Укротяване на шутовете
 
Между две совалки в чужбина Бойко трябва да прави и една обиколка из министерствата си, за да провери дали персоналът там е с целия си.
Тия дни хора от МВР, начело със самия министър, се появиха с черни превръзки на едното око. Онзи, който им е дал тази идея, трябва да получи световна награда за пи ар идиотщина. Не е изключено обаче еднооките и сами да са се накиснали. Тъй или иначе, с акцията си оставиха свидетелство за политическо малоумие.
Замисълът, доколкото може да се говори за нещо, свързано с мисленето, е бил да се изрази „съпричастност“ с ранената от футболен вандал полицайка. Обаче ефекта е съвсем друг. Публиката, която и без друго не харесва работата на МВР, си казва: тия сами си признават, че са кьорави, че недовиждат, отгоре на всичко и го демонстрират, за да не би случайно да не сме се сетили. Кьорчовците отидоха на съвещание в Българския футболен съюз – при тамошните кьорчовци, всички заедно изплямпаха нещо и се разотидоха, като не забравиха да си свалят превръзките. Друго щеше да е, ако трайно ги носеха занапред. А пък футболните запалянковци/насилници здравата се изплашиха, нали, олеле, идат ония с превръзките, крийте бомбите.
Тъй или иначе, шутовщината с превръзките показа, че немалко хора във Властта вече трайно са обсебени от външните ефекти, някак са луднали – и трудно ще се осериозностят отново напълно. Човек би очаквал подобна акция да я организират в регионалното министерство, примерно, и ще бъде разбираемо, така на тамошните кьорчовци българските пътища ще им изглеждат по-приемливи – обаче в МВР? Имам опасението, че ще ни сервират все по-често подобни изблици на лекомислието, шутовщината трайно ще се намести във Властта, тя все повече и без никакво притеснение ще се разсъблича.
Ето ви друг пример. С целия си акъл, Цветан Цветанов изпратил поздравително писмо, което да бъде прочетено след концерта на Силви Вартан. И 5 хиляди души го освиркали мощно. Дори не оставили дикторът да го прочете до края.
В същия този ден медиите оповестиха ежегодния Доклад на Държавния департамент на САЩ за състоянието на човешките права по света.

В него се посочва „влошеното състояние“ на свободата на словото в България. Сега познайте, колко от телевизиите и „официалните“ медии съобщиха за резила на Цветанов. 0.

Между другото, изглежда и в Държавния департамент нямат нищо против да бъдат орезилени. В доклада им се казва, че в България се увеличавали актовете на расова дискриминация срещу „ромите“. Посочва се и авторът на тази мерзост: Българският Хелзинкски комитет.
Ще дочакаме ли деня, в който Докладът ще посочи циганските насилия, на които са подложени българите? Но някой трябва да пише - не на Силви Вартан, а на Държавния департамент.
Да се върнем при Цветанов. Той отдавна трябваше да сложи превръзка на устата си, да намали словесната плява, която често произвежда. Но не го прави, тъкмо обратното. „Нашият Лидер“, както той нарича Бойко, вече беше приел Силви Вартан и й благодари. Защо ти е да проверяваш рефлексите на публиката, като се опиташ да приватизираш за политически цели един концерт? Ясно е, че ще те освиркат. „Цветя от ГЕРБ за Силви“ - това си е тъпо, откъдето и да погледнеш. Хората вече са приели, че си личният цветар на Веско Маринов – той е свястно момче, дори цял химн съчини/изпя за онова МВР – на Цветанов, в което понякога ходеха с превръзки и на двете очи. Някои хора обаче никога няма да се отърват от комплексите си, все ще са жадни да се примъкнат към нечия слава, писал съм за това в „Примъкване на мушиците“. Но дори и в примъкването трябва да има някаква мярка. И да ви кажа, полукьоравият е за предпочитане пред онзи, който няма контрол над говоренето си. Изглежда вече наложително, след известен период на цветарстване, нашите политици да ги замонашват в манастир, в който нямат право изобщо да говорят.
Не знам, какво точно се е опитвал Цветанов да каже на Силви Вартан. Дано да е било нещо по-различно от обичайната му словесна продукция. А тя може да докара до отчаяние слушателя, дори може да го побърка, ако той не избяга навреме. Цв. е овладял до съвършенство изкуството да говори така, че да не го разбират. Така може да скъса нервите на опонентите си. За него, това сигурно изглежда като израз на политическа ловкост и дори на храброст. Него трудно можеш да го упрекнеш за думите му, понеже те винаги звучат двусмислено. Понякога се проявява като нашият Клод Симон /“Вечеря в Париж“/, потокът на съзнанието му е удивителен с парадоксалните си подскоци, оставя незаличими следи в слушателя, направо може да го смачка. Иначе казано: сякаш присъстваме на вътрешния монолог на някоя нашенска сваха.
В Би Ти Ви понякога не устояват на изкушението да подхвърлят на публиката някои прелестни свидетелства, направо мискински. Тия дни показаха Цв. на някаква среща със съмишленици – бяха без превръзки на очите и устите – и той тъкмо казваше, че повече няма да участват в махленски разправии. И някаква дама до него веднага гракна: „Бравос!“ и затропа с ръчищата си. Всъщност, отряза главата на Цв., понеже тъкмо той напоследък налага махленския сленг – особено по отношение на Радев. По негов адрес Цв. използва широк репертоар от свадливи подмятания – върхът беше подмятането му, че Йотова била политик, обаче Радев – не. Не е , разбира се, обаче се виж как изглеждаш в нощта на изборите, когато Радев те помля, лично теб, големият изборджия. А може би пък така Цв. несъзнателно изразява бунта на „Втория“, който си е въобразил, че струва повече от Опекуна си.
Някой от сакатите му съветници – те пък с превързани мозъци – изглежда му е внушил, че печели нещо от тия разправии. Нищо не печели, разбира се, но по-лошото е, че всичко минава за сметка на Падишаха. Публиката е убедена, че той шишка цветановци – но няма да е справедливо да го обвиняват и в този грях. Падишаха ръчка балканските си колеги – и го прави вече доста убедително, дори няма никаква опасност да запали някоя нова Балканска война. Става все по-ловък, преди няколко дни в Букурещ това пролича и в оценката, която му даде Ципрас. Обаче тук, зад гърба му, шутовете не се наиграха. На тях сякаш им се зловиждат личните успехи на Падишаха, това го има, без никакво съмнение. Една дума не е обелил нито един от тях за външнополитическите му инициативи. Дежурните глашатаи също не могат да свършат никаква работа, изхабени са и отблъскват публиката, още преди да надуят флигорните си.
Шутовете играят свой си мач – и човек няма как да не се сети за някоя история от не толкова отдавнашното Минало. Живков се връща от среща с Брежнев, една от най-тежките. Кремълският вожд може да е бил вече порядъчно сенилен, но, все пак, не дотам, че да не схване българските номера – примерно, реекспорта на руския нефт и др. подобни. Брежнев натискал Живков да направи корекция на цените на хранителните стоки у нас, поне това. Нашият устоял на натиска, залъгал го някак и кацнал щастлив в София. Везирите го посрещнали на пистата, Живков се ръкувал набързо с тях и казал, че ще се видят в ЦК, имал добри новини. Ония обаче започнали да се потриват, накрая Джуров се осмелил да каже, че след малко „неговите момчета“ ще играят – това е знаменитият мач на ЦСКА с английския „Нотингам Форест“. Живков останал като попарен, отложил срещата и си тръгнал.
То е ясно, че няма нищо общо между мача на Бойко с този на шутовете. Обаче се предполага поне външно да се демонстрира някакво приличие. Захариева така мели, че сякаш върти на пръстчето си световната политика, дори наскоро каза, че знаела предварително за предстоящите удари в Сирия – каза го тогава, когато дори самият Тръмп не е бил наясно с това. Захариева се самопредставя като диригент на българо-американските отношения, нищо не й пречи да врещи каквото й падне – а си е само една буболечка от свитата на Падишаха. Той не бива да се връзва на номерата й, понеже отдавна е извън контрола на Мушиците.
Цв. пък минава за „свръзката“ с американците – интересно на какъв език говори с тях, преводача му трябва да е истински мъченик, веднага трябва да го наградят с два ордена „Стара планина“. Какво, все пак, им казва нашият човек, и на кого всъщност го казва, след като в Белия дом е пълен хаос, поне според Майкъл Улф /“Огън и ярост в Белия дом“/. Там с Тръмп не могат да се разберат, какво остава с Цв.
Всъщност, проблемът не е само в това, че повечето от нашите политици са словесни неандерталци. Бедата е друга: подобно говорене смазва политиката, направо я срутва, превръща я в нещо несериозно и дори отблъскващо.
Отгоре на всичко, Шутовете са зле с простото смятане - иначе щяха да се сетят, че никой от тях нищо не е спечелил сам, все се тътри на гърба на Падишаха.
Говорещи дисаги.


Тагове: Кеворк Кеворкян, Бойко Борисов, МВР, Валентин Радев, Цветан Цветанов, Силви Вартан, Държавен департамент, цигани, Български Хелзинкски комитет, ГЕРБ, Веселин Маринов, Клод Симон, "Вечеря в Париж", Би Ти Ви, Илияна Йотова, Румен Радев, Падишаха, Тодор Живков, Брежнев, Добри Джуров, "Нотингам форест", шутове, Екатерина Захариева, Доналд Тръмп, Майкъл Улф, "Огън и ярост в Белия дом", дисаги

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2024 Всички права запазени.