяват, че слуминът бил „мъдър, мноого мъдър…“. „Мъдростта“ му се състои в това, че „славата е голям проблем, обикновеният човек не може да го разбере това…, ще ида в Америка, ще видимЕ какво ще направимЕ там…, изобщо там са луди по бокса, те са ненормални по бокса…, ядяхме грис халва по социалистическо…, да имам деца, наистина това ще бъде голям успех за мен…“
Ако прочетете тази брилянтна книга, ще разберете защо Кеворкян ви го реква: „Две неща са невъзможни  в нашето пътуване през Времето: погромът над село Бисер да се случи в ония години. И културните завоевания на онова време да се повторят днес. Вече сме удавници – овладявайте плуването, оставете другото.“
И още: „Няма по-страхливо нещо от българския „интелектуалец“, особено от породата на политическите приспособенци: правиха палатков лагер под прозорците на президента Младенов, който си беше един от тях и безпомощен пияница, спяха в мръсните си палатки, пишеха възвания срещу комунизма – пак така бездарно, както го бяха правили в негова възхвала.“
Това е свирепа книга, която се налага да прочете всеки от нас. За да се издигне до онази Тъга, която е жестока с човечността си, и която вероятно има още един последен шанс – да ни очовечи преди последната ни крачка, разтегната над … пропастта.
Каквото и да ви разказвам по нататък, ще има само едно измерение –
Убийствен.
Кеворкян.
Веселина Томова


Тагове: Кеворк Кеворкян, Веселина Томова, "Истории за личности и буболечки"

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2019 Всички права запазени.