Голямо признание за Кеворк Кеворкян

Съюзът на българските журналисти присъди на Кеворк Кеворкян Националната награда „Йосиф Хербст“ за цялостен принос в българската журналистика.

След получаване на наградата Кеворкян каза:

„Понеже наградата е на името на Йосиф Хербст, това извиква в съзнанието ми едно тягостно видение: Виола Каравелова, която обикаля из софийските улици и напразно търси Йосиф Хербст, безследно изчезнал по време на „Белите нощи“ на 1925 година.

Питам се, дали скоро някой няма така да търси и българската журналистика, която преживява драматични времена…“

От десетилетия Кеворкян е една от най-популярните личности в страната.

Извън всичко друго, за това говори днес и страницата му във Фейсбук, който се ползва с голямо одобрение.
Да припомним някои подробности от кариерата му.

Той е автор и водещ на програма „Всяка неделя“, най-популярната програма в историята на Българската телевизия, която до 1990 г. се гледа от над 5 милиона зрители. „Всяка неделя“ с годините се превръща в трибуна на инакомислието.
Утвърждава нов стил в журналистиката, наричан „кеворкиране“ – твърди се, че автор на тази дума е известната актриса Катя Паскалева.

Програмата си извоюва репутацията на територия на свободното слово и новаторските експерименти. Кеворкян разговаря – чрез телевизионни мостове от различни краища на света — с десетки световни знаменитости. Програмата е излъчвана директно от различни европейски столици – от Талин до Париж, а веднъж дори едновременно от четири града. Изобщо, всичко, което виждаме днес, вече е правено в тази програма.
Кеворкян създава всенародно движение и възстановява десетки войнишки паметници.

Във „Всяка неделя“ се разгаря и най-големия медиен скандал в годините на тоталитаризма – след интервю с академик Николай Амосов, който, предизвикан от Кеворкян, заявява, че най-фалшивият лозунг е „Пролетарии от всички страни, обединявайте се“. Скоро след това програмата е окончателно спряна. Възстановена е веднага след Промяната на 10 ноември 1989 г.
Няколко месеца по-късно, заради агресивните атаки на БСП срещу „Всяка неделя“, Кеворкян иска „Вот на доверие“ от публиката и получава подкрепата на над 480 хиляди зрители.

В многобройни социологически проучвания, Кеворкян и „Всяка неделя“ винаги са обявявани за Номер 1 в историята на Българската телевизия – включително и дълги години след като не са в ефир.

Световноизвестният български интелектуалец-емигрант Петър Увалиев пише на Кеворкян: „Вие сте съживител, обновител и пазител на общественото мнение в България. И не само това: вие пръв и единствен съумяхте да вградите в сплашеното българско мислене непосредствеността, най-могъщата подривна сила, която руши отвътре живота по еднопосочно партийно предписание. У вас, всяка неподправена изповед става ненатрапчива проповед…“

През 2006 година Кеворкян започва седмична рубрика във вестник „Труд“ - „Приказки за телевизията“. По-късно е и автор на седмични коментарни рубрики във вестниците „Стандарт“, „Преса“ и „Уикенд“.

Големият поет Любомир Левчев го нарича „Безподобен словесен гладиатор“.

Автор е на книгите „Събеседник по желание“, „15 срещи“, „Личности“ „Срещи със Симеон Втори“, „Писмо до Джени“, „Кеворк проговаря. Необичайни срещи“, „Тайните дневници“, „Тайните на телевизията“, „Кеворкизми“, „Плевнелиев – президентът натрапник“ и др.

В близките дни предстои появата и на новата му книга „Истории за Личности и буболечки“.

Ето и мнението на някои известни личности за Кеворкян.

Радой Ралин:
Кеворкян по време на най-големите пристрастия и най-голямото сектантство каза: „Чакайте, има различни хора в тази страна, има и македонци, има и национален въпрос, има монархисти. Той накара много хора с различни позиции да пресеят собствените си разбирания. Той стана като един озонатор на нашето време. Страшно помогна на нашия десетоноемврийски подем.
В Кеворкян има нещо магично, когато изправи хората пред себе си. Това идва от нещо необяснимо. В него има много човешко излъчване, едно съвременно апостолство.

Таня Масалитинова:
Предаването беше нашият оазис, беше много умно и фино направено и подготвяше една почва за промяната.

Тончо Жечев:
„Всяка неделя“ беше голям прозорец към света и към това, което става в страната. Тогава нямаше нито парламент като хората, нито печат, какъвто трябва. Беше едно нескончаемо надпяване по една и съща мелодия, а „Всяка неделя“ се различаваше и изпълняваше до известна степен ролята на несъществуващия парламент, на несъществуващите вестници с влияние. Създаде наченките на един по-свободен и нормален диалог в обществото.
Помня много добре и интервюто с Амосов. Това беше събитие. Той каза много силни думи за времето, за пороците на социализма, а това бяха неща, които не бяха озвучавали българското политическо пространство в продължение на пет десетилетия.

Нешка Робева:
Предаванията му бяха еталон за гражданска доблест.

Блага Димитрова:
Предаването се превърна в легенда тъкмо защото бе противопоказно на регулацията. „Всяка неделя“ бе един открехнат прозорец към свободно споделено мнение и едно упование, че у нас има достойни интелектуалци. Тя беше не само оазис за „поемане на глътка въздух“, но и надежда за зрееща промяна.

Рангел Вълчанов:
Това беше най-живото предаване, хората зарязваха всичко, за да го гледат. То поддържаше буден духа на хората.

Емил Димитров:
Благодарен съм на „Всяка неделя“, защото Кеворкян ме покани в един период, в който имах проблеми с изяви, записи. Не ме пускаха по радиото и телевизията. Изведнъж той ме блъсна и ме издигна нагоре.

Невена Коканова:
Много добре си спомням, че „Всяка неделя“ беше първото явление в нашата телевизия, заради което хората се прибираха вкъщи да не го пропуснат. Това не е никак малко. Нашият народ бе жадувал за такова нещо, а същата потребност има и днес. Жалко, че вече няма такова събитие.

Александър Чирков:
За мен това е едно мъдро предаване, което чрез интервютата на интелигенти и успели в живота хора непрекъснато предлага на населението модели на мислене. По този начин допринася за промяна на мисловния модел на българина и помага той да стане по-рационален, да се унищожи старото азиатско мислене от днес за утре.

Славка Славова:
В онези времена не можеше да се говори истината, а пък аз не исках да лъжа. Кеворк беше единственият човек, който ми казваше: „Ще говорите, каквото и както искате.“ Развързваше ми ръцете и никога не ме е ограничавал. Той ми даваше свобода.

Христо Христов:
Талантът на Кеворкян, умението му да импровизира и да насочва ги няма в нито един журналист днес…Програмата извади от анонимност много хора и показа проблеми, за които само се шушукаше…
Неслучайно взех заглавието „Събеседник по желание“ за един от филмите си.

Стефан Цанев:
Предаването предлагаше нещо непознато дотогава за българския народ: свобода на словото.
Това беше твърде самотно предаване. Като всяко свободно нещо.

Николай Генчев:
Програмата се появи в годините, когато комунизмът започна да отстъпва от своите основни позиции и идеологеми. Тя предизвика едно първоначално сътресение сред нашата общественост, защото в нея се задаваха нестандартни и неудобни въпроси, повдигаха се теми, които реално интересуваха хората. Възстановяваха се истини, смазвани в продължение на дълги години…
„Всяка неделя“ стана феномен, защото издигна и защити една нова платформа, далеч по-цивилизована от тази, която господстваше в медиите тогава…

Амосов категорично отрече тогавашната ситуация и даде на Кеворкян възможност да утвърди „Всяка неделя“ като една от най-демократичните платформи в България.

Станислав Стратиев:
Дали във „Всяка неделя“ се усещаше една свобода? Това е факт и се дължи на куража на Кеворк да направи крачка по-напред, на практика в неизвестното. Нормално беше да го спират. Смешно е да се очаква, че едно такова предаване, което беше таралеж в пазвата на властта, на управляващите, на обкръжението, няма да бъде спирано.

Георги Черкелов:
Той не се държеше еднакво с всички. Към някои беше направо опасен… Някои се обиждаха, че Кеворк не ги кани. Но той правеше добре, че не ни ги показва...

Цветана Манева:
Извеждането на личността на преден план беше акцентът на предаването…Това беше опит за разбуждане. „Всяка неделя“ внушаваше устойчивост и доброта. Нямам памет за злонамереност, лош тон, имаше стремеж за отлепяне от бездуховното.

Николай Хайтов:
Макар че той е арменец, в доста отношения е по-българин от много българи, които станаха живи еничари.



Тагове: Кеворк Кеворкян, Национална награда "Йосиф Хербст", Виола Каравелова, "Всяка неделя", Катя Паскалева, кеворкиране, Николай Амосов, Вот на доверие, Петър Увалиев, Любомир Левчев, Радой Ралин, Таня Масалитинова, Тончо Жечев, Нешка Робева, Блага Димитрова, Рангел Вълчанов, Емил Димитров, Невена Коканова, Александър Чирков, Славка Славова, Христо Христов, Стефан Цанев, Николай Генчев, Станислав Стратиев, Георги Черкелов, Цветана Манева, Николай Хайтов

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2019 Всички права запазени.