Намерете по-бързо шоколатиера
 
Поискат ли да ни заплеснат, за да не проумеем, какво ни казват, чужденците трябва да ни говорят на български: тогава се умиляваме, просълзяваме, разплакваме, готови сме дори да говорим вече само на полски, примерно – и накрая не схващаме, какво, всъщност, са ни казали.
Понеже продължават да се глезят/лигавят със словото на Туск, да си припомним едно негово твърдение, ето го: „Никой не ви е дал нищо даром“. Това е магистрална фраза, далеч надхвърляща нуждите на една церемония, лъснала от куртоазни приказки. Никой не ви е дал нищо даром? Тъй ли? Е, отворете си ушите най-сетне – защото дори свободата да се говорят глупотевини я подхвърлиха даром.
Да не се връщаме много назад във времето: преди 28 години комунистите инсценираха един преврат, който представиха за началото на „промяната“ и сетне изиграха всички номера на умрялата лисица. Онази вечер чух по телевизията една екзалтантка да се пеняви, че след 10 ноември 1989-а комунистите умирали от страх. От кого, интересно - от Христофор Събев или от Йоло Денев, за лапацалата от СДС да не говорим? Комунистите си извъртяха номерата, сетне спечелиха с лекота изборите, сетне си избраха президент, сетне за малко подхвърлиха властта на политически изтърсак като Фил Кенеди/Димитров – колкото да захранят алчността на хора като Костов и пр. И по-нататък - какво отвоювахме сами? По времето на Симеон Брокера ни вкараха в НАТО, по времето на Станишев - в Европейския Съюз, понеже това повеляваше Големия Пасианс. Впрочем, влязохме в НАТО непосредствено след управлението на Костов, което ще остане в Историята като Ерата на Големия Грабеж. Да не би това да има предвид Туск, та говори, че нищо не ни е дадено даром? В крайна сметка, твърдението му е толкова инфантилно/несправедливо, че може би затова е решил да говори на български.
„Промяната“ се случи през телевизионния репортаж за свалянето на Живков - напълно даром, поне за днешните политикани, които щяха да си изкълчат ръцете да ръкопляскат на Туск.
Разбира се, някои неща се случваха и тук, имаше вяли опити за условна съпротива, имаше и интелектуални хитрувания, отделни хора шаваха някак си - обаче и досега щяха да си разправят вицове под юрганите, ако Горбачов не беше продал Империята. Със 100% намаление на цената. Туск толкова се е заплеснал по Спартак и Вазов, че е забравил, какво мъртвило беше тук в сравнение с неговата Полша. И в това е проблемът: винаги ни подхвърлят нещо даром, пък сетне тарикатите яхват лъжата.
Ами, сега - какво сме в състояние да постигнем сами, освен да протягаме паничката за поредната просия. Но това изхвърляне на Туск не впечатли почти никого. Толкова сме свикнали с бръщолевенията на политиците, че дори не ги чуваме – тях също ги получаваме даром, при това в индустриални количества.
Чакаме даровете си по единично. Обединяваме се някак-временно-на думи-с думи, когато ни натрапват „третия пол“, примерно - не че толкова ни интересува и тази напаст, а по-скоро като рефлекс на традиционния ни сеирджилък, тия от „третия пол“ са колоритни екземпляри, вън от съмнение. А и тукашната политика подтиква към подобно предразположение, понеже отдавна е опедерастена, да уточним - в хубавия смисъл на думата, за да не предизвикаме някоя нова конвенция. Опедерастено е и почти всичко друго.
Ако не бяхме поразени/покварени от сеирджилъка, в деня, когато Истанбулската конвенция ще се гласува в Парламента, българите – вкупом – трябва да спрат децата си от училище. Е, тогава Туск вече основателно може да ни погали на български. Но това никога няма да се случи, подобна идея не може да поникне в тукашната яловост. Нашите хора ще продължават да се дърлят за места в детските градини – да набутат децата си там, а после какво ще се случи с тях, как ще ги опедерастяват там – това никак не ги интересува.
По време на скорошните митинги в Солун за името на Македония, един грък каза: „Ние не искаме да делим Историята!“ Проста, ясна, прочувствена фраза, идва направо от народната душа. Никога не чухме подобно нещо, когато вървяха/вървят македонските издевателства над нашата История, няма и да чуем, понеже народният глас не е интересен за телевизиите. Той и по тази причина закърнява – разбира, че не е желан и се стаява. Пък и някой да каже нещо подобно, няма да го пуснат - сакън да не обидим Заев, сега-засега.
В замяна на това, същия ден, след репортажа от Солун, пуснаха по телевизията един, който се оплакваше, че не може да си намери „шоколатиер“ /този пък вероятно е някой, който прави нещо от шоколад/. Трима души сменил - и все не били достатъчно читави. Та щял да внася шоколатиер от Молдова! Виж ти разцвет невиждан - толкова е ръгнала напред икономиката ни, нямало и безработица, че не можеш да си намериш дори един прост шоколатиер. Ей, търсете го по-бързо, та населението окончателно да се оправи и най-сетне да настъпи фантазният комунизъм, сега пък вашият. Онзи грък каза, че не иска да си делят историята – а ние тук си дялкаме истината, както ни падне. Това го правим съвсем даром.
Разправиите около Конвенцията са интересни повече заради упорството на Падишаха/Бойко, засега изразявано главно през валкириите му Екатерина Захариева и Цецка Цачева – Цачева като гарант на провала. Това упорство на Бойко може допълнително да го о-самоти - и то тогава, когато е в най-активната си форма. Напоследък той е репресиран от патологичното ласкателство на някои медии – то е толкова крайно, та дори изглежда като някакъв заговор срещу него, като срутване чрез ласкаене. Бойко е представян като „въздуха и водата за всяко живо същество“ – такъв ли беше онзи лаф за дружбата със Съветския съюз, която също ни връчиха даром?
Щом Сашо Диков може да се шегува, и то по телевизията, че е имал вземане-даване с Ивана Тръмп /същата/, защо пък тогава Екатерина Захариева да не си въобразява, че върти политиката на Балканите и дори на ЕС – и то даром. Сашо и Захариева са лесни, те осигуряват на простолюдието поне малка доза забавление. Ами Юнкер, същият? Той казва, че България почти се е преборила с корупцията – обаче в Парламента депутатите, които нищо не са получили даром, се дърлят около вота на недоверие, искан заради същата тази корупция. Шизофренна работа, Народът съвсем ще го побъркат. Пак Юнкер казал, че „България е неговото вдъхновение“ – колкото да се сетим, че открай време нашите първенци, най-вече Живков и Бойко, са царе в омайването на опекуните си. Юнкер специално направо се държи като шоколатиер – така ни захаросва с комплименти. Изобщо, някои хора се държат с Историята като рогоносци, които се хвалят колко големи любовчии са… - не знам как да довърша това изречение, но вие се сещате, накъде бия.
Вече спряха да говорят за ревизията на приватизацията, сега извадиха новата дъвка – урока за комунизма за учениците от десети клас. И какви антикомунисти изпълзяха веднага. Гледах две дами в „История БГ“ – темата беше за комунистическите концлагери – те бяха толкова отблъскващо-разпалени, че сякаш не си даваха сметка, че днешните млади хора изобщо не отразяват подобни екстатични ломотения. Те остават безразлични и дори леко развеселени, жалкото обаче е, че така и страданието на хиляди лагерници се опошлява. Заради това и страницата на „История БГ“ във Фейсбук остана равнодушна – два дни по-късно само 140 души бяха харесали въпросното предаване.
Една от дамите каза, че Цар Борис не бил живял в този разкош, в който живял Живков – и само подсети зрителите да започнат да броят имотите, които сега Симеон си иска. Проумяването на историята, дори само това - да не говорим за състрадаването на жертвите - не може да бъде предизвикано с невежа агресивност. Екстатичните пропагандатори днес нямат никакъв шанс – с тъпотии не можеш да спечелиш публиката, например – беше казано, че след Сталин бил „дошъл“ Берия – ей такива простотии.
По някое време бе подметнато, че никога по телевизията не е говорено на тази тема. А тъкмо в началото на 1990 година, времето на най-яростните противоборства, „Всяка неделя“ направи цяла поредица за лагерите. Това бе истински шок дори за умрелите лисици. Имаше невероятни свидетелства, нечувано-чудовищни истории, имаше и користни внушения. Но Истината бе представена на публиката – и то непосредствено преди първите свободни избори. След време тогавашният БСП вътрешен министър генерал Атанас Семерджиев, бивш шеф на Генералния щаб на Българската армия, написа в мемоарната си книга, че и той научил от „Всяка неделя“ истината за лагерите. Сега и тази заслуга на предаването се опитват да забравят, това е номерът пък на днешните лисици: принизяване чрез незнание.
Темата на „История БГ“ беше за комунистическите концлагери – но накрая остана тягостното внушение за нежеланието на уж-десните да въздадат справедливост, дори тогава, когато имаха цялата власт /кабинетът на Костов/. Но те я използваха, за да променят законите и безпрепятствено да направят крадливата си приватизация - какви лагери и лагерници, кой ще се занимава с тях.
В крайна сметка, тук все рамката е важна. Кенет Кларк /той ли беше?/ имаше едно есе за рамката и картината: как понякога окото бива обсебено повече от рамката - помпозно-красива, и забравя самата картина, каквато и убогост да представя тя, колкото и майсторски да го е направила.
Сега големият въпрос е кой ще дъвче/предъвче темата за комунизма, за да я предложи сетне на децата - както в африканските джунгли сдъвкват пред чужденеца-гост храната и сетне му я поднасят. Прелестна отврат.
И кой може/има право да пише за комунизма? Всички сезонни вдъхновения и хвалипръцковщини минават и заминават, обаче написаното в учебниците все оставя някаква следа в детските умове.
Има голяма вероятност в случая тя да се окаже отровно-нечестна.

 

/в каре/
 
КОЙ МОЖЕ ДА ПИШЕ ЗА КОМУНИЗМА?
 
Храненик на чуждестранна фондация?
Ренегат-Храненик на комунистическата върхушка?
Ударник от крадливия Преход?
Пред очите ви се готвят да направят поредната си шашма – с урока за комунизма за десети клас. Ще имате ли доверие на онзи, който е специализант на „Фулбрайт“ в САЩ, гост-преподавател в калифорнийския университет „Ървайн“, преподавател в Американския университет в България?
Ами на някой от хранениците на Крадливия Преход, които още сто години ще оправдават собствения си провал с комунизма – бездарници жалки, случайници некадърни?
Какъв трябва да е авторът на Урока за комунизма?
Най-напред: да не е комплексар-завистник. Да не е някоя мишка отпреди 10 ноември 1989-а, която си отмъщава сега заради своята обикновеност и бездарност. Учи децата - и си отмъщава заради собствената си незначителност.
Да не е човек, който и досега се хвали, че е слушал тайно по радиото Георги Марков. Да иска орден „Стара планина“ от Плевнелиев, но да не пише уроци.
Да не е човек, който и досега страда, че не е можел да си купува дънки от „Кореком“ - пък минава за най-големия днешен писател.
Да не е бил послушник-стипендиант-еничар на БКП, който се е събудил, чак когато е забила новата камбана.
Да не е някой хитрец като Станишев, как да не се сетиш за него – той пък грамотен, с дипломна работа за съветската военна униформа, храненик от самата сърцевина на Номенклатурата - но и досега една дума не е казал, как изглежда комунизма в неговите очи.
Да не е някой храбрец от западна радиостанция, някой Ботуш Каишев, такъв дървар. Дървари, които се изпотрепаха помежду си.
Да не е нахалник, който казва че „клишетата за сигурността и безплатното здравеопазване тровят въздуха днес“ - и го казва сега, когато сме на челно място в света по смъртност. Хем сте живели отвратително-несвободно-полуживи – хем сте били по-здрави от сега, когато сте свободни-щастливи.
Да не е отрепка-отцеругател от болшевишка фамилия, пък сега - шеф на „дясна“ партия, 100 карата фалшив антикомунист.
Авторът на Урока не е нужно да е патил от комунистическия режим. Достатъчно е да има куража да погледне истината в очите – и онази, и днешната.
А и истинските страдалци отдавна ги няма – и това беше номерът: да си отидат, за да пишат сега историята някакви глухарчета.
Най-важното: Урокът за комунизма трябва да се напише едновременно с Урока за Прехода. Но него хитреците ще го оставят за след 30 години – за да се забрави всичко.
Идея: Урока за комунизма да го напишат ония, които ще напишат и урока за Прехода. Това ще е нечовешко изтезание за хитреците-фалшифци.
Понеже „товарът на помненето“ пак носите вие - докато ви има, напомняйте вашата истина на децата и внуците си - всеки ден. Всеки ден им разказвайте за всичко, преживяно от вас. Това ще е най-ценният урок за тях. Разказвайте им най-вече за лошото, за да го съпоставят със случващото се днес.
Добре: ще набутат на децата биберона с фалшивото мляко. Ами, сетне как ще им обясняват Днешният Разгул?
Урокът за комунизма трябва/ще се превърне в алиби-параван-прикритие за провала на Прехода.
Това ще е най-голямата шашма.


Тагове: Кеворк Кеворкян, Доналд Туск, Христофор Събев, Йоло Денев, Филип Димитров, Иван Костов, Симеон Сакскобургготски, Сергей Станишев, Тодор Живков, Михаил Горбачов, Македония, Истанбулска конвенция, Бойко Борисов, Екатерина Захариева, Цецка Цачева, Юнкер, "История БГ", Борис Трети, лагери, Атанас Семерджиев, Сашо Диков, Ивана Тръмп, Кенет Кларк

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2024 Всички права запазени.