Сега пък ще правят ревизия на Приватизацията - от 10 години и гаргите знаят, че тя е крадлива, фалшива, нахално-безсрамна, унизителна за народеца и пр. Но те ще си я проверят. Новите революционери сега са се усетили. Една ревизийка и така щели да приключат и Прехода – точно така се изразиха. Казваш, колко лъжлив е той, колко е крадлив и го приключваш. А после – какво? Ще си легнат под един юрган – крадците и революционерите, това ли следва? Че те и сега са си там.

Всъщност, за последно ще се поджафкат, ще хвърлят няколко димки по Нинова /едните/ и по Бойко /другите/ – това е целта им, и ще приключат представлението. И ще чакат да им ръкопляскат – макар че за пореден път на простолюдието ще му стане ясно, че политиката е афиф работа, тъпоумно театро – напънала се планината и родила мишка и пр. Пак ще кажат на „тъпаците“, да не очакват нищо добро, нищо смислено. Ще им припомнят, че думите са най-евтината стока в днешната политика, че те умират, веднага след като са изречени, че като цяло политиката се пише със симпатично мастило, което веднага избледнява. Знаят го много добре, но ще запашат патрондашите с халосни патрони.

Каква ревизия ще правят на крадльовците от приватизацията, когато те самите и досега търпят законите, според които сякаш само от светци е извършен Големият Грабеж. Нали Костов промени закона и лиши прокуратурата от контрол върху сделките? Сега, какво - ще й върнат правомощията ли, след дъжд качулка.

Театрото е нагласено, ролите в него са тъпо разписани, всички герои са злодеи, добри изобщо няма. Едните ще ядат цървулите на Костов, другите - на Нинова, тя пък на мутрите, понеже те били направили Прехода. Никой журналист обаче не я пита, кого конкретно има предвид и така ли се хвърлят на бунището цели 28 години от близката ни история. Луканов ли е мутра, приспособенците от късното СДС ли, които му пригласяха, са мутри, кои точно? Да не излезе утре, че братя Илиеви са направили Прехода или пък Илия Павлов.

Голямата им революция пак ще опре до дребните закачки и ще приключи като бенгалска свещичка – много искри, обаче студени. На този огън бедняците няма да могат да сгреят поне ръцете си. За душите им да не говорим.

Няма да има никаква полза от революционните им напъни. Каквото и да кажат за Костов и преторианската му гвардия, вече е без значение, той си е на бунището и само презрително ще изсумти нещо оттам по адрес на баламите. Неговият гвардеец Радан Кънев ще измърка нещо, колкото да напомни за себе си – и вече започна: твърденията на Филчев за загубените милиарди от Големия Грабеж били налудни. Този изглежда наистина е повярвал, че „Кремиковци“ струва един долар, нищо, че след кражбата само от препродажбите му се завъртя цял един милиард. Но те така си говорят – като за дебили.

Ще освежат революционните си напъни и с някои новини, нищо, че те отдавна са превтасали: тия дни „открили“, че висшата номенклатура на Комунистическата партия навремето получавала месечно по 900 лева за храна. 12 души по 900 лева - вадете сметалата и ще видите, че това прави повече от „Кремиковци“. Пак смрадлива, но ненужна димка, понеже тия неща са известни още от края на 1989-а година. Едните ще преравят гроба на соца, другите - гроба на Прехода. Политическа мастурбация, самозадоволяване с идиотщини.

Привидно изглежда, че днешните управници са чисти, понеже нямат пряко участие в Големият Грабеж. Обаче и те нещо са похапнали от него, стигнала е и до тях някоя кълка от трапезата на Чорбаджиите.

От всичко това излиза, че революцията е невъзможна. Ленин да си стои в колибата и да си брои немските жълтици, без които никакъв Октомврийски преврат нямаше да направи. Три вагона злато от Германия – и накрая 8 милиона руснаци отиват в небитието, и то само между 1918 – 1922 година, това ни припомни тия дни филмът на Никита Михалков „Слънчев удар“. Ето, това е революция, а не вашият пиклив театър. И бъдете щастливи, че няма кой да преброи тукашните жертви.

Ясно е, че никаква революция няма да направят – а само ще препикават Историята с хвалипръцковщините си.

Има обаче едно просто решение, което донякъде може да запази честта им. Няколко счетоводители ще им свършат работата, не им трябват Ленин, Дзержински и останалите. Само да опишат сделките от времето на Големия Грабеж: кой какво е купил, на каква цена и какво се е случило след това с купеното. Само толкова. Просто, но и ефикасно. Няма нужда от големи лафове, дори и от залпът на „Аврора“ няма нужда. Тогава ще стане ясно, че дори и „Кремиковци“ не е шедьовърът на Грабежа, има други изпълнения, които са далеч по- въодушевяващи. Не се иска много от Революционерите - никакъв героизъм, само един списък, без клетви за вярност към простолюдието.

Но и това няма да направят. Ще предпочетат да газят в калта, да се окалят взаимно като свине - но няма да направят дори този списък. Защото ще стане ясно, какви мижави хорица са направили Грабежа, какви формени тъпанари са били те, как са прозрели обаче, че никакво възмездие няма да има за тях, че докато свят светува българските политици ще правят революции само на думи, че плямпането е истинската им стихия. Няма да има такъв списък.

Тия дни Прокопиев, един от черните принцове на Големия Грабеж, изплакал, че покрай делото, в което е подсъдим, ще му запорират имуществото, включително и вестничетата. Изплакал – и ни доставил нов пример за нахалство. Защото Грабежът има за неотменна черта и нахалството: та нали това е същият човек, който преди няколко години заложи заради някакъв дълг и редакционната политика на вестничетата си! И така направо изкорми представата за медиен морал. А след този позор започна да получава щедри дарения от фондация „Америка за България“. Залагаш редакционната си политика – все едно, че е вагон с развалено кьопоолу – казваш на публиката, че тя не е плод на идеи и независимост – и те възнаграждават заради това. Дарителите трябва да ги накажат да излапат без остатък въпросното кьопоолу, да видят какво представляват любимите им медии.

Водевилът с приватизацията, който Сектата продуцира тия дни, има и друга цел, далеч по-важна от това да се покаже, как бе разграбено и съсипано едно национално стопанство.

Основната цел на революционерите е да се прикрие, как бе анимализирана голяма част от Народа. Милиони хора днес оцеляват буквално по някакъв чудодеен начин. С кьорфишеци искат да прикрият позорните данни: близо 30 % от българите получават доходи под 314 лева, т.е. над 2 млн.  души в страната живеят под линията на бедността и на границата на мизерията. А 75% от населението се лишава от жизнено важни неща.

На тия хора ли ще им покажете резултатите от ревизията на Грабежа? Та те отдавна са наясно с тях, те са изстрадали с живота си Грабежа, превърнали са се в голтаци и покрай него. Свободни голтаци.

Най-позорното обаче е друго. Дори да не се беше случил Грабежът, крайните резултати пак щяха да бъдат същите, дори нищо да не беше разпродадено. Нямаше кой да управлява стопанството. Новите хуни нямаха качества за това, те си бяха едни безразсъдни случайници, а получиха на тепсия цяла държава. Започнаха да разпродават и да крадат, защото не знаеха как да се справят с нея, нямаха инстинкт на истински стопани, бяха малоформатни хора, уплашени от големите надежди, които простолюдието им възлагаше. Съграждането беше не само извън възможностите им, но и извън манталитета им. Днес пък могат да изграждат криво-ляво, но с чужди, дарени пари. Ако приватизацията е едно отвратително безчинство, немалка част от днешните проекти също отблъскват с безсмислието си. Спомнете си само напълно ненужните стадиони, построени в пусти села, с единствената цел да се усвоят някакви парички. Още преди години писах, че покрай магистралите - голямата ни гордост тогава, не е лошо Стопанинът да помисли и за прокарването на една Магистрала на Духа.

Преди няколко седмици научихме, че ще хвърлят около 600 милиона лева за нова база на образованието. Хубаво. Но те изобщо няма да променят Духа му, който е в жалко състояние. Учителите ще продължават да бъдат пребивани от учениците си, това тепърва започва – но в нови сгради. Други усилия са нужни, за да се въздигне отново духа на образованието, който е видимо прекършен.